По следите на изникските плочки: от двореца до кварталната джамия.

Започнете разглеждането си в Истанбул от Двора на Китайската вила в градината на Археологическите музеи, тъй като за да разберете върха на изникската керамика от 16-ти век, е необходимо първо да видите периода, който я е предхождал. Според страницата на министерството, вилата е най-старата структура в музейния комплекс. Според надписа на входа, тя е построена през 1472 г. от султан Мехмед II Фатих в задния двор на двореца Топкапъ.

Според "Ислямската енциклопедия" на Турската религиозна фондация, двуетажната каменна структура има план с четири арки, водещи към централен двор, и представлява кръстовиден модел, който продължава традиция, дошла от Централна Азия през Иран и достигнала до Анадола. Обърнете внимание на големия арка входа. Фасадата и интериорът са покрити с керамични плочки в туркуазени и тъмносини цветове, изработени с мозаична техника. Белите керамични плочки в арката съдържат куфичен шрифт, който повтаря фраза, изразяваща доверие в Създателя. В вътрешните стаи могат да се видят шестоъгълни керамични плочки, а някои от тях са украсени със златни мотиви. Запомнете тези повърхности, за да ги сравните с керамичните плочки, които ще видите по-късно през деня.

След пожара през 1737 г., пред вилата е добавен колониран навес. Сградата по-късно е използвана като музей и днес е част от Археологическите музеи, където се излага колекция от турска керамика и порцелан. Керамичните плочки, изложени във витрините, позволяват да разгледате отблизо плочките, които обикновено се намират високо на стените на джамиите. Разгледайте цветовете, блясъка на глазурата и линиите на четката, без да бързате.

Според страницата на министерството, музеят е отворен всеки ден и се приема "MüzeKart". Проверете актуалното работно време и информация за билети на официалния уебсайт.

Източник: "Ислямската енциклопедия" на Турската религиозна фондация; страницата на министерството за музеи.

От няколко музея можете да стигнете до входа на двореца Топкапъ с кратка разходка. Вместо да разглеждате целия дворец, се фокусирайте върху изящните плочки и прекарайте по-голямата част от времето си в четвъртия двор, откъдето се открива гледка към Златния рог, Босфора и Мраморно море.

Първо посетете стаята за обрязване. Тази малка сграда, построена по време на управлението на султан Ибрахим, около 1640 г., е използвана за церемонии по обрязване на принцове. Петте големи плочки с арки на фасадата са от 1520-те и 1530-те години; според Уикипедия, първоначално са били създадени за новия павилион на Сюлейман, а по-късно са преместени тук. Плочките изобразяват извити листа, лотос, палми, птици и митични животни, наречени "килин". Разгледайте внимателно тези синьо-бели повърхности, в които все още не присъства червеният цвят; детайлността на рисунките показва откъде черпи вдъхновение по-късният период, характерен с цветните плочки. Около входа има по-ранни синьо-бели плочки с геометрични мотиви, а вътре ще откриете плочки от 15-ти и 17-ти век.

Съседният павилион Багдад е построен от султан Мурад IV след неговата кампания в Багдад през 1638 г. и е завършен през 1639 г. Според Ислямската енциклопедия, от централното осмоъгълно пространство се разклоняват четири арки. Цветните каменни облицовки на фасадата, както и плочките от Изник с мотиви на нар и листа от артишок, са, както се казва в енциклопедията, едни от последните красиви примери за класическото изкуство на плочките. Вътре разгледайте позлатените камини и плочките с надписи, изобразяващи птици.

Преди да посетите двореца, проверете актуалните дни на работа, часовете и условията за билети на официалните уебсайтове. Добра идея е да отидете рано сутринта, преди да се напълни четвъртият двор.

Източници: Ислямската енциклопедия (павилион Багдад); Уикипедия (стая за обрязване).

Излезте от двореца и се разходете по склоновете на юг от Султанахмет, към квартал Кадърга. Пътят отнема около двадесет минути. Джамията, построена от Мимар Синан в памет на Исмихан Султан, дъщерята на II Селим, е построена по поръчение на везира Соколоу Мехмед Паша и е завършена през 1571-1572 г., според надписа. За тази сграда, разположена на стръмен склон, Синан е проектирал дворен комплекс с две нива: на долния етаж са разположени магазини, а на горния – стаи на медресето.

Джамията има шестоъгълна форма, вписана в правоъгълник. Куполът, с диаметър 13 метра, е поддържан от шест колони, а в ъглите има четири малки полукуполи. Според Ислямската енциклопедия на Турската историческа общност (TDV), този дизайн е най-доброто приложение на системата с шест колони, която е била опитвана от времето на джамията "Уч Шерефели" в Одрин.

Когато влезете, погледът ви първо ще се привлече към стената към киблата. Повърхностите между колоните, както и някои от прозорците, са покрити с висококачествени изникски плочки. Сините, червените и зелените флорални мотиви се съчетават с бели надписи в стил сулюс върху тъмносиньо поле. Обърнете внимание, че и куполът на мраморния минбер е покрит с плочки. Според източниците, над главния вход, над минбера и над михраба има камъни, донесени от Кааба. Според TDV, изследователите отбелязват, че хармонията между декорацията и пространството е особено ценена в османската архитектура.

Посетете джамията извън часовете за молитва. Разсъблечете обувките си. Жените трябва да носят шал, а раменете и коленете им трябва да бъдат покрити. Не докосвайте плочките, правете снимки без светкавица и бъдете тихи. Когато излезете, се разходете до най-близката спирка на трамвай T1 и се качете на трамвай, който се движи на запад, към спирка Топкапъ.

Източник: Ислямската енциклопедия на Турската историческа общност; Уикипедия (Джамията на Соколоу Мехмед Паша, Кадърга).

Слезте от трамвайна линия T1 на спирка Топкапъ и излезте извън стените. Малкият комплекс до гробището Топкапъ показва керамични плочки от края на 16 век, които са в мащаба на квартална джамия. Джамията е построена през 1592 г. В комплекса, освен джамията, има кладенец, два чешми, градинка, сграда, която вероятно е била училище за деца, и чешма, добавена през 1819 г. от Дервиш Мехмед Паша. Най-ранната структура е чешмата, датирана от 1578 г.

Информацията за дарителя, Такачъ Ибрахим Ага, е оскъдна. Според една легенда, той е пътувал до Багдад, след като е сънувал сън, и при завръщането си е открил злато в мазето на къщата си, с което е построил джамията. Разказват също, че керамичният панел с изображение на грозде вътре е свързан с този сън.

Четирите стени на харема са покрити с керамични плочки от основата до долната част на прозорците. Повечето от плочките са подредени в единадесет правоъгълни панела, оградени с орнаменти. Освен зелено, синьо, тъмно синьо и бяло, се вижда и коралов цвят, който за първи път е използван в джамията Сюлеймание. Керамичните плочки са технически и по отношение на дизайна подобни на тези в джамиите Рюстем Паша, Пияле Паша и Сокололу. Открит е, че липсващите плочки от един от симетричните панели са част от колекцията "Гюлбенкян" в Лисабон. Разгледайте и керамичния михраб, прозорците с цветни стъкла, мраморния минбер и оригиналната дървена врата. Сградата е реставрирана по време на управлението на II Махмуд и е претърпяла основен ремонт през 2005 г.

Тъй като е малка квартална джамия, вратата може да не е отворена през целия ден; по-лесно ще бъде, ако отидете близо до часовете за молитва, но не се разхождайте вътре по време на молитва. Свалете обувките си, покрийте си главата и бъдете тихи.

Източник: Уикипедия (Комплексът Такачъ Ибрахим Ага); Инвентар на културното наследство.

От площад "Топкапъ", вземете трамвай линия T1 и се върнете до "Еминоню", след което се разходете пеша до пазара "Тахтакале" и намерете "Хасырджълар Чаршы". Джамия "Рюстем Паша" се намира в самия пазар, на висок терас. Тази джамия, построена от Мимар Синан за зетя и везира на Султан Сюлейман, Рюстем Паша, е завършена в началото на 1560-те години. Наемите от магазините под джамията са били предназначени за покриване на разходите на комплекса. До двора се стига по тесни стълби, разположени в ъглите.

Според Ислямската енциклопедия на Турската фондация за развитие, джамията е първият пример за схема с централен купол, поддържан от осем колони, и заема важно място в развитието на плановете на джамиите, проектирани от Синан. Но най-важното в тази джамия са нейните мозайки. Според енциклопедията, вътрешните стени и архитектурните елементи са покрити с най-развитите мозайки от Изник, характерни за епохата. Английски източници посочват, че са използвани около 2300 мозайки с около 80 различни дизайна, както отвътре, така и отвън.

Първо се отбийте в мястото за последните молитви. Според TDV, мозаичната стена, изобразяваща природата, която се намира южно от входната врата, е един от най-красивите примери за класически мозайки. Вътре наблюдавайте как се променят мотивите по стените; търсете нововъведенията в цветовете, като червеното, което започва да се използва в Изник, между розите и лотосовите листа. Това червено показва как се разширява палитрата след сините и белите повърхности, които се виждат на първите спирки на маршрута.

Тъй като джамията се намира в центъра на пазара, през деня е много оживено. Посетете я извън часовете за молитва, съблечете обувките си, жените трябва да носят шал, който да покрива главата, както и дрехи, покриващи раменете и коленете. Не докосвайте мозаиките и правете снимки без светкавица. След като излезете, се придвижете от "Еминоню" до "Касъмпаша" с автобус или такси.

Източник: Ислямската енциклопедия на Турската фондация за развитие; Уикипедия (Джамия "Рюстем Паша").

Маршрутът завършва в Касъмпаша, на северния бряг на Златния рог, в долината, която някога е била извън границите на града. Според Ислямската енциклопедия TDV, тази долина е била извън населените места до средата на 20-ти век. Джамията, построена от Капитан-и Дерия Пияле Паша, е завършена през 1573 г. и е известна още като Джамията на корабостроителницата. Уикипедия посочва, че архитект е Мимар Синан, докато TDV не споменава името на архитекта. Комплексът някога е включвал медресе, теке, училище за деца, чешма, пазар и хамам; днес са запазени само джамията и мавзолеят.

Сградата се отличава от обичайните джамии на Синан, които имат само един голям купол. Вътрешната част (харим) е покрита с шест малки купола, разположени в два реда, с диаметър около 9 метра, и е заобиколена от двуетажни галерии. Минаретът не е разположен в ъгъла, а в средата на фасадата, по същата ос като михраба; той е реконструиран през средата на 19-ти век.

Започнете с разглеждането на михраба. Според TDV, михрабът е обграден от две рамки, а полуосмичната ниша е украсена с керамични орнаменти, а около нея са поставени керамични плочки от Изник с растителни мотиви. След това насочете поглед към горната част на стените. По протежение на западните, южните и северните стени се простира непрекъснат пояс с бял курсив върху тъмносиньо, принадлежащ на Хасан Челеби, ученик и духовен син на Ахмед Шемседдин Карахисари. В осмоъгълния мавзолей, разположен близо до михраба, са погребани Пияле Паша и членове на неговото семейство.

Посетете джамията извън часовете за молитва, събувайте обувките си, жените трябва да носят шал, бъдете тихи. Маршрутът завършва тук, показвайки зрялата форма на традицията с надписи и цветове, която видяхте в Керамичния павилион в началото на деня, датираща от 16-ти век.

Източници: Ислямската енциклопедия TDV; Уикипедия (Джамията на Пияле Паша; Пияле Паша Джамия).