Кулата на момичето – “Вятърът на Рамазан, който носи желания”

Разказвач (с мек, топъл тон):
“В средата на Босфора имаше кула, която изглеждаше сама, но всъщност криеше хиляди истории в сърцето си… Кулата на момичето. Докато наближаваше първата вечер на Рамазан, водите около кулата изглеждаха по-спокойни.”

Разказвач:
“В кулата живееше малко момиче на име Лейла. Баща й работеше в кулата, затова всяка Рамазан, по време на ифтара, те първи виждаха светлината, която се носеше над морето. Лейла беше много развълнувана тази вечер. Защото си спомняше една легенда, която беше чувала от години:
‘На първата нощ на Рамазан, светлината, която се появява на върха на кулата, чува желанието на дете с чиста душа.’”

Разказвач:
“Лейла бързо се изкачи по стълбите на кулата. Когато стигна до върха, слънцето за последен път докосваше водата. Малкото момиче сложи ръце на сърцето си и затвори очи.”

Лейла (детски глас, близо до шепот):
“Боже мой… Тази Рамазан не се моля само за себе си… моля се никой да не бъде сам.”

Разказвач:
“В този момент на върха на кулата се появи тънка светлина. Дори вятърът спря за миг. Светлината обиколи Лейла и след това се спусна над морето.”

Лейла (с учудване):
“Тате! Тате! Светлината чу моето желание!”

Разказвач:
“Когато започна да се чува призивът за ифтар, около кулата се случи нещо необичайно. Рибарските лодки в морето, хората на отсрещния бряг… всички видяха едновременно светлината, която блестеше в небето. Сякаш целият Истанбул за миг спря, сякаш седеше на една маса.”

Разказвач:
“Тази вечер в кулата дойде неочакван гост. Възрастна леля, с малка кошница в ръка, се спря пред вратата.”

Леля (с мек, бабин тон):
“Дъще, Лейла тук ли е? Всяка година ифтаря сама по време на Рамазан… Но тази вечер сърцето ми ме доведе тук.”

Разказвач:
“Лейла радостно побягна към вратата. Баща й разшири масата, а вятърът от морето донесе аромата на фурми. Тази нощ те тримата заедно ифтариха… И Лейла забеляза нещо:
Светлината на желанието й не само освети небето, но и още едно сърце.”

Разказвач (със спокоен, мек финален тон):
“Рамазан в Истанбул беше такъв… Една светлина, една молитва, една маса… и сърца, които се събраха в един неочакван момент.
Оттогава, всеки път, когато идва Рамазан, от върха на кулата се издига същата светлина. Казват, че…
Тази светлина е светлината на споделянето.
И всеки с чисто сърце, непременно ще види тази светлина.”