Ayasofya – “Благословението на светлината”

Разказвач:
“Вътре в Айя София живееше птица, която не се виждаше през деня, но се появяваше през нощта: ‘Птицата на молитвата.’ Когато дойде Рамазан, тази птица събираше тихите молитви на хората и ги носеше на небето.”

Разказвач:
“Вечерта на Рамазан, малкият Мехмет беше в голяма мъка. Баща му търсеше работа, семейството преминаваше през трудности. Мехмет, макар и да не го показваше, беше тъжен.”

Мехмет (тихо, тъжно):
“Искам татко да може отново да се усмихне…”

Разказвач:
“В този момент Птицата на молитвата се спусна от купола на Айя София и кацна на рамото на Мехмет.”

Птица на молитвата (нежно, меко):
“Понякога молитвите се чуват и без думи, сине.”

Разказвач:
“Птицата взе желанието от сърцето на Мехмет и се издигна към купола. Точно когато се чу призивът за ифтар, светлините вътре в Айя София внезапно заблестяха.”

Разказвач:
“На следващия ден баща му получи предложение за работа. От този ден нататък Мехмет никога не спря да се моли. Защото знаеше, че молитвите на сърцето, чути в Айя София, не отиват в пустота.”