От ръба на Ован, по пътя на керваните, от Скалния град до езерото Обрук.

Килистра може да бъде достигната от Коня по два пътя, като изборът на маршрута определя хода на посещението. Според Културния портал, първият път е през асфалтов път с дължина 34 километра, водещ до Хатунсарай, след което се отклонява на югоизток по път с дължина 15 километра, водещ до Гьокюрт. Вторият път е отклонение с дължина около 9 километра, което се намира на 36-ия километър от държавния път Коня-Анталия, в района на кръстовището Каялъ. Този маршрут е по-удобен, тъй като по пътя към Килистра може да се използва пътят през Хатунсарай, а по пътя обратно – пътят към Анталия, което осигурява разнообразие и спестява време. Ако пристигнете от посока Хатунсарай, ще влезете в района по древния Кралски път, където все още се виждат каменни плочи. След като паркирате, отделете няколко минути, за да се разходите по тези плочи, тъй като те разказват най-добре защо селището е било основано тук. Според Културния портал, керамичните находки в района показват, че историята на това място датира от края на бронзовата епоха. Скалите, от които е изградена Килистра, са вулканични туфи, образувани преди 11 до 3 милиона години, и са били избрани заради лесното им пробиване. Започнете разходката си от равна повърхност пред основния скален комплекс и първо наблюдавайте скалите от разстояние. Тези масивни структури, които изглеждат като естествени скални образувания, всъщност са издълбани с широки стаи; според източници на министерството, при основаването на града е било от съществено значение да се запази дискретност. Обърнете внимание на малките отвори, които може да сметнете за прозорци; светлината и въздухът са били осигурявани чрез тези маскирани отвори и коминни шахти. Селището е разположено в пет различни скални зони през ранната византийска епоха, така че не се ограничавайте до едно място, а се движете по пътеките между различните комплекси. Търсете следи от ежедневието, като цистерни, работилници, ателиета, чешми и гробове, в близост до жилищата. Голямата цистерна е най-впечатляващата структура, която показва колко ценна е била водата в тази суха степ. Наблюдателните кули и укрития, разположени на високите скали, показват, че селището е изпълнявало и функцията на наблюдателен пункт. Капелата с кръстообразна форма, издълбана в една от скалите, е най-известната издълбана структура в района; можете да я разгледате като пример за архитектурен декор и да продължите. Когато влизате в скалните стаи, внимавайте, тъй като Източник: Културен портал, Килистра (Листра); NTV (AA), Античният град Килистра; CNN Türk, "Пещерните образувания на Килистра, близо до град Кютахя"; Уикипедия, Килистра.

Силле се намира на около седем километра от центъра на града и до там може да се стигне лесно с общински автобус, микробус или автомобил. Когато се връщате от Килистра, ще разберете, че сте близо до устието на долината, тъй като пътят внезапно се стеснява. Най-добре е да паркирате колата в началото на селището и да разгледате Силле пеша, тъй като стойността му не се крие в отделни сгради, а в цялостната атмосфера на улиците и склоновете. Селището е разположено по двата бряга на дълбока и тясна долина, разделена от река Силле, която тече от север на юг. Дъното на долината е на около хиляда сто и петдесет метра надморска височина, а околността е обградена от хълмовете Кючю Гевеле и Бююк Гевеле. Произходът на името на селището е предмет на дебати; едната теория го свързва със Силен от гръцката митология, а друга – с "Сила", което означава "водни духове". Започнете разходката си по брега на реката и наблюдавайте двата склона; оттук ще видите най-добре как къщите са се прилепили към скалите и една към друга. Старите мостове над реката свързват двата бряга и предлагат отлични места за снимане на долината. Разгледайте отблизо камъните, използвани в стените на къщите; "Силле камъкът", характерен за района и с вулканични и андезитови свойства, е известен със своята устойчивост на високи температури и е бил използван за изграждане на пещи и като строителен материал в много от старите сгради в Коня. Според Уикипедия, този камък, добиван в двадесет и седем кариери в миналото, днес се добива само в няколко. В центъра на пазара потърсете хамама Хаджи Али Ага, построен през 1884 г.; въпреки че е силно разрушен, частта за жени и мъже, резервоарът за вода и надписът на османски език са реставрирани. След хамама се потопете в тесните улички, които се изкачват по склоновете, и се насладете на фасадите на традиционните къщи на Силле, които запазват историческата атмосфера на района. Около четиридесет пещери, издълбани в склоновете на юг, са сред най-важните исторически обекти на Силле, според Културния портал; можете да ги преброите, като ги наблюдавате от брега на реката. До 1920-те години Силле е било многокултурно селище, в което са живеели различни общности, а след размяната на населението през 1924 г., характерът му се е променил; докато се разхождате по улиците, не забравяйте, че сте на място, където е оста Когато погледнете от върха на язовира към долината, веднага ще видите склоновете на планината Кучук Гевеле, известна още като Такели Даг, и как селището е разположено в долината. Обядът в Силе е най-подходящият избор, тъй като възможностите за хранене на следващите две спирки са ограничени. При връщане, преминете през центъра на града в посока изток и се насочете към пътя за Аксарай; следващата спирка е хана Зазадин, разположен по този път. Източници: Културен портал, Силе; Областна администрация на Коня, Силе; NTV (AA), 5000-годишната история на Силе, Коня; Уикипедия, Силе и язовир Силе.

Ханан Зъзъдин се намира на около двадесет и два километра от град Коня, на пет километра от пътя към Аксарай, близо до село Тьомек. Веднага след като се отклоните от главния път, тази масивна каменна структура, издигаща се в сърцето на степта, интуитивно разказва за това как е служила като ориентир за керваните в миналото. Преди да влезете, обиколете сградата, защото най-интересното при нея са външните стени. Многоъгълните, квадратните и цилиндричните колони, подпиращи фасадите, заедно с ъгловите кули, придават на сградата вид на крепост. Разгледайте отблизо каменните блокове; според текста на губернаторството, в тях са използвани много рециклирани камъни и има голям брой следи от работата на зидарите. Изследователи от университета Селчук твърдят, че част от тези камъни са от римски и византийски руини, затова ще видите камъни с различна големина и обработка, подредени един до друг. След това се приближете до главния вход на южната фасада и наблюдавайте редуването на камъните с два различни цвята. Обърнете внимание на малките колони с въжени орнаменти от двете страни на вратата и на техните декоративни капители. След като преминете през главния вход, ще се озовете в двора през нисък сводест коридор. Южната, източната и северната страна на двора са заобиколени от галерии и стаи. Според източниците, в двора има двадесет и четири стаи, както открити, така и затворени, както и баня, склад, навес и обора. Над входа, в югозападната част на двора, се намира малка молитвена стая, до която се стига по каменни стълби и която е покрита със звезден свод; разгледайте я като част от архитектурния план на хана. Каменните стълби в северната част на двора водят до покрива; ако е възможно, не пропускайте възможността да видите степта отвисоко. След това се насочете към главния вход на затворената част от западната страна; това е зона, която е служила като жилищно помещение през зимата, с подове и сводове, наподобяващи зала. Вътре ще видите, че централната част е по-широка и по-висока от страничните, а централната площ е покрита с купол, поддържан от трохли. Тъй като горната част на купола е покрита с прозрачен механизъм и купол по време на реставрациите, вътрешността е по-светла, отколкото очаквате. Опитайте се да намерите двата надписа над вратите; според тях, затворената част е завършена през 1235-1236 г., а дворът – през 1236-1237 г., от везира Садедин Кьопек. Според текста на губернаторството, е вероятно Садедин Изчакайте момента, когато следословното слънце осветява вратата отстрани, за да уловите най-добрите снимки – в този момент двуцветните камъни се открояват най-добре. Оттук се върнете към пътя за Аксарай и продължете на изток; крайната дестинация, Кизорен Обруку, се намира по същия път. Източници: Областна администрация на Коня, Зазадин Хани; TRT Haber (AA), Зазадин Хани – най-големият кервансарай от периода на Селджуците в Коня; Timeturk (AA), Зазадин Хани посреща гостите си с великолепие; Уикипедия, Зазадин Хани.

Обрука Кизорен се намира на няколко километра северно от пътя Коная-Аксарай, в квартал Обрук, който е част от община Каратай, и е на около седемдесет и пет километра от центъра на града. След Зазадин, пътят преминава през равна равнина; като се има предвид, че под тази равнина има карстови пещери, пътуването става още по-интересно. След като паркирате колата, първо се насочете към Обрук хана, който се намира непосредствено западно от обрука, а не към самия ръб на обрука. Този хан от периода на Селджуците, чийто надпис липсва и чийто строител е неизвестен, е датиран от историците към първата половина на 13-ти век и носи името си от близкия обрука. Причината за построяването на хана на това място е водата; ханът е задоволявал нуждите си от вода от този източник в продължение на дълго време. Университетът Селджук е провел разкопки и почистване в хана през 1996 г., а през последните години общината Каратай е извършила реставрация и облагородяване на района. Разгледайте каменните плочи с надписи на стените на хана; общината обясни, че тези надписи са преведени и съдържат информация за живота през този период. Според Showcaves, думата "обрука" се използва само в региона на Коная, за да опише тези редки карстови езера. Повечето от пропаданията в равнината са сухи; Кизорен е особено важен, тъй като все още запазва водата си. След това се отправете към наблюдателната точка на ръба на обрука и преди да погледнете надолу, спрете за момент и се опитайте да си представите формата на обрука. Пропадането, чиято горна част се разширява като фуния, води до водата през отвесни варовикови стени. Според данните на Showcaves, обрука е с елиптична форма, с дължина около сто и осемдесет метра и ширина сто и петдесет метра, а дълбочината на водата достига сто и четиридесет и пет метра; в турската Уикипедия са посочени по-големи размери, затова приемете тези числа като приблизителни. Повърхността на водата днес е на повече от двадесет метра под нивото на равнината, и тази разлика не е само естествено образувание. Прекомерното изпомпване на подземните води за напояване е понижило нивото на водата, като е установено, че между 1996 и 2006 година нивото е спаднало с около десет метра. Поради тази причина е спряно изпомпването на вода от езерото за селскостопански и битови нужди. Освен това, нивото на водата се променя през годината с до пет метра. Според геолога Фетилах Арик, в района на Карапинар, който се простира на юг от Ки Разходете се от едната страна на езерото до другата, за да го разгледате от различни ъгли, тъй като дълбочината на кратера може да се усети само при движение. Това е последната спирка за деня; по-безопасно е да се придвижите до пътя за Аксарай преди да се стъмни и да се върнете в Коня, отколкото да шофирате по тъмните селски пътища. Източници: Showcaves, Езерото Къзерен; Ramsar Sites Information Service, Обрука Къзерен; Timeturk (AA), 800-годишен хан с изглед към езерото Обрук; Memurlar.net (AA), Хан Обрук; Уикипедия, Езеро Къзерен.