В Маниса: Планината Спил и Плачещата скала.

Маниса е заобиколен от планина, която е едновременно национален парк и място, свързано с легенда. Скалата, където се разказва, че Ниоба се е превърнала в камък след загубата на децата си, се намира в подножието на планината, а повърхността ѝ все още изглежда като плачеща. Намира се на час път от Измир и е най-близката висока местност, където може да се търси прохлада през лятото.

Как да стигнете: От Измир има чести влакове и автобуси до Маниса, пътуването отнема около час. За да се изкачите до планината Спил, е необходим автомобил, тъй като има двадесет километра планински път от центъра на града. Ако пътувате с обществен транспорт, центърът на Маниса и скалата на Ниоба са достатъчни за един ден.

Предложение за ден: Прекарайте сутринта в центъра на Маниса. Посетете джамията Мурадие и джамията Султан, които са от класическата османска епоха. В този град, където са израснали принцеси, архитектурата също носи тази тежест. Това е мястото, където е възникнала традицията за "Месир" (лечебна паста), а района около джамията Султан е център на тази история. След това се разходете до скалата на Ниоба, която е близо до центъра. Следобед се изкачете до националния парк планина Спил. Пътят е криволичещ, но гледката се разкрива на всеки завой; нагоре има гори от черен бор, пещери и поляни, където през пролетта цъфти маргаритката на Маниса. От върха се вижда цялата долина Гедис.

Какво да опитате: Трябва да опитате кебап от Маниса и местната напитка от боб. В заведенията по пътя към планината има "гьозме" (вид питка) и чай. Най-добре е да си купите "Месир" от аптеките в центъра на града.

Съвет: Маргаритката на Маниса цъфти около средата на април и през тази седмица паркът е много посещаван. Въздухът в планината е няколко градуса по-хладен от центъра, затова носете леко яке. През зимата пътят може да бъде затворен поради сняг, затова проверете състоянието му преди да тръгнете.