Nezaket'le

Всички онези хора, които са изтощени от постоянните прояви на учтивост – тези, които през зимата пътуват претъпкано в автобуса на тъмно, които не могат да излязат от кухнята, когато има гости, които се опитват да се грижат за племенника си като за дете, които тичат насам-натам заради болничния час на баща си, които се притесняват непрекъснато да не счупят нещо, или да не наскърбят някого със своите думи.
Роден без сребърна лъжица в устата, както се вижда и от текста, ти, аз, ние, той/тя – всички ние, които сме съгласни с общото мнение, че "не притежаваш красотата на една сестра, която би могла да направи добър брак, затова, според мен, започни да се бориш още сега, защото животът е труден".
Ето я самата госпожица Незакет.
И една самотна жена, в своята черупка...
Първо, той е израснал в семейство, което не му е обръщало внимание. Баща му е бил безразличен, а майка му – с психични проблеми. След един студен следобед, след училище, той се опитва да стопли замръзналите си ръце на печката, когато случайно може да изтърси вилица от чинията с сирене. Той е човек, който е толкова отчаян, че може да стигне само до старата микробус, боядисана в хипи стил, паркирана пред вратата, собственост на чичо Хаджи Хасан. Госпожа Незакет е изключително деликатна жена.
В заключение, нека му пожелаем успех.
"С уважение" или "С любезност".