
Един ден в Кютахя: От Чини до Азнайо.
Влез, за да харесваш и оценяваш
Този маршрут ви позволява да опознаете три различни аспекта на Кутахя за един ден: дървената гражданска архитектура, каменните и керамичните паметници от периода на Гермиян и древния град от римската епоха. Започваме сутринта с Музея "Кобуш", разположен в центъра на града. Тази дървена къща, датираща от 18-ти век, показва вътрешния дизайн на къщите в Кутахя, с нейните стаи, шкафове и ниши. Гостоприемството, носещо името на къщата, датира от 1850-1851 г., а писмата и дрехите, изложени в музея, разказват за този период. След това се отправяме към близкия Музей на керамиката. Частта от комплекс, която е била кухня, построена през 1411 г. от последния бей от династията Гермиян, Якуп II, днес е музей, който представя керамиката от Кутахя и Изник от 14-ти век до наши дни. Каменният надпис на основата и копието на "Споразумението за чаши" от 1766 г. показват, че керамиката не е просто декорация, а организирана занаятчийска дейност. Третата спирка е крепостта Кутахя, известна още като "Хисар". Тази структура, състояща се от три части: горна, вътрешна и долна, е основана през византийския период и е запазена с допълнения от периодите на Селджуците, Гермиян и Османската империя. Записите на Евлия Челеби за 72-те кули и структурата, построена от Гермяноглу Сюлейман Шах през 1377-1378 г., ще ви помогнат да разберете историята на града отвисоко. Един общ елемент в маршрута е, че комплексът, представен в Музея на керамиката, и структурата "Кале-и Бала" в крепостта, носят следи от периода на Гермиян. Следобед се отправяме към древния град Азнайо, разположен в Чавдархисар, който е най-дългата спирка в маршрута. Пътуването е с автомобил; използвайте актуална карта или информация от общината за времето за пътуване и разстоянието. В Азнайо, на висока тераса, се намира храмът на Зевс, до него се намират театърът и стадионът, колонадната улица, кръглото съоръжение край реката и мостовете над река Пенкалас. Тези обекти лесно ще ви отнемат два часа. Археологическият обект е включен в предварителния списък на ЮНЕСКО през 2012 г., и денят завършва с най-мащабното наследство на града. Логиката на маршрута е проста: близките обекти в града се посещават пеша, разходката до крепостта се извършва преди обяд, а най-отнемащият време обект се оставя за края на деня. Министерството на културата и туризма, Археологически комплекс Аизаной, https://muze.gov.tr/muze-detay?SectionId=AIZ01&DistId=MRK
- Областната дирекция за култура и туризъм на Кютахя, Музей на керамиката, https://kutahya.ktb.gov.tr/TR-69423/cini-muzesi.html
- Областната дирекция за култура и туризъм на Кютахя, Античният град Аизаной, https://kutahya.ktb.gov.tr/TR-69426/aizanoi-antik-kenti-oren-yeri.html
- Главна дирекция за културни ценности и музеи, Областната дирекция на музея в Кютахя, https://kvmgm.ktb.gov.tr/TR-44119/kutahya-muze-mudurlugu.html
- Областната администрация на Кютахя, Замъкът Кютахя – сърцето на града, https://www.kutahya.gov.tr/sehrin-kalbi-kutahya-kalesi-hisar
- Културен портал, Замъкът Кютахя, https://www.kulturportali.gov.tr/turkiye/kutahya/gezilecekyer/kutahya-kales
Спирки на маршрута

Музей "Кобуд Еви" (Унгарски дом).
Започваме с първата спирка, където можете да разгледате отвътре типичната гражданска архитектура на Кутахя. Сградата, известна сред местните като "Унгарска къща", е къща от 18-ти век. Министерството на културата и туризма я е реставрирало и музеят е отворен за посетители на 19 септември 1982 г. Първо, отделете няколко минути, за да разгледате фасадата, гледаща към градината, и обърнете внимание на пропорциите на дървената конструкция. Къщата е двуетажна и има седем стаи. Първият етаж е оборудван като приемна. На този етаж се намират кухня, трапезария, семейна стая, стая за спомени, кабинет и главна зала. Докато обикаляте стаите, опитайте се да разберете функцията на всяка една от тях по името ѝ. В стаите ще видите вградени шкафове, гардероби, камина, резбована кана за сладкиши, рафтове и пейки. Разглеждането на това как шкафовете и гардеробите са разположени в стаята е най-лесният начин да разберете логиката на традиционната къща в Кутахя. Елементи като резбованата кана за сладкиши и камината са чудесни детайли за снимки; попитайте служителите на музея за разрешение за снимане. Името на къщата е свързано с Лайош Кошут, който е бил приет тук със семейството си през 1850-1851 г. Кошут и неговите другари са изпратени в Кутахя на 16 февруари 1850 г.; говори се за група от около 150 бежанци. В кабинета можете да видите примери за писма на Кошут, написани на турски език, докато е бил в Кутахя, както и едно стихотворение. Според официалното описание на музея, през същия период е бил подготвен и един учебник по турска граматика. Освен личните вещи, в музея се излагат и унгарски облекла от 19-ти век. Етнографските експонати представят обикновените предмети, използвани в една типична къща в Кутахя. Като разгледате и двете групи предмети заедно, можете да си представите интериора на една гостна къща. Една от целите на посещението е и междуградските връзки: това гостоприемство се смята за началото на отношенията на приятелство между Кутахя и град Печ в Унгария. Музеят е затворен в понеделник; за работното време и условията за посещение, посетете сайта muze.gov.tr. Ако дойдете рано сутринта, ще можете да разгледате стаите спокойно и без бързане. Четиридесет и пет минути са достатъчни, за да обиколите стаите и да спрете в кабинета. След като излезете, направете кратка почивка в градината и се подгответе

Музей на керамиката в Кютахя.
Музеят на керамиката се намира в частта за обществено хранене на комплекса "Гермиан", разположен до джамията "Улу". Комплексът е построен през 1411 г. от последния бей на "Гермиан", Якуп Челеби II. Той се състоял от обществена трапезария, медресе (ислямско училище), молитвен дом, библиотека и хамам. Частта, която днес е музей, е обществената трапезария и мавзолеят. Министерството реставрира сградата и музеят беше отворен за посетители през 1999 г.
Първо се насочете към каменния надпис на входа. Той се състои от 39 реда и е написан на турски език с арабски букви. В него са описани местата, на които са направени дарения, приходите от фондацията, заплатите на служителите и начина, по който трябва да се отнасят към гостите на медресето. Тъй като медресето е разрушено през 60-те години на миналия век, този надпис е основният документ, който ви позволява да се запознаете с историята на комплекса.
След като влезете, ще се озовете в централното помещение с купол и мивка. От централното помещение се откриват три купола и две стаи. Еднолитното мраморно фонтанче, известно на местните като "Небесният фонтан", е в центъра на това помещение. Застанете под купола и наблюдавайте симетрията на помещението и отворите на куполите.
Витрините са подредени хронологично и съдържат примери за керамика, произведена в Кутахя и Изник от 14-ти век до наши дни. Можете да видите архитектурни елементи от керамика, надписи, вази, чинии, панели и домакински предмети, изработени от керамика. Преминаването през витрините без да променяте реда ще ви помогне да забележите как се променят моделите и цветовете с течение на времето.
В мавзолея се намира украсеният с керамика саркофаг на Якуп II. Разглеждайте го само като архитектурен елемент и се вгледайте в каменните работи и керамичната украса. Официалното описание на музея определя този саркофаг като най-ранния пример за керамика в архитектурна структура в Кутахя.
В музея е изложена и копие на "Споразумението за чаши" от 1766 г., а оригиналът се намира в Националната библиотека в Анкара. Този документ отразява споразумение, сключено същата година между управителя и майсторите и работодателите на 24 керамични и чашопроизводствени работилници в Кутахя. Отбелязването на заплатите и броя на работилниците трябва да се разглежда като източник, показващ организацията на занаята през този период.
Може да има отражения върху стъклата на витрините, така че променете ъгъла, за да направите по-добри снимки.
Музеят е затворен в понеделник

Кютахя крепост (Хисар).
Кютахя крепостта, известна сред народа като "Хисар", се издига на склона над града. Стените, оформящи крепостта, са построени през византийския период; въпреки че източниците датират тези стени в различни векове, най-точно е да се отбележи, че са от византийската епоха. През следващите векове, селджуците, гермияноглу и османците извършват ремонти и надстройки на структурата. Крепостта се състои от три части: горна, вътрешна и долна. Тъй като се изисква изкачване по склона, препоръчително е да носите удобни обувки. Първото нещо, което ще видите, са кулите. Те са разположени на близко разстояние и по стените могат да се видят редици от груби камъни, обработени камъни и тухли. Евлия Челеби описва крепостта като имаща 72 кули; това е неговото записване и не е необходимо да се опитвате да ги преброите. Според описанието на Евлия, горната част на крепостта е имала три порта. Портата, гледаща на изток, е била с три железни врати, а от двете страни са били поставени фигури на бели мраморни лъвове. Проверете сами на място колко от това описание все още може да бъде забелязано. Вътрешната част на крепостта е описана като вътрешен кръг, разположен в западната част на горната част. Под кулите, гледащи на запад, има пропасти; бъдете внимателни, когато се приближавате до ръбовете. В горната част на крепостта се намира джамията "Кале-и Бала", известна още като "Средна джамия на крепостта". Според надписа на каменната врата, структурата е построена от Гермияноглу Сюлейман Шах през 1377-1378 г. Архитектурно, можете да видите груби каменни стени, обработени камъни в ъглите и минарет, в който са поставени два реда дървени греди между обработените камъни. В долната част на крепостта се намира малка структура с шестоъгълна форма, известна като "Долна джамия на крепостта", която изглежда да е изградена изцяло от тухли. Под нея има каменна водна инсталация; вероятно е построена, за да се осигури вода по време на обсади. Според Евлия, долната част на новата крепост е построена, за да осигури вода и е от периода на Фатих Султан Мехмед. В крепостта има два фонтана и две джамии. В рамките на крепостта се намира и зона за отдих, построена през периода на Републиката, която може да се използва за почивка и наслаждаване на гледката към града. Насладете се на гледката към Кютахя от крепостта; местните власти описват тази гледка като зелена през деня и осветена вечер. Часовете около залеза са подходящи за наблюдение на светлината, а през зимата сне

Античният град Аизаной (археологически обект).
Айзаной е древен град, разположен в района на Чавдархисар и е най-дългата спирка по маршрута. Градът е основан във вътрешноанадолското плато, на около 1085 метра надморска височина. Според археологическите разкопки, историята на града датира от около 3000 г. пр.н.е. Той попада под римска власт през 133 г. пр.н.е. и преживява своя най-бляскав период между 50 и 250 г. сл.н.е.
Първо посетете храма на Зевс, разположен на върха на платото. Храмът има рядък план, състоящ се от две части и колони. Оригиналната конструкция е висока 9,30 метра и е поддържана от масивни колони. На фасадата има релеф на Зевс, а на задната стена – на Кибела; те трябва да се разглеждат само като архитектурни и декоративни елементи. През Средновековието, площадката на храма е превърната във крепост, а през 13-ти век, татарски племена от Чавдар използват това място като база, откъдето произлиза и името на града – Чавдархисар. В архитектурните блокове са открити изображения на езда, стрелба с лък и свирене на музикални инструменти.
След храма, се насочете към театъра и стадиона, разположени в непосредствена близост. Според информацията от общинската администрация, театърът е с капацитет 15 000 места, а стадионът – 13 500 места. Двете бани, разположени в комплекса и известни със своите мозайки, са добър начин да се разбере ежедневият живот в града. Разгледайте планировката на града, следвайки колонираната улица, двете агори (площади), гимназията и портите. Интересен факт е, че дори през най-бляскавия период на града, не е имало система от стени, което е важна подробност за разбирането на структурата на селището.
Мацелумът, кръглата структура, разположена край реката, датира от втората половина на 2-ри век. Тук са продавани месо, птиче месо, печива, зърнени храни, зехтин, редки зеленчуци и плодове, както и прясна и консервирана пъстърва, особено сосът "гарум". От петте моста, пресичащи река Пенкалас (наричана още Коджачай), два са запазени до днес; ако е възможно, посетете поне един от тях. Древните диги и напоителни канали показват организацията на земеделието и защитата от наводнения в града.
Айзаной е град, който е получил статут "Неокорос", което му дава определени привилегии, като приоритет при инвестиции и освобождаване от данъци. През ранната византийска епоха, градът е бил център
Коментари
Зареждане...
