Alaeddin Tepesi

Хълмът Алаедин, разположен в центъра на град Коня, е изкуствено създаден терен, натрупан през хилядолетия и около който се е формирала цялата история на града. Разположен близо до западния край на равнината Коня, в подножието на планините, хълмът е с овална форма, с размери приблизително 450 метра на 350 метра и височина около 20 метра. Според Ислямската енциклопедия, първото селище на града, чийто основател е неизвестен, се е намирало на този малък хълм. Археологическите разкопки, проведени от Турската историческа институция през 1941 г., показват, че първите следи от заселване датират от около 3000 г. пр.н.е., от ранната бронзова епоха. По-късно хълмът е бил под властта на хеттите, след това на фригийците, лидийците и персите. Смята се, че името на града произлиза от фригийската дума "Кавания", която се трансформира в "Конѝон" на гръцки и в "Иконион" през римската и византийската епоха. Части от фригийски саркофази, украсени с фигури, изложени в Археологическия музей на Коня, също са открити на този хълм. През римската и византийската епоха стените, обграждащи хълма, са били възстановени, а градът се е развивал вътре и около тези стени. В края на 11-ти век, когато Коня е столица на Селджукското султанат в Анадола, селджукският дворец е построен на север от хълма. Джамията Алаедин, разположена на север от хълма, е голяма селджукска постройка, чието строителство е завършено през 1220 г. и днес е най-забележителната част от силуета на хълма. През селджукската епоха крепостта на хълма е била вътрешната крепост на града; през 1221 г. разрастващият се град е обграден от нова външна стена и кули с дължина около 4 километра. Крепостта на хълма, разположена между външната стена, губи значението си и е построена нова вътрешна крепост на запад, наречена Ахмедек. На северния склон на хълма, върху една от кулите, се намира селджукски павилион, който е единствената запазена част от двореца. Павилионът, известен сред народа като "Павилионът Алаедин", е датиран към периода на II Кълъджарслан (1155-1192 г.) според Ислямската енциклопедия, въз основа на надписите върху керамичните плочки около прозорците. Евлия Челеби разказва, че павилионът е бил разрушен от земетресение и е възстановен от Алае Файянсовите плочки, открити по време на разкопките през 1941 г. в имението, днес са изложени в близкия Музей на керамичните произведения на медресето Каратай. Част от останалите фрагменти са разпределени в музеи в Истанбул, Берлин и Париж. През периода на Османската империя, след като Фатих Султан Мехмед завладява Коня през 1468 г., той възстановява разрушените стени. Чарлз Тесие, който посещава града през средата на 19-ти век, разказва, че камъните от стените са били демонтирани и използвани в нови постройки. Според Ислямската енциклопедия, днес не е останала нито една част от вътрешните, нито от външните стени; единственото изключение е останката от кулата, на която е било разположено имението. През края на 19-ти век хълмът е разчистен от сгради и след 1910 г. е залесен, превръщайки се в място за отдих на града. Каменният резервоар за вода, построен от валия Авлоняли Ферид Паша, за да реши проблема с водоснабдяването на града, с арки от двете страни, е открит през 1902 г. и е използван до 1954 г. През 1982 г. хълмът е обявен за археологически, исторически и природен обект. Днес хълмът е парк в центъра на града, с зелени площи, борови дървета и сенчести алеи. Препоръчително е да започнете разходката от руините на имението, разположени на северния склон, и да продължите по пътеките, които обграждат хълма. От околовръстната пътека се вижда ясно колко високо се издига хълмът над равнинната местност, което показва обема на натрупаните през хилядолетията отлагания. Вечер, когато хълмът е осветен, каменните фасади на селджукските сгради се виждат през дърветата. Около хълма минава трамвайна линия на Коня, което позволява лесен достъп от много точки на града. В непосредствена близост, на запад се намира медресето Инце Минарели, а на север – медресето Каратай, на няколко минути пеша. Поради това, хълмът е естествена отправна точка за тези, които искат да опознаят Селджукската Коня пеша. Паркът е отворен през цялата година и е градско пространство; работното време на музейните сгради трябва да бъде проверено на официалните им уебсайтове.