От Кумкапъ до Йедикюле: Стени и градини по брега на Мраморно море.

Кумкапъ е името на една от вратите, разположени по стените на Мраморно море; според Уикипедия, това е петата градска порта, разположена по крайбрежието, на пътя от Йедикуле към Ахиркапъ. През византийската епоха е била известна като Контоскалион, което означава "малко пристанище". Статия, посветена на Еремия Челеби, отбелязва, че пристанището тук е било възстановено през 1263 г. по време на управлението на Михаил VIII Палеолог, а Кумкапъ е един от най-населените райони на града. След завладяването, кварталът запазва своя характер на оживен крайбрежен район; в Исламската енциклопедия на Турската дигитална библиотека се споменава, че джамията на Карамани Мехмед Паша, министърът на Фатих Султан Мехмед, е построена през 1465 г. в Кумкапъ.

Според Уикипедия, Кумкапъ е един от известните рибарски квартали на Истанбул и запазва тази идентичност и до днес. Рибарският пазар в Кумкапъ, разположен край крайбрежната алея, е бил реконструиран от общината заради строителството на тунела "Евраз". Според съобщението на общината, броят на магазините не е променен по време на реконструкцията и 25 рибарски търговци са разположени в стария си ред. Въпреки че рибарският сезон продължава от септември до май, пазарът е отворен целогодишно благодарение на риболова с въдица. Оптната борса, разположена до пазара, е преместена в Гюрпънар, близо до Бююкчекмедже.

Отидете рано сутринта, разгледайте стоките на сергиите и попитайте продавачите кои риби са в сезон; добър турист тук пита за сезона, а не за цената. Винаги е добра идея да поискате разрешение, преди да снимате хора, които работят. След пазара, следвайте крайбрежната алея на запад. Пътят минава покрай стените и докато вървите, ще виждате фрагменти от кули и стени. Ще трябва да изминете около три километра, за да стигнете до Саматя.

Източници: Уикипедия; Списание за социални науки на Ялова (Казанчъоглу); Исламска енциклопедия на Турската дигитална библиотека; Дирекция "Селско стопанство и рибарство" на общината на Истанбул.

Името на Саматя произлиза от гръцката дума "Псаматион", която означава "пясъчен". Според Уикипедия, кварталът вероятно е получил това име заради изобилните пясъчни почви, които са присъствали тук в миналото. В близост до крайбрежната порта на Саматя е имало и пристан. Според статия, анализираща източници от 17-ти век, около портата са се намирали къщи с градини, а районът е бил разположен на един от основните пътища на града. През дългите години кварталът е бил място, където различни общности са живели заедно; доскоро тук са живели и много жители на Истанбул с арменски произход.

Днес сърцето на Саматя е историческият пазар и площад, разположени точно зад железопътната линия. Рибните магазини са най-характерната черта на квартала; поради запазената му историческа атмосфера, районът е популярен и за снимки на филми и сериали. Тук са снимани сериала "Втора пролет" и филмът "Три маймуни" на Нури Билге Джейлан. Площадът всяка година е домакин на Истанбулския рибен фестивал, организиран от организацията "Шехристанбул"; по време на фестивала на хората се раздава прясно приготвена риба и се организират различни събития.

Не бързайте тук. След дългата разходка по крайбрежието от Кумкапъ, си починете с чаша чай на площада, разгледайте магазините на пазара и страничните улички. Има голяма разлика между спокойната атмосфера на квартала през седмицата сутрин и оживлението по време на фестивала; изберете ден според това, което предпочитате. След като напуснете площада, се насочете на север към джамията Коча Мустафа Паша. Джамията е на няколкостотин метра от площада и пътят леко се изкачва.

Източник: Уикипедия; Списание за социални науки "Ялова" (Казанчъоглу).

Джамията Коджа Мустафа Паша е център на комплекса, който носи името на квартала, и е известна още като Джамията Сюмбюл Ефенди; в двора се намира гробницата на Сюмбюл Ефенди. Сградата е от византийската епоха и е превърната в джамия през 1486 г. от Коджа Мустафа Паша, везира на султан Баязид II. Арабски надпис над една от вратите, водещи към молитвената зала, посочва годината 891 (1486), а друг надпис носи името на султан Баязид II.

Статията в Ислямската енциклопедия на Турската религиозна фондация обяснява защо тази трансформация е архитектурно забележителна. Османският архитект не е принудил сградата да следва извита форма, за да ориентира михраба към посоката на молитва, а е създал нова, перпендикулярна ос, превръщайки сградата в джамия, ориентирана от север на юг. Над страничните коридори са поставени две полукуполи с прозорци, стените са облицовани с каменна обвивка, а към молитвената зала е добавен покрив с пет купола, поддържан от шест колони от северната страна. Статията също така отбелязва, че поради това, че е построена преди джамията Баязид, този тип план може да се счита за пионерски.

В двора можете да видите три неща. Постаментът на минарето, с осем страни, колоните с релефи и нишите, представляват украса, която, според TDV, не е срещана в друг подобен пример в Истанбул. В центъра на двора се намира колона с фонтан, построена през 1737 г. от Бешир Ага, ага на Дарюлсааде. В близкия гробищен парк се намира и гробницата на известния калиграф Хафиз Осман. Поезията на Яхия Кемал, носеща името на този квартал, също описва това място.

Джамията е отворена за посещения. По време на молитвите е препоръчително да отложите посещението си. Моля, свалете обувките си, облечете се скромно, покривайки раменете и коленете, а жените трябва да покрият главите си. Моля, бъдете тихи вътре.

Източници: Ислямската енциклопедия на Турската религиозна фондация; Уикипедия.

Градинките, разположени около крепостните стени, са сред най-старите градски земеделски площи в Истанбул. Община Фатих определя градинките "Yedikule" като важна част от производствената култура и градската памет на града от векове. Според статия в списание "DergiPark", която анализира записи от 18-ти век, през 1733 г. са съществували 77 градинки, простиращи се от "Yedikule" до "Ayvansaray" по протежение на стените. Собствениците им са включвали както търговци, така и високопоставени държавни служители, а статията ги описва като важен източник на доходи за продоволственото осигуряване на града.

Днес най-известният продукт от градинките "Yedikule" е салатата. Според общината, тази салата е известна със своите нежни и мазни листа, отглежда се от разсад, обича хладен и влажен въздух и се нуждае от обилно поливане, особено през последните две седмици преди прибиране на реколтата. Общината работи с учени, асоциацията на градинарите "Yedikule" и самите градинари в проект, чиято цел е да запази историческата идентичност на градинките и да я предаде на бъдещите поколения.

Правилото за посещение тук е просто: градинките са земеделски площи, които са източник на препитание за някого. Не влизайте в градинките без разрешение, а ги наблюдавайте от улиците и пътищата, които минават покрай стените. Общината има градина "Yedikule" на улица "Hacı Evhaddin Caddesi" в квартал "Yedikule", където се организират събития за деца, като например прибиране на реколта от салата. Градината е отворена в определени дни от седмицата. Проверете дните, в които е отворена, на уебсайта на общината. Тази част се намира в зоната за опазване на крепостните стени, която е включена в Световното наследство на ЮНЕСКО през 1985 г. Наблюдаването на стените заедно с градинките е най-лесният начин да се разбере, че през вековете градската отбранителна линия е била и земеделска площ.

Източник: Община Фатих; Списание "Türk Kültürü İncelemeleri" (Sönmez).

Джамията Имрахор Иляс Бей, според Ислямската енциклопедия на Турската фондация за религия, е най-старата религиозна структура в града, която все още е запазена. Тя е построена от Студиос, вероятно около 460 г., по време на Източния събор от 454 г. Служители на фондацията я определят като около сто години по-стара от "Айя София". През периода на управление на Баязид II (1481-1512), джамията е преобразувана в място за поклонение от Иляс Бей, който е бил ръководител на конюшните в двореца, и е наименувана в негова чест. Заедно с джамията е създаден и манастир; според TDV, през османския период това е бил център, където са се обучавали известни калиграфи.

Съдбата на сградата се влошава в края на 18-ти век. Тя е сериозно повредена от пожар през 1782 г., ремонтирана през 1804 и 1821 г., пострадала е от земетресение през 1894 г., а дървеният покрив се срутва през зимата на 1908 г. под тежестта на снега. Оттогава нататък, тя остава отворена за около сто години. През 2012 г. сградата е прехвърлена на Генералната дирекция на фондациите, проектите за реставрация са одобрени през 2019 г., а през 2023 г. започват строителни дейности, при които е поставена временна конструкция от метална решетка. Фондацията има за цел да отвори джамията за поклонение след завършване на реставрацията.

Сградата е изградена с план, състоящ се от три кора, като запазени са колоните, изградени от зелен мрамор. Според TDV, мраморните капители, прозорците и орнаментите са прекрасни примери за майсторство на камъка от 5-ти век, тъй като нито един от тях не е пренесен от друго място, а всички са изработени специално за тази сграда. Възможно е да не е възможно да се влезе в сградата, тъй като там се извършват строителни дейности; разгледайте мащаба на сградата от външните стени, изпъкналата част от източната страна и останалата част от минарето. Проверете актуалното състояние преди да посетите.

Източник: Ислямската енциклопедия на Турската фондация за религия; Diyanet Haber; Уикипедия.

Наръкапъ е портата, която се намира най-близо до сухоземната част на стените на Мраморно море; тя е първата порта по протежение на стените, след Йедикюле. Според Еремия Челеби, който описва Истанбул през 17-ти век, името на портата произлиза от градинките с нар, които някога са били разположени около нея. Статия, която изследва описанията на Еремия Челеби, посочва, че през османския период портата е била известна като "Бабъ-и Атик", което означава "старата порта", и че според надписа на прилежащата кула, тя е построена по време на управлението на византийския император Мануил Комнин (1143-1180). Същата статия отбелязва, че в списъка на портите, разположени по протежение на брега на Мраморно море, Наръкапъ е седмата и последната порта; Еремия Челеби започва описанието си на портите на града точно оттук.

Портата се намира зад старата жп гара Йедикюле. Според Уикипедия, по време на почистване на района около портата са открити мраморни блокове с надписи, които могат да бъдат видени в зелената площ пред портата. Проектът на университета "Коч", който документира стените на Истанбул, отбелязва, че не е възможно да се стигне отблизо до морската и градската страна на портата. Това означава, че вместо да минете през портата, ще трябва да я видите от околните улици и от брега.

Това е кратък престой, но е добро място за осмисляне на логиката на маршрута. Ако сте започнали сутринта в Кумкапъ, тук завършват стените, разположени по протежение на морето; на няколкостотин метра на запад започват сухоземните стени. Представете си, че всяка от портите, през които сте минали от Кумкапъ, води до пристан или до пристанище, и че крайбрежните квартали са се развили около тези портите. Оттук, продължете пеша успоредно на брега, за да стигнете до крепостта Йедикюле; до портата на крепостта остават само няколко минути пеша.

Източници: Списание за социални науки "Ялова"; Проект на университета "Коч" за стените на Истанбул; Уикипедия.

Замъкът Йедикюле се намира в ъгъла, където крепостните стени достигат до Мраморно море. Построен по заповед на султан Мехмед II през периода 1457-1458 г., замъкът включва двете кули на триумфалната арка "Алтынкапъ", датираща от епохата на римските императори Теодосий I и Теодосий II. Към участъка от стените, включващ тези кули, са добавени три османски кули, превръщайки го във вътрешен замък със седем кули. Първоначалната му функция е била да защитава държавните съкровища; в кулите са се съхранявали ценни предмети, документи, боеприпаси и златни кюлчета. По-късно замъкът придобива репутация на държавен затвор. Младият султан Осман II е убит тук от яничари през 1622 г. През 1895 г. сградата е превърната в музей.

Днес замъкът се управлява от община Фатих, която извършва реставрационни дейности. Според информацията на общината, замъкът е затворен в понеделник. Общината също така организира обиколки с екскурзовод през деня, по време на които се разказва за строителството на замъка, стените, вратите и затворите. Откритият театър в двора на замъка е място за културни събития и концерти. Общината също така извършва поддръжка и ремонт на историческите дървени къщи, разположени на улиците Хаджи Пири Сокак и Имрахор Иляс Бей Кадеси, които водят към замъка; опитайте се да минете по тези улици, когато посещавате замъка.

След като влезете, първо намерете кулите на "Алтынкапъ" и вижте как римската триумфална арка и османската крепост са се слели в една сграда. След това изберете един от пътищата, водещи към стените; според обявените от общината обиколки с екскурзовод, от високите точки се открива широка панорама на града и морето. Бъдете внимателни, когато се качвате по стените, особено ако сте с деца. След като прекарате деня тук, можете да се върнете в центъра на града, като се разходите пеша до станция "Казлъчешме" на метрото "Мармара".

Източник: Община Фатих; Wikipedia.