Долините на Кападокия: от Учхисар до Пашабаг.

Започнете от общинския площад в Учхисар и се изкачете по тесните улички на стария квартал към крепостта. Старият квартал се състои от каменни къщи, сгушени в подножието на огромна скална конуса, докато новото селище е по-близо до пътя, водещ от Невшехир към Гьореме. Докато се изкачвате, ще забележите, че скалната маса всъщност не е един връх, а представлява две големи конуси. Според общината на Учхисар, крепостта се състои от два съседни конуса, които местните наричат "Крепостта на Агá" и "Крепостта на Чавуш". Днес до върха на крепостта се стига по пътека; според Уикипедия, вътрешните пътища, които са се използвали в миналото, са затворени поради съображения за безопасност. Уикипедия също отбелязва, че проходите и стаите вътре в скалата са до голяма степен затворени или непроходими в момента. Затова планирайте да се изкачите до върха по обозначената пътека, а не да се опитвате да се ориентирате вътре. По време на изкачването обърнете внимание на отворите и прозорците в скалата; според общината, вътрешността на крепостта е издълбана с хранилища за провизии, цистерни за събиране на дъждовна вода и тунели, за да издържи на продължителни обсади. Някои от издълбаните в скалата структури датират от византийския период и са част от селището. Има две версии за произхода на името. Общината обяснява, че името произлиза от функцията му като граничен пост, т.е. като "уч" (укрепен пост) през периодите на Селджуците и Караманоглу. Според местния разказ, регионът е бил наблюдаван от три крепости: най-отдалечената – Учхисар, средната – Ортахисáр, а центърът на управление – Бáшхисар, който се намира в Юргеп. Различни източници дават различни данни за височината на крепостта, но всички са съгласни, че тя е най-високата точка в района. Не бързайте да стигнете до върха, а се насладете на гледката, като я разделите на четири посоки. Веднага под вас се простира долината Гюверджилик, а в далечината се виждат причудливите скални образувания на Гьореме. Погледнете към Аванос и към планината Ерджияс на хоризонта; бюлетинът на MTA посочва, че височината на този стратовулкан е 3916 метра. Ерджияс е един от източниците на туфа, която е оформила този пейзаж, което означава, че планината на хоризонта и скалата под краката ви са част от една и съща история. Учхисар се намира в близост до Националния

От входа на долината Гуверчинлик, близо до крепостта Учхисар, започнете разходката. Според общината Учхисар, на входа има дърво, украсено със стотици сини очи (амулети), и това е едно от най-сниманите места в долината. От тази точка, с крепостта зад вас, се насладете на гледката към долината; ще видите дълбочината ѝ, простираща се до Гьореме, и скулптурния релеф на приказните скали. Пътеката се вие по дъното на долината и се простира на около четири километра до Гьореме. Общината определя тази разходка като умерено трудна и посочва, че продължителността ѝ е средно между час и половина и два часа. Тъй като Учхисар е по-високо от Гьореме, разходката в тази посока е предимно надолу и по-лесна. По време на разходката обърнете внимание на малките, редовно разположени отвори в склоновете; долината носи името си от тези гълъбници, издълбани в скалите и приказните скали. Според общината, тези гнезда са издълбани на височина, недостъпна за хищници като лисици и скункове, и са разположени в стръмни скали. Обърнете внимание на червените ленти и мотиви, които често се виждат на входовете на гълъбниците. Тези украси са направени с боя на основата на вар или с естествени багрила, извлечени от местни растения, и се смята, че помагат на гълъбите да разпознават гнездата си от разстояние. Основната функция на тези гълъбници е била в селското стопанство. Гълъбите произвеждат тор, богат на азот и фосфор, който според общината е бил основен източник на подхранване за лозята в региона. Според Уикипедия, използването на този тор е било широко разпространено в региона до 1970-те години. Източниците посочват, че традицията на отглеждането на гълъби датира от 9-ти век. Днес, в склоновете, все още могат да се видят лозя и градини, които са свидетелство за тази връзка. На дъното на долината ще видите дървета от сливи, череши, кайсии и ябълки, както и диви цветя през пролетта. Тази растителност се поддържа от река Васил, която тече през долината и може да пресъхне в зависимост от сезона. Пътеката преминава през къси тунели, издълбани в скалите, стари жилищни зони и изоставени пещерни къщи. Общината в Гьореме също отбелязва, че в долината има водопад, висок около петнадесет метра, но дали водата тече зависи от сезона. Повърхността може да бъде прашна, хлъзгава и неравна, затова внимавайте с крачките си, особено при спускане.

Долината на Любовта, чието официално име е Долината Балъъдъре, е една от най-известните и посещавани долини в района, според общината Гьореме. Разходката може да започне от мястото наречено "Оренчик", разположено по пътя Гьореме-Учхисар. Общината посочва, че долината започва от тази точка и завършва по пътя Гьореме-Аванос, като дължината ѝ е 4900 метра; същата страница описва маршрута и като около пет километра. Затова се пригответе за около пет километра пешеходен преход и отделете около два и половина часа за тази спирка, включително почивки за снимки. Докато слизате в долината, пейзажът се променя; вместо склоновете, пълни с гълъбарници, характерни за долината Гълъбарници, тук ще видите скални образувания с уникални форми. Това, което прави долината известна, са високите и тънки скални кули, наречени "пери баджалар", които се извисяват от земята. Общината Гьореме посочва, че височината на някои от тези скали достига петдесет метра. Докато разглеждате тези колони отблизо, обърнете внимание на разликата между основата и върха. Според източници, описващи Националния парк Гьореме, мека вулканична скала е покрита от по-твърд слой, а под този защитен слой скалата се износва бавно. Различните цветове на скалите се дължат на различните минерални слоеве. Уикипедия дава две обяснения за името на долината: стара народна приказка за любовта между децата на две враждуващи семейства и по-ново тълкуване, основано на формата на някои от скалите. Запознайте се с историята, но докато сте в долината, обърнете основното си внимание на скалите. Общината Гьореме също смята, че растителността в долината е интересна за разглеждане. Годишните валежи в района са ниски и, според Уикипедия, растителността е оскъдна, с изключение на бреговете на реките; затова зелената ивица в основата на долината привлича вниманието. Понякога ще минавате покрай лозя и овощни дървета и на някои места ще видите, че пътеката се стеснява. Общината също така отбелязва, че долината е едно от най-популярните места в Кападокия за наблюдение на изгрев и залез. Ако времето е подходящо, сутрин балоните преминават над долината. За да заснемете най-добре височината на дългите скални кули, ги снимайте от нисък ъгъл, на фона на небето. Тъй като това е дълъг преход, разпределете водата и закуските си и намерете сянка на скала, където да седнете и да си починете. Не се качвайте по скалните кули и не драскайте по тях; тези структури вече се изтъняват

Пашабаглар се намира от дясната страна на пътя между Гьореме и Аванос, на около километър от пътя, според информацията от музея, предоставена от Министерството на Културата и Туризма. Територията е част от археологическия комплекс Зелве-Пашабаглар и се посещава срещу заплащане. Картата "Museum Pass Cappadocia" на министерството обхваща и този обект, заедно с други музеи и археологически обекти в региона; проверете актуалните условия за посещение и цените на официалния сайт. След входа, следвайте обозначената пътека, за да се озовете сред приказните скални образувания. Според информацията на министерството, районът някога е бил известен като "Долината на свещениците", а в някои от скалните образувания са издълбани малки църкви и места за сядане. Днес, именно скалите ви карат да се чувствате така. Пашабаглар е едно от местата в Кападокия, където най-често се виждат скални образувания с две и три "глави". Ще забележите, че някои от тях имат множество върхове, докато други се разделят на няколко стъбла, излизащи от една основа. За да разберете тези форми, обърнете внимание на границата между върха и стъблото. Върхът на скалното образувание е изграден от твърда и устойчива на износване скала, докато стъблото е от по-мека вулканична пепел. Твърдият връх предпазва стъблото от дъжд и наводнения. Когато връхът падне, оголеното стъбло бързо се износва и изчезва. Затова, потърсете и такива скални образувания, които са загубили върха си и имат заострена форма. Областната управа на Невшехир подчертава, че скалните образувания са формирани от естествена ерозия, основно от дъжд и вятър, и че този процес продължава и до днес. Това означава, че пейзажът, който виждате, не е застинал момент, а бавно променящ се процес. Поради тази причина, областната управа определя скалните образувания като ценно наследство, чувствително към промените в климата и човешката дейност. Не докосвайте скалите и не излизайте извън обозначените пътеки, за да не се изкачвате по склоновете. За да направите снимки, отстъпете няколко стъпки и се опитайте да уловите в един кадър няколко скални образувания. Според информация от вестник "Ватън", Регионалната администрация на Кападокия е инсталирала система за осветление, която не вреди на природата, и че скалните образувания придобиват различен вид след залез слънце. Проверете дали е възможно да посетите обекта вечер и какви са часовете на работа, от официални източници. Веднага до Пашабаглар се намира археологическият комплекс Зелве, който се състо