Към основното съдържание
Radar Türkiye
Открийте събития в приложението
Отвори
Radar Türkiye
Вулканите и кратерите на Карапънар.
Културен

Вулканите и кратерите на Карапънар.

Още няма оценки

Влез, за да харесваш и оценяваш

В източния край на равнината Коня, пейзажът започва да разказва друга история. Отсредта на равните поля внезапно се появяват черни купища пепел, кръгли кратери и дълбоки пропасти, които карат човек да се замая, когато ги погледне.

Karapınar, Konya
Културен
Radar Editör
19 октомври 2026 г.

За пътуването

В източния край на равнината Коня, пейзажът започва да разказва друга история. Сред равните полета, изведнъж се появяват черни купища пепел, кръгли кратери и дълбоки пропасти, които карат човек да се замая, когато ги погледне. Карапънар е окръг, оформен от една страна от угаснали вулкани, а от друга – от скали, разтворени под земята. Това пътуване е посветено на ден, прекаран в пътуване от Коня до Карапънар, за да се разгледат вулканичните кратери, езерата в карстови провали и следите от дългогодишна борба с вятъра. Трябва да се отбележи, че повечето от езерата, които са най-известните части от този пейзаж, са пресъхнали през последните години. Това пътуване не скрива този факт, а напротив, има за цел да ви помогне да разберете тези сухи легла.

Според турската Уикипедия, Карапънар се намира на 94 километра източно от центъра на окръга, по пътя Коня-Адана, на надморска височина от около 994 метра. Окръгът е един от най-големите в Коня, с площ от 2623 квадратни километра. Това селище, което в миналото е било важно място за отдих между Улукшъла, Ерегли и Коня, е получило името Султание, когато през 16-ти век тук е построена кервансарай, а през 1934 г. е получило днешното си име. Уебсайтът на общината Карапънар също подчертава, че окръгът се намира на кръстопът на търговските пътища. Почвата в равнината също е забележителна: според турската Уикипедия, до 60% от почвите в Карапънар са варовити. Този варовик е част от историята на карстовите провали, които ще видите скоро. Докато се приближавате към окръга, широките площи със слънчеви панели, разположени покрай пътя, привличат вниманието. Според турската Уикипедия, в Карапънар се намира най-голямата слънчева електроцентрала в Турция. Без облаци и равнинният пейзаж правят този район привлекателен както за земеделците, така и за инвеститорите в енергетика, но същата тази суша прави въпросите, свързани с водата, основна тема.

Как да стигнете там:
От Коня до Карапънар можете да стигнете по магистралата Коня-Адана за около час и половина. Възможно е да се стигне до центъра на окръга с междуградски автобуси, но кратерите и езерата са разположени на километри един от друг и до повечето от тях няма обществен транспорт; за това пътуване почти е задължително да имате собствен транспорт. Според уебсайта на общината Карапънар, е Това е интересно съотношение: конусът в центъра на Меке се е образувал приблизително по същото време, когато са построени първите къщи в Чаталхююк. Подробното описание на Меке не е целта на този текст, но е важно да се знае какво представлява днес. Според английската Уикипедия, към 2012 г. капацитетът на езерото е намалял с около 60% за двадесет години, а след засушаването през 2014 г. е почти изчезнало. Около 90 вида птици, които са се срещали там преди, са се преместили на други места до 2015 г. Според новините, в езерото, където преди са имали вода с дълбочина 12 метра, през лятото остава само малко количество вода, която придобива червен цвят поради микроорганизми. Община Карапънар пише, че черните и лилави вулканични пепели, които обграждат езерото, днес се използват като суровина за производство на тухли и варовик, а периметърът му е над четири километра. Докато гледате от пътеката край кратера, опитайте се да различите белите солени отлагания, старите брегови линии и тъмните склонове на конуса; нивата на водата в миналото могат да бъдат проследени по тези линии. Аджъгьол е солено езеро, разположено в кратер.

Продължавайки на изток от Меке, ще стигнете до Аджъгьол. Според община Карапънар, езерото заема площ от приблизително 1750 на 1250 метра, а водата му има характерен горчив и солен вкус, дължащ се на високото съдържание на магнезиев сулфат. През 2024 г. общината е построила плаващ басейн върху езерото; разходките по брега и отраженията на повърхността по време на изгрев и залез привличат фотографи. Когато се види заедно с Меке, Аджъгьол е най-добрият пример за разнообразието на вулканичния терен: единият е превърнат в суха солена равнина, а другият все още е езеро в кратер със своята вода и цвят.

Втората половина от деня е посветена на пропаданията (обруци). Според турската Уикипедия, пропадането е карстов терен, образуван от срутване на тавана на подземни кухини, създадени от подпочвените води в скали, които могат да бъдат разтворени, като варовик. Процесът протича по следния начин: подпочвените води се комбинират с въглероден диоксид, образувайки въглеродна киселина, която постепенно разтваря варовика, създавайки пещери под земята; след известно време почвата над пещерата се срутва. Според Културен портал, дълбочината на пропаданията може да вари Северозападните кратерни езера

Според информацията от община Карапънар, езерото Чирали е кратер с диаметър около 250 метра и дълбочина 80 метра, обградено от високи скали, а по склоновете на скалите има пещери и ниши. Общината посочва, че това езеро, което някога е било пълно с вода, е изсъхнало напълно през последните години поради намаляването на нивото на подпочвените води. Езерото Мейил, което се намира малко по-надалеч, е разположено на около 60 метра под нивото на земята и е един от най-забележителните кратери в района, с диаметър средно 368 метра; то също е в процес на изсъхване. Когато застанете на ръба на тези два кратера и погледнете надолу, ще видите най-конкретния пример за мащаба на срутването на пещерен таван, както е описано във Уикипедия. Водният проблем е неразделна част от този пейзаж. Според местни свидетелства, предадени в новините, в района на затвореното корито на река Коня са прокопани стотици хиляди кладенци; изсъхването на Мейил се свързва с изпомпването на подпочвените води за напояване. Сухите корита на кратерите са като открити уроци, които показват как водата в равнините е изчерпана не от повърхността, а от под земята. Борбата с пясъка

Друго лице на Карапънар е вятърът. Община Карапънар съобщава, че голям екологичен проект за предотвратяване на ерозията в района е започнат през 1959 г., като първоначално на площ от сто и тридесет хиляди декара са поставени бамбукови прегради, за да се предотврати пренасянето на пясък от вятъра, след което е започнало залесяването. Според турската Уикипедия, този проект за пясъчните дюни в Карапънар е започнат от Генералната дирекция за почвените води през 1962 г. на площ от тринадесет хиляди хектара и е завършен през 1999 г., като се счита за един от най-успешните проекти в света. Въпреки че началната дата може да е различна в различните източници, двата източника описват една и съща площ. Когато минавате покрай ръба на зоната с ерозия, вижте редиците от дървета, засадени срещу вятъра, и пясъчните дюни, които все още се виждат на места; тези зелени ивици напомнят как равнините някога са се борили с пясъка, пренасян от вятъра. По пътя обратно

Ако се върнете към Коня по северния път, можете да завършите деня си с посещение на кратера Къзърен, който се намира по пътя Кон Езерото Меке е защитена природна зона от 2005 г. и е част от Рамсарската конвенция. Моля, не се отклонявайте от пътеките и не стъпвайте върху соления слой. В равнината има много малко сянка, затова вземете със себе си достатъчно вода. Периодите, през които съоръженията за плуване са отворени, могат да варират, затова проверете актуалната информация на уебсайта на общината.

Източници:

Местоположение - Вулканите и кратерите на Карапънар.

Информация за пътуването
ГрадKarapınar, Konya
ТипКултурен
Дата19 октомври 2026 г.
ИзточникRadar Editör
Radar TürkiyeАвторRadar TürkiyeПосетете източникаУпътване