От крепостта Галата до къщата на Бекир Аалар, Кахраманказан и Чубук.

Калалар махале е селище, разположено на около осем километра от центъра на Кахраманказан, с население, което не надвишава няколкостотин души. Археологическият обект се намира на север от селото, в района на скални образувания, известни като Асаркая. Най-добре е да паркирате автомобила си на безопасно място в селото и да се приближите до скалите пеша, тъй като на самия обект няма организиран паркинг. Тук няма входна врата, каса за билети или информационни табели; ще трябва сами да се ориентирате. Първо се огледайте към самите скали. На уебсайта на общината Кахраманказан се споменава, че върху тези скали има издълбани от човешка ръка ниши и че районът е обграден със стени. Същият източник посочва, че се смята, че скалите са били използвани като военен гарнизон през класическата епоха, а през римската епоха районът се е превърнал в селище, където са открити много фрагменти от керамика. Търсете издълбаните в камъка стъпала в основата на скалите; тези стъпала, които се виждат на снимките в общата база данни, са останки от стария път, водещ към руините по-горе. Не стъпвайте върху стъпалата и руините, а ги разглеждайте само отстрани. През 1933 г. Реми Оуз Арик привлича вниманието на научния свят към този обект. В Ислямската енциклопедия на Турската историческа общност се споменава, че Арик, назначен за археолог в Министерството на образованието, разкрива галски град при разкопките в Калалар и представя на света надпис, принадлежащ на Дейотарос. Един източник, събиращ древни надписи, посочва, че надписът, открит в Калалар, принадлежи на Дейотарос Филопатор, син на галския тетрарх Дейотарос, и датира от периода между 43 и 40 г. пр.н.е. Поради тази причина Калалар се свързва с Блуциум, крепостта, в която според Страбон е живял Дейотарос. Въпреки това, тази връзка не е окончателна; изследвания, като статията на Стивън Мичъл, публикувана през 1974 г. в "Anatolian Studies", продължават да дебатират местоположението на галските крепости. Имайте това предвид като хипотеза, когато гледате от върха на скалите. Обърнете внимание и на хълмовете около скалите. В английската версия на Уикипедия се споменава, че на север от селото могат да се видят останки от храм и могили. В общата база данни има снимка на галски тумулус (могила) в този район. В някои от тези тумулуси ще видите ями, образувани от бракониерски разкопки. Доц. д-р Чъджем Генч Ширината на скалите сама по себе си обяснява защо тук е бил разположен гарнизон. Най-доброто време за снимки е в ранните часове на сутринта; към обяд скалите са осветени от силна и сурова светлина. На мястото има много малко сянка, затова през лятото е задължително да носите шапка и вода. На върха може да духа силен вятър, затова стойте близо до земята и не се приближавайте до ръба на скалите. Един час и петнадесет минути са достатъчни, за да разгледате скалите, стъпалата и най-близкия тумулус. След това се върнете към селото и тръгнете към центъра на окръга, който е на осем километра, където се намира Музеят "Сатикадън".
Източници: Община Кахраманказан, "История на Кахраманказан"; DHA, "Хеленистични, римски и византийски селища в Анкара"; Ислямска енциклопедия на Турската академия на науките, Реми Оуз Арик; Аталас, "Надгробен надпис на Дейотарус Филопатор".

Музеят "Сати Кадън" е двуетажна селска къща, реставрирана от община Кахраманказан и превърната в музей през 2014 г. Пред музея има бюст на Сати Кадън и мемориален фонтан, който разказва историята ѝ на отделни етапи. Преди да влезете, прочетете таблата на фонтана; там са описани нейните дейности като кмет, срещата ѝ с Ататюрк, работата ѝ като депутат и последните ѝ години. Това кратко четене ще ви даде представа за времевата линия, която ще ви помогне да разберете предметите в къщата. Основните моменти от историята ѝ са следните: Според Уикипедия, Сати Кадън е родена през 1890 г. в село Казан, истинското ѝ име е Хатидже, и започва да се нарича Сати Ага след като печели битка за наследството на баща си срещу местен влиятелен човек. През годините на Освободителната война тя работи за снабдяване на армията с материали, а след реформата на азбуката се учи да чете и пише в училищата за народно образование. През есента на 1933 г., когато на жените е дадено правото да бъдат кмет, тя е избрана за кмет на село Казан. След 1934 г., когато на жените е дадено правото да гласуват и да бъдат избирани, тя става една от осемнадесетте жени, избрани за депутати. Община Кахраманказан я нарича първата селска жена депутат; тя е депутат в Анкара между 1935 и 1939 г. и е работила в земеделската комисия в парламента. Подробностите за срещата ѝ с Ататюрк варират според източниците. Според Уикипедия, Ататюрк се среща с нея през 1934 г., когато пътува до Къзълджахамам и преминава през района Халкавун. Нейната внучка, в интервю за Anadolu Ajansı, разказва, че Ататюрк е посетил района по същото време, когато пътува до Истанбул, и че в един смущаващ момент, Сати Кадън се е показала и му е предложила аян (разреден кефир). Според семейните разкази, когато я е попитали за възрастта ѝ, тя се е представила за родена през 1919 г. и е казала, че не е живяла преди началото на Националната борба. В партийните регистри името ѝ е записано като Хати Чърпан; според разказа на внучката, това име ѝ е дадено от Ататюрк. Можете да попитате служителите в музея за тези истории; общината пише, че служителите на музея предоставят информация на посетителите. Вътре в музея са изложени вещи, дрехи и предмети от епохата, използвани от Сати Кадън. Обърнете специално внимание на снимките и картините по стените, защото те показват най-ясно пътя Преди да тръгнете, проверете дните и часовете на работа на музея в община Кахраманказан. В района се намира и паркът "Сати Кадын", където има и паметник, посветен на нея; ако имате време, можете да направите кратко отклонение и да го посетите. Четиридесет и пет минути са достатъчни, за да разгледате къщата, градината и чешмата. Оттук можете да се отправите към Куртбогази за обяд, като се насочите към брега на язовира по пътя към Истанбул. Източници: Община Кахраманказан, Музей-къща "Сати Кадын"; Anadolu Ajansı, Паметта за Сати Кадын; Уикипедия, Музей "Хати Чирпан" и "Сати Кадын".

Третият пункт от маршрута не е музей, а място за почивка. Според общината Кахраманказан, язовир Куртбогъази се намира по пътя към Истанбул, на около пет километра от центъра на града. След като сутринта се разходим на слънце в Каралар и прекараме време в музея, тук ще си отделим време да седнем, да хапнем и да се подготвим за втората част от деня. В този маршрут не се задълбочаваме в историята на построяването на язовира или в ролята му в системата за водоснабдяване на Анкара; тук основната задача е да намерим удобно място на брега. Общината посочва, че около язовира има пикник зони, ресторанти и специални места за отдих. От друга страна, ASKİ (Генерална дирекция за водоснабдяване и канализация на Анкара) предупреждава, че водосборните басейни на язовирите, които снабдяват Анкара с вода, са защитена зона и че влизането във водата, пикниците и паленето на огън в тези райони са опасни и забранени. Следователно, трябва да се придържаме към следното: хапнете в някое от заведенията на брега или в оборудваните зони за пикник, не подреждайте импровизирани маси на брега и не палете огън никъде. През уикендите тези места се запълват бързо, така че е по-добре да посетите през делничните дни. Не забравяйте да си вземете боклука; ASKİ напомня, че всичко, което се изхвърля в реките и на брега, влошава качеството на водата. Влизането във водата е абсолютно забранено; служители на ASKİ обясняват, че тези зони не са подходящи за плуване поради глинестия и калния наноси на дъното на язовира. На страницата на общината се споменава риболова и се посочва, че в язовира има сребърна пъстърва, шаран и други видове риба. Ако искате да риболовите, предварително се запознайте с актуалните правила за риболов. Кратка разходка по брега е най-добрият начин да раздвижите краката след хранене. По време на разходката обърнете внимание на географията на околността. Общината отбелязва, че градът е разположен в равнината Акънъ, а на север се усещат южните разклонения на планината Къроълу, която разделя вътрешната Анатолия от западното Черноморие. Погледнете към издигащите се хълмове на север; планините, за които говори общината, са в тази посока. Язовирът се захранва от реките Бахтълъ, Къник, Пазар и Узунъз. Едно от селата, където екипът на Гурай откри керамични фрагменти сутринта, се казва Къник. Така че, по време на обе Източник: Община Кахраманказан, язовир Куртбогази; Община Кахраманказан, история на Кахраманказан; ASKİ (Генерална дирекция за водоснабдяване и канализация), предупреждение: влизането в язовирите е опасно и забранено.

Музеят на града в Чубук се намира в центъра на района, в сградата "Бекир Аалар", която някога е принадлежала на една от богатите семейства на времето. Общината реставрира сградата през 2013 г. и я отвори като изложбена зала по време на Международния фестивал на туршиите и културата в Чубук през 2015 г. През 2017 г. Министерството на културата и туризма регистрира сградата като градски музей. Според Уикипедия, музеят няма паркинг, така че паркирайте автомобила си наблизо и се разходете пеша. Преди да влезете, спрете в градината. Според описанието на снимките в "Commons", в градината са изложени археологически артефакти. Според историята на общината на Чубук, районът е преминал през различни епохи след хеттите, включително фригийската, галската, персийската, римската и византийската. Слоевете от галската епоха, които видяхте сутринта в Каралар, също присъстват тук. Попитайте служителя откъде са донесени камъните в градината. След това разгледайте фасадата на сградата с балконите и намерете място от улицата, откъдето да видите цялата сграда. За снимки най-добре е да снимате следобед, когато светлината пада отстрани. Една важна подробност, която подчертава значението на сградата, е 1933 г. Според "Културния портал", Ататюрк отседнал в тази сграда, когато посетил района през тази година. Историята, която чухте сутринта в музея "Сатикадън", се е случила година по-късно; музеите на двата района съхраняват спомени от две различни посещения от същата епоха. Споменете това като тема за разговор със служителите; местните разкази са богати на такива детайли. Вътре, в центъра на разглеждането, има панорама на битката при Анкара през 1402 г. За да си представите по-добре битката, ето какво трябва да знаете: според Уикипедия, битката се е състояла на 20 или 28 юли 1402 г. в равнината Чубук между Османската империя и империята на Тимур. Османският султан I Баязид е пленен и държавата влиза в период без владетел, който продължава единадесет години. Докато стоите пред панорамата, си представете, че османската армия е била разположена на юг от село Меликшах, а Тимур е разположил лагера си в равнината на река Чубук. Местоположението на бойното поле също не е напълно ясно; някои изследователи предлагат село Джулук в Хаймана, но преобладаващото мнение е, че битката се е състояла в равнината Чубук. Според историята на общи В четвъртък в района се организира пазар, включващ както традиционен пазар, така и пазар за местни продукти, където можете да намерите баклава, масло, сирене, вишни и гъли. В центъра се намира и регистрирана сграда, известна като "Джамията с дървения минарет", построена от кирпич, чиято минарет е от дърво; за да разгледате архитектурата ѝ, е достатъчна кратка разходка. След това се отправете на северозапад, към езерото Карагьол, което се намира на около двадесет и осем километра. Източници: Културен портал, Градски музей на Чубук; Община Чубук, Исторически места и история; Уикипедия, Битката при Анкара и Градски музей на Чубук.

Последното място за деня е Карагьол, разположено между градовете Чубук и Къзълджахамам, у подножието на планините Кавак и Йълдъръм. Според Министерството на земеделието и горите, природният парк се намира на двадесет и осем километра от Чубук и на шестдесет и осем километра от Анкара. Пътят се изкачва на северозапад от Чубук и езерото е разположено на 1630 метра надморска височина. Поради тази височина, следобед тук е значително по-хладно от равнините; облечете се по-топло, преди да излезете от колата. Това място го отделяме повече заради околните гори, отколкото заради самото езеро. Според Уикипедия, Карагьол се намира на северозападната граница на флоралния регион Иран-Туран и някои видове, характерни за европейско-сибирския флорален регион, разпространен по-на север, също могат да бъдат намерени тук. Докато се разхождате по крайбрежната пътека, търсете треперещи върби, черни ясен и кавказки липа. Няколко вида клен, както и орехи и люляци, са сред видовете, които образуват гъстите гори около езерото. Чам и бор са преобладаващи по склоновете. Според окръжната управа на Чубук, тази смес е резултат от прехода между континенталния климат на Вътрешна Анатолия и влажния климат на Черно море, и се срещат дори орехи между дъбовете и боровете. Разликата между сухата степ, която видяхте през деня в Куртбогъз, и тази гора, е най-забележителният контраст по маршрута. Разгледайте внимателно листата на дърветата и, ако е есен, обърнете внимание на цветовете на кленовете. Според общината на Чубук, в горите край езерото има извори и водата, излизаща от скалите, е много студена. Общината също така отбелязва, че е възможно да се срещнат диви животни в горските райони; ходете тихо и не ги хранете. Войната, за която чухте в музея, също се проявява тук. Общината на Чубук разказва, че през 1402 г. армиите на Йълдъръм Баязид са отсядали тук и са задоволявали нуждите си от вода; Карагьол се намира в границите на село Къшладжък, чието име, се казва, произлиза от казармата на тази армия. Общината също така отбелязва, че в миналото край езерото е имало хотел, където националните отбори са провеждали тренировъчни лагери, а по-късно хотелът е бил изоставен и разрушен. Докато се разхождате по брега на езерото, имайте това предвид. В природния парк е възможно да се организират пик Регионална дирекция, Природния парк "Карагьол", град Чубук; Община Чубук, забележителности; Уикипедия, Карагьол (Чубук).