Обсерваторията Устърлаба: Следи от науката в Истанбул.

Йешилкьой е известен като мястото, където се ражда турската авиация, и именно затова военновъздушните сили преместиха своя музей там. Идеята за създаване на музей за самолети възниква през 60-те години, а първият авиационен музей е открит през 1971 г. в Чумаоваси, Измир. Поради трудностите с транспорта, колекцията е преместена до военновъздушния аеропорт в Йешилкьой. Сградата, чието строителство започва през 1977 г., е завършена през 1983 г., а музеят е отворен за посетители на 16 октомври 1985 г. Площта на музея е около 65 000 квадратни метра, от които 12 000 квадратни метра са за открити експозиции, а 2365 квадратни метра – за закрити зали. На откритата площ са изложени учебни и транспортни самолети, реактивни самолети и хеликоптери, като сред тях са транспортен самолет C-47, произведен през 1943 г., и самолет Dornier, произведен през 1970 г.

В закритите зали са изложени модели на самолети от началото на 1900 г. до 1980 г., както и двигатели с бутала и реактивни двигатели, медали и униформи от епохата на османските авиатори. Сред най-популярните експонати са униформите на Сабиха Гьокчен и Веджихи Хюркуш, както и секции, посветени на проектите на Хюркуш и на легендите за полетите на Хазарфен Ахмед Челеби и Лагари Хасан Челеби. Като първа спирка на научната обиколка, тук особено внимание се обръща на двигателите: възможността да видите двигател с бутала и реактивен двигател един до друг бързо показва, че авиацията е преди всичко инженерно начинание. Откритата площ е голяма и изисква много ходене, затова носете удобни обувки. Преди да посетите музея, проверете дните и часовете на работа на уебсайта на Военновъздушните сили.

Източник: Турска туристическа енциклопедия; Уикипедия.

Музеят, разположен в историческата сграда на старите конюшни, която се намира в парка Гюлхане и граничи със стените на двореца Топкапъ, е резултат от дългогодишната работа на учения Фуат Сезгин в областта на историята на науката. Сезгин, свързан с Института за история на арабско-ислямските науки към Университета "Гьоте" във Франкфурт, е възстановил модели на инструменти, описани от мюсюлмански учени между 9-ти и 16-ти век, въз основа на описания и илюстрации в текстове от епохата. Музеят в Истанбул беше открит през май 2008 г. с колекция, подобна на тази във Франкфурт, която и до днес се намира в рамките на института. Повечето от експонатите, които виждате, не са оригинали, а модели, създадени въз основа на описания в древни текстове; не е известно дали някои от тях са били наистина създадени по това време. Тази информация не обезценява музея, а ви позволява да го разглеждате по правилния начин.

Залите са разделени на секции, посветени на астрономията, часовникарството и мореплаването, военните технологии, медицината, физиката, химията и оптиката, математиката и геометрията, архитектурата и градоустройството, минното дело и географията. В секцията за астрономия, отделете време да разгледате астролабите, небесните глобуси и инструментите за наблюдение, тъй като те подготвят историята на следващите експонати. Най-известният експонат в музея е моделът на слонския часовник на ал-Джазари; в секцията за физика са изложени помпи и механизми от книгата на ал-Джазари. Картите в секцията за география показват как знанията са се разпространили от Андалусия до Индийския океан. Музеят е отворен всеки ден и се приема карта за музеи; достъпът е чрез трамвай линия T1, като се слиза на спирка Гюлхане и се продължава пеша през парка.

Източник: Muze.gov.tr; Уикипедия.

На площада Беязыт, в централния комплекс на Истанбулския университет, точно до историческата кула Беязыт, се намира сградата с купол: Истанбулската обсерватория, която се смята за първата модерна обсерватория в Турция. През 1933 г., когато към университета е създаден Факултета по естествени науки, германският астроном Ервин Финлай-Фройндлих, назначен начело на катедрата по астрономия, предлага създаването на обсерватория. Основополагането на сградата, проектирана от архитекта Ариф Хикмет Холтаи, е направено през декември 1935 г., а строителството е завършено за около шест месеца. Астрографът Carl Zeiss Jena с диаметър 30 сантиметра, поръчан през декември 1935 г., пристига през септември 1936 г. в дванадесет части, монтиран е в купола и обсерваторията започва да функционира в края на същата година.

Днес светлинното и атмосферното замърсяване в центъра на града правят нощните наблюдения невъзможни. Затова катедрата създаде обсерватория в Чанакале през 2002 г. за изследване на нощното небе. В купола в Беязыт има и телескопи, използвани за изучаване на слънчевите петна и хромосферата. Сградата е укрепена между 2009 и 2013 г., като е запазена оригиналната архитектура. Катедрата по астрономия и космически науки приема индивидуални и групови посещения през седмицата: предлагат се дейности като планетариум, посещение на историческия купол и наблюдения с телескоп. Всеки последен петък от месеца се организира вечер на наблюденията. За посещение е необходимо предварително записване; информация за контакт може да бъде намерена на уебсайта на катедрата, за да се резервира място. При лошо време наблюденията с телескоп се отлагат за друг ден. Когато стоите под купола, помислете за традицията на наблюденията, възродена в този град след три и половина века от обсерваторията на Такийюддин.

Източник: Катедрата по астрономия и космически науки на Истанбулския университет; Уикипедия.

Кулата Галата е известна не само заради гледката, която предлага, а и заради научната си значимост. Астрономът и математик Такийюддин, роден в Дамаск, започва своите наблюдения в кулата Галата след като през 1571 г. става главен астроном. Това е ясно от статията за него в Ислямската енциклопедия TDV, а официалната история на кулата също посочва, че през периода на султан Мурад III, сградата е използвана като обсерватория. През 1577 г., с разрешението на султан Мурад III и с подкрепата на везира Сокулу Мехмед Паша и на Ходжа Садедин Ефенди, Такийюддин основава собствена обсерватория в района на Топахане. Тази сграда, оборудвана със собствено проектирани уреди и разполагаща с библиотека, е била единствената обсерватория в историята на Османската империя. Съществуването ѝ е кратко: на 22 януари 1580 г. тя е разрушена с ферман и днес на нейното място няма останки.

Когато се изкачите до наблюдателната площадка на кулата, погледнете към района на Топахане и към склоновете, спускащи се към морето; обсерваторията се е намирала там. Работата на Такийюддин не се е ограничавала само до небесните тела: той е използвал десетични дроби в практиката, създал е таблици за тригонометрия, проектирал е механични часовници, които показват секунди, и е писал за оптика. Официалната история на кулата също споменава, че през периода на султан Мурад IV, Хезарфен Ахмед Челеби е провел опит за полет оттам до Ускюдар; връзката с музея на авиацията, който виждате сутрин, е именно оттук. Кулата е построена през 1348 г. от генуезците, през 18-ти век е превърната в кула за наблюдение на пожари, а днес е музей, управляван от Министерството на културата и туризма. Кулата е отворена всеки ден и се приема карта за музеи; препоръчително е да я посетите рано сутрин или следобед, тъй като в пиковите часове може да има опашки.

Източник: Ислямската енциклопедия TDV; Официалният сайт на кулата Галата.

Музеят "Рахми М. Коч" в Хаскиой е основан през 1994 г. с подкрепата на бизнесмена Рахми Коч и е първият голям музей в Турция, посветен на историята на индустрията, транспорта и комуникациите. Самите сгради представляват индустриално наследство: секцията "Ленгерхане" е османска сграда от 18-ти век, построена върху византийски основи по време на управлението на султан Ахмед III, а секцията "Док" е разположена в съоръжение, създадено през 1861 г. от компанията "Ширкети Хайрие" за поддръжка на параходи. Целият музей може да бъде разгледан за половин ден, така че по време на това кратко посещение се фокусирайте върху научната част.

Започнете с посещение на секцията "Ленгерхане", където са изложени инструменти, използвани в изследванията на обсерваторията "Кандили" към Босфорския университет. Корените на "Кандили" датират от създаването на обсерваторията "Расатане-и Амире" през 1868 г.; обсерваторията е преместена в "Кандили" през 1911 г. и е работила в областта на астрономията, метеорологията и геофизиката. Тъй като институтът днес приема само предварително записани групи от ученици, можете да разгледате тези инструменти тук, в спокойна обстановка, без да бързате. В същата секция има и експонати, свързани с комуникационни устройства и печатни машини, които могат да бъдат разглеждани като продължение на интереса към измерването и предаването на информация, започнал с часовниците на Такийюддин. След това посетете секцията за история на компютрите в района на "Док". Морската, автомобилната и железопътната секции могат да бъдат разгледани при следващо посещение. Музеят е затворен в понеделник и работи по-кратко през делничните дни в сравнение с уикендите; проверете актуалното работно време на официалния уебсайт. При завръщането си лесно можете да се придвижите с обществен транспорт по крайбрежието на Златното рогче към районите Каракой или Еминоню.

Източници: Музеят "Рахми М. Коч"; Обсерваторията "Кандили"; Уикипедия.