Полатлъ: Следи от Сакарийския фронт.

На 31-ви километър по пътя към Ескишехир, в село Алагьоз, се намира двуетажна ферма. По време на битката при Сакария, щабът на Западния фронт беше разположен тук; къщата е принадлежала на местния жител Туркоглу Али Агá. Мустафа Кемал ръководи войната от тази къща в продължение на три седмици; на 12 август 1921 г., докато инспектира фронта, той падна от коня и си счупи ребро, и продължи да работи в тези стаи с нараненото ребро. След войната, до 1965 г., къщата остана дом на семейството, след което наследниците я прехвърлиха на Министерството на образованието; през 1967 г. тя премина към Музейния отдел на Аниткабир и беше реставрирана. Горният етаж беше отворен за посещения на 10 ноември 1968 г., а долният етаж – през 1983 г.

Има дванадесет стаи, всяка от които е обзаведена според функцията си по време на войната: стая на върховния командир, стая на щаба, стая за комуникации, стая за помощници, столова за офицери, спалня и трапезария на Ататюрк, стая за отдих, гардероб, библиотека, стая за сувенири и стая за войниците. Експонатите и документите са свързани с Ататюрк и офицерите от Западния фронт. В стаите на върховния командир и на комуникациите на горния етаж, вие разбирате, че фронт с дължина сто километра е бил управляван не от равнина, а от две стаи в тази малка селска къща.

Практически съвет: къщата е малка, четиридесет и пет минути са достатъчни; тъй като е първата спирка по маршрута, е добре да дойдете рано сутринта. За да видите актуалната информация за дните и часовете на посещения, проверете уебсайта на институцията, която управлява музея. Ако сте посещавали вече Аниткабир, тук ще видите най-опростената версия на голямата история; лесно е да обясните на децата, тъй като на вратата на всяка стая е написано за какво е предназначена.

Източник: Културен портал; Уикипедия, Музей на щаба в Алагьоз; Фондация Гордион.

Гарата Маликьой, разположена по железопътната линия Анкара-Ескишехир, е била важен център по време на битката при Сакария, след щаба. Оттук са се снабдявали войските: боеприпаси и войници са пристигали с влакове, а първите медицински грижи за ранените са били оказани в гарата; тя е функционирала едновременно като медицински пункт, логистичен център и писта за военни самолети. Намира се на 30-ти километър по пътя Анкара-Ескишехир, на шест километра от индустриалната зона на град Полатлъ.

През 2007 г., с решение на Генералния щаб, Министерството на транспорта и TCDD (Турските държавни железници), гарата е превърната в музей и е открита на 1 юни 2008 г. В двора има паметник, посветен на 5713 загинали, както и статуя на Ататюрк в цивилни дрехи. Най-интересното е, че на релсите е запазен локомотив, произведен в Германия през 1897 г., използван по време на битката при Сакария, реставриран от TCDD. До него е вагон, също произведен в Германия през 1909 г. Две автентични макети на самолети от епохата допълват историята на пистата. Разделът с влакове и самолети е обогатен със звукови ефекти, а в сградата на гарата са изложени материали, свързани с железопътния транспорт, както и изображения от периода на Войната за независимост.

Отделете един час тук; това е любимо място за семейства с деца, защото абстрактният разказ за войната се превръща в локомотив, вагон и макет на самолет. Музеят е част от TCDD; за дните на посещение, моля, вижте страницата на TCDD, посветена на музеите. Продължавайки по пътя към Полатлъ, ще се приближите до основната линия на фронта; пътуването от Маликьой до Дуатепе отнема повече от половин час.

Източник: Културен портал; Уикипедия, Музей на железопътната гара Маликьой на TCDD.

Дуатепе, разположен западно от Полатлъ, близо до село Чекирдексиз, е един от хълмовете, които представляват последната отбранителна линия по време на битката при Сакария. Това е първият хълм, възвърнат от врага в контранастъплението, започнато от върховния главнокомандващ на 10 септември 1921 г., и се смята за мястото, откъдето гръцката армия започва оттеглянето си от Анадола. На хълма има 81 паметник на загиналите; имената и информацията за тях са изписани с бронзови букви на мемориалната стена.

Паметникът и скулптурите са дело на държавния скулптор Метин Юрданюр. Работите започват през октомври 1999 г., на хълма са засадени двадесет хиляди дървета, а паметникът е открит на 12 септември 2000 г. Комплексът се състои от пет части: паркинг, път за достъп, пешеходна алея, церемониална зона и самият паметник. Групата скулптури изобразява личности, свързани с войната: Ататюрк на кон, Ататюрк с помощника си, наблюдавайки равнината през бинокъл, Исмет Иньоню, маршал Февзи Чакмак и Халиде Едиб Адивър, представляваща турските жени по време на войната за независимост. Цялостната композиция е замислена като символ на пътя на народа на Анадола към победата и цивилизацията под ръководството на Ататюрк.

Основната причина да посетите това място е гледната точка: от хълма се вижда равнината и без да гледате карта, разбирате защо битката се е водила именно на тези места; групата скулптури с бинокли точно това предава. Дърветата по пешеходната алея са пораснали, но хълмът е ветровит; препоръчително е да си вземете яке. Дуатепе е част от националния парк Дуатепе-Картълтепе; според официалния график е затворен в понеделник, а през останалите дни е отворен през деня. В церемониалната зона и пред стената с имената се изисква тишина; през втората половина на септември, по време на седмицата на годишнината, е много натоварено, затова е препоръчително да посетите мястото по-рано през седмицата. До Картълтепе се стига с автомобил за няколко минути.

Източник: Община Полатлъ; EBA (Образователна платформа); Уикипедия, Дуатепе (хълм).

На около шест километра западно от Полатлъи, точно до шосето E-90, се намира Карталтепе, най-видимата точка от фронтовата линия. Според източниците, паметникът, включително основата на 22-метровата стоманена статуя на "Мехметчик", се издига на височина между 32 и 40 метра; той беше открит през август 2008 г. и е дело на скулптора Саид Рюстем. Паметникът, известен още като "Спри, пътешественико", е посветен на 5713-те войници, загинали в Сакария, и е видим за всеки преминаващ по пътя. Карталтепе е един от ключовите пунктове, където е била спряна настъплението на гърците в рамките на националния парк.

Центърът за популяризиране на битката при Сакария и турската история, разположен зад паметника, е най-дългата вътрешна спирка по маршрута. Центърът, чиято основа е положена по време на откриването на паметника, функционира като панорамeн музей и разказва историята на битката чрез изложбени площи, информационни екрани, интерактивни маси, светлинни и звукови представления, декоративни зони с триизмерни модели и изображения, както и видео стени. Според източниците, центърът е на пет етажа и предлага достатъчно време за разглеждане. Ако пътувате с деца, планирайте деня си около тази спирка; тук се усеща истинското значение на окопните укрепления в равнината.

Районът на Карталтепе е най-посещаваната част от националния парк; той е затворен в понеделник и вторник, а в останалите дни е отворен през деня. Актуалното работно време и информация за евентуални такси можете да проверите на уебсайта на регионалната дирекция. Околността на паметника е просторна и равна, с малко възможности за разходки. От Дюатепе до тук са само няколко минути с кола, а до "Шехитлер Кашъ" също е кратко пътуване; възможно е да посетите и двата паметника и центъра в рамките на един следобед.

Източници: Община Полатлъи; Регионална дирекция "Селско стопанство и гора" № 9; Уикипедия, Паметник "Мехметчик".

Паметникът се намира на хълма Шехитлер Каши, непосредствено извън град Полатлъ, на осемдесет километра от Анкара. Основополагането му е направено по повод 50-годишнината от победата, на 13 септември 1971 г., а вратите му са отворени за посетители на 28 октомври 1973 г. В регистъра на културното наследство, скулпторът е посочен като Халук Тезонаръ. Паметникът се състои от три части: основната структура, скулптурната група и музей. Пътят започва от плато с надморска височина 915 метра и се изкачва до 970 метра чрез 420 стъпала; в началото е широк, но се стеснява нагоре. От двете страни има по 42 двойки колони; колоните символизират дните и нощите на войната, а стесняващият се път – победата над превъзхождащите вражески сили.

В края на стъпалата се намират релефи, разказващи историята на победата, както и музей. В музея се намират бюстове на върховния главнокомандващ Мустафа Кемал, началника на Генералния щаб Февзи Чакмак и командира на Западния фронт Исмет Иньоню; има и колони, на които са изписани имената на офицери, от командири на батальони до командири на корпуси, участвали във войната; както и документи и снимки, свързани с битката при Сакария. Скулптурната група изобразява войници, жени и деца, за да покаже, че във войната са участвали всички. Мемориалният комплекс "Сакария" в Полатлъ е отворен за посещения през 1932 г.; паметникът е изграден четиридесет години по-късно, за да се отбележи победата в целия град.

420-те стъпала представляват сериозно изкачване; на входа се пита дали има път, по който да се стигне до върха с автомобил, особено за възрастни хора или посетители с малки деца. От върха се открива гледка към Полатлъ и околностите. Това е място за поклонение, затова се очаква тишина и уважение. За тези, които пристигат в Полатлъ с обществен транспорт, това е единствената леснодостъпна дестинация; тъй като останалите части са затворени в понеделник, е препоръчително да се избере друг ден от седмицата.

Източник: Културен портал; Дирекция "Селско стопанство и гора" - 9-ти регион; Регистър на културното наследство; Уикипедия, Музей на победата при Сакария.

За да завършите деня, насочете се на северозапад към село Ясъхююк, на двадесет и девет километра от Полатлъ. Гордион е бил столица на Фригия; селището на хълма датира от третото хилядолетие преди новата ера и продължава до римската епоха, а равнината е осеяна с около осемдесет могили, датиращи от девети век преди новата ера до втори век след новата ера. Най-голямата от тях е могилата на Мидас: тя е изградена около 740 година преди новата ера и достига височина над петдесет метра и диаметър близо до триста метра. През 1957 година екипът на Родни Йънг достига до дървената гробница, където е открит цар, погребан в отворен сандък, облечен в лилави и златни тъкани, заедно с бронзови съдове, бронзови закопчалки, кожени колани с бронзови орнаменти и изключително добре запазени резбовани мебели от дърво. Анализите на останките в съдовете показват, че по време на погребалната трапеза са консумирани яхнии от агнешко или козе месо, както и ферментирана напитка. Смята се, че гробницата е на бащата на Мидас, Гордий, а първият монументален проект на Мидас, след като се възкачва на трона, е бил тази гробница.

Разкопките започват в началото на 20-ти век с братята Кьорте, а между 1950 и 1973 година те продължават под ръководството на музея на Университета на Пенсилвания, воден от Йънг. През 2023 година Гордион е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Музеят на Гордион, открит през 1963 година, излага артефакти от бронзовата епоха до римската епоха, подредени хронологично; хълмът и могилите са в близост до музея. Статията "Пътуване с влак до Гордион" описва подробно маршрута; отделете два часа, за да разгледате могилите, музея и хълма. За информация относно работното време, посетете уебсайта на Дирекцията за музеи; връщането до Анкара е на около деветдесет километра, така че не оставайте до тъмното.

Източник: Уикипедия, Гордион; Уикипедия, Гордион; Уикипедия, Музей на Гордион.