От Калейчи към Караача, в посока река Марица.

Започнете деня си от Македонската кула, разположена в северната част на историческия квартал Калеичи. Кулата е една от кулите на крепостните стени, построени от римския император Хадрианус, които обграждат град Хадрианополис, и е единствената структура от тези стени, която е запазена до днес. Културният портал я нарича "Крепостта на Едърне, Македонската кула", а в града е известна и като "Старата кула". Според източниците, кулата е построена по време на управлението на Хадрианус, през втората век след новата ера. Първо обиколете кулата, тъй като градината около нея е превърната в археологически парк. При разкопките тук са открити керамични пещи от римската епоха и глинени структури, които вероятно са използвани като складове за зърно. Последните разкопки разкриха и допълнителни структури на малка църква, датираща от десети век, както и керамична пещ от византийската епоха. В градината потърсете останките от османски ледник, датиращ от 1908 г., и основите на жилищни сгради от късния османски период. Докато се любувате на кулата, обърнете внимание на каменната и тухлена зидария в долната част на стената – оттук можете да прочетете за различните етапи на ремонта на сградата. През 1867 г. губернаторът на Едърне, Хаджи Иzzet Паша, добавил дървени етажи към кулата и поставил часовник. Оттогава кулата е известна като Часовниковата кула или "Народния часовник". Горната част на кулата, която е била сериозно повредена при земетресението през 1953 г., е разрушена по-късно, така че днешният силует е без часовник. Министерството на културата и туризма започна реставрацията на кулата в края на 2021 г., и след дълга работа, тя беше открита през лятото на 2026 г. като Музей на Македонската кула. Вътре можете да се изкачите до горната част на кулата с асансьор и да разгледате етажите. В изложбата са представени керамични изделия, стъклени предмети, лампи, монети и предмети от бита от римската, византийската, османската и републиканската епохи. Най-забележителният експонат е скулптурна глава, изобразяваща Одисей, открита по време на разкопките в Калеичи през 1977 г. В изложбата е представена и пожарна тръба, напомняща за годините, когато кулата е използвана като наблюдателна кула за пожари. От най-горната тераса можете да видите покривите на Калеичи и минаретата на джамията Селимие в една и съща перспектива. За да направите снимка

Влезте в пазара Али Паша от страната на кулата, през входа, който някога е бил известен като "Кулата врата". Ще използвате този пазар не като място за пазаруване, а като път, свързващ Стария град с новия. Според Ислямската енциклопедия, на двата края на пазара се намират "Кулата врата" и "Рибарската врата", а между тях има още четири врати, водещи към странични улици. Докато се разхождате по дългия коридор, пребройте тези странични врати и надникнете през всяка от тях. Енциклопедията отбелязва, че "Кулата врата" и страничните врати не са разположени точно на една линия, а са вградени в неравни пространства. Това показва, че пазарът е изграден, за да се впише в структурата на улиците от онова време, което е типичен белег на старата османска градска архитектура. Според стари източници, вратата, водеща на запад, е била разположена на нивото на централната врата на крепостта, което означава, че пазарът е свързвал оградения от стени град с търговския свят отвън. Евлия Челеби споменава за улиците на Стария град, които се пресичат под прав ъгъл, наподобяващи шахматна дъска. Излезте през една от страничните врати и сами се уверете колко от тази структура може да се види днес. Старият град някога е бил известен с дървените си къщи на два етажа, разположени в градини, но след пожари и земетресения, голяма част от тази структура е променена. Въпреки това, в тесните улички все още можете да откриете фасади, които напомнят за старите времена. След като се върнете в пазара, продължете разходката си до централното пространство. Там се намира площад с четири колони, където се извършват молитви, и според енциклопедията, този площад е резултат от изграждането на пазара по права линия. Спрете на това място и погледнете в двете посоки на коридора – оттук най-добре се вижда ритъмът на свода, разделен от арки. Обърнете отново внимание на цветните камъни и каменните рамки на арките на главните врати, когато излизате. Смята се, че този свод и чист пазар, описани от лейди Мери Уортли Монтъгу в писмо от началото на 18-ти век, написана от Едърне, е именно тази структура. Пазарът загубил блясъка си през 19-ти век, претърпял голям ремонт през 1947 г. и се възроди отново след 60-те години. Днес вътре е много оживено, затова вместо да стоите в средата на коридора, останете встрани, близо до магазините. Ако сте дошли с велосипед, носете го в ръце, докато сте в пазара. Ако е много натоварено, преминете през пазара от единия до другия край и изберете страничните

След пазара се насочете към пътя за Караач и вървете на юг. Пътят първо пресича река Тунджа през моста Тунджа; това е конструкция с тринадесет арки, построена в началото на седемнадесети век, с малка кула в средата. След кратко време след пресичането на Тунджа, достигате началото на моста Мерич. Двете реки се сливат точно след тези мостове, така че за няколкостотин стъпки преминавате през двете големи реки на Одрин. Строителството на моста Мерич започва по време на управлението на султан Абдулмеджид през 1842 г. и според портала "Култур" е завършено през 1847 г. Опитайте се първо да видите моста от брега, отстрани; само така може да се възприеме цялостно десетете високи арки, поддържани от тринадесет стълба. Центърът на моста е висок, а краищата са ниски; този профил, който според източниците е наклонен настрани, е много добре видим от брега. Погледнете отворите между стълбовете; те са създадени, за да намалят натоварването върху моста по време на наводнения. След това се качете на моста и се разходете до мраморния павилион в центъра. Вътре в павилиона има надписи, които документират строителството на моста. Известно е, че вътре в купола има стенописи с гледка към Одрин, а на върха на купола някога е имало железен паратон с мотив на слънце. Спрете в павилиона и се обърнете на север; минаретата на джамията Селимие се издигат над водата и дърветата. От двете страни на моста са построени кеи от обработен камък, където са се привързвали кораби, лодки и барки. Тези кеи са напомняне за речната търговия, която е преминавала през Мерич, преди да се насочи към вътрешността на Балканския полуостров. Река Мерич извира в България, влиза в Турция в района на Одрин и е част от границата с Гърция. По протежение на брега има места за отдих, които са отворени към реката и предлагат красиви места за сядане и почивка. Брошурата на Министерството на Културата и Туризма разказва, че по река Мерич могат да се правят разходки с традиционни лодки "Канджабаш", боядисани в червено, характерни за Одрин. Същата брошура препоръчва да се наблюдава залеза над река Мерич в края на деня, и това място е идеално за това. Когато слънцето залязва на запад, над Караач, отражението на арките във водата е най-красиво. Тъй като мостът е тесен и има автомобилно движение, бъдете внимателни и стойте до парапета, когато правите снимки. Ако снимате

След Мерич, пътят се движи по права линия и влиза в Караача, отвеждайки ви пред старата жп гара. Преди всичко се запознайте с района, защото значението на това място е скрито в неговата история. Караача не се споменава често в изворите преди шестнадесети век; благодарение на своето високо разположение, заобиколено от гори и реки, то постепенно се превръща в приятно място за отдих за жителите на Едърне. През деветнадесети век, когато тук е построена железопътната гара, районът бързо се развива, а между дърветата се появяват копринени фабрики и предприятия за производство на копринени буби. В началото на двадесети век, Караача е известен с кината и театрите си и е наричан "Малък Париж". Сега се приближете до фасадата на гарата. Сградата е проектирана в неокласически стил от архитект Кемаледдин, като е взет за образец гарата в Съркеджи. Строителството на триетажната, правоъгълна сграда, с дължина около осемдесет метра, е завършено основно през 1914 година. Поради промени в маршрута, причинени от Първата световна война, гарата не е въведена в експлоатация и влаковете започват да спират тук едва през 1930 година. Тъй като част от линията е разположена от другата страна на границата, влаковете, идващи от Истанбул, преминават през територията на съседна държава в продължение на много години, за да стигнат до тук. През 1971 година, когато е открита новата жп гара в Едърне, гара Караача е затворена. По-късно сградата е прехвърлена на Тракийския университет, реставрирана е, запазвайки оригиналния си вид, и в продължение на много години е използвана като ректорат. Днес в сградата се помещава Факултетът по изящни изкуства на университета, затова се фокусирайте върху фасадата и градината, а не върху вътрешността. Паметникът на Лозан, разположен в градината, е изграден в памет на Лозанския договор, подписан през 1923 година, и е открит през 1998 година. За да видите паметника отблизо, се отправете към центъра на площада. Три бетонни конзоли, издигащи се под ъгъл от четиридесет и пет градуса от земята, поддържат три колони. Най-високата колона символизира Анадола, втората – Тракия, а късата колона между тях – Караача. Бетонният пръстен, свързващ колоните, символизира единството. Пред пръстена се намира статуя на млада жена, която държи гълъб в едната ръка и документ в другата. Полукръглият басейн в основата на паметника представлява моретата, обграждащи три