Два дни от Анкара до царството на Хетите.

В района Улус, у подножието на крепостта Анкара, се намират две османски постройки: покритият пазар Махмут Паша и хана Куршунлу. Музеят е открит през 1921 г., първоначално в кулата Аккале на крепостта, под името Музей на хетските артефакти, след като Ататюрк изрази желание за музей, посветен на хетските находки. Колекцията е преместена в покрития пазар след реставрационни дейности, започнали през 1938 г. Централната част на пазара е отворена за посетители през 1943 г., а работата по музея е завършена през 1968 г. През 1997 г. музеят е избран за "Музей на годината" в Европа, като е първият турски музей, получил тази награда.

При посещението си, обърнете специално внимание на експозицията, посветена на хетската цивилизация. Започнете от палеолита и се насочете към хетската секция: слънчевите дискове и бронзовите стандарти с изображения на елени и змии, намерени в кралските гробници на Алачахьоюк; релефите от портата на Сфинкса в Алачахьоюк, изобразяващи краля и кралицата пред жертвеника, акробати, които поглъщат мечове и се катерят по стълби, музиканти и сцени на лов; оригиналният релеф на войн от Кралската порта в Хатуша; писмо от египетската кралица до хетския цар, намерено в Бозкьой. Утре ще видите копия или празни места, където са били поставени тези артефакти, затова сега обърнете внимание на детайлите: детайлите на изработката на стандартите, посоката на движение на фигурите на релефите, позата на воина на портата.

Практическа информация: адресът е улица Гьозкю, номер 2; музеят се намира на пътя, водещ към крепостта, и е достъпен пеша от района Улус. Музеят е отворен всеки ден и предлага аудио гидове. "Müzekart" се приема. Някои зали периодично се затварят за реставрационни дейности; проверете официалната страница за информация. Отделете два часа за посещението, като поне половин час посветете на хетската секция. Ако влезете малко преди отварянето, ще избегнете груповите обиколки. След това се качете в превозното средство и поемете по пътя към Хаймана.

Източници: Генерална дирекция на музеите (muze.gov.tr); Уикипедия, Музей на анадолските цивилизации; Хетски паметници, Алачахьоюк.

На около 60 километра югозападно от Анкара, на 12 километра от Хаймана и на 2 километра северозападно от Дерекой, се издига скалист хълм, висок 60 метра, над тесния пролом на река Баякуп. Местните го наричат "Кале на Гавур" (Крепостта на неверниците). На южната страна на върха има изравнена скала, върху която са издълбани три фигури: две големи мъжки божества, вървящи наляво, и срещу тях, седнала, по-малка богиня с заострена глава. Шапките с рога, късите поли, обувките с извити върхове и мечовете на колан на божествата са типични за хетското изкуство. Едното божество е с брада, другото – без. Фигурата на богинята е трудно различима днес; опитайте да я видите, когато светлината пада отстрани.

Над релефите се издига масивна стена, изградена от големи камъни, а зад нея има каменна стая, чиято функция все още е предмет на дебати. Предлагани са различни интерпретации, като например кралска гробница, свещено място или наблюдателна кула, но няма писмени доказателства, които да потвърдят някоя от тях. Хълмът е бил използван през хетския и фригийския период. През 1860-те години пътешественици са го видели, а през 1930 г. Х. Х. фон дер Остен от Чикагския университет го е изследвал по молба на Ататюрк. Университетът Билкент го е изследвал през периода 1993-1998 г. Статията на Али Озкан, публикувана в "Belleten" през 2014 г., е съвременен източник, който сравнява релефите с хетски текстове.

Практическа информация: Хълмът се намира от дясната страна на пътя, водещ от Хаймана към Дерекой, в посока към квартал Мандъра. В източниците няма информация за платен вход или определени часове за посещение. Изкачването е кратко, но скалисто, затова са необходими здрави обувки. Общината обяви проект през 2021 г., който включва асфалтиране на пътя, изграждане на ограда, пътека и осветление. За да разберете колко от проекта е завършен, се свържете с общината. Не докосвайте релефите и не стъпвайте върху тях. След около 45 минути слизане, можете да започнете пътуването си към Бозказкале; пътят е дълъг.

Източници: Belleten, Ali Özcan (2014); Hittite Monuments; Haymana Belediyesi; Vikipedi, Gavur Kalesi.

Бозкьоле се намира малко над града, на 190 километра от Анкара. Градът, който около 1650 г. пр.н.е. става столица при управлението на Хатусили I, остава център на Хетското царство до около 1180 г. пр.н.е., когато настъпва упадъкът на Бронзовата епоха, след което е опожарен и изоставен. Шарл Тесие разпознава руините през 1834 г., а Хуго Винкелер започва разкопките през 1906 г. и открива архива с клинописни надписи. Курт Бител поема работата през 1931 г. от името на Немския археологически институт, а след това работата продължава от Петер Неве, Юрген Зеер и от 2006 г. от Андреас Шахнер. В архива има около тридесет хиляди глинени плочки; там е открита и плочката с договора от Кадеш, която днес се намира в Археологическите музеи в Истанбул. Градът е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство през 1986 г., а архивът – в програмата "Световна памет" през 2001 г.

Препоръчителен маршрут: започнете от Долния град и посетете Големия храм, след това продължете към портите на стената, която е с дължина над 6 километра. Лъвовете на Портата на лъвовете са на мястото си. В тунела Йеркапи трябва да преминете през 70-метров каменен тунел и да излезете на рампата; отгоре се вижда мястото на Портата на сфинкса, а оригиналните сфинксове се намират в Музея на Бозкьоле. Копието на воина на Портата на царя, което видяхте вчера в Анкара, е оригиналът. Големият дворец е кралската крепост и мястото, където се намира архивът; в Нишантеш има издълбани йероглифни надписи в скалата. През 2005 г. е възстановена част от глинена стена с дължина 65 метра, използвайки оригиналната техника; само там можете да видите как е изглеждала хетската стена в реален размер.

Практически съвети: археологическият обект е достатъчно голям, за да бъде разгледан с кола; може да се движите между портите. Въпреки това, за тунела Йеркапи и изкачването към Големия дворец са необходими удобни обувки. Няма сянка, затова вземете вода. Музейната карта е валидна; за работното време вижте официалния сайт. Отделете три часа, след което се отправете към Язъликая, която е на 2 километра.

Източници: Немски археологически институт (DAI); KVMGM, страницата на ЮНЕСКО за Хатуша; Уикипедия, Хатуша; Wikipedia,

На около два километра североизточно от Хатуша се намира свещеният комплекс Язиликая. Двете открити скални зали са разположени сред естествените скали; пред тях са останали само основите на храмовите структури, които някога са контролирали входа. Повечето от релефите са изработени в края на 13-ти век преди новата ера, по време на управлението на Туталиа IV и Шупилулиума II, но е известно, че комплексът е бил използван много по-рано.

Залата "А" е голяма галерия: повече от шейсет божества шестват в процесия, мъжките божества са отляво, а богините – отдясно. Двете процесии се срещат на задната стена: Богът на бурите Тешуп, стоящ над планинарските божества, и богинята на слънцето Хепат, стояща върху пантера, заедно със синовете си Шарума и дъщерите си. В тази зала са изобразени също дванадесетте божества на подземния свят и планинарските божества. Входът към залата "Б" е през тесен коридор, а самата зала е по-интимна: на входа има стражи с глави на животни и крила; вътре са подредени дванадесет божества на подземния свят, бог на меча и най-известният релеф, изобразяващ Шарума да прегръща Туталиа IV, като му е сложил ръка на рамото. Смята се, че тази зала е бил мемориален гроб или паметна стая, построена от сина в памет на Туталиа. Общоприетото мнение е, че комплексът е бил използван по време на пролетния нов фестивал; проучване, публикувано през 2021 г., твърди, че релефите изобразяват небето, земята и подземния свят, тоест цялата вселена.

Практически съвети: накложената светлина подчертава релефите, докато в обяд фигурите изглеждат плоски; затова е по-добре да посетите сутрин или следобед. Не докосвайте скалата; за да видите разликата във височината на фигурите, приведете се до нивото на коленете си. Един час е достатъчен. За информация относно билетите, посетете официалния уебсайт; оттук са само няколко минути до музея в центъра на Бозкаяле.

Източници: Hittite Monuments, Yazılıkaya; Wikipedia, Yazılıkaya.

Музеят се намира в центъра на Бозкьой, в квартал Чарши, на осемдесет и два километра от Чорум. Открит е на 12 септември 1966 г., реконструиран е през 2011 г. и тогава е представен в автентичния си вид. През 1907 г. двата сфинкса, открити в Йеркапъ, са унищожени при пожар. Фрагментите са изпратени в Берлин за реставрация през 1915-1917 г. Единият е върнат в Истанбул през 1924 г., а другият остава в Берлин. Преговорите за връщането му продължават до 1938 г., но са прекъснати поради войната и разделянето на Берлин. Те са възобновени през 1974 г., а през 1987 г. е подадено искане до ЮНЕСКО. През 2011 г. двете държави постигат споразумение. Сфинксът е върнат от Берлин, а неговият двойник от Истанбул е преместен тук, и от 26 ноември 2011 г. те са изложени заедно. Изработени са от варовик, издялани около 1300 г. пр.н.е., с крила, тяло на лъв и човешко лице.

Освен залата със сфинксовете, музеят хронологично представя всички епохи на града, от каменно-медната до византийската: врата с глава на бик, смятана за символ на бог на бурите, глинени плочки с клинеподобни надписи и йероглифни надписи, макети на Хатуша и Големия храм, надгробни стели от римската и византийската епоха. Макетите позволяват да се види града отгоре, което прави посещението на музея непосредствено след разкопките особено подходящо. Експозициите са подкрепени от информационни табла и реконструкции, разположени на различните етажи.

Практическа информация: Музеят е отворен всеки ден, приема се карта "Müzekart"; за точните часове посетете официалната страница. Това е малък музей, за който е достатъчен един час. Направете кратка почивка за обяд в Бозкьой и се отправете към Аладжа. Пътят към Аладжахьоюк се отклонява от пътя към Чорум.

Източници: Генерална дирекция на музеите (muze.gov.tr); Уикипедия, Музей Бозкьой; Уикипедия, Сфинксовете на Бозкьой.

Селото Алачахьоюк се намира на петнадесет километра северозападно от окръга Алача, а до град Чорум са петдесет километра. Хълмът представлява наслояване от седем хиляди години: петнадесет археологически слоя, обхващащи периода от каменно-медната епоха до Османската империя. Има две основни причини, поради които това място е известно. Първата е наличието на кралски гробници от ранната бронзова епоха, датиращи от третото хилядолетие преди новата ера: мъртвите са положени с лице на запад, с колене свити; до тях са открити златни диадеми, заколки, бронзови фигурки и бронзови стандарти, чиято функция все още се обсъжда – вероятно слънчеви календари, изображения на елени и бикове. Гробниците са реставрирани и могат да се разгледат; оригиналните артефакти се намират в Анкара. Втората забележителност е южният вход на хетския град, известен като "Вратата със Сфинксовете": между две кули, долните два метра от четириметровите монолити са изваяни като сфинксове, които все още са на мястото си. Релефите отстрани на вратата изобразяват краля и кралицата по време на ритуал, акробати, музиканти и лов; сравнете ги с оригиналите, които сте видели в музея. Днес се смята, че датировката е около 13-ти век преди новата ера.

Историята на разкопките също е свързана с историята на Република Турция: разкопките започват през 1907 г. под ръководството на Макриди Бей; през 1935 г., по желание на Ататюрк, разкопките са продължени от Турската историческа институция, първо от Ремзи Огуз Арик, а след това от Хамит Зюбейр Кошай, от 1936 до 1970 г.; от 1997 до 2018 г. разкопките са продължени от Университета в Анкара. В близост до хълма, в село Гьолпинар, се намира хетската язовирна стена, построена около 1240 г. преди новата ера по време на управлението на Туталиа IV; през 2000-те години язовирът е реставриран и отново е запълнен с вода; по време на реставрацията е открит базалтов фрагмент с йероглифи, носещ името на богинята Хепат.

Практически съвети: Музеят е открит през 1940 г., преместен е в нова сграда през 1982 г. и реновиран през 2011 г.; отворен е всеки ден и се приема карта за музеи (Müzekart). Отделете около час и половина; първо посетете музея, след това вратата и гробниците. Оттук има дълъг път до Анкара; отпъ