Пътуването на водата от източника до града, преминавайки през резервоара.

Започнете от мястото, където арката на моста пресича булевард "Ататюрк", в посока "Сарачхане"; оттук най-добре се усеща дължината на арката. Мостът "Боздагъан" е построен, за да преодолее долината между хълмовете "Фатих" и "Бейазът" и да пренесе водата от едната страна на друга. Според "Ислямската енциклопедия на Турската фондация за изследвания", Семави Ейиче пише, че мостът обикновено се приписва на император Валенс (364-378) и е построен между 368 и 378 година; именно заради това на западните езици се нарича "Воден мост на Валенс". Ейиче добавя, че е възможно да е имало предшественик на този воден път още по времето на император Хадрианус.

Числата показват мащаба на структурата. Според "Ислямската енциклопедия", дължината му достига 971 метра, височината му над земята е 28-29 метра, а ширината варира между 3,40 и 5,65 метра. Уикипедия посочва, че днешната му дължина е 921 метра и отбелязва, че всъщност мостът е бил около 50 метра по-дълъг. Обърнете внимание: част от моста е с единична арка, а голяма част е с две арки, една над друга; според "Ислямската енциклопедия", двойните арки са между 18-та и 73-та. Стените, изградени от релефни камъни и тухли, също носят следи от ремонти, извършени през вековете.

След завладяването, мостът продължава да функционира. Султан Мехмед II го реставрира; по време на управлението на Баязид II и Сюлейман Великолепни, водите от района на "Халълъ" са свързани към този воден път, а през 1556-1557 година - и водите от "Къркчешме"; Султан Мустафа II реставрира източната част през 1697-1698 година. До 20-ти век, мостът доставяше вода за джамията "Сюлеймание" и двореца "Топкапъ". Булевардът е пропуснат под арките на моста, според плана на градския архитект Анри Прост. Приближете се до моста от зелените площи около него, за да видите отблизо размерите на камъните; пресичайте булеварда, който е с интензивен трафик, само през пешеходните пътеки.

Източници: "Ислямската енциклопедия на Турската фондация за изследвания"; Уикипедия.

Когато се отклоните от Диванйолу към булевард Пиер Лоти, ще слизате в този резервоар през модерна входна структура. Той няма надписи; архитектурните му характеристики го свързват с периода на император Теодосий II (408-450 г.), а Уикипедия посочва по-конкретно периода 428-443 г. На западните езици е известен като "Резервоарът на Теодосий"; името "Шерефие" произлиза от квартала, в който се намирал през османския период.

Слизайки по стълбите, ще видите 32 колони, подредени в редици. Според Ислямската енциклопедия "TDV", размерите му са 42,5 x 25 метра; четири реда от по осем колони разделят пространството на пет части. Разгледайте отблизо колоните; всички са в коринтски стил и датират от 5-ти век. Тухлените сводове свързват колоните. Ако сте виждали "Йеребатан", тук ще видите по-малък и по-подреден пример от същата строителна школа; благодарение на това, че можете да видите всички колони наведнъж, е лесно да се ориентирате в плана.

В края на 19-ти или началото на 20-ти век над резервоара е построена къщата на Ариф Паша, която по-късно е използвана като общинска сграда. Реставрацията започва през 2004 г., а между 2013 и 2018 г. е проектирана и построена днешната входна структура. От 2018 г. резервоарът е отворен за посещения като музей. Според официалния му сайт, с приблизително 1600-годишна история, той е една от най-старите водопроводни съоръжения в Истанбул. В момента се управлява от "İBB Kültür AŞ"; между колоните се организират дигитални представления и концерти. По време на представленията светлината се движи над колоните, което улеснява разпознаването на капителите и сводовете; използвайте този момент за снимки. Проверете актуалното работно време и програмата на събитията на официалния сайт.

Източници: Официалният сайт на резервоара "Шерефие"; Ислямската енциклопедия "TDV"; Уикипедия.

След няколко минути пеша разходка от Шерефие, ще стигнете до този голям резервоар, разположен на западната страна на Хиподрума. Според Ислямската енциклопедия TDV, резервоарът е известен като "Резервоарът с хиляда колони", а според Константин, датира от неговата епоха и е вторият по големина закрит резервоар в града. Уикипедия от своя страна приписва строителството му на римския сенатор Филиоксенос, като се посочва, че резервоарът е част от неговия дворец.

Въпреки че името е преувеличено, вътрешната гора от колони е реална. Според TDV, резервоарът с размери 64 x 57 метра е поддържан от 224 колони, като според официалния сайт на резервоара, 212 от тях са запазени до днес. Това, което отличава колоните тук от тези в други резервоари, е фактът, че двете тела на колоните са поставени едно върху друго, свързани с междинен елемент. Обърнете внимание и на вдлъбнатината в средата; тук пода е изкопан до истинската основа на колоните и показва пълната височина на двуетажната конструкция. Обърнете внимание и на гръцките букви, издълбани върху колоните, които са знаци на майсторите, обработили камъните.

След като резервоарът пресъхнал, той е използван за други цели. Според TDV, през Османската епоха върху него са построени жилища, а тъкачите са използвали хладината му като работилница до края на 19-ти век; гравюра, направена от Томас Алом през 19-ти век, показва работници, работещи сред колоните. Според Уикипедия, след реставрацията, резервоарът е отворен за посещения и включва изложбени площи и места за сядане. Когато посетите Шерефие и резервоара един след друг, сравнете двете места: едното е малко и подредено, с едностепенни колони, а другото е голямо и дълбоко, с колони, поставени една върху друга. Проверете актуалната информация за посещенията на официалния сайт на резервоара.

Източници: Ислямската енциклопедия TDV; Официалният сайт на резервоара "Резервоарът с хиляда колони"; Уикипедия.

Когато излезете от площадката Бинирдирек и се насочите към северната част на Хиподрума, ще видите този фонтан, покрит с купол и поддържан от осем колони. Той е изграден в памет на посещението на германския император Вилхелм II при султан Абдулхамид II през есента на 1898 г. Елементите му са произведени в Германия и транспортирани до Истанбул, където са сглобени. Строителството започва през 1899 г., а официалното откриване е планирано за 1 септември 1900 г., в чест на 25-годишнината от възкачването на трона на Абдулхамид II, но фонтанът е открит на 27 януари 1901 г., в деня на рождения на Вилхелм II.

В дизайна участват архитектът Шпита, съветник на императора, а в изпълнението – архитектът Шьоле. Архитектите Карлицик и Йосиф Антони също са допринесли за проекта. Сградата е в неовизантийски стил. Първо обиколете осмоъгълната структура, поставена върху повдигнат постамент, а след това преминете под купола и вдигнете поглед; вътрешната повърхност е покрита с мозайки със златен фон. Обърнете внимание на осемте медальона, в които се редуват символите на двамата владетели: тугрият на Абдулхамид II и монограмът на Вилхелм II, състоящ се от буквата "W" и цифрата "II".

Разгледайте този фонтан, който е изграден много по-късно от останалите структури по маршрута, не само като водна конструкция, но и като документ на епохата. Традицията на османските площадни фонтани тук се превръща в подарък на приятелство и е преосмислена в неовизантийски стил от европейска работилница. Сравнете го с фонтана на III Ахмед, който ще видите малко по-късно; единият отразява вкуса на османския двор, а другият – погледа на чужд владетел към този град. От предната част на фонтана се виждат и обелиските на Хиподрума. Оттук можете да продължите покрай Айя София и да стигнете до портите на двореца Топкапъ.

Източник: Уикипедия.

Последната спирка на маршрута е този голям площад, където се намира фонтанът, разположен между външната порта на двореца Топкапъ (Баби-юмуян) и църквата "Света София". Според Ислямската енциклопедия TDV, той е построен през 1141 година (1728-1729) по време на управлението на султан III Ахмед. Уикипедия го определя като най-статния и впечатляващ пример за нов тип фонтан, който се появява през периода на "Епохата на лалетата".

Планировката му е квадратна, с четири фасади. В центъра на всяка фасада има фонтан, а в четирите ъгъла са разположени ниши с три прозореца, изпъкнали в полукръгла форма. Погледнете прозорците на нишите: служителите, които са били вътре, са раздавали вода и сладки напитки на минувачите през тези прозорци. Покривът е дървена конструкция, покрита с олово, и завършва с широки корнизи. В центъра има осмоъгълна куполна структура, а над нишите има четири малки купола, а на върховете на всички тях са поставени позлатени бронзови флагове.

Декорацията отразява смесения стил на епохата, когато западните изкуства започват да проникват в турското изкуство. Обърнете внимание на рездените цветя върху каменните плочи, на мраморните релефи, покрити със злато, и на мозаиките, използвани на места. По фасадите се намира стихотворен надпис, написан от поета Сейид Вехби, с четиринадесет двустишия, написани с калиграфски шрифт. Според TDV, последното двустишие, разположено на фасадата, гледаща към "Света София", е написано лично от султан III Ахмед и е изписано с удебелен шрифт. Според Уикипедия, фонтанът е бил място за срещи и събирания по време на Османската империя.

Следете пътя на водата от тръбата до фонтана на площада. Огледайте внимателно фонтана, като обиколите около него и сравните четирите фасади и четирите ниши. След това можете да преминете през вратата зад вас и да влезете във вътрешния двор на двореца Топкапъ, или да се разходите до парка Гюлхане. Проверете актуалното работно време на двореца на официалния му уебсайт.

Източници: Ислямската енциклопедия TDV; Уикипедия.