От Термесос до Караин, оттам до водопадите Дюден и Куршунлу.

Започнете изкачването към планината Гюлюк по специален път, който се отклонява от пътя Анталия-Коркутели на 24-ти километър. Пътят преминава през Националния парк Гюлюк Даъи-Термесос, обявен на 3 ноември 1970 г., и руините са разположени сред горите на парка. Следите на града всъщност започват много по-надолу, близо до село Йеничекафе, с хеленистична крепостна стена, която се простира до върха на планината. Оставете колата на паркинга горе и продължете пеша. Имайте предвид, че това е повече планински поход, отколкото обиколка на град. Пътеката е камениста, на места стръмна и неравна, така че отделете поне три часа. Следвайки пътеката от паркинга, от дясната страна ще видите стъпалата и монументалния вход на храм, построен в йонски стил по време на управлението на император Хадрианус. Продължете нагоре, преминавайки през стени и водни източници; отляво се откроява гимназия, чийто първи етаж е запазен на места. Тази сграда, състояща се от много стаи и зали, има колонирана улица, където са разположени магазини, намираща се в югозападната част. Докато вървите, обърнете внимание на откритите дренажни канали на земята; инженерството на водата в града е най-добре видимо в тези детайли. Когато изкачването ви отведе до равна повърхност, то завършва, и отляво започва зоната, където са разположени официалните сгради на града. Първата руина на равнината е агората; на запад се намира стоа в дорийски стил, която според "Културния портал" е построена по време на управлението на Атал II, между 159 и 138 г. пр.н.е. На изток от агората се намира театър, вкопан в склона, който заслужава най-дългата почивка през деня. Седящите места на хеленистичния театър са разделени от диазома; има осем реда стъпала отгоре и шестнадесет отдолу. Според Уикипедия, капацитетът е между четири и пет хиляди души. Изкачете се до горните редове и се настанете, наслаждавайки се на гледката към залива Анталия, към която е обърнат театърът. На около 100 метра югоизточно от театъра се намира сградата на съвета, чиято покривна част е запазена до нивото на покрива. Според Уикипедия, тази сграда, датирана от 1 век пр.н.е., е покривала разстояние от 25 метра и е можела да побере 600-700 души. На равнината на изток от агората има пет цистерни, разположени една до друга; "Културният портал" ги смя Докато вървите, обърнете внимание и на околността; в националния парк живеят видове като елени, планински кози и орли. Националният парк "Гюлюк Дааги-Термесос" е включен в предварителния списък на световното наследство на ЮНЕСКО от 2000 г. заради своите природни и културни ценности. При връщането, слизайте по пътеката спокойно, тъй като камъните могат да бъдат хлъзгави, а умората се усеща повече при спускане. Проверете актуалното работно време на сайта на "Музей Карт" и не забравяйте да си вземете достатъчно вода. След като се върнете до паркинга, следвайте същия път, за да се присъедините към главния път и се насочете към Караин, който се намира в близост до стария път Анталия-Бурдур. Източник: Културен портал; Дирекция за културни ценности и музеи; Уикипедия.

След като слезете от Термесос, се преместете към стария път Анталия-Бурдур. Пещерата Караин се намира в границите на квартал Яъджа на град Дьошмеалтъ, на около 5-6 километра от този път. Според Културния портал, пещерата се намира на 30 километра северозападно от Анталия. Паркирайте колата на мястото за посрещане на посетители. Пещерата се намира на 150 метра от травертиновата равнина пред нея и на 430-450 метра надморска височина. За да стигнете до входа, трябва да изкачите стълбище с 470 стъпала от мястото за посрещане. След сутрешната разходка краката ви ще бъдат уморени, затова не бързайте, правете почивки. Докато се изкачвате, обърнете се и погледнете назад; травертиновата равнина пред пещерата се разкрива постепенно под краката ви. През лятото, в следобедните часове, тези стъпала могат да бъдат трудни, затова вземете вода и шапка от мястото за посрещане. Включете в програмата си и музея Караин, който се намира в непосредствена близост до пещерата. Част от артефактите, открити при разкопките, са изложени тук, а друга част – в музея в Анталия. Ако успеете да посетите музея преди да влезете в пещерата, ще разберете по-добре какво виждате в нея. Според страницата на Музейната карта, сред артефактите има каменни и костни инструменти, мъниста и останки от животни като носорози, слонове и хипопотами. Когато стигнете до входа, преди да влезете, погледнете фасадата и външните стени на пещерата. Тук ще видите гръцки надписи и ниши; това са най-видимите следи от използването на пещерата през Класическата епоха. Караин е образувана от карстово изветряне на варовик от периода Крейда. Археологът Кълъч Кьоктен, който открива пещерата през 1946 г. и започва разкопките, установява, че тя се състои от три скални кухини, свързани с тесни тунели. Според Уикипедия, Караин е най-голямата пещера в Турция, в която са живели хора. Не влизайте в зоните за разкопки и спазвайте указанията за опазване; пещерата е защитен археологически обект от първа степен от 1997 г. Разкопките се провеждат на интервали от 1946 г. насам; според Уикипедия, основните периоди са 1946-1958, 1967-1973 и 1985-2008. Тези проучвания разкриха културен пласт с дебелина до около 11 метра Уебсайтът на "Музейната карта" показва, че археологическият обект е отворен всеки ден от седмицата, но тъй като работното време се променя в зависимост от сезона, проверете актуалната информация там. Слезте от пещерата по същите стълби, върнете се до колата и се отправете към Анталия, към квартал Кепез, който се намира в североизточния край на града, към района Юкари Дюден. Източници: Културен портал; Областна дирекция за култура и туризъм на Анталия; "Музейна карта"; Главна дирекция за културни ценности и музеи; Уикипедия.

Третата спирка за деня е горният водопад Дюден, разположен в района Дюденбаши в окръг Кепез; в някои източници е известен и като водопад Искендер. Адресът, посочен от Културния портал, е: улица 21, квартал Дюденбаши, окръг Кепез. Долният водопад Дюден, където реката се влива в морето, се намира в района Муратпаша, близо до Лара, и не е включен в този маршрут. Когато търсите упътвания, внимавайте да не ги объркате, тъй като двата водопада се намират в различни части на града.

Реката Дюден, която захранва водопада, според инвентаризацията на културните обекти на Анталия, извира от изворите Къркгьоз-Пънарбаши. След като водата се движи в подземни кухини в варовика, тя отново излиза на повърхността в района Дюденбаши. Дължината на този подземен път е различна в различните източници; Културният портал посочва четиринадесет километра, а записът в инвентаризацията – двадесет и един километра. Инвентаризацията дава името "дюден" на тези подземни кухини; както реката, така и водопадът, получават името си от тази дума. Според Културния портал, в тази точка най-малко десет кубически метра вода излиза на повърхността в секунда, а средният дебит е петнадесет до шестнадесет кубически метра в секунда.

Този район е превърнат в място за пикник и отдих от Дирекцията за държавни водни проекти, регион 13, между 1970 и 1972 година. След влизане, следвайте звука на водата по пешеходните пътеки, за да стигнете до предната част на водопада. Най-впечатляващата част на водопада е естествената пещера, разположена непосредствено зад него. Можете да преминете през тунелите в пещерата и да наблюдавате потока на водата от непосредствена близост. В тази част теренът може да бъде мокър и хлъзгав, затова внимавайте с всяка стъпка и предпазете телефона или фотоапарата си от водни пръски. След като видите водопада отпред, истинското преживяване на тази спирка е да го видите и отзад, през завесата от падаща вода.

Според легендата, през 334-333 г. пр.н.е., когато Александър Велики завладява Памфилия, той е преминавал през този район и е напоил конете си, които е получил като данък от Аспендос. Тази история, която се случва по време на обсадата на Термесос, за която споменахме сутринта, свързва двете части на деня. Околността на водопада е оборудвана с пешеходни пътеки и зони за отдих. От

Последната спирка за деня е природния парк Куршунлу, разположен в окръг Аксу. До парка се стига от магистралата Анталия-Аксу, като се отклонявате на север от моста Соуджаксю и следвате пътя за около 7 километра. Паркът е част от системата на природните паркове, управлявани от 6-тото регионално управление към Министерството на земеделието и горите. Площта, включваща водопада и зоната за пикник, обхваща 33 хектара. Главният водопад се спуска от височина 18 метра, а водата преминава през седем малки езера, свързани помежду си, и тече през каньон с дължина около 2 километра.

Паркирайте колата на паркинга и следвайте пешеходната пътека, която ще ви отведе до водопада, бреговете на езерата, мостовете и наблюдателната площадка. Управлението препоръчва да не пропускате водопада, лилиите във водата, историческата водна мелница и наблюдателната площадка. Също така се препоръчва да си направите снимки пред водопада. Докато преминавате през мостовете, търсете лилиите във водата. Според базата данни за образователни среди, историческата водна мелница наблизо е на около 200 години. В близост до езерата земята може да бъде влажна и хлъзгава, така че бъдете внимателни, особено с деца, близо до водата.

Можете също така да прочетете за геологията на района от стените на каньона. Според управлението, тук се наблюдава формацията "Куршунлу", съставена от пясъчник, чакъл и глина в червеникаво-кафяви и сиво-зелени цветове. Над тези слоеве се намират травертините, които са често срещани в много части на Анталия. Горите са предимно от бор, а по бреговете на водата растат източен ясен, лаврови дървета, див рожков и дива маслина. В долните части се срещат боровинки, дрян и малини. В парка и околностите са идентифицирани 261 вида растения, принадлежащи към 67 семейства, от които 14 са ендемични.

Животинският свят също е богат. Управлението съобщава, че в парка са открити 88 вида птици, 22 вида бозайници, 12 вида влечуги, 3 вида земноводни и 3 вида риби. В езерата живеят шаран и водни костенурки, а в гората – диви прасета, лисици и катерици. Някои от птиците са местни, докато други са посетители през лятото или зимата. Спрете и се насладете на тишината по пътеките. Не хранете животните и не изхвърляйте нищо във водата.

В парка има тоалетни, детски площадки, маси за пикник и ресторант. Можете да седнете и да си починете след дългия път. Според