От сградата Ulus İşhanı до кулата Atakule: Модернизмът в Анкара.

Слизайки от метростанция Улус, ще видите ниските сгради в югоизточната част на площада и високата призма, която се издига зад тях – сградата Улус Ишхан. Пенсионният фонд обяви конкурс за проектиране на сградата и за облагородяване на площада между 10 август 1952 г. и 9 февруари 1953 г.; първо място получиха Орхан Бозкурт, Орхан Болак и Газанфер Бекен. Строителството започна през 1955 г.; ниските сгради, гледащи към вътрешните дворове, бяха открити през 1960 г., а високата сграда – през 1963 г. Сградата се състои от седем блока, разположени около два вътрешни двора; алуминиевите дограми, големите стъклени повърхности и острите призматични форми я превръщат в един от най-ранните примери за международния модерен стил в Турция. В културния регистър се отбелязва, че тази сграда е аналогът на хотела "Хилтън" в Истанбул в Анкара. Този проект също така превърна площад "Улус" в истински площад, заедно с паметника на победата, датиращ от 1927 г.

Днес високата сграда е дом на Дирекцията за младеж и спорт, а ниските сгради функционират като пазар; влезте във вътрешните дворове и се разходете, за да видите как сградите са разположени една спрямо друга и да разгледате магазините, гледащи към площада. За да видите сградата в цялост, преминете на отсрещната страна на площада. На отсрещния ъгъл на булеварда се намираше пазарът "100-годишнина", завършен през 1981 г., който спечели конкурс през 1967 г. за Сера и Орхан Дикел; той беше затворен през 2020 г. и разрушен през 2022-23 г. Един от трите модерни пазара, обграждащи площада "Улус", вече не съществува; поради това сградата "Улус Ишхан" е не просто сграда, а останал свидетел на модерната епоха на площада. Елате рано сутрин, преди пазарът да отвори; вътрешните дворове са тихи и можете да разгледате сградите без тълпи от хора. Сградата на "Сюмербанк" в североизточната част на площада, построена през 1938 г., е в стила на предишното поколение, с каменна облицовка; сравнете двата стила с един поглед.

Източник: Културен регистър; Уикипедия (Улус Иш Хан, Пазар "100-годишнина", Сграда на централата на "Сюмербанк").

Слизайте на метростанция Sıhhiye или се разходете по булеварда; Институтът за турска история се намира в квартал Hacıettepe, на улица Kızılay Caddesi номер 1, точно зад булеварда. Проектът, разработен от Тюргут Кансевер и Ертур Йенер, започва през 1951 г.; сградата на печатницата е завършена през 1955 г., проектът на централната сграда е финализиран през 1961 г., строителството започва през 1962 г. и завършва през 1966 г., а институтът се премества там през 1967 г. През 1980 г. сградата получава наградата "Ага Хан" за архитектура; журито я определя като положителна стъпка към архитектурен израз, който съчетава съвременни строителни технологии с традиционни концепции и принципи. Според описанието на наградата, сърцето на сградата е вътрешен двор с височина три етажа, осветен отгоре; той напомня за интимната структура на османските медресета, а всички основни функции са разположени около този двор. Алуминиевите прозорци са използвани заедно с дървени решетки, което подчертава публичния характер на двора и затворената атмосфера на съседните стаи, като същевременно контролира светлината. Отвън, камъкът "Анкара" придава на сградата масивна визия.

На първия етаж се намират конферентна зала и складове за книги, а на горните етажи – библиотека, читални зали и офиси. Библиотеката е създадена през 1931 г. заедно с института и е специализирана библиотека в областта на турската история; тя е достъпна за преподаватели, докторанти и независими изследователи, като за студентите се изисква препоръка от научен ръководител, а книгите не се отпускат за заемане. Ако не сте изследовател, можете да разгледате сградата от улицата Kızılay Caddesi и от обществения двор между печатницата и централната сграда; обърнете внимание на ритъма на дървените решетки и на масивната структура на камъка. След интервенции, които не отговарят на характера на сградата, тя е включена в регистъра на културните ценности през 2014 г. и е реставрирана. Сградата, проектирана от Кансевер, представлява алтернативен път на модернизма, в сравнение с други сгради от този период, изградени от стъкло и алуминий: път, който съчетава новите техники с местните материали и традицията на вътрешните дворове.

Източници: Aga Khan Award for Architecture; Kültür Envanteri; AYK (библиотека на TTK); GZT; ttk.gov.tr.

Когато стигнете до площад Къзълай, ще видите стъклената сграда Емек Ишханы, разположена на източната страна на булевард Ататюрк, под номер 117. От 2015 г. официалното й име е "Бизнес център Кахрамънар". Проектът е дело на Енвер Токай и Илхан Тайман, а статичните изчисления са на Юсуф Бердан. Сградата е построена като доходен имот за пенсионния фонд. Според Уикипедия, строителството е започнало през 1958 г. и е завършено между 1959 и 1965 г. в рамките на проекта "Архитекти, оставили следа в Анкара". С 24 етажа и височина 76 метра, при завършването си е била най-високата сграда в града и се счита за първия небостъргач в Турция, както и за първото приложение на стъклена фасада. Вдъхновението за дизайна е очевидно: сградата наподобява Lever House в Ню Йорк и сградата на Секретариатът на Организацията на обединените нации – ниска основа и висока, правоъгълна кула. Можете да видите цялата сграда, включително основата и тесната фасада, която гледа към булеварда, от парка Гювенпарк.

Сградата е продадена чрез приватизация на 8 март 2006 г., а името й е променено през 2015 г. Тъй като е частна собственост, не може да се влезе вътре, но фасадата може да се наблюдава от тротоара. Сградата е включена в списък с петдесет големи сгради, построени от създаването на Камаратата на строителните инженери. Други проекти на Токай в Анкара, които продължават тази линия, са: допълнителната сграда на Факултета по политически науки (1955 г.) и централната сграда на Държавната служба за водите (1958 г.), проектирана заедно с Бехруз Чиниджи и Теоман Дорук. Планът на Янсен за Къзълай от 30-те години предвижда ниска, с градини, част на града; Емек Ишханы е първата висока сграда, построена на този площад, и определя мащаба на всички следващи високи сгради. Обърнете внимание на това колко тънка и елегантна е кулата, в сравнение с трафика и табелите, които запълват площада; най-добрият кадър е този, който показва дърветата на парка Гювенпарк.

Източници: "Архитекти, оставили следа в Анкара"; Уикипедия (Бизнес център Кахрамънар); Wikipedia (Kahramanlar Business Center).

От булеварда се движете на юг, към Министерските сгради; точно срещу парламента се намира високият комплекс "Голям хотел Анкара", с масивната си структура, гледаща към булеварда. Проектът е разработен през 1960 г. от швейцареца Марк Жозеф Соуге и Юксел Окан, с инвестиция от Пенсионния фонд. Строителството е продължило от 1960 до 1966 г.; инженерната част е била на фирмата S.E.H.E.G., а строителството – на компанията Emek İnşaat. Хотелът има 22 етажа и три сутерена, височина 67,66 метра и 194 стаи. От откриването си през 1966 г. до 1986 г. е бил единственият петзвезден хотел в Анкара. Уикипедия го определя като един от най-важните примери за турска архитектура от 60-те години и като едно от най-значимите проявления на органичния модернизм в страната. Оригиналният фасад се характеризира с алуминиеви слънцезащитни елементи; благодарение на обратната гредова система, под покрива има чиста и безгредова структура.

През 2005 г. хотелът е приватизиран и претърпява мащабна реконструкция; професионалните организации възразяваха срещу пълното преустройство на интериора и замяната на слънцезащитните елементи със система от сини метални панели. Сградата е отворена отново през 2009 г. и в момента функционира като хотел; външният му вид е видим. Когато гледате от тротоара, си представете снимките от 60-те години: фасадът, който виждате, е реновиран, но счупената геометрия на сградата и начина, по който се вписва в земята, са характерни за проекта на Соуге и Окан. От другата страна на булеварда, точно на това място, можете да уловите в една снимка фасадата на парламента, изградена от травертин, и стъклената и метална фасада на хотела; този ъгъл, където сграда, спечелила конкурс през 1938 г., е разположена до сграда, проектирана през 1960 г., показва колко много е напреднала архитектурата в Анкара за двадесет години.

Източник: GZT Mimari; Уикипедия (Голям хотел Анкара, III. TBMM Binası).

От спирката "Kızılay", прехвърлете с трамвая "Ankaray" до станция "Anadolu (Anıtkabir)". Оттам, продължете пеша нагоре до мавзолея. Този маршрут започва от мавзолея: в международния конкурс, проведен през 1941-1942 г., участват 49 проекта от различни страни. Проектът на Емин Онат и Орхан Арда е избран, и след няколко промени, на 9 октомври 1944 г. е положен първият камък. Строителството е завършено през октомври 1953 г., а мавзолеят е открит на 10 ноември 1953 г. Той е монументален пример за Втората национална архитектурна школа: изграден от камък, с елементи, препращащи към хититската, селджукската и османската епохи, с класически, симетричен и величествен стил. По протежение на алеята "Aslanlı Yol" има 24 лъва, символизиращи турските племена; десет кули ограждат церемониалната зона; в залата на честта се намира символичен саркофаг, а в осмоъгълната гробница под него се намира тялото на Ататюрк. От общата площ от 750 000 квадратни метра, 630 000 квадратни метра са заети от парка "Barış".

Когато прочетете за останалите точки от маршрута, ще забележите колко бързо се е променил стилът през средата на 50-те години: през 1953 г., когато е завършен мавзолеят, е приключил конкурсът за сградата "Ulus İşhanı", а две години по-късно започва строителството с използване на алуминий и стъкло. Разликата между монументалния камък и завесата от стъкло е само няколко години. Разходете се бавно по алеята "Aslanlı Yol"; обърнете внимание на фугите на камъните, пропорциите на кулите и настилката на церемониалната зона, защото в този маршрут самият паметник и каменните работи са от първостепенно значение. Когато стигнете до церемониалната зона, обърнете се и погледнете към града; разположението на мавзолея на върха на хълма също е част от дизайна. Работното време за посещения варира в зависимост от сезона; проверете на уебсайта anitkabir.tsk.tr. Отделете допълнително време за посещение на музея.

Източник: anitkabir.tsk.tr; Уикипедия (Anıtkabir).

За да стигнете до кулата Atakule, поемете от линиите на градския транспорт EGO, които се движат в посока Чанакая, и слезте на булевард Чанакая. Кулата се намира на кръстовището на булевард Чанакая и улица Чинах, точно до Ботаническата градина.

Кулата Atakule, проектирана от Рагъп Булуч, е построена между 1986 и 1989 година и е открита на 13 октомври 1989 година, по повод 66-тата годишнина от обявяването на Анкара за столица. Името ѝ е комбинация от думите "Ата" (основател) и "кула".

Високата 125 метра кула се издига над първия търговски център в Анкара и в цяла Турция. На върха ѝ има въртяща се платформа и панорамна тераса, а осветлението е проектирано от Нергиз Арифоглу. В кратък период от време кулата се превърна в символ на града и в края на 80-те години Анкара създаде своя "пощенски" образ благодарение на нея.

Този маршрут завършва тук, тъй като Atakule е последният голям елемент от модернизационния процес, продължил от 1950 до 1990 година: епоха, в която бетонът се превърна във височина, а възможността да се наблюдава града отвисоко се превърна в обичайна практика.

Търговската част на комплекса беше разрушена и реконструирана след 2014 година, а кулата беше запазена. Новият комплекс беше открит на 29 октомври 2018 година и включва тераса, гледаща към Ботаническата градина, и площад при входа.

За този маршрут, най-интересните места са самата кула и панорамната тераса. Можете да стигнете до тях с два стъклени асансьора. От терасата се открива панорамна гледка към Анкара и булевардите, по които сте минали през деня. Препоръчително е да се изкачите около половин час преди залез слънце, за да видите както дневната, така и нощната гледка на града. За работното време на терасата и условията за посещение, посетете уебсайта atakule.com.tr.

Докато се любувате на кулата, помислете за въпроса, който Arkitera зададе през 2014 година, когато започна разрушаването: "Как новата структура ще взаимодейства със старата кула?". Отговорът можете да видите днес, докато се разхождате.

Източници: Arkitera; A Tasarım; atakule.com.tr; Уикипедия (Atakule).