
От брега на река Кебан към планините Мунзур.
Влез, за да харесваш и оценяваш
Този маршрут обхваща Тюнчели от юг на север, следвайки пътя на водата. Според страницата за география на общинската администрация, територията на провинцията се издига от юг на север и от запад на изток; на юг се намира язовирното езеро Кебан, а на север и северозапад – планините Мунзур, които очертават естествените граници на провинцията. Маршрутът свързва тези две точки. Първата спирка е крепостта в Пертек и гледката към езерото. Според Културния портал, крепостта Пертек, разположена на хълм край река Мурат, се намира на остров днес, тъй като районът е останал под водата на язовира Кебан. Точната дата на построяването на крепостта е неизвестна, но е известно, че е била реставрирана през Османската империя. Тъй като информация за достъпа и посещението на острова липсва, тази спирка е планирана за наблюдение от брега и потвърждение от общинската администрация. Общинската администрация отбелязва, че Пертек е бил важен културен и художествен център през периодите на Селджуците и Османската империя, и че е разполагал с комплекс от сгради, включващ крепост, ханче, баня, медресе и кухня. Втората спирка е Музеят на Тюнчели, разположен в центъра на града. Сградата, първоначално построена като казарма, а по-късно използвана като жилищна сграда през Ранната република, е реставрирана и превърната в музей. Посещението на музея е планирано след разглеждане на парка и планините, за да се запознаете с археологията, етнографията и природата на района. Престоят в музея ще ви даде възможност да се откъснете от атмосферните условия. Третата спирка е Националният парк Мунзур Вади. Според общинската администрация, паркът започва на 8 километра от центъра на града и се простира по долината до планините Мунзур. Важно е да се наблюдават дърветата, потоците и склоновете в дъното на долината, както и да се идентифицират видовете растения и животни. Последната спирка са планините Мунзур. Този текст обхваща само частта от планините, която попада в провинцията Тюнчели. Най-високата точка на провинцията е връх Акбаба, с височина 3463 метра. Планините са източник на реките Мунзур, Пюлюмюр и Тахар, чиито води в крайна сметка се вливат в язовирното езеро Кебан, което е първата спирка на маршрута. Така маршрутът образува кръг. Основното удоволствие от маршрута е наблюдението на увеличаващата се надморска височина, променящия се климат и посоката на водата през целия ден. Маршрутът комбинира исторически елементи в крепостта и музея, с природни елементи в парка и планините Източници:
- Културен портал, Замъкът Пертек, https://www.kulturportali.gov.tr/turkiye/tunceli/gezilecekyer/pertek-kalesi
- Областна дирекция за култура и туризъм на Тюнчели, Пертек, https://tunceli.ktb.gov.tr/TR-57258/pertek.html
- Културен портал, Музеят на Тюнчели, https://www.kulturportali.gov.tr/turkiye/tunceli/gezilecekyer/tunceli-muzesi
- KVMGM, Дирекция на музея на Тюнчели, https://kvmgm.ktb.gov.tr/TR-281504/tunceli-muze-mudurlugu.html
- Областна дирекция за култура и туризъм на Тюнчели, Национален парк "Долината Мунзур", https://tunceli.ktb.gov.tr/TR-57342/munzur-vadisi-milli-parki.html
- Областна дирекция за култура и туризъм на Тюнчели, География, https://tunceli.ktb.gov.tr/TR-57260/cografya.html
- Областна дирекция за култура и туризъм на Тюнчели, Езера, https://tunceli.ktb.gov.tr/TR-57341/goller.html
Спирки на маршрута

Крепостта Пертек.
Маршрутът започва от Пертек, разположен на брега на язовира Кебан, в провинция Тунджели. Тази спирка е създадена не за разглеждане на крепостта отвътре, а за да се види крепостта и да се разберат условията за посещение. Културният портал пише, че крепостта е била разположена на хълм край река Мурат и че поради образуването на язовира днес се намира на остров. Затова не трябва да се предполага, че до крепостта може да се стигне пеша. Информация за достъпа до острова и условията за посещение не са налични на официалните страници. Преди да тръгнете, се свържете с Областната дирекция за култура и туризъм в Тунджели, за да получите актуална информация. Попитайте дали има места от брега, откъдето може да се наблюдава крепостта, дали е възможно да се стигне до острова и дали има специфичен режим, който се променя в зависимост от сезона. След като получите потвърждение, се отправете към центъра на окръга Пертек. Областната дирекция посочва, че окръгът се намира на 52 километра от центъра на провинцията. Тъй като изтокът и югът на окръга са напълно заобиколени от язовира Кебан, Пертек изглежда като полуостров. Разбирането на този район е ключово за разбирането на крепостта, тъй като днешният ѝ вид на остров е резултат от образуването на язовира. Когато сте на брега, първо погледнете общата линия на водата, а след това силуета на хълма. Източниците описват крепостта като структура, състояща се от две стени. Също така се споменава, че между стените има останки от сгради, но дали ще успеете да ги видите от разстояние зависи от мястото, на което се намирате. Бинокъл или функцията за увеличение на телефона могат да бъдат полезни. На южната стена на крепостта са вградени червени тухли и сини плочки между каменните блокове. Ако имате възможност да разгледате крепостта отблизо, това е първото нещо, което трябва да потърсите. Точната дата на построяване не е известна; източниците споменават само, че е била ремонтирана през Османската епоха. Ако видите конкретна година на табела или в описание, попитайте за източника на информацията. Областната дирекция пише, че повечето исторически обекти в окръга носят следи от епохите на Менгючлъ и Османската империя. На същата страница се споменава и крепостта Сагман, за която можете да попитате дирекцията за възможностите за посещение. Има и легенда, свързана с името на окръга. Според областната дирекция, статуята на птица, поставена на крепостта като символ на изобилие и плодородие, е била наречена "Пиртег", а с течение на времето името се е променило на "Пертек". Областната дирекция подчертава, че през пролетта нюансите на

Музейът в Тюнчели.
Втората спирка е Музеят на Тюнчели, разположен в центъра на града, и е най-независимата от атмосферните условия точка от маршрута. Музеят се намира в квартал Моултай, на улица Али Демир. Според официалната информация, той е отворен за посещения от 24 декември 2020 г. Преди да посетите, проверете работното време и цената на входния билет на уебсайта muze.gov.tr или на страницата на Музейното управление на Тюнчели. Преди да влезете, разгледайте сградата отвън. Тя е с квадратна форма и е построена в немски архитектурен стил. Северната фасада е триетажна, а останалите фасади са двуетажни. Сградата е построена през 1937 г., като основите са положени през 1935 г. Тя е паметник на културата от ранната републиканска епоха. Според портала за култура, сградата е била първата голяма постройка, построена в центъра на града. Първоначално е използвана като военен казармен комплекс, след това е превърната в жилищни помещения за държавни служители, а през 2015 г. е предоставена на Министерството за превръщането ѝ в музей, след което е реставрирана. Имайки предвид тази история, обърнете внимание на вътрешните пространства и двора, тъй като музеят е преработка на бивш казармен комплекс. Дворът е с площ 1800 квадратни метра и е предназначен за провеждане на събития като концерти, театрални представления и лекции. Проверете дали има някакво събитие в деня на вашето посещение на уебсайта на музея. Вътре има шест зали, в които са представени експонати, започвайки от доисторическата епоха и стигайки до наши дни, включително текстове, изображения, диорами и реконструкции. Колекцията се състои от следните секции: Археология и монети, Етнография, Традиционни методи в селското стопанство и флора и фауна, Култура на вярата, Каменни артефакти и артефакти от ранната републиканска епоха. Започнете с секцията "Археология и монети", тъй като това ще ви помогне да проследите хронологията на експонатите. Тъй като монетите са малки, движете се бавно пред витрините и четете надписите. В секцията "Етнография" разгледайте предметите, свързани с бита на местното население, и прочетете текстовете, които обясняват тяхното предназначение. Залата за селското стопанство и флората и фауната ще ви подготви за следващата спирка. Тъй като името на залата отразява разнообразието на растителния и животински свят в региона, ще бъде полезно да потърсите тук имената на видовете, които ще бъдат споменати на следващата спирка. Залата "К

Национален парк "Долина на Мунзур".
Третата спирка е Националният парк "Долина на Мунзур". Според общинската администрация, паркът започва на 8 километра от центъра на град Тунчели и се простира по долината до планините Мунзур. През 1971 г. районът е обявен за национален парк с площ от 42 000 хектара. В тази обширна територия ще се фокусирате върху течението на долината, а не върху конкретна точка. Общинската администрация посочва, че най-подходящият период за посещение на парка е от юни до септември, тъй като в района преобладава суров континентален климат. В останалите месеци проверете предварително състоянието на пътищата и метеорологичните условия. За условията за влизане, правилата и дейностите, изискващи разрешение, се консултирайте с компетентните органи. Долината се простира в район, разделен от реките Мерджан и Мунзур. Докато се разхождате по брега на реката, обърнете внимание на контраста между голите склонове и зелената ивица на дъното на долината. Според източника, стръмните склонове на планините са напълно лишени от растителност. На върховете и склоновете, където няма скали, растат дъбови гори. В дъното на долината и по бреговете на реката се срещат смесени гори от видове като ясен, бреза, люляк, габър, дъб, орех, топола и върба. Редкият вид дърво, брезата, образува гори от двете страни на река Мунзур, на 1,5 километра под изворите в Оваджик. В парка са регистрирани 1518 вида растения, от които 43 са характерни за планините Мунзур, а 227 са ендемични за Турция. Сред примерите, посочени от общинската администрация, са "Чановец", "Ерзинчанска череша", "Биндебирделик" и "Мунзурска сватбена роза". Не откъсвайте растения и не се отклонявайте от обозначените пътеки. Сред дивите животни в района са планинската коза с рога и два вида планински кози, както и кекликът. Наблюдаването на тези животни е въпрос на късмет; по-добре е да ги наблюдавате от разстояние, с помощта на бинокъл. Обърнете внимание и на небето, тъй като в района се срещат орли, лешояди, соколи, ястреби и редки видове като скалния орел. В парка живеят и бозайници като вълци, лисици, мечки, рис и видра. Не се приближавайте до животните и не им оставяйте храна. В реките Мунзур и Мерджан се срещат редки видове пъстърва, характерни за района. Според общинската администрация, пъстървата обитава водна площ от 80 километра, започвайки от изворите. За разре

Планините Мунзур.
Последната спирка са планините Мунзур. Те се простират между градовете Тунчели и Ерзинчан; този текст се отнася само за частта от планините, която е в рамките на областта Тунчели. Тази спирка не е за изкачване, а за да се насладите на гледката към планините от долината и да се потопите в тяхната атмосфера. Според информацията от общинската администрация, планините Мунзур, които са продължение на Източните планини, обхващат северозападната, северната и североизточната част на областта. 70% от територията на областта е планинска, 25% са плата, а 5% са равнини и низини. Най-високата точка на областта е връх Акбаба, с височина 3463 метра, разположен в източната част на планините Мунзур. Високите части на планините образуват естествена граница в северната и северозападната част на областта. Ще усетите как надморската височина се увеличава от юг на север, когато пътувате от брега на езерото близо до град Пертек до тази точка. Обърнете внимание, че планините са като покрив, който събира вода. Реките Карасу и Мурат събират водите на областта. Река Мунзур, която тече в рамките на областта, както и реките Пюлюмюр и Тахар, се вливат в язовира Кебан на юг. Така, първата спирка на маршрута, езерото, и тази последна спирка са двата края на една и съща водна история. Обърнете поглед към високите части и прочетете в голите, стръмни склонове. Според общинската администрация, регионът има суров континентален климат, затова се препоръчва посещението през периода от юни до септември. Тъй като времето в планините може да се промени, проверете актуалната прогноза преди да тръгнете. В планините има езера. В раздела за езерата се посочва, че в планините Мунзур и в по-ниските части – планините Мерджан, Авчи и Карасакал – има малки ледникови и кратерни езера, образувани от запълване на ледникови корита и кратери. Най-важните от туристическа гледна точка са езерата Карагьол, Кочгьолю, Шер гьолю, Дилинджик гьолю, Чимли гьолю, Мерджан гьолю и Катър гьолю. В раздела за парка се отбелязва, че кратерните езера се намират на върхове между 2000 и 3000 метра. Информация за начина на достигане до тези езера, продължителността на прехода и трудността му не е предоставена; този маршрут не включва описание на изкачвания. Ако искате да посетите тези езера, консултирайте се с общинската администрация и местните власти. За снимки се насочете към линията на планините от дъното на долината и изберете часо
Коментари
Зареждане...
