Сърцето на Селджукската столица: хълмът Алаедин и околностите му.

Започнете маршрута от подножието на хълма Алаедин, разположен в центъра на града; според Уикипедия, хълма е обграден от трамвайна линия, така че е лесно да се стигне до него с трамвай. Преди да започнете изкачването, обърнете внимание на формата на хълма, защото това не е естествен връх, а насип, образуван от натрупване на останки от селища през хилядолетия. Според информацията в Уикипедия, насипът е с размери приблизително 450 метра на 350 метра, висок 20 метра и има овална форма. Археологическите разкопки, проведени през 1941 г. от Турската историческа организация, показват, че първото селище на хълма е основано през 3-то хилядолетие преди новата ера, по време на ранната бронзова епоха. По-късно хълмът е бил под властта на хеттите, фригите и лидийците. Смята се, че през фригийския период на хълма е дадено името "Кавания", а древното име на града, Иконион, вероятно произлиза от това име поради звуковата му близост. Докато избирате един от маршрутите и се изкачвате по склона, имайте предвид, че повечето от тези слоеве се намират под вашите крака, в земята. Според Ислямската енциклопедия на Турската академия на науките, първото селище на Кютахя се е намирало на този малък хълм, а когато турците завладяват града, той е бил разположен вътре в стените, обграждащи хълма. След 1097 г., когато градът става столица, той бързо се разраства, а през 1221 г. султан Алаедин Кейкубад I го обгражда със стена, много по-голяма. Енциклопедията посочва, че по тези стени са разположени общо 108 кули на всеки 30 метра, а на всяка кула е изписано името на везира или емира, който я е построил. Древни скулптури и релефи са били поставени по стените и вратите, сякаш са изложени; някои от тях ще видите отблизо на втората спирка по маршрута. Днес по хълма не остават видими следи от стените, но улиците, които се разклоняват от върха, все още показват местоположението на стария център. Според Ислямската енциклопедия на Турската академия на науките, тази структура е пример за рядка в турските градове радиална система от улици; спрете на ръба на хълма и вижте как улиците се разпростират в околността. След това се насочете към северния склон на хълма, тъй като дворецът на Селджуците е бил разположен там. Тук се намира останките от павилиона на двореца, който гледа към града; според портала за култура, павилионът е бил двуетажен, Хълмът се издига с джамията Алаеддин, завършена през 1220 г. и представляваща голямата джамия на града през периода на Селджуците; този маршрут я споменава само като символ на хълма. На върха на хълма се намират също каменен водохранилище, открито през 1902 г., което събира вода от извор в Чаирбаг, и паметник на героите, построен през 1936 г. Хълмът, регистриран през 1982 г. като археологически, исторически и природен обект, е залесен след 1910 г. и се е превърнал в място за отдих на града. Спрете за кратък момент на пейките под дърветата; оттам можете да видите колко важна част от ежедневието на жителите на града е хълмът днес. След това слезете по западната страна; културният портал посочва, че медресето "Инце Минарели" се намира точно срещу хълма, а разходката отнема няколко минути. Източник: TDV Ислямска енциклопедия, Павилионът Алаеддин.

Когато стигнете до медресето, отделете няколко минути, за да разгледате фасадата, преди да влезете, защото най-голямото съкровище на сградата е отвън. Според портала "Култура", медресето е построено от везира Сахиб Ата Фахредин Али по време на управлението на султан II. Иззедин Кейкавус, с цел преподаване на хадис. Датите на строителството варират в различните източници; според Ислямската енциклопедия на Турската религиозна фондация, в дарителски акт от 1265 г. се споменава сградата, което означава, че медресето трябва да е било завършено преди тази дата. Триумфалната арка се издига в центъра на фасадата, над масив, който се изпъква повече от пет метра от основната стена. Според Ислямската енциклопедия, това е една от най-впечатляващите триумфални арки, построени в Анадола по време на Селджукската епоха. Обърнете внимание на лентите с надписи, които обграждат арката от двете страни и се простират до върха. Според портала "Култура", това е един от редките примери за дизайн, в който надписите са използвани толкова обилно. Забележете, че горната част на лентите е отрязана; според енциклопедията, това показва, че арката е непълна днес и че първоначално е била по-висока. Разгледайте отблизо медальончетата над арката; според портала "Култура", на едното е изписано "Амел-и Келук", а на другото "Бин Абдулла", което означава, че заедно те дават името на архитекта. След това се обърнете към минарето, което дава името на сградата; тялото на минарето, изградено от тухли, се издига върху квадратен фундамент от обработен камък и е украсено с глазирани тухли и мозайки. Първоначално минарето е имало два балкона и е било доста високо в сравнение със сградата. През 1901 г. мълния разрушава горната част на минарето, включително първия балкон, и днес виждате само останалата част от тялото. Според Ислямската енциклопедия, в стари снимки се вижда, че тялото на минарето, до втория балкон, е с еднаква форма. Най-добрият начин да си представите първоначалната височина на минарето е да проследите зигзагообразния модел на глазираните тухли по тялото му отдолу нагоре. След като влезете, първо преминавате през вестибюл с кръстосан свод; според енциклопедията, този вестибюл е създаден, за да бъде симетричен на главния двор отсреща. След това достигате до квадратен двор с размери приблизително 11 метра. Според Ислямската Най-важните елементи, на които трябва да обърнете внимание, са високите релефи, идващи от крепостта на Коня; тук можете да разгледате отблизо камъните, които украсяват кулите на стените, споменати в първия пункт. Културният портал посочва, че в този музей се намират и най-големите и красиви мраморни релефи, изобразяващи двуглавия орел, символ на Селджуците, както и крилати фигури. След като разгледате релефите, обърнете внимание на главния вход; ще видите двете му страни, представляващи примери за майсторството на камъка от същата епоха – едната в архитектурата, а другата като самостоятелно произведение. Медресето е включено в предварителния списък на световното наследство на ЮНЕСКО под наименованието "Медресета на анодолските селджуци" през 2014 г. Проверете дните и часовете на посещение на уебсайта на Министерството на културата и туризма; също така е добра идея да се консултирате със служител, преди да направите снимки на експонатите. След като излезете, се разходете по склона на хълма и се насочете към медресето Каратай; пътят между двете медресета отнема няколко минути. Източник: Културен портал, Медресе Инце Минарели.

Входът към медресето Каратай е през източната порта. Според Ислямската енциклопедия, портата не е разположена точно в центъра на фасадата, а е леко отместена встрани. Според портала "Култура", построена е през 1251 г. от Емир Джеляледдин Каратай по време на управлението на султан II. Иззедин Кейкавус от Селджукската империя. Широката надпис над портата, според енциклопедията, посочва датата на построяване и името на Каратай. Портата е изградена от мрамор в небесносин и бял цвят. Обърнете внимание на мотивите, създадени от комбинацията от двата цвята, както и на геометричните панели, които напомнят на килими. Източниците са противоречиви относно архитекта; порталът "Култура" споменава името Мохамед бин Хавлан като възможен архитект, докато Ислямската енциклопедия посочва, че името на архитекта е неизвестно. След като преминете през портата, попадате в открита площ, която наподобява градина. Според енциклопедията, това всъщност е било затворено пространство с квадратна форма и купол, приблизително 7,6 метра. Следите от триъгълните елементи, разположени в горната част на основната сграда, доказват съществуването на този покрив; потърсете ги по стените, преди да влезете. Оттук, през малка врата, се достига до централното пространство с голям купол, което е сърцето на сградата. Централното пространство е с размери приблизително 12 метра на 12 метра и всички елементи и декорации са запазени до днес. Спрете за момент и вдигнете поглед; куполът е покрит с тюркоазени и сини плочки, разделени от бели мазилки, които, според енциклопедията, напомнят на небето. Композицията е изградена от двадесет и четирилъчеви звезди, подредени редовно отдолу до върха на купола, като тези звезди са свързани с различни мотиви. Триъгълните елементи, образуващи фенер, разположени в ъглите, носят тежестта на купола. Тези елементи са едновременно носещи и събират цвета от купола към четирите ъгъла. Под отвора в горната част на купола се намира воден елемент, състоящ се от квадратен басейн, кръгла купа и извита водопроводна система. Енциклопедията отбелязва, че поради този отвор и басейн, някои смятат, че сградата е била използвана като обсерватория; това е интерпретация, а не конкретна информация. Сградата е изоставена в края на 19-ти век, реставрирана през 1954 г. и отворена като Музей на керамичните произведения на 17 декември 1955 г. Ислямската енциклопедия посочва, че основната причина за създа В паната са изобразени сцени на лов, дворцови сцени, двуглави орли, сфинксове, сирени и много други животни, от ловни кучета до планински кози. Обърнете внимание на овалните лица, големите бадемовидни очи и малките усти на фигурите; според енциклопедията, произходът на този тип лица е свързан със Средна Азия. Културният портал посочва, че в музея се излагат също така керамични и фаянсови произведения от периодите на Селджуците, на бейлиците и на Османската империя, гипсови декорации, фаянсови чинии и лампи. Медресето Каратай също е включено в предварителния списък на ЮНЕСКО за световно наследство под наименованието "Селджукски медресета в Анадола" през 2014 г. Залите с куполи могат да бъдат многолюдни през деня; ако искате да разгледате спокойно фаянсовите плочки, е по-добре да започнете посещението си рано. Проверете дните и часовете на работа на музея на уебсайта на Министерството на културата и туризма. След като излезете от музея, се разходете около хълма и се насочете на юг; Археологическият музей в квартал Сахибата е на по-малко от километър пеша. Източник: TDV Ислямска енциклопедия, Музей на фаянсовите произведения на медресето Каратай в Коня.

Археологическият музей в Коня се намира в квартал Сахибата, район Мерам, според информацията в Културния портал. Порталът също така отбелязва, че музеят е разположен близо до известната забележителност в града – паметника на Ататюрк. Историята на музея е по-дълга от сградата, в която се намира. Културният портал посочва, че музеят е отворен за първи път през 1901 г., докато Уикипедия, позовавайки се на документи от епохата, датира откриването му на 10 декември 1899 г. Първоначално колекцията е изложена в единствена стая в училищен двор, след това в други сгради, а през 1962 г. е преместена в настоящата сграда. Уикипедия определя музея като първия археологически музей, основан в Анадола. Входната зала ви посреща с архитектурни фрагменти от византийската епоха, донесени от Силе и центъра на града, както и надгробни стели от римската епоха. След това се насочете към залата с предисторически артефакти, където са изложени находки от разкопките в Чаталхююк, Ербаба и Сюберде, датиращи от неолита. На страницата на министерството, посветена на музея, този период е датиран между 6500 и 5300 г. пр.н.е., а са представени глинени съдове, обработени на ръка, както и върхове за стрели и копия, изработени от обсидиан и кремнени. Разгледайте отблизо върховете от обсидиан; тези малки инструменти, изработени от вулканично стъкло, са най-конкретните доказателства за това колко отдавна е съществувал живот в равнините на Коня. Артефактите в залата от бронзовата епоха са предимно от разкопките в Сизма и Карахююк, а в тази секция се намират и глинени съдове с релеф, донесени от района около езерото Бейшехир. Секцията за средната бронзова епоха показва находки от разкопките в Карахююк, които продължават от 1952 г. и са част от търговската мрежа, създадена от асирийските търговци. Тук ще видите съдове, изработени на керамична колело, съдове с форма на животни, лампи с форма на гроздове и цилиндрични печати. В залата от железната епоха потърсете фрагменти от фригийски съдове с изображения, открити в Алаедин Тепе; по този начин ще се сблъскате с артефакти, извлечени от хълма, по който сте ходили сутринта. В същата зала са изложени и боядисани фригийски и лидийски съдове от Кичикъшла, на север от Карапънар, както и бронзови игли, принадлежащи на урартците. Когато преми В края на обиколката излезте в градината, където на открито са изложени скулптури от римската епоха, саркофази, статуи на лъвове, урни за пепел, колони и надписи. Градината е подходящо място да спрете и да си починете в края на обиколката. Областната управа на Коня съобщава, че музеят е отворен за посещения всеки ден, с изключение на понеделник; проверете актуалното работно време и условията за вход на уебсайта на министерството. Ако планирате да посетите Чаталхююк, музея може да се разглежда и като подготовка, тъй като част от находките от разкопките са изложени в тези зали. След като излезете от музея, можете да се върнете в центъра на града пеша или с трамвай, който обикаля хълма. Източник: Министерство на културата и туризма на Република Турция, Археологически музей на Коня.