От вилата в Борнова до музея, от булевард "Левант" до кампуса.

Започнете маршрута от метростанция Bornova и се насочете на север, по улица "Мустафа Кемал". По протежение на улицата ще видите няколко вили с високи огради; вилата "Патерсън" е най-голямата от тях и зад стената ѝ се крие градина с площ над 25 000 квадратни метра. Строителството на вилата започва през 1859 г. от шотландеца Джон Патерсън, търговец, който е дошъл от град Лейт. Семейството се занимава с търговия със зърнени култури, износ на селскостопански продукти и добив на хром. Стаите са обзаведени с камини и мебели, донесени от Англия, а в къщата работят около 60 служители. Сградата има 38 стаи, повечето от материалите са донесени от континентална Европа и Англия, а фасадата е била променяна седем пъти от собствениците. През това време градината е била с площ 133 декара и в нея са отглеждани състезателни коне, добитък, има оранжерии и земеделски площи. Днес площта на градината, останала около вилата, е 25 400 квадратни метра, което е по-малко от една пета от първоначалната площ. Тези цифри ви дават представа за това колко малка част от първоначалната площ виждате, докато се разхождате покрай оградата. Вилата отдавна е в процес на реставрация, затова я разгледайте отвън. От портала се вижда триетажна сграда с кула и основната част на сградата. Реставрационните работи, започнали в края на 2016 г., първоначално включваха реставрацията на сградата с кулата и банята в нея, а реконструкцията на основната сграда е отложена. В първата фаза на работата бяха премахнати голяма част от допълнителните, неавтентични части на сградата. В градината, при археологически разкопки, бяха открити три помощни сгради, два декоративни басейна с фонтани и един резервоар за вода, които също бяха включени в проекта. Тъй като реставрацията е отлагана няколко пъти, преди да влезете, се уверете дали е възможно да влезете вътре; дори и да е затворено, фасадата и оградата ще ви помогнат да се насладите на тази спирка. Докато се разхождате по улицата, си представете историята на тази сграда. Вилата е използвана като жилище до 1960 г., след това е преминавала през различни собственици, като е била офис, жилище и фабрика, а промените във фасадата отразяват тези трансформации. През 1963 г. семейството се премества в Англия, а вилата за около пет години служи като офис за служители на НАТО. През 1973 г. част от сградата е разрушена и е превърната във фабрика за ки Повечето от останалите огради, които виждате по пътя, също принадлежат на имения от същата епоха. Така се разкрива характерът на района Борнова на ниво улица. Източници: Уикипедия, Имението "Патерсън"; вестник "БирГюн", реставрацията на имението "Патерсън".

Улицата "Дженклик" ви посреща с аркова каменна врата; каменните пейки от двете страни са традиционни места за сядане, характерни за вилите в Борнова, и са сред най-старите части на вилата, гледащи към градината. През пролетта, лозя покриват арката над вратата; ако отидете рано сутрин през тези седмици, ще видите както цветята, така и празната градина. Смята се, че вилата "Маттеис" е построена през 1780 г., въпреки че някои източници посочват 1860 г., тъй като вилата е претърпяла значителна промяна през втората половина на 19-ти век. Дълго време е била известна като "Къщата на Ууд-Патерсън"; сградата, която Джон Малтас е превърнал в лятна резиденция, е останала на дъщеря му, Юджини Ууд, през 1840 г. Дъщерята на Юджини, Хортензия Ууд, е била художничка, поетеса и композиторка; тя е взела уроци по пиано от Франц Лист и е посрещнала Мустафа Кемал Паша в тази къща на 16 септември 1922 г. Тогава сред гостите са били също фелдмаршали Февзи, Исмает и Асим, както и Халиде Едип; разказва се, че по време на посещението Хортензия е играла шах с племенника си, Фернан дьо Крамър. Споменава се, че Лист също е свирил на пианото в секцията на вилата, наречена "Каирска стая". Тони Маттеис, на когото вилата дължи днешното си име, е баща на следващите собственици, Рене Щайнбюхел и Соня Уиталу; през 2018 г. сградата е закупена от техните деца и е започнала реставрация. Благодарение на градинската стена, изградена от речни камъни, и арковата врата, вилата е една от малкото останали вили в Борнова, оцелели до 21-ви век. Започнете с разходка в градината. Входът към вилите в Борнова е през специален портал, а градината е толкова важна, колкото и самата сграда; символ на тази градина са кипарисите. В градината е създаден мини голф с девет игрища в памет на затворения през 1970 г. Голф клуб на Борнова; всяко игрище има макет на вила в Борнова, изработен от керамичната художничка Верда Сипахи, и символ, който я представя. Тук се намира и макет на къщата "Патерсън", която току-що видяхте отвън, така че ще видите вътрешността на тази къща още в началото. Символът на игрището, посветено на Маттеис, е, разбира се, арковата му врата. Вътре При излизане, завийте надясно по булевард "Дженклик" и вървете няколкостотин метра. Когато стигнете до църквата "Свети Андрю", ще сте пред вилата "Ла Фонтен". Източник: Уикипедия, вилата "Матейс"; Visit Izmir, Arkas Sanat Bornova.

Вила "Ла Фонтен" може да бъде разгледана заедно с двата си съседни обекта: от едната страна се намира англиканската църква, а от другата – вила "Мурат", построена през 1880 г. от английското семейство Едуардс. Тези три сгради представляват центъра на квартала, където са живели левантините в Борнова, а наблизо се намира и голямата къща, която също е принадлежала на същите семейства и днес е ректорското здание на Университета "Егей". Първият собственик на вила "Ла Фонтен", според регистрите, е Джеймс Ла Фонтен, който е внук на Чарлтън Уитало, закупил голямата къща през 1836 г. Според архивите на Университета "Егей", семейство Ла Фонтен е англичани с швейцарски произход, а вилата е била тяхна собственост в началото на 20-ти век. Англиканската църква отсреща носи името "Света Мария Магдалена". Голямата къща първоначално е построена в началото на 18-ти век като манастир за холандски монахини; през 1948 г. преминава в собственост на държавата и днес служи като ректорско здание, с нови сгради, построени от двете му страни. Датата на построяване и архитектът са неизвестни; този факт сам по себе си говори много за вилата, тъй като, подобно на много други вили в Борнова, тя е пример за сграда, която е разширявана и надграждана с течение на времето. Първо се насладете на гледката към фасадата от тротоара. Сградата се състои от сутерен и два етажа, като двата етажа са ясно разграничени, а на втория етаж има балкон с ковашки елементи, гледащ към главната улица. Главният вход е подчертан с арка, а фасадата е семпла; ако я сравните с вила "Мурат" отстрани, ще видите два различни стила в рамките на един и същи квартал. Снимайте ковашките елементи на балкона при следобедната светлина; сутрин фасадата е в сянка. Историята на собствеността на вилата е кратка, но отразява историята на Борнова през 20-ти век. След смъртта на Джеймс Ла Фонтен, къщата преминава към съпругата му, Клара, и децата ѝ; през 1941 г. Клара продава къщата на племенницата си, Руби Гладис Уитало; през 1963 г. Университетът "Егей" я придобива за нуждите си. До 1975 г. там работят строителни екипи на университета; след това сградата е използвана последователно от училището за слепи, жандармерията, артилерийски части и Института за обществено здраве. През 1996 г. сградата отново е дадена на университета и за известно време служи като Институт за социални науки и факултет по педагогика. От 2 Кююлу Еви, която някога е била част от имота на Уиталл, някога е била клуб за британската общност в Борнова и днес е изследователски център, посветен на изследвания в областта на женските права. За да продължите към следващата спирка, влезте през главния вход на кампуса и следвайте пътищата в югозападна посока; сградата "Сиркехане" с фасадата си от камък и тухли ще се появи пред вас след около десет минути, в средата на зелената площ. Източници: Уикипедия, Вила "Ла Фонтен"; Visit Izmir, Вила "Ла Фонтен"; Вили на Университета "Егей".

Сградата, известна като "Сиркехане", носи това име от 1960-те години. В задната част на сградата, в рамките на катедрата "Хранителни технологии и ферментация" към Селскостопанския факултет, се произвеждали оцет и туршии, а предната част била използвана за жилищни нужди. Сградата е построена в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Въпреки многобройните опити, не са открити сведения за първите собственици. През 1943 г. сградата преминава в собственост на държавата, а през 1990 г. е прехвърлена на Университета "Еге" чрез размяна. До 90-те години сградата е използвана и за жилищни цели. Според университетските архиви, проект за реставрация е планиран през 2007 г. Голяма част от сградата е била в руини, когато е започната реставрацията, която е завършена на 22 юни 2010 г. През ноември същата година, с одобрение от Министерството на културата, сградата получава статут на частен музей. След завършването на реставрацията, сградата е открита като Музей на балканските и анадолските облекла към Университета "Еге". По-късно, след одобрението, е преименувана на настоящия Етнографски музей. Акцентът върху облеклото в първото име все още отразява същността на колекцията; от общо 2499 експоната, 2100 са облекла. Фасадата от камък и тухли, както и градината, предлагат приятна гледка след пищните фасади на вилите от периода на Леванта; сградата изглежда като селска къща в центъра на кампуса. Преди да посетите музея, проверете актуалната информация за дните, часовете и условията за посещение на уебсайта на университета. В музея са изложени 2100 традиционни облекла от балканските страни и турския свят, 110 народни инструмента, както и бижута, аксесоари, оръжия, сандъци и шкафове. Започнете обиколката си от секцията с облекла; наблюдавайте разликите в костюмите и аксесоарите, подредени по региони, което безмълвно разказва историята на миграционните пътища от Балканите към Егейско море. След това разгледайте витрините с народни инструменти; 110 инструмента, вариращи от струнни до ударни, са материал за изследвания на народните танци и музика, и музеят е създаден именно с тази цел. Третият раздел е сватбена зала, която е любимо място за много посетители. В автентична обстановка на измирска къща от 19-ти век са пресъздадени традиционни сватбени ритуали; нощта с къна, излагането на зестра, подготовката за сватбения обяд Един от павилионите, реставриран от университета, построен от френското семейство Пандеспаниан през 1880 г., функционира като кафене-ресторан за студенти и служители; можете да попитате служителите на университета за местоположението му, за да се възползвате от почивката си. Музеят все още е известен предимно като "Sirkehane", така че използването на това име, когато питате за пътя в кампуса, ще ви улесни. За да стигнете до последната спирка, излезте от западната врата на кампуса и вървете в посока на гара "Bornova". Ще отнеме около двадесет минути, за да стигнете до входа на зоната за отдих "Aşık Veysel". Ако се уморите, можете да се приближите и с автобусите, които тръгват от спирката "Ректорат".
Източници: Университет "Еге", Етнографски музей; Visit İzmir, Sirkehane; Павилионите на Университет "Еге".

Последователността не е насочена към архитектура, а към възможността да се насладите на въздуха. Паркът "Ашик Вейсел" е площ от 231 000 квадратни метра; строителството му започна през 2008 г., а на 25 септември 2010 г. беше открит от общината на Измир и оттогава се използва като най-голямата зелена площ в Борнова. Паркът носи името на известния поет и музикант Ашик Вейсел; истинското му име е Вейсел Шатироглу, роден е през 1894 г. в село Сивриалан, близо до Шаркишла, в провинция Сивас. На седемгодишна възраст се разболява от едра шарка и губи зрението си. За да го разсейва, баща му му купува уд (турска лютня), с която първоначално свири песни на други музиканти. През 1930 г. започва да се прочува на поетичен вечер в Сивас, организиран от Ахмет Кутси Течер, и известно време преподава музика в селските институти. Сред най-известните му произведения са "Дълъг и труден път", "Нека приятелите ме запомнят" и "Черна земя". През 2023 г., годината, в която се отбелязва 50-годишнината от смъртта му, в Турция е обявена година на Ашик Вейсел. След високите стени на вилите, тук изведнъж се отваря панорама; влезте в парка през главния вход и следвайте пътеката надясно, за да стигнете до изкуствения водоем с площ 1500 квадратни метра. Амфитеатърът около водоема е едно от най-добрите места в парка, където можете да седнете; следословното слънце пада върху водата и оттук можете да направите красиви снимки на водоема. След водоема се разходете на юг; там се намира спортната зала за зимни спортове с площ 12 000 квадратни метра и полуолимпийският басейн. Басейнът е най-новото голямо допълнение, открито през 2021 г., след като строителството му започна през 2019 г.; и двете съоръжения са закрити и можете да намерите информация за условията на ползване и работното време на уебсайта на общината. До тях са разположени спортните площадки: три баскетболни игрища, два тенис корта и едно мини футболно игрище; ако сте дошли с топка, може да се наложи да изчакате. Три отделни детски площадки са разположени в различни части на парка; ако сте с деца, изберете тази, която е най-близо до водоема. В северната част на парка се намира най-големият открит театър в Измир; амфитеатърът с 5000 места беше реновиран през лятото на 2026 За посетителите, пристигащи с автомобил, в парка има паркинг, но тъй като маршрутът е свързан с метрото, вероятно няма да ви е необходим. В края на деня се върнете към амфитеатъра, където езерото и дърветата зад него предлагат чудесна възможност за последни снимки. За да се върнете, излезте от южния вход на парка и се разходете до метростанция "Борнова"; оттам пътуването продължава безпроблемно по линия M1 до "Конак" и "Ючйол". Източници: Уикипедия, Рекреационна зона "Ашик Вейсел"; Уикипедия, "Ашик Вейсел"; "Карар", обновяване на открития театър.