Дървени минарета на джамии, разположени в подножието на крепостта.

Влезте в крепостта през портата Хисар Капъсъ (портата с часовниковата кула), следвайте улицата Кале Капъсъ до Зиндан Капъ. Джамията се намира отляво, на улица Алитеашъ. Това е една от най-старите джамии в Анкара; тъй като няма надпис за нейното построяване, датата се чете от минбара. Арабският надпис на дървения минбар е избледнял и е бил прочетен по два начина: 574 година по хиджра (1178 г.) и 594 година по хиджра (1197-98 г.). Повечето изследователи приемат втората дата и смятат, че минбарът е от епохата на Мухиддин Месуд, син на II. Кълъджарслан и владетел на Анкара. Името на джамията вероятно произлиза от реставрацията, извършена по време на управлението на I. Алаеддин Кюбид. В двете ниши над вратата на женската част (харим) има два надписа за реставрации: единият е от началото на 1360-те години и е свързан с реставрацията, извършена от Лулу Паша, управител на Анкара, а другият е от 1433-34 г. и разказва за реставрацията, извършена от Шерифе Сюмбюл Хатун; поради това някои източници я наричат джамия Мурадие.

Интериорът е правоъгълен, без колони, с равна дървена таванна конструкция; в центъра на тавана има шестоъгълен елемент. Селчукският михраб, открит през 1984 г., е украсен с мукарнаси и има колони с капители в ъглите. Минбарът е запазен в стъклена витрина; изработен е с техника, имитираща кундекари, а на лявата му опора има надпис на майстора. Разгледайте и двора: на източната страна, в крепостната стена, има тухлен михраб. Това е михрабът на първата джамия, построена от Мухиддин Месуд; в стената все още се виждат вдлъбнатините, в които са се монтирали таванните греди. Джамията е реставрирана през 2008 г. от Генералната дирекция за вакуфските имоти. Древните камъни в двора са събрани от околността. Отидете рано сутринта; улиците на вътрешната крепост стават оживени около обяд. Ако е време за молитва, изчакайте, съблечете обувките си на вратата и бъдете тихи вътре.

Източници: Ишчен, Джамии и малки молитвени домове в Анкара преди Републиката; Областна администрация на Анкара, Паметници на вакуфите в Анкара; Културен портал; Уикипедия.

От крепостта, по пътя, водещ към квартал Саманпазаръ, в подножието на южната страна на крепостта, се намира джамията Ахи Шерафедин, известна сред народа като "Асланхане" (Лъвската джамия), заради римската статуя на лъв, вградена в стената ѝ. Ще спрем тук накратко, тъй като тази джамия е подробно описана в маршрута на джамиите в Улус, но това е най-добрият пример за традицията, която този маршрут представя, и е невъзможно да продължим без да я посетим. Надписът на вратата към минбара датира от 1289-90 г., а според "Ислямската енциклопедия на Турската религиозна фондация", сградата може да е по-стара, като името на основателя, изписано на северната врата, сочи началото на 13-ти век. Минбарът е изработен от дърво от дърводелеца Мехмед бин Ебубекир.

Вътре, таванът е поддържан от четири реда по 24 дървени колони, върху които са поставени колони от римската епоха. Вътрешността е разделена на пет части, насочени към михраба, като централната част е по-широка и висока. Михрабът е рядък пример за използване на мозайки от фаянс и гипс, характерни за Анадола. Около арката на мукарнаса са поставени орнаменти от фаянс и гипс. Тялото на минарето е от тухли и е украсено с мозайки от син фаянс. През 2023 г., заедно с джамиите Ешрефоглу в Бейшехир, Улу в Сиврихисар, Махмут Бей в Кастамону и Улу в Афйонкарахисар, тази джамия беше включена в Световния списък на културното наследство на ЮНЕСКО, представлявайки първия пакет от документи за културно наследство на Турция. Руините на медресето и гробницата на Ахи Шерафедин, разположени срещу джамията, са част от комплекса и се посещават заедно с джамията. Обувките се свалят при влизане. В петък по обяд тук е много натоварено, затова избягвайте това време. Оттук ще трябва да извървите около петстотин метра в посока Улуджанлар, за да стигнете до джамията Дирекли.

Източници: TDV İslam Ansiklopedisi, Ahi Şerafeddin Camii; Ankara Valiliği, Ankara Vakıf Eserleri; KTB basın bülteni; Vikipedi.

От Aslanhane се насочете към улица Ulucanlar; джамията се намира в квартал Kale, на ъгъла на улиците Direkli и Ceylan. Няма надпис. Според експертите, стилът на историческото гипсов михраб датира от 15-ти век, като някои го отнасят към първата половина на века. Записи на фондацията посочват, че е била реставрирана през 18-ти век. В регистъра на шериатските съдилища на Анкара от 1588-1590 година се споменава името на член от общността на джамията Direkli, което означава, че тя носи това име от поне четири века.

Името ѝ е свързано с това, което виждате на вратата: последното място за седене на вярващите е поддържано от пет дървени стълба, и джамията носи името си от тези стълбове. Тази част по-късно е затворена с витрина и е използвана като място за молитви през лятото. От двете страни на входната врата има две полу-колони от античността, изработени от мрамор. Стените са изградени от тухли с дървени рамки, поставени върху основа от камък от Анкара, покривът е от керемиди, а таванът е дървен; външният вид е възможно най-прост. Вътре, в северната част има дървен балкон за жени, а в южната – гипсов михраб, достигащ до тавана: нишата е украсена с мукарнаси, от двете страни има по един прозорец, а рамката е с надписи в стил "несих" и две геометрични бордюри. Минаберът е нов. Куполът на дървената минарет в североизточния ъгъл е покрит с цинк. До северната стена се намира гробница, известна като "Direkli Baba", която се смята, че е на основателя на джамията; днес тя не е на мястото си. По време на реставрацията през 2007 г., допълнителните постройки в двора бяха премахнати, а беше добавена зона за ритуално измиване. Това е малка квартална джамия; може да я намерите затворена извън часовете за молитва, в такъв случай вижте стълбовете и колоните отвън и продължете напред. Ако е отворена, влезте тихо и, ако има хора, стойте в задната част. Следващата спирка е джамията Hacı Musa, която се намира в югозападната част, в ъгъла, гледащ към кампуса на Hacettepe и общината Altındağ.

Източник: Областна администрация на Анкара, Паметници на фондациите в Анкара; İşçen, Джамии и молитвени домове в Анкара преди Републиката; Културен портал.

Джамият днес се намира в централния кампус на Университета Хаджетпе (район Сихийе); той е разположен в югоизточната част на община Алтъндаг и се достига по стълби от булевард Талатпаша. Старите улици (Ески Йол и Кючюк Гелин) са премахнати в рамките на преустройството на кампуса, а около джамият е създаден парк през 2006 г. Над вратата има два надписа: единият, написан със стил "сюлюс", гласи, че джамият е построен от Хаджи Муса, син на Сейфедин, но различни историци го четат като датирани съответно 1422, 1432 и 1490 г.; в регистъра на вакуфските имоти от 1522 г. вече е отбелязан като молитвен дом. Вторият надпис, написан със стил "рика", описва ремонта на вакуфските имоти през 1923 г. Семави Ейиче определя сградата като джамия от 15-ти век; в същото време, михрабът и дърворезбите са характерни за края на 17-ти и началото на 18-ти век, което означава, че джамият е бил основно реставриран през този период.

Какво да видите: средните от трите арки, които образуват мястото за последните членове на общността, се поддържат от две масивни мраморни колони. Дървените врати на женската част (харим) са от 15-ти век; дърворезбите са с високо качество и в горната част е изписано "Теухид" (Единството на Бог). Вътре, таванът е без колони и е разделен на квадрати с помощта на релефи; в малките плочи в точките на пресичане на квадратите са изрисувани цветя, а в центъра има шестоъгълна украса, а по рамките на прозорците има флорални мотиви. Михрабът е украсен с гипс и е обграден от три реда рамки; вътрешността е украсена с релефи, а над него има два реда надписи със стил "сюлюс". Дървената минарет е оригинална за епохата си и е украсена с геометрични огледала и палмови листа. На минарето, в долната част (шерефе), се забелязват назъбени ръбове. През 1975 г. е реставриран от Генералната дирекция на вакуфските имоти. Тъй като се намира в рамките на кампуса, околността е спокойна; влизайте тихо, извън часовете на молитва, и свалете обувките си. Оттук, на север, ще стигнете до булевард Анафарталар; пътят минава покрай стария еврейски квартал, където се намира малкият молебен дом "Örtmeli", който е пример за същата традиция с две дървени колони, но не

Излезте на булевард "Анафарталар" и вървете в посока площада "Улус"; джамията "Зънчърли" се намира отляво на булеварда, срещу пазара "Анафарталар", а входът е от улицата "Махмут Аталай" на север. По пътя ще минете покрай куполата на джамията "Куршънулъ"; тя е единственият пример за този тип османска архитектура от 15-ти век в Анкара и е добър пример за сравнение с дървените тавани, които ще видите по-късно. Джамията "Зънчърли" няма надписи или дарителски документи, но документите показват, че е построена от Анкаравели Мехмед Емин Ефенди (1619-1687), който е бил Анадолски казиасгер и в последните си години – шейхюл-ислам; затова се нарича и "Джамията на казиасгера". Според дарителски акт от 1685 г., джамията, медресето, училището и двадесет и пет чешми са свързани помежду си. Гьонюл Йоней предполага, че дърводелските работи, както и оформлението на минбара и михраба, датират от края на 17-ти и началото на 18-ти век.

Сградата е късен и голям пример за типа сграда, характерен за Анкара: правоъгълен план, тухлени стени с дървени елементи върху каменна основа (отвън са покрити с тухли след последния ремонт), покрив с керемиди, без купол. Отпред има три полукръгли арки, поддържащи мястото за молитва. Вътре, в центъра на дървения таван с орнаменти, има два шестоъгълни елемента, заобиколени от рисунки; петъгълният михраб се издига до тавана, завършва с орнаменти и палмови листа; дървеният минбар е от орех, с резбовани елементи и решетки. Надписът от дясната страна на минбара разказва за ремонта, извършен през 1879 г. от валия Хуршит Паша, както и за ремонта през 1925 г. на вратата към киблата; сградата е ремонтирана и през 1937 г. и през 2005 г. Тъй като се намира на една от най-оживените улици в Улус, тя е отворена през целия ден и приема посетители; влизайте тихо и изчакайте, ако е време за молитва. Последната спирка е на хълма зад джамията "Хаджи Байрам", където се намира гробът на Ахи Якуп.

Източници: Областна администрация на Анкара, Паметници на благотворителността в Анкара; Йшчен, Джамии и молитвени домове в Анкара преди Републиката; Културен портал; Уикипедия.

От Цирли, се качете по склона на североизток към гърба на джамията Хаджи Байрам. Джамията Ахи Якуп се намира в квартал Хаджи Байрам, на улица Селман-и Фариси, според адреса, посочен от Културния портал, и се достига до нея по каменна стълба с единадесет стъпала. Арабският надпис над вратата на женската част (харим) датира от 794 година по хиджра, което съответства на 1392 година. Културният портал посочва това като година на построяване, докато книгата "Вакъфски обекти" на губернаторството на Анкара определя надписа като надпис за ремонт и датира сградата към края на 13-ти и началото на 14-ти век. Ахи Якуп е бил от занаятчиите, живели в Анкара по време на управлението на Юлдурым Баязид; той е син на Ахи Синан, син на Ахи Челеби. Неговата медресе и затвор не са запазени до наши дни.

Сградата е малка, без минарет, с покрив от керемиди; основата е от камък, а използвани са и римски мраморни плочи; горната част е измазана тухлена конструкция. Задния двор е покрит с дървена конструкция. Най-голямата стойност на джамията се крие в михрабите: един е в задния двор, а другият е в харима; и двата са изработени по един и същ шаблон. В михраба в харима, точно в центъра, е вградена милетска купа с диаметър 20 сантиметра, с мотиви в светлосин и тъмносин цвят. Бекър Ескиджи определя това като най-ранния известен пример за михраб, изработен по този шаблон в Анкара, и го използва като ориентир за датирането на други джамии. Същият шаблон е използван и в джамията Ахи Тура, която се намира на няколко преки. В прилежащото гробище, на североизток от джамията, се намира гробът на Ахи Якуп, без надпис; в предната част стои счупена мраморна колона, боядисана в зелено. През 1984 г. съседната организация "Ахилер Дернеги" извършва ремонт, а през 2009 г. Главната дирекция за вакъфи извършва друг ремонт. Маршрутът завършва тук; можете да слезете до площад Хаджи Байрам и да стигнете до гарата на Улус за десет минути пеша. Това е квартална джамия, която може да бъде затворена извън часовете за молитва; ако е отворена, съблечете обувките си и влезте тихо.

Източници: Ишчен, "Джамии и малки молитвени домове в Анкара преди Републиката"; Губернаторството на Анкара, "Анкара - Вакъфски обекти"; Културният портал;