Към основното съдържание
Radar Türkiye
Открийте събития в приложението
Отвори
Radar Türkiye
Районът край Карасу: Популярни горички, устия на реки и пясъчни дюни.
Културен

Районът край Карасу: Популярни горички, устия на реки и пясъчни дюни.

Още няма оценки

Влез, за да харесваш и оценяваш

Реката Сакария завършва своето течение в град Карасу. Тук, където се влива в Черно море, тя оставя на брега пясъка и тинята, които е пренасяла на стотици километри, и с течение на времето тези отлагания оформят крайбрежна ивица, състояща се от пясъчни дюни, лагуни и горски масиви.

Karasu, Sakarya
Културен
Radar Editör
19 октомври 2026 г.

За пътуването

Реката Сакария завършва пътуването си в Карасу. Тук, където реката се влива в Черно море, тя оставя след себе си хиляди тонове пясък и тиня, които с времето оформят крайбрежна ивица, състояща се от дюни, лагуни и горички. Разходката по брега на Карасу означава да се насладите на тези разнообразни пейзажи. Този текст описва крайбрежната ивица, простираща се от дюните до малка лагуна, отделена от морето с пясък, мястото, където реката се влива в морето, и голямата горичка на запад. Това не е делта, която се простира към морето, а по-скоро е разположена успоредно на брега. В близост до брега се намират малки езера и блата, известни на местните като "харим"; Агьол, Акарлар Лонгозу, Кючюкбоаз Гьолю и Анагьол са основните езера в тази област. Според същия източник, дюните, които приличат на малки хълмчета, са с височина средно пет метра и представляват най-дългата непрекъсната система от дюни в Турция. Тази система е една от най-богатите на биологично разнообразие в крайбрежните райони на Черно море. Дюните не са само красив пейзаж, но и дом на уникални растения. Според Уикипедия, в тази област се срещат две растения, характерни за дюните и застрашени в световен мащаб: "Карадениз сланка" и "сахил свинска опашка". Същият текст отбелязва, че строителството е унищожило голяма част от дюните по крайбрежието и че отстъпването на брега е сериозен проблем за тази област. Затова е важно, когато се разхождате в запазените части на дюните, да не стъпвате върху растителността и да се движите по вече утъпканите пътеки.

Кметството на Карасу посочва, че градът се намира на 48 километра от центъра на окръга и на 190 километра от Истанбул. Пътят, който се простира на север от Адапазар, ви отвежда директно до центъра на града. Тъй като ще посетите няколко места по крайбрежието през деня, най-удобният начин за придвижване е с кола. Проверете актуалната информация за автобусите, които тръгват от града и от центъра на окръга, преди да тръгнете. Разстоянията между спирките са кратки, но горичката се намира по-далеч, на запад от центъра на града.

Започнете деня си на брега. Министерството на културата и туризма на провинция Сакария описва плажа Карасу като един от най-дългите в Турция, с дължина около 20 километра. Според уебсайта на министерството, два от плажовете носят "Син флаг" и са отворени за обществеността Сутрин, когато вятърът стихва, наблюдавайте вълните, оставени от вятъра по повърхността на пясъка, а следобед – удължените сенки. Това е най-лесният начин да разберете как се формират дюните. През летните месеци плажът е пренаселен, така че тези, които искат да се насладят на спокойствието на дюните, трябва да изберат пролетта или есента. Кючюкбоз е лагуна, засипана с пясък.

Пътувайте на изток от брега. Според общината Карасу, езерото Кючюкбоз се намира на около 5 километра източно от центъра на окръга и е с площ 50 хектара. Най-интересното за езерото е, че е лагуна. Областната дирекция го описва като езеро, отделено от морето с брегова ивица или дига, и отбелязва, че бреговете му са покрити с борови дървета. В турската Уикипедия се споменава, че към езерото се вливат реките Кърманчъ, Бейдаг, Кавакгьол, Льомек и Топчу, и че връзката му с морето понякога се затваря и отваря. Когато в Черно море бушува буря, вълните натрупват пясък, който пречи на водата на езерото да се стича към морето. Когато водата прелее, тя нанася щети на околните полета, и тогава селяните отново прокопават канал през пясъка. Според общината, през зимата излишната вода, причинена от валежите, се оттича в морето през канали, прокопани в дигата, и тогава езерото се свързва с морето. Така че, тук можете да видите с очите си как пясъчната дига затваря езеро. Останете известно време на брега на езерото и забележете разликата между двете води. От едната страна е вълнуващото Черно море, а от другата – спокойно и ясно езеро, разделени само от ивица пясък. Областната дирекция отбелязва, че в езерото се практикува риболов и че в него има червеноперки, шарани и сладководни пъстърви. В Уикипедия също се споменава, че през зимата езерото е място, където преминават мигриращи птици. Околността се използва като място за отдих; ако планирате пикник, не забравяйте да си вземете боклука. Мястото, където реката се влива в морето.

Около обяд се преместете на другия край на центъра на окръга, в Йенимахале. Според общината Карасу, Йенимахале се намира на 5 километра от центъра на окръга. Според областната дирекция, река Сакария, която извира от Ескишехир, завършва своето Википедия споменава, че се полагат усилия за възстановяване на популацията на рибата "mersin", която е била често срещана в района на Сакария и е изобразена на емблемата на общината, като от 2000 г. насам се пускат малки рибки в реката. Ако искате да наблюдавате залеза, краят на пешеходната пътека предлага най-добрата гледка.

Дългата спирка за деня е западната местност Ачалар Лонгозу. Според турската Уикипедия, Лонгозу се намира между Карасу и Кайнарджа, на около 6 километра западно от река Сакария, и е на около 26 километра от Карасу. Лонгозу е типично крайбрежно езеро, образувано зад дюните. Уикипедия описва дюните между езерото и Черно море, като достигащи височина от 20 до 25 метра, а на места образуващи хълмове, достигащи 50 метра. Дюните близо до брега все още се движат под въздействието на вятъра, докато навлизат в Лонгозу, където спират. Тук се вижда връзката между пясъка на брега и водата на Лонгозу. Реките, пресичащи старата крайбрежна равнина, постепенно са били засипани от дюни, оставяйки зад себе си кухини, които са се напълнили с вода, формирайки днешната езерна среда. Излишната вода от езерото достига река Сакария през река Оку Дере на изток, а оттам – до Черно море. Така че, Лонгозу е мястото, където сутринта виждате пясъчните дюни, а следобед – устието на реката, които са свързани. Според информация от общинската дирекция, Лонгозу заема площ от 1562 хектара, дълбочината му достига до 1,5 метра и районът е обявен за защитена природна зона от първа степен. Около него има гори от дъб, а дърветата на места навлизат в блатистите части на езерото. Според дирекцията, в района има около 2300 вида растения, включително водна лилия, езерна нарцис и различни видове водни лилии. Броят на видовете птици варира според източниците, като общината в Карасу посочва 180 вида, а GoTürkiye – 243. За посетителите има пешеходна пътека и наблюдателни площадки. Районът се управлява от община Сакария. Преди да посетите, проверете официалните източници за условията за вход и информация за разходките с лодка.

Предложение за разходка:

Започнете разходката си рано сутринта по крайбрежието на Карасу, като наблюдавате дюните в продължение на половин час. След това се отправете към езерото Кючюкбозъ на изток и вижте пясъчната ивица, която разделя езерото от морето. Около обяд Практически съвети:

  • Дюните са чувствителна екосистема, не стъпвайте върху растителността, използвайте обозначените пътеки.
  • Проверете актуална информация относно условията за посещение на делтата, разписанията на лодките и състоянието на кейовете от официални източници.
  • През сезона на комарите, използвайте репеленти за защита при посещение на делтата и крайбрежните зони на езерото.
  • Влизайте в морето само в безопасни и обозначени зони; внимавайте за теченията в устието на реката.

Източници:

Местоположение - Районът край Карасу: Популярни горички, устия на реки и пясъчни дюни.

Информация за пътуването
ГрадKarasu, Sakarya
ТипКултурен
Дата19 октомври 2026 г.
ИзточникRadar Editör
Radar TürkiyeАвторRadar TürkiyeПосетете източникаУпътване