Баните на историческия полуостров, построени под куполите на Синан.

Започнете обиколката си от този исторически комплекс от бани, разположен в тесните улички на района Зейрек, тъй като това е едно от малкото места, където можете да разгледате османска баня като музей и едновременно с това да се погрижите за хигиената си. Банята е построена по заповед на Барбарос Хайредин Паша, адмирал на османския флот, а архитект е великият Мимар Синан. Според "Ислямската енциклопедия на Турската фондация за изследване и защита" (TDV), строителството вероятно е датирано между 1540 и 1546 година, въпреки че някои източници посочват по-ранни години. Частите за мъже и жени са симетрично разположени и всяка от тях включва съблекалня, помещение за затопляне и помещение с гореща вода, оформено като кръст. В помещението с гореща вода има осмоъгълен басейн, заобиколен от четири ниши и четири отделни стаи.

Повечето от плочките, които са дали името на банята, днес се намират в други градове. Стените някога са били покрити с красиви синьо-бели плочки от Изник до определена височина. Плочките, които са били отстранени от сградата, повредена от пожари и земетресения, са били продадени и разпръснати през 19-ти век, като част от тях са попаднали в европейски колекции, включително в музея "Victoria and Albert" в Лондон. Според статията на TDV, публикувана през 1993 г., към този момент останалите плочки са били само в помещението с гореща вода на мъжката част.

По време на тринадесетгодишната реставрация са открити хиляди фрагменти от плочки и тридесет и седем различни модела, а под помещенията за охлаждане са открити цистерни от византийската епоха. Комплексът, включително музея, беше отворен през септември 2023 г., а услугите на банята започнаха през 2024 г. В прилежащия музей можете да разгледате експозиции, посветени на историята на плочките и на системата за водоснабдяване и отопление на банята. Експонатите ще ви помогнат да си представите как са изглеждали стените, които сега са празни. Ако планирате да се погрижите за хигиената си тук, предварително се информирайте за разположението и начина на резервация на мъжката и женската част.

Източници: TDV Ислямска енциклопедия; Arkitera; Уикипедия.

Улиците, водещи от района на Зейрек към Сюлеймание, ви отвеждат до тази баня, разположена в южната част на комплекса. Строителството на комплекса, наречен на Султан Сюлейман, започва през 1550 г. и приключва през октомври 1557 г.; тази баня е част от големия проект, ръководен от главния архитект Синан. Тя е известна като "Банята на занаятчиите", тъй като около нея са се заселили търговци на различни стоки. Когато се разглеждат заедно с медресетата, благотворителната кухня и магазините на комплекса, банята отговаря на една от ежедневните нужди на общността, която този комплекс обслужва.

Това, което отличава тази сграда от другите бани, е фактът, че е само за мъже и няма отделна част за жени. В Ислямската енциклопедия на Турската фондация за изследване и защита на свещените места, Семави Ейиче пише, че тази баня вероятно е била предназначена за служителите на комплекса и студентите, живеещи в медресетата, а не за обикновените посетители. Планировката показва експериментите на Синан. Голяма куполна конструкция се издига над правоъгълната зала за събличане, която е с размери 11,5 метра. След трите зали за затопляне, следва топла зала с четири ниши, разделени от мраморни колони. В същата енциклопедия се подчертава, че Синан е съчетал класическия тип баня с архитектурата на балнеоложките центрове, създавайки уникална версия със стълбове.

Историята на банята през следващите векове е изпълнена с възходи и падения. През 1916-1917 г. тя е затворена, през 1930-те години е превърната в работилница, а по-късно собственикът я възстановява като баня. Според информация от Уикипедия, от реставрацията през 2001 г. тя работи предимно за туристи. Тъй като условията за ползване може да са различни от тези на другите бани, ако планирате да се къпете, е добре да се свържете с ръководството предварително. Ако не планирате да се къпете, можете да видите куполите и покрива от олово от улицата, а след това да се спуснете от гърба на Сюлеймание към района на Беязит.

Източници: Ислямската енциклопедия на Турската фондация за изследване и защита на свещените места; Уикипедия.

Този внушителен комплекс от две бани, разположен на Орду Кадеси, е част от комплекс "Байезид", който обгражда площад "Байезид" и днес е известен като Музея на турската баня "Байезид" към Истанбулския университет. Точната дата на построяването не е известна; според Ислямската енциклопедия на Турската фондация за изследване и развитие, тя е между 1500 и 1505 г., докато регистърът на Министерството на културата и туризма посочва периода 1507-1508 г. Приходите от банята са били предназначени за фондацията на Гюлбахар Хатун, майката на султан Явуз Султан Селим.

Двата корпуса са разположени един до друг и имат еднаква структура; зоните за затопляне са с четири купола, а в ъглите има отделни стаи. Куполът на зоната за охлаждане е с диаметър около 15 метра, което ви дава представа за мащаба, в който може да бъде построена една баня. Най-интересната особестност на сградата е основата ѝ. Банята е построена върху руините на Теодосиевия форум, който е бил разположен на това място през византийския период, като за строителния материал са използвани релефни елементи от триумфалната арка. Според информацията в Ислямската енциклопедия, някои от тези елементи все още са част от основата, а други са преместени в Археологическия музей в Истанбул.

След 1930-те години, зоната за охлаждане е отдадена под наем за съхранение на кожи, а зоните за затопляне частично са превърнати в ковашки работилници. Сградата остава в руини в продължение на дълго време. Университетът в Истанбул поема банята през 2000 г.; след реставрация, музеят е открит на 27 май 2015 г. Вътре са изложени етнографски предмети, като пелени, медни и бронзови съдове за баня, както и византийски и османски архитектурни фрагменти, открити по време на разкопки. Това е най-подходящото място, където можете спокойно да обиколите всички части на банята, без да се къпете; докато се движите от зоната за охлаждане към зоната за затопляне, можете да видите на живо термините, които сте научили в началото на маршрута. Според информацията в регистъра на министерството, музеят е затворен през уикендите, така че е препоръчително да проверите актуалните часове на работа, преди да посетите.

Източници: Ислямска енциклопедия на Турската фондация за изследване и развитие; Музеи на Турция (Министерство на културата и туризма); Уикипедия.

От Бейазит, преминавайки през вътрешността на Капалъ чарши, и излизайки през портата Махмутпаша, след кратко спускане ще стигнете до този хамам. Според надписа на вратата, той е построен между 1466 и 1467 г. като част от комплекса на Махмут паша, везирът на султан Мехмед II, и е един от най-старите запазени хамами в града. Наблизо се намира и Кюркчю хан, който също е част от същия комплекс.

Хамамът всъщност е бил двоен; частта за жените е разрушена с течение на времето, за да се превърне в търговско пространство. Запазената част се състои от три големи помещения, покрити с куполи. "Соклукът" (помещението за обливане) е покрит с купол с диаметър около 17 метра, с прозорци, а този купол е поддържан от орнаментирани тронти, които се опират на стените. Според Уикипедия, в "иликлукът" (помещението за затопляне) се намира най-ранният запазен полукупол в Истанбул. В "хамамът" (помещението за къпане) има осемъгълни ниши, странични пристройки и ъглови отделения, разположени около централния камък. Обърнете внимание на орнаментираната ниша на входа и на фасадата; тук можете да видите семплата, но елегантна украса на османските сгради от 15-ти век.

Историята на сградата показва как един хамам може да промени функцията си в града. През 1755 г. е повреден от пожар, през 1953 г. е реставриран и за кратко отново функционира като хамам, след което е превърнат в склад, а през 90-те години на миналия век е превърнат в пазар. Днес вътре има магазини; можете да се разходите под куполите и да видите мащаба на помещението. Докато се движите сред търговците, погледнете нагоре, защото куполите и тронтите, останали над рафтовете, все още носят оригиналната идентичност на сградата. Улицата Махмутпаша е много оживена през делничните дни; ходете бавно и не прекъсвайте потока от хора пред магазините.

Източник: TDV Ислямска енциклопедия (Комплексът на Махмут паша); Уикипедия.

Когато се изкачите от Махмутпаша и стигнете до Диванйолу откъм Нуруосманние, ще се озовете пред тази баня, разположена в основата на колоната Чеմբърлиташ, с тяло от порфир. Банята е построена през 1584 г. от Нурбану Султан, съпруга на Селим II и майка на Мурад III; приходите от нея са били предназначени за комплекса Атик Валиде в Ускюдар. Има разногласия относно архитекта. Обикновено се приписва на Мимар Синан, но в Ислямската енциклопедия на Турската религиозна фондация, Семави Ейиче отбелязва, че името му не се споменава в източниците, изброяващи творбите на Синан.

Най-оригиналната част от сградата е зоната за горещи бани. Тук е създаден многоъгълник с дванадесет страни, около централния камък е разположена колонада от дванадесет колони, а в ъглите са разположени куполни помещения. Обърнете внимание на геометричните мозайки от мрамор на пода и стените. Преходът към големите куполи, покриващи съблекалните, се осъществява чрез ъглови сводове.

Съвременното състояние на банята отразява градските преустройства от 19-ти век. През 1868 г., по време на разширяването на Диванйолу, е отрязана част от зоната за студени бани. Частта за жени е преустроена първо в ресторант, а след това в магазин за килими. Сградата е изгоряла през 1916-1917 г., а частта за мъже е реставрирана през 1972-1973 г. Стълбището на входа е добавено поради промяната в нивото на пътя.

Днес банята е в експлоатация и почти всички нейни клиенти са чуждестранни туристи. Ако решите да се къпете, първо се попотете на централния камък, след това изчакайте да ви направят пилинг и масаж с пяна. След като приключите, прекарайте известно време в зоната за студени бани, за да се охладите. На входа попитайте коя част е предназначена за жени, а коя за мъже, и в колко часа. Ако не искате да се къпете, застанете до колоната, точно до банята, и се вгледайте в този ъгъл, където двете сгради се намират една до друга, и се опитайте да разберете как той обобщава прехода на града от византийския форум към османския пазар.

Източници: Ислямската енциклопедия на Турската религиозна фондация; Официалният уебсайт на банята Чеմբърлиташ; Уикипедия.

От площад "Чемерлиджа" се движете по булевард "Диванйолу" на изток, след което завивате към района "Чаалоглу" и ще стигнете до тази баня. Сградата е завършена през 1741 година, за да осигури приходи за библиотеката, основана от султан Махмуд I в църквата "Айя София". Относно архитекта, източниците дават различни имена; в Ислямската енциклопедия на Турската фондация за изследване и развитие се споменава с известни резерви архитект на име Хюсреф, докато други източници приписват работата на Сюлейман Ага и Абдулла Ага.

Банята в Чаалоглу е една от последните големи бани в Истанбул. След като султан Мустафа III забрани строежа на нови бани в града през 1768 година, подобна по мащаб сграда вече не е била изграждана. Поради това, банята е добро място за сравнение с баните, построени от Синан през 16-ти век. Планировката все още е в класически стил: студена част, топла част и гореща част с четири купола и четири отделни стаи. Промяната е в декорацията. В детайлите се вижда влиянието на западното изкуство от 18-ти век; в тази връзка, в Ислямската енциклопедия се посочва, че тази сграда е пример за чуждо влияние в турската архитектура. Сравнете строгите класически линии, които виждате в баните в района на Зейрек и Чемерлиджа, с извитите форми, които виждате тук, и ще забележите промяната в естетиката през два века.

Двете входа на банята са отделни. Входът към мъжката част е от улицата и води към стълбище, докато входът към женската част е от странична улица. Това е типичен пример за старата османска традиция, според която входовете към мъжката и женската част не трябва да водят към една и съща улица. Днес банята все още функционира и почти всички нейни клиенти са туристи. Ако не желаете да се къпете, намерете двата отделни входа отвън и разгледайте структурата на банята отвън, след което се разходете няколко минути до "Айя София".

Източници: Ислямската енциклопедия на Турската фондация за изследване и развитие; Официалният уебсайт на банята в Чаалоглу; Уикипедия.

Последната спирка от маршрута е тази дълга сграда с оловен купол, разположена на площада между джамията "Айя София" и джамията "Султанахмет". Тя е построена от Мимар Синан между 1556 и 1557 г., за да осигури приходи за благотворителните фондове на Хюррем Султан, съпругата на Султан Сюлейман, и е била предназначена да обслужва общността на "Айя София". Под банята се намират руините на баните "Зевксипос" от римската епоха, което показва, че традицията на къпане в този район е много по-стара.

Това, което отличава банята в османската архитектура, е разположението на двете секции. За първи път в турската архитектура на бани, секциите за жени и мъже са разположени една до друга по една и съща ос. Сградата е с дължина около 75 метра, като входът към мъжката секция е ориентиран на север, а този към женската – на запад. В мъжката секция има последователно зони за охлаждане, затопляне и горещи бани, следвани от същите зони в женската секция; по този начин двете горещи зони са разположени една срещу друга. В центъра на всяка гореща зона има осмоъгълен мраморен под. Обърнете внимание на фасадата с колонади пред входа на мъжката секция – това е решение, което рядко се среща в баните от този период.

Банята е работила до 1910 г., след което е била затворена за дълго време и е използвана като склад в различни периоди. След реставрацията през 1957-1958 г., тя е превърната в магазин за продажба на килими, управляван от държавата. След мащабна реставрация между 2008 и 2011 г., през май 2011 г. тя отново беше отворена като баня. Добра идея е да завършите маршрута, като се изкъпете тук; направете резервация предварително и се информирайте за детайлите на различните секции и услуги директно от ръководството. Когато излезете, седнете малко на площада в светлината на залязващото слънце и погледнете още веднъж тази дълга редица куполи между "Айя София" и "Султанахмет".

Източник: TDV Ислямска енциклопедия; Уикипедия.