От района Сулухан до Хамамьону: Животозавървяващи занаяти.

Слезте от метростанция Улус и се озовайте на булевард Анафарталар. Каменният хан, разположен в квартал Хаджи Доган, между улиците Текнеджилер и Сулухан, е първата спирка по маршрута. Построен между 1508 и 1511 г. по време на управлението на II Байзед от държавника Хасан Паша, дълго време е бил известен като Хасанпаша Хан, а името Сулухан се появява в записите от 1688 г. Името не е случайно: според източниците, това е бил единственият хан от епохата си, който е имал камина и собствена водопроводна система във всяка стая. Сградата е двуетажна, с два вътрешни двора; първият двор е с квадратна форма, а на долния етаж има 30 стаи, а на горния – 32, в центъра се намират фонтанът и малката джамия. Вторият двор е бил предназначен за обори, а там се намира и банята.

По време на Османската империя тук се търгуваха кафе и прежда. В Анкара, думата "прежда" означава "кашемир", така че суровините за тъкачите, които ще видите по склона, са минавали през този хан. След пожара в края на 20-те години, ханът е разрушен и до 50-те години е използван като пазар за плодове и зеленчуци. През 1937 г. е построен пазарът Анкара срещу него, а през 40-те години имаше пазар за дърва, разположен до стената му. Генералната дирекция на вакуфските имоти го реставрира в автентичен вид през 80-те години.

Днес Сулухан е пазар за празници: там ще намерите цветарски магазини, магазини за декорации, магазини за бебешки и сватбени аксесоари, магазини за ръчно изработени изделия и сувенири. Тук се купуват изкуствени цветя, бонбони за сватби и материали за "кина" (ритуал за сватбата). Това е началото на маршрута за занаятите, защото този петстотингодишен хан все още е място, където се продават ръчно изработени изделия. Разходете се и в двата двора, погледнете надолу от аркадите на горния етаж, застанете до джамията. След това се изкачете на булевард Анафарталар и се разходете около стотина метра до подножието на Чъкръкджълар Йокушу (улица на тъкачите).

Източници: Уикипедия, Suluhan; Anadolu Ajansı, 2018; Güven Dinçer, İdealkent, 2014.

Тази улица, дълга 200 метра, се издига от булевард "Анафарталар" към района "Кале" и завършва на кръстовището на улиците "Сарачлар" и "Салман". Името ѝ отразява занаят, практикуван през Османската епоха: тук, с помощта на вретено, се предава в прежда вълната от анкарските кози, от която се тъче плата, известен като "соф". Улицата е част от "Узун Чарши", която свързва районите "Улус" и "Саманпазар". Пожарът през 1916 г. унищожава околните джамии, построени през 1745 г. (Джамията на предавачите на прежда) и през 1732 г. (Джамията на грънчарите). След това пазарът е възстановен и от 1982 г. се полагат усилия за неговото опазване чрез различни проекти за обновяване. Днес в тази улица и околните улици "Сарачлар", "Салман", "Мази" и "Атпазар" работят над хиляда занаятчии, които се занимават предимно с текстил, трикотаж, булчински рокли, украшения за сватби и други. Сред занаятчиите тази улица се споменава в един и същи контекст с "Махмутпаша" в Истанбул и "Кемаралти" в Измир.

В тази улица има и магазини и работилници на майстори, работещи с мед. Ако чуете звука на чук, значи сте стигнали до тях. Началото на медния занаят в Анкара е неизвестно, но отличителният метод на майсторите винаги е бил коването: с чук и дръжка се оформят детайли върху наковалня, а повърхността се украсява чрез гравиране и щанцоване. След медта, най-често използваният материал е бронзът. Продуктите включват кана, чайник, тава, купи, казани, хаван и самовар. Съдовете, предназначени за употреба в кухнята, се покриват с калай, докато декоративните елементи не съдържат калай, което трябва да се има предвид при покупка. Майсторите обикновено наемат стажанти на възраст между 15 и 20 години, които се обучават в продължение на 3-4 години. Днес е трудно да се намерят млади хора, които да поемат занаята.

Рано сутрин, когато занаятчиите подреждат стоките си, е хубаво да посетите района. Можете свободно да наблюдавате работата от вратата на магазините, а ако искате да направите снимки, помолете за разрешение. Малка ръчно изработена кана е истински сувенир от Анкара, който може да се побере в куфар. Поетът Илхан Берк е писал стихотворения за тази улица, а писателят Метин Ипек – разкази.

Източници: Уикипедия; Гювен Динчер

От кръстовището, където спира наклоненият път, завийте към улица "Салман". Улицата води към "Коюнпазары", а "Пиринч Хан" се намира между тези две улици, на улица "Пиринч", под "Атпазары". Околността е сърцето на антикварния бизнес в Анкара: през 1940-те години най-старият антикварен магазин в града се намираше в началото на "Чикракджълар Йокушу", а днес антикварните магазини и ателиетата за занаяти, разположени в тесните улички на "Коюнпазары", продължават същата дейност.

Самият хан има две нива. За стария "Пиринч Хан" източниците се различават – едни посочват записи от 17-ти век, други – завещание от 1739 година. Тази сграда, в която са отсядали малки кервани, е разрушена през 1930-те години заедно с джамията си, а на нейно място е построено начално училище. "Пиринч Хан", който се посещава днес, е реставрирана през 1985 година стара дървена къща, превърната в хан: триетажна, с вътрешен двор, дървена конструкция и тухлена запълваща част. Счита се за първият дървен хан в града. На входната стена е изписано стихотворението "Хан Дувари" на Фарук Нафиз Чамлъбел. Преди да прочетете стихотворението, разгледайте сами хана, а дървените галерии, гледащи към двора, са миниатюрна версия на традиционния план на хана.

Магазините продават антикварни предмети и ръчно изработени бижута. Има две правила при пазаруването: питайте за цената и се пазарете; но ако купувате стари предмети, попитайте за периода, от който са и дали са били ремонтирани. Дворът е също така чудесно място, където можете да седнете и да наблюдавате тълпите, идващи от околните улици. Оттук ще излезете на улица "Коюнпазары" и ще започнете да се изкачвате по наклонения път.

Източници: Уикипедия, "Пиринч Хан" (Анкара); Гювен Динчер, "Идеалкент 2014"; "Нова Анкара".

Улицата Коюмпазаръ е с павиран тротоар, стръмна и еднопосочна; тя се изкачва от района Саманпазаръ до главния вход на крепостта. Името ѝ, подобно на името на площада в края ѝ, произлиза от пазарната структура на османската Анкара. В града имаше около тридесет пазара и търговски места, а АТпазаръ беше един от най-известните. Дори в първите години на Републиката, пазарите бяха разположени последователно към крепостта: Арабапазаръ, Одунпазаръ, Саманпазаръ, Коюмпазаръ, АТпазаръ и Екинпазаръ пред крепостта. В Коюмпазаръ се намираха пазарите на ковачите и дърводелците; днес там работят антикварни магазини и ателиета за занаяти, запазвайки следите от тези професии.

На върха на улицата, в Коюмпазаръ, се намира джамията Ахи Елван; тя е построена в края на 14-ти век от семейство Ахи и има дванадесет дървени колони. Маршрутът не я включва отвътре, но минавайки покрай вратата ѝ, се напомня връзката на тази улица със занаятчийската организация: Ахи бяха организацията, която внедри системата "майстор-ученик" и професионалната етика сред търговците тук. В близост, в квартал Саманпазаръ, се намира и джамията Асланхане от 13-ти век.

Край на улицата води до площадчето пред крепостната врата, което е АТпазаръ. Отсреща се намират два хана от 16-17 век, Чегелхан и Чъкурхан; единият е музей, а другият – хотел. Те са част от друг маршрут; вие стойте на площада и се насладете на гледката към три неща: каменната маса на вратата, външните порти на хановете и улиците, които се спускат от площада. Върнете се, без да влизате в крепостта, този маршрут не я включва. Слизайки по улицата, погледнете отстрани към ателиетата с отворени щори; най-добрите покупки често се намират не по главната улица, а в страничните улички.

Източник: Güven Dinçer, İdealkent 2014; TDV İslam Ansiklopedisi; Yeni Ankara.

От пазара Ататюрк започнете към пазара Коюнупазар, преминете през площада Саманпазар и ще стигнете до Хамамьону, което е на около километър. Тук спирката не е за целия квартал, а за "Улицата на изкуствата", създадена от общината Алтъндаг на улица Таниш. Двадесет и две традиционни къщи от Анкара са реставрирани по автентичен начин и от 2010 г. се използват като център за изкуства; всеки етаж на къщите е работилница, а долният е галерия. Къщите са предоставени на художници, които съчетават традиционните изкуства със съвременните. Ако погледнете през вратите, ще видите работилници за мраморна живопис (ебру), калиграфия (хат), керамика (чини), витражи, работа с кожа, фелт, сребро и бижута, както и художествени ателиета. Художниците тук не само създават, но и продават своите произведения, както и преподават занаяти, които са на път да изчезнат.

Тук логиката се обръща. На пазарите от страната на Улус се продаваха стоки, произведени специално за пазара. Тук същите занаяти продължават като изкуство и образователна дейност. Не се колебайте да поговорите с някой, който работи в работилницата; повечето са готови да разкажат за своите техники. Ако се интересувате от курсове, проверете уебсайта на общината за актуалната програма. Ако искате да закупите нещо, попитайте за произведенията, създадени от самия художник.

Останалата част от Хамамьону, с реставрираните улици, представляващи османската гражданска архитектура от 19-ти век, не е включена в този маршрут; отделни маршрути са посветени на кулинарните и фотографските атракции. "Улицата на изкуствата" е много посещавана през уикендите, когато магазините и работилниците са най-активни; ако искате да се разходите спокойно, посетете я през седмицата. Маршрутът завършва тук; от Хамамьону има автобуси EGO, които пътуват към Улус и Къзълай, а след като се разходите малко, ще намерите връзки с Ankaray и метрото.

Източник: Община Алтъндаг, "Улицата на изкуствата" в Хамамьону.