Пасажите и кината на булевард "Истиклял".

Отбийте от маршрута при Таксим и се насочете към началото на булевард Истиклял. В първите няколкостотин метра се движете, като обръщате внимание само на горните етажи. Въпреки че витрините на магазините на приземния етаж се променят, над тях все още се виждат масивните фасади, балконите и декоративните елементи на прозорците от края на 19-ти век. Този вид на булеварда е резултат от промените, които се ускориха след епохата на Танзимат и особено по време на управлението на султан Абдулхамид II.

Спрете, когато стигнете до джамията Агá. Голямата сграда, разположена точно до джамията, е Румели хан. Ханът, построен от Сариджазаде Рагът Паша, главен съветник на султан Абдулхамид II, е открит през 1894 г. Годината на откриването е изписана с римски цифри над входа, който е от страната на булевард Истиклял. Архитектът не е известен със сигурност, но се смята, че е дело на Аугуст Язмунд или Константинос Папас, които са строили и други сгради, принадлежащи на Рагът Паша. Общият стил е неокласически, но главният вход, гледащ към булеварда, е в еклектичен стил, а бароковите и ампирни декорации са особено забележими тук. Трите хана, построени от Рагът Паша, са наречени Румели, Анадолу и Африка, в чест на континентите, до които се простира империята.

В годините на своята дейност, ханът е бил дом на търговци на текстил, продавачи на велосипеди и производители на килими. След 1990-те години, тук се преместиха театри, концертни зали и ателиета на художници. Сградата беше затворена през 2012 г. По време на реставрационните работи, беше открит тунел под сградата, който според легендите свързва хана с други съседни сгради. Този тунел е паметник от 1978 г. и се охранява. В момента реставрационните работи продължават, така че не очаквайте да влезете вътре. Наблюдавайте декорациите на главния вход и цялостната фасада от тротоара от другата страна на булеварда, след което продължете да се движите в посока Галатасарай.

Източник: Smart Beyoğlu; Инвентар на културното наследство; TRT Haber; Уикипедия (Булевард Истиклял).

След няколко минути ще стигнете до една от сградите с най-широк фасад на улицата. Според културния регистър, тази сграда, проектирана от Александър Волори за Авраам Паша като жилище, е открита през 1883 г. и скоро след това е станала дом на един от първите социални клубове на империята, Cercle d'Orient. По време на строителството си, тя е била сградата с най-широк фасад на булевард "Истиклял".

Залата от страната на улица "Йешилчам" е била използвана като гимнастически салон, цирк и ледена пързалка, преди да бъде превърната в кино. Залата, отворена в края на 1924 г. под името "Мелек Синема", получава името си от скулптурите на ангели в стил "ар нуво", разположени от двете страни на екрана; днес, собственикът свързва името с апартаментния комплекс "Мелек" на входа. Залата е с капацитет от около 875 души и е украсена с позлатени тавани и барокови и рококо орнаменти. През следващите десетилетия, киното "Мелек" е известно като една от кината на улица "Йешилчам" и е известно като "Емек".

Киното беше затворено през 2009 г. През 2013 г. сградата беше разрушена и възстановена, а залата беше отворена отново през май 2016 г. на петия етаж на сградата, под името "Емек Сахне". В новата зала са запазени и използвани елементи от бароковия и рококо орнаменти на старата зала, а разположението на седалките е вертикално, а не хоризонтално, и е с капацитет от около 500 души. Днес, освен прожекции на филми, залата е домакин на концерти, театрални представления и гала вечери.

Можете да влезете в залата само с билет за събитие; ако искате да присъствате на представление, проверете програмата предварително. Ако няма събитие, можете да наблюдавате фасадата на сградата от отсрещната страна на улицата и да се разходите до края на улица "Йешилчам; следващата спирка е пасаж "Атлас", който е само на няколко стъпки.

Източник: Културен регистър; Grand Pera Emek Sahnesi; Уикипедия (Emek Sineması).

Пасаж "Атлас" разказва историята на превръщането на една вила в кино, а след това в музей. Сградата е построена през 1870-те години като зимна резиденция за Агоп Кьочян, близък на султан Абдулхамид II и финансов съветник на двореца; според източниците, това е било през 1870 или 1877 година. Според информация от "AKM Istanbul", сградата, носеща неокласически елементи, е използвана като съд от британските окупационни сили между 1918 и 1922 година, след което е прехвърлена на Главната дирекция по пощите и телеграфите, а през 1932 година е превърната в заведение за развлечения. Киното "Атлас", открито през 1948 година, е било едно от най-големите кина в Бейоглу по това време, с капацитет от 1860 места.

През 1992 година сградата е прехвърлена на Министерството на културата и туризма, а през 2019 година е подложена на мащабна реставрация. Музеят на киното в Истанбул е открит през 2021 година. Музеят се състои от три етажа и се разглежда с един билет. Първите два етажа са посветени на постоянни експозиции, а третият – на временни изложби. Тук ще откриете восъчни фигури на актьори от "Зеленчам", предмети, принадлежали на известни режисьори, филмови плакати и интерактивна секция, наречена "дигитална памет". Не пропускайте да разгледате реставрираните тавани и стенописи в частта на вилата; според източниците, тези декорации са дело на френския художник Хиполит Берто.

Киното "Атлас" отново прожектира филми, като в програмата си включва както класически, така и нови филми. Посещението на сеанс след разглеждането на музея е най-добрият начин да завършите обиколката си в киното. Частта на пасажа, която гледа към улицата, все още е препълнена с магазини. Преди да посетите музея и киното, проверете актуалната информация за работно време, часове и билети на официалните им уебсайтове.

Източници: AKM Istanbul; официалният уебсайт на Atlas 1948; Уикипедия (Atlas Pasajı).

Когато вървите към Галатасарай и стигнете до ъгъла на улица "Сахне", ще видите триетажна сграда, която първоначално е била известна като "Сите де Пера", а днес се нарича "Чичек Пасаж". Гръцкият банкер Христаки Зографос закупил терена, на който се намирала тежко повредената от пожар през 1870 г. Наум Театро, и възложил на архитекта Клеантис Занос да проектира сградата. Открита през 1876 г., сградата представлявала комплекс, състоящ се от 24 магазина в аркадната част и апартаменти на горните етажи, и в началото била известна като "Христаки Пасаж".

Името "Чичек" произлиза от магазините за цветя, които са били разположени в пасажа. Различни източници дават различни обяснения за произхода на името; някои го свързват с руски емигрантки, пристигнали в Истанбул след революцията от 1917 г., а други – с периода, когато пасажът е бил собственост на везира Кючюк Саид Паша през 1908 г. През 20-ти век пасажът е бил известен като място, където се срещат писатели и артисти.

Съдбата на сградата се променя на 10 май 1978 г., когато се случва внезапно срутване. Неподдържаната сграда се срутва през нощта и остава в това състояние в продължение на десет години. През 1988 г. е възстановена и отворена отново, а през 2005 г. е реновирана за последен път. Днес пасажът е изграден от бетон; покривът на вътрешния двор, разположен в центъра на триетажната аркада, е покрит със стъкло и стъклен купол.

На тази спирка най-важното е да се обърне внимание на фасадата. Обърнете внимание на скулптурните украси, кариатидите и часовника с римски цифри, който не работи, разположен над входа. След това преминете под стъкления покрив на двора и излезте през страничната врата към рибния пазар; входът на "Европа Пасаж" е на няколко стъпки.

Източник: "Bellek Mekanları"; Уикипедия (Чичек Пасаж).

След няколко стъпки от рибния пазар, влизате в Европейската алея, която свързва улиците Сахне и Мешрутиет. Това място също е построено върху останките от сгради, изгорели при пожара през 1870 г.; според източниците, преди пожара тук се е намирал хотел "Jardin des Fleurs". Алеята, построена от арменският търговец Онник Дюз и проектирана от архитекта Доменико Пулгер, е завършена през 1874 г.

Алеята е около 56 метра дълга, триетажна и разполага с 22 магазина. Фасадата е облицована с камък, донесен от Малта, а подът е покрит с камък "Триест", донесен от Италия. Повдигнете поглед; на вътрешните стени има големи женски статуи, а част от тавана е покрит със стъкло. Според източниците, тези статуи имат различни интерпретации – някои представляват различни занаяти, а други са фигури от гръцката митология. В първите години алеята е била осветена с газови лампи, поставени пред известните си огледала, поради което е била наричана и "Алеята на огледалата".

В началото тук са имали магазини за обувки, бръснари, шивачи, хранителни магазини, магазини за тъкани, сапунерии и магазини за килими; с течение на времето са добавени часовникарски магазини, производители на пиана и модни къщи. През 1929 г. алеята е прехвърлена на държавата, а през 1936 г. е продадена на банката "Emlak ve Eytam". Днес в магазините се продават картички, керамика и сувенири, килими и антики.

Най-добре е да се оцени неокласическата архитектура, като застанете в средата на алеята и погледнете и двата края едновременно. Когато снимате, не закривайте входовете на магазините. Ако тръгнете наляво от изхода, който е към улица "Мешрутиет" и се движите в посока "Тюнел", ще стигнете до задния вход на алеята "Хазопуло".

Източник: Уикипедия (Европейска алея; турски и английски).

Пасаж Хадзупулу е двор, който свързва булевард Мешрутие с булевард Истиклял, и веднага щом влезете, шумът на улиците изчезва. Пасажът, построен от търговеца от гръцки произход Хадзупулу, е открит на 15 април 1871 г.; източниците посочват различни имена от семейството като основатели. Той е известен още като "Пасаж на съветниците" или "Пасаж на търговците".

Това е масивна сграда в неокласически стил. Частично двуетажни, частично четириетажни сгради са разположени около вътрешен двор. Входът от страната на булевард Истиклял е тесен коридор, покрит с шест кръстовидни сводове, докато от страната на булевард Мешрутие има три свода. Погледнете камъните под краката си; подът е облицован с камъни, донесени от Ялъкой, известно преди като Подима.

Най-интересният факт от историята на пасажа е свързан с печатарството. Тук е работила печатницата на Ахмет Митхат Ефенди, а вестникът "Ибрет" на Намик Кемал е бил издаван в тази печатница. В пасажа са имали магазини за бръснарски услуги, шивашки ателиета и магазини за килими; в един период той е бил място за срещи на младотурците.

Днес долните етажи са оживени с чайни и малки магазини. Според източниците горните етажи са в окаяно състояние, а пасажът чака реставрация поради проблеми със собствеността. Когато седите на маса в двора, внимавайте да не блокирате пътя, тъй като това все още е преминаване между две улици. Да изпиете чай в двора и да погледнете към прозорците и пропорциите на етажите е най-лесният начин да се потопите в атмосферата на 19-ти век, скрита зад витрините на булевард Истиклял. Оттук, през тесния коридор от страната на булевард Истиклял, излезте на улицата и продължете да вървите в посока на тунела.

Източник: Инвентар на културното наследство; Уикипедия (Пасаж Хадзупулу).

Последната спирка от маршрута е сградата "Ботер", разположена на улица "Истиклял" номер 235. Тя е известна като първата сграда в Истанбул, изградена в стил "Ар Нуво". Сградата, проектирана от италианския архитект Раймондо Д'Аронко между 1900 и 1901 година, е построена за Жан Ботер, холандски шивач и моден дизайнер, който е бил официален доставчик на дрехи за двореца по време на управлението на Абдулхамид II. Според информацията на общината на Истанбул, това е първата сграда в Османската империя, използвана като моден дом; ателието на Ботер е шило дрехи за членове на кралското семейство и за висшето общество до края на Първата световна война. Сградата е имала бутици на приземния етаж, ателие и склад на първия етаж, а на горните етажи са били разположени апартаменти.

Разгледайте фасадата от тротоара. Извитите линии, растителните мотиви, цветните рамки и медальонните изображения на човешки глави, украсени с цветя, са характерни за стила на Д'Аронко; според Уикипедия, релефите на жените с къдрава коса и усмивка на западната фасада са интерпретирани като изображения на Деметра. Сградата е една от първите апартаменти, в които е използвана стоманена конструкция, и е втората сграда в Истанбул, която е имала асансьор, след "Пера Палас".

Поради Балканските войни и Първата световна война, семейство Ботер продава сградата през 1917 година и се премества в Париж. След много години, сградата е реставрирана от екипите на общината на Истанбул и е отворена отново през април 2023 година като "Център за изкуство и дизайн Casa Botter". В салоните на приземния етаж се организират различни изложби. Според информацията на общината на Истанбул, центърът е затворен в понеделник; проверете актуалната информация за изложбите и работното време, преди да посетите.

Оттук, пешеходният път до площад "Тюнел" отнема няколко минути. За връщане, можете да използвате фуникулерите F2, за да стигнете до квартал "Каракой", или да се върнете с носталгическия трамвай T2 до началото на улицата.

Източник: Библиотеката "Ататюрк" на общината на Истанбул, страницата "Casa Botter"; Уикипедия (сграда "Ботер").