Към основното съдържание
Radar Türkiye
Открийте събития в приложението
Отвори
От брега на река Кебан към планините Мунзур.
Рути4 Спирка

От брега на река Кебан към планините Мунзур.

Още няма оценки

Влез, за да харесваш и оценяваш

Този маршрут обхваща Тюнчели от юг на север, следвайки пътя на водата. Според страницата за география на общинската администрация, територията на провинцията се издига от юг на север и от запад на изток; на юг се намира язовирното езеро Кебан, а на север и северозапад – планините Мунзур, които очертават естествените граници на провинцията. Маршрутът свързва тези две точки. Първата спирка е крепостта в Пертек и гледката към езерото. Според Културния портал, крепостта Пертек, разположена на хълм край река Мурат, се намира на остров днес, тъй като районът е останал под водата на язовира Кебан. Точната дата на построяването на крепостта е неизвестна, но е известно, че е била реставрирана през Османската империя. Тъй като информация за достъпа и посещението на острова липсва, тази спирка е планирана за наблюдение от брега и потвърждение от общинската администрация. Общинската администрация отбелязва, че Пертек е бил важен културен и художествен център през периодите на Селджуците и Османската империя, и че е разполагал с комплекс от сгради, включващ крепост, ханче, баня, медресе и кухня. Втората спирка е Музеят на Тюнчели, разположен в центъра на града. Сградата, първоначално построена като казарма, а по-късно използвана като жилищна сграда през Ранната република, е реставрирана и превърната в музей. Посещението на музея е планирано след разглеждане на парка и планините, за да се запознаете с археологията, етнографията и природата на района. Престоят в музея ще ви даде възможност да се откъснете от атмосферните условия. Третата спирка е Националният парк Мунзур Вади. Според общинската администрация, паркът започва на 8 километра от центъра на града и се простира по долината до планините Мунзур. Важно е да се наблюдават дърветата, потоците и склоновете в дъното на долината, както и да се идентифицират видовете растения и животни. Последната спирка са планините Мунзур. Този текст обхваща само частта от планините, която попада в провинцията Тюнчели. Най-високата точка на провинцията е връх Акбаба, с височина 3463 метра. Планините са източник на реките Мунзур, Пюлюмюр и Тахар, чиито води в крайна сметка се вливат в язовирното езеро Кебан, което е първата спирка на маршрута. Така маршрутът образува кръг. Основното удоволствие от маршрута е наблюдението на увеличаващата се надморска височина, променящия се климат и посоката на водата през целия ден. Маршрутът комбинира исторически елементи в крепостта и музея, с природни елементи в парка и планините Източници:

Pertek, Tunceli
Рути
4 Спирка
~8 ч 30 мин на местата
Път ~92 км · 2 ч 33 мин
Общо ~11 ч 3 мин
6 ноември 2026 г.

Спирки на маршрута

1
Pertek Kalesi

Крепостта Пертек.

~1 ч 30 мин тук
Pertek merkez

Маршрутът започва от Пертек, разположен на брега на язовира Кебан, в провинция Тунджели. Тази спирка е създадена не за разглеждане на крепостта отвътре, а за да се види крепостта и да се разберат условията за посещение. Културният портал пише, че крепостта е била разположена на хълм край река Мурат и че поради образуването на язовира днес се намира на остров. Затова не трябва да се предполага, че до крепостта може да се стигне пеша. Информация за достъпа до острова и условията за посещение не са налични на официалните страници. Преди да тръгнете, се свържете с Областната дирекция за култура и туризъм в Тунджели, за да получите актуална информация. Попитайте дали има места от брега, откъдето може да се наблюдава крепостта, дали е възможно да се стигне до острова и дали има специфичен режим, който се променя в зависимост от сезона. След като получите потвърждение, се отправете към центъра на окръга Пертек. Областната дирекция посочва, че окръгът се намира на 52 километра от центъра на провинцията. Тъй като изтокът и югът на окръга са напълно заобиколени от язовира Кебан, Пертек изглежда като полуостров. Разбирането на този район е ключово за разбирането на крепостта, тъй като днешният ѝ вид на остров е резултат от образуването на язовира. Когато сте на брега, първо погледнете общата линия на водата, а след това силуета на хълма. Източниците описват крепостта като структура, състояща се от две стени. Също така се споменава, че между стените има останки от сгради, но дали ще успеете да ги видите от разстояние зависи от мястото, на което се намирате. Бинокъл или функцията за увеличение на телефона могат да бъдат полезни. На южната стена на крепостта са вградени червени тухли и сини плочки между каменните блокове. Ако имате възможност да разгледате крепостта отблизо, това е първото нещо, което трябва да потърсите. Точната дата на построяване не е известна; източниците споменават само, че е била ремонтирана през Османската епоха. Ако видите конкретна година на табела или в описание, попитайте за източника на информацията. Областната дирекция пише, че повечето исторически обекти в окръга носят следи от епохите на Менгючлъ и Османската империя. На същата страница се споменава и крепостта Сагман, за която можете да попитате дирекцията за възможностите за посещение. Има и легенда, свързана с името на окръга. Според областната дирекция, статуята на птица, поставена на крепостта като символ на изобилие и плодородие, е била наречена "Пиртег", а с течение на времето името се е променило на "Пертек". Областната дирекция подчертава, че през пролетта нюансите на

Замъкът Пертек се намира в южната част на провинция Тунчели, на хълм край река Мурат. Днес замъкът се издига на остров, тъй като водите на язовира Кебан обграждат хълма. Това е най-отличителната черта, която отличава замъка от другите исторически обекти в района. Страницата на Министерството на културата и туризма посочва, че замъкът е бил реставриран по време на Османската империя. Същият източник отбелязва, че точната дата на построяването му е неизвестна. Поради това е по-правилно да се разглежда замъкът като структура, която е била използвана и реставрирана през различни периоди от време. Замъкът се състои от две концентрични стени. Между двете стени се намират останки от сгради, което показва, че вътре в замъка е имало активна строителна дейност. Южната фасада се отличава с интересна комбинация от материали. Между дяланите камъни са поставени червени тухли, а между тях са поставени сини керамични плочки. За любителите на фотографията, тази игра на цветове е красива детайл, който си струва да бъде забелязан. За да се разбере напълно замъка, е необходимо да се разгледа и самият град. Пертек се намира в южната част на центъра на провинция Тунчели, а източната и южната граница на града са напълно обградени от язовира Кебан. Отделът за култура и туризъм на провинцията представя града като място, което прилича на полуостров. Според същата страница, площта на града е 947 квадратни километра, а надморската му височина е 1050 метра. Отделът отбелязва, че през периодите на Селджуците и Османската империя, Пертек се е превърнал в оживен културен и художествен център. Градът, който разполага с комплекс от сгради, включващ замък, хамам, джамия, медресе и кухня, също така е бил важен образователен център. Пертек е вторият град в провинцията с най-много исторически обекти. Тези обекти предимно отразяват следите на династиите Менгючлъ и Османската империя. Освен замъка, сред основните забележителности са джамията Челеби Агá, джамията Сагман, джамията Байсънгур и крепостта Сагман. На страницата на отдела се споменава и местна легенда за произхода на името на града. Според тази легенда, на кулата на замъка е поставена статуя на птица, наречена "Пиртег", а името с течение на времето се е превърнало в "Пертек". Тази информация трябва да се разглежда като местна легенда, а не като исторически факт. При планиране на посещение, най-важното е транспортът. На страницата на портала за културата се споменава само центърът на Пертек Затова е добре да планирате посещението си през пролетта, за да видите крепостта от гледна точка на езерото. Реката Хозат (Сингеч), която минава през района, тече на юг и се влива в язовирното езеро. Риболовът в езерото е популярен, като се улавят главно шаран, сребърна пъстърва и пъстърва. Тези риби се продават в градовете Тунчели и Елазиг. Ако искате да наблюдавате крепостта от брега, изберете часовете, когато слънчевата светлина е по-мека. Повърхността на водата разширява гледката и показва колко ясно се откроява крепостта с крепостните си стени на върха на острова. Комбинирането на пътуването с посещение на други исторически обекти в района ви позволява да видите следите на цивилизациите Менгючлъ и Османската империя в рамките на един ден. Преди да тръгнете, задължително проверете прогнозата за времето и информацията за транспортните връзки.
2
Tunceli Müzesi

Музейът в Тюнчели.

~2 ч тук
Moğultay Mahallesi, Av. Ali Demir Caddesi No:5/1, Merkez/Tunceli

Втората спирка е Музеят на Тюнчели, разположен в центъра на града, и е най-независимата от атмосферните условия точка от маршрута. Музеят се намира в квартал Моултай, на улица Али Демир. Според официалната информация, той е отворен за посещения от 24 декември 2020 г. Преди да посетите, проверете работното време и цената на входния билет на уебсайта muze.gov.tr или на страницата на Музейното управление на Тюнчели. Преди да влезете, разгледайте сградата отвън. Тя е с квадратна форма и е построена в немски архитектурен стил. Северната фасада е триетажна, а останалите фасади са двуетажни. Сградата е построена през 1937 г., като основите са положени през 1935 г. Тя е паметник на културата от ранната републиканска епоха. Според портала за култура, сградата е била първата голяма постройка, построена в центъра на града. Първоначално е използвана като военен казармен комплекс, след това е превърната в жилищни помещения за държавни служители, а през 2015 г. е предоставена на Министерството за превръщането ѝ в музей, след което е реставрирана. Имайки предвид тази история, обърнете внимание на вътрешните пространства и двора, тъй като музеят е преработка на бивш казармен комплекс. Дворът е с площ 1800 квадратни метра и е предназначен за провеждане на събития като концерти, театрални представления и лекции. Проверете дали има някакво събитие в деня на вашето посещение на уебсайта на музея. Вътре има шест зали, в които са представени експонати, започвайки от доисторическата епоха и стигайки до наши дни, включително текстове, изображения, диорами и реконструкции. Колекцията се състои от следните секции: Археология и монети, Етнография, Традиционни методи в селското стопанство и флора и фауна, Култура на вярата, Каменни артефакти и артефакти от ранната републиканска епоха. Започнете с секцията "Археология и монети", тъй като това ще ви помогне да проследите хронологията на експонатите. Тъй като монетите са малки, движете се бавно пред витрините и четете надписите. В секцията "Етнография" разгледайте предметите, свързани с бита на местното население, и прочетете текстовете, които обясняват тяхното предназначение. Залата за селското стопанство и флората и фауната ще ви подготви за следващата спирка. Тъй като името на залата отразява разнообразието на растителния и животински свят в региона, ще бъде полезно да потърсите тук имената на видовете, които ще бъдат споменати на следващата спирка. Залата "К

Музеят в Тюнчели се намира в центъра на града, в квартал Могултаи, в сградата на бивш военен гарнизон, разположена на улица "Али Демир". Сградата, която днес е музей, е построена през ранните години на Република Турция и е една от първите големи сгради в града. Според данните от кадастралния регистър, основите на сградата са положени през 1935 г., а строителството е завършено през 1937 г. Уебсайтът "Културния портал" посочва, че сградата е била една от първите големи сгради, построени по време на основаването на града. Въпреки че източниците не дават еднаква информация относно архитекта на сградата, се споменава, че е построена в немски архитектурен стил. Планировката е квадратна; северната фасада е триетажна, докато източната, западната и южната фасади са двуетажни. Според Министерството на културата и туризма, сградата е разположена върху площ от около 5500 квадратни метра. "Културният портал" споменава за застроена площ от 5800 квадратни метра; и двете цифри трябва да се приемат като приблизителни. Вътрешният двор на сградата е с площ 1800 квадратни метра и е проектиран така, че да е подходящ за концерти, театрални представления и други събития. Сградата е използвана като военен гарнизон до 1949 г. През тази година е прехвърлена от Министерството на националната отбрана към Министерството на финансите и след лека реконструкция е превърната в жилищни помещения за държавни служители. Жилищните помещения са използвани до 1990-те години. До февруари 2015 г., когато започват дейностите по превръщането на сградата в музей, в нея са живели около 65 семейства. Регионалният съвет за опазване на културните и природните обекти в Ерзурум е регистрирал сградата като административна сграда от втора група през 2005 г. През 2015 г. сградата е предоставена на Генерална дирекция за културни ценности и музеи с цел използване като музей. Реставрационните дейности, проведени между 2015 и 2020 г., са превърнали бившия гарнизон в музей. Дирекция на музея в Тюнчели е създадена през 2019 г., а работата по подредбата на експозициите е завършена през 2019 и 2020 г. Музеят е отворен за посетители на 24 декември 2020 г. Експозицията се състои от шест зали, които разказват историята на човечеството от доисторически времена до наши дни. Информацията е представена чрез текстове, изображения, диорами и интерактивни елементи. Първата секция на колекцията е посвете Когато излезете в двора, ще можете да забележите разликата в оформлението и разпределението на етажите. Отделете достатъчно време, за да разгледате залите една по една; само така е възможно да разгледате всичките шест секции спокойно. Залата с растителния и животинския свят е чудесно място за подготовка, преди да се отправите към природата около Мунзур. Според информацията от регионалната дирекция на националния парк, музеят се намира на 8 километра от центъра на града, така че е лесно да го включите в плановете си преди разходка сред природата. Музеят е достъпен с градски транспорт или пеша, тъй като се намира в центъра на града; използвайте адреса "Али Демир булевард" в навигационната система. За да снимате фасадата, посетете музея през деня и се уверете, че я заснемате изцяло в кадъра отпред.
3
Munzur Vadisi Milli Parkı

Национален парк "Долина на Мунзур".

~3 ч тук

Третата спирка е Националният парк "Долина на Мунзур". Според общинската администрация, паркът започва на 8 километра от центъра на град Тунчели и се простира по долината до планините Мунзур. През 1971 г. районът е обявен за национален парк с площ от 42 000 хектара. В тази обширна територия ще се фокусирате върху течението на долината, а не върху конкретна точка. Общинската администрация посочва, че най-подходящият период за посещение на парка е от юни до септември, тъй като в района преобладава суров континентален климат. В останалите месеци проверете предварително състоянието на пътищата и метеорологичните условия. За условията за влизане, правилата и дейностите, изискващи разрешение, се консултирайте с компетентните органи. Долината се простира в район, разделен от реките Мерджан и Мунзур. Докато се разхождате по брега на реката, обърнете внимание на контраста между голите склонове и зелената ивица на дъното на долината. Според източника, стръмните склонове на планините са напълно лишени от растителност. На върховете и склоновете, където няма скали, растат дъбови гори. В дъното на долината и по бреговете на реката се срещат смесени гори от видове като ясен, бреза, люляк, габър, дъб, орех, топола и върба. Редкият вид дърво, брезата, образува гори от двете страни на река Мунзур, на 1,5 километра под изворите в Оваджик. В парка са регистрирани 1518 вида растения, от които 43 са характерни за планините Мунзур, а 227 са ендемични за Турция. Сред примерите, посочени от общинската администрация, са "Чановец", "Ерзинчанска череша", "Биндебирделик" и "Мунзурска сватбена роза". Не откъсвайте растения и не се отклонявайте от обозначените пътеки. Сред дивите животни в района са планинската коза с рога и два вида планински кози, както и кекликът. Наблюдаването на тези животни е въпрос на късмет; по-добре е да ги наблюдавате от разстояние, с помощта на бинокъл. Обърнете внимание и на небето, тъй като в района се срещат орли, лешояди, соколи, ястреби и редки видове като скалния орел. В парка живеят и бозайници като вълци, лисици, мечки, рис и видра. Не се приближавайте до животните и не им оставяйте храна. В реките Мунзур и Мерджан се срещат редки видове пъстърва, характерни за района. Според общинската администрация, пъстървата обитава водна площ от 80 километра, започвайки от изворите. За разре

Националният парк Мунзур се намира в долината Мунзур, между градовете Тунчели и Оваджък. Площ от 42 000 хектара в долината е обявена за национален парк през 1971 г. Дирекцията за култура и туризъм на провинция Тунчели представя парка като един от най-големите национални паркове в Турция. Паркът започва на осем километра от центъра на град Тунчели и се простира по долината до планините Мунзур. На север планините Мунзур достигат височина до 3300 метра. Тези планини са разделени от долините Мерджан и Мунзур. Богатството на природните ресурси, включително водните извори и извори, е основна причина за обявяването на района за национален парк. Ендемичните растителни видове и местните животни също са сред факторите, допринесли за това решение. Според информацията на дирекцията, в парка са регистрирани 1518 вида растения. От тях 43 вида са характерни за планините Мунзур, а 227 вида са ендемични за Турция. Сред растенията, които не се срещат никъде другаде освен в планините Мунзур, са камбановидното цвете, черешата от Ерзинжан, билката "bindebirdelik", "Munzur düğün çiçeği" и планинският чай. Преобладаващият вид дървета в парка е дъбът. На хълмовете и склоновете, където няма скали, растат дъбови гори. В дъното на долината и по бреговете на реките се среща смесен растителен покров, включващ видове като ясен, бреза, люляк, орех, лешник, топола и върба. На около 1,5 километра под изворите Мунзур, от двете страни на река Мунзур, се намира брезова гора, която е характерна за този регион. Брезите са рядък вид дървета в страната и тук те образуват красиви стволове по бреговете на водата. В контраст с това, скалистите и стръмни склонове на планините са напълно лишени от растителност. Животинският свят също определя идентичността на парка. Двата вида планински кози, известни като "çengel boynuzlu keçi" и "bezuvar", както и ураг, са сред ценните видове животни в региона. В реките Мунзур и Мерджан се срещат редки видове пъстървови риби, които са характерни за този регион. В парка обитават вълци, лисици, скункове, мечки, рис, видра, бор, катерици, зайци, диви свине и планински кози. Мечките живеят в пещери и скални ниши и са един от най-големите бозайници в региона. Сред птиците се срещат орли, гриф, сокол, ястреб, канюк и сова. Има и редки видове, като От изворите, разпростирайки се на площ от 80 километра, пъстървата е важен природен ресурс, както за икономиката на Тюнчели, така и за страната като цяло, според информацията от дирекцията. Най-подходящият период за посещение на парка е от юни до септември, тъй като в района преобладава суров континентален климат. Дирекцията посочва, че природните условия са подходящи за еднодневни дейности като къмпинг, пикник, спортен риболов и разходки сред природата. Също така се отбелязва, че паркът има потенциал за водни спортове и планински туризъм. Ако планирате къмпинг, риболов или водни спортове, задължително се информирайте за действащите правила и необходимите разрешителни от местната дирекция за култура и туризъм. Докато се движите от центъра на града към Оваджък, долината ви съпътства по целия път. До изворите Мунзур се стига по асфалтов път от центъра на Оваджък, следвайки указателните табели. Ако искате да наблюдавате дивата природа, изберете ранните часове на деня и вземете бинокъл. Долината също така е богата на възможности за фотографи, благодарение на светлината и цветовете на водата през различните сезони. Ако планирате пешеходни преходи в планината, следете прогнозата за времето, тъй като климатът в по-високите части е по-суров.
4
Munzur Dağları

Планините Мунзур.

~2 ч тук

Последната спирка са планините Мунзур. Те се простират между градовете Тунчели и Ерзинчан; този текст се отнася само за частта от планините, която е в рамките на областта Тунчели. Тази спирка не е за изкачване, а за да се насладите на гледката към планините от долината и да се потопите в тяхната атмосфера. Според информацията от общинската администрация, планините Мунзур, които са продължение на Източните планини, обхващат северозападната, северната и североизточната част на областта. 70% от територията на областта е планинска, 25% са плата, а 5% са равнини и низини. Най-високата точка на областта е връх Акбаба, с височина 3463 метра, разположен в източната част на планините Мунзур. Високите части на планините образуват естествена граница в северната и северозападната част на областта. Ще усетите как надморската височина се увеличава от юг на север, когато пътувате от брега на езерото близо до град Пертек до тази точка. Обърнете внимание, че планините са като покрив, който събира вода. Реките Карасу и Мурат събират водите на областта. Река Мунзур, която тече в рамките на областта, както и реките Пюлюмюр и Тахар, се вливат в язовира Кебан на юг. Така, първата спирка на маршрута, езерото, и тази последна спирка са двата края на една и съща водна история. Обърнете поглед към високите части и прочетете в голите, стръмни склонове. Според общинската администрация, регионът има суров континентален климат, затова се препоръчва посещението през периода от юни до септември. Тъй като времето в планините може да се промени, проверете актуалната прогноза преди да тръгнете. В планините има езера. В раздела за езерата се посочва, че в планините Мунзур и в по-ниските части – планините Мерджан, Авчи и Карасакал – има малки ледникови и кратерни езера, образувани от запълване на ледникови корита и кратери. Най-важните от туристическа гледна точка са езерата Карагьол, Кочгьолю, Шер гьолю, Дилинджик гьолю, Чимли гьолю, Мерджан гьолю и Катър гьолю. В раздела за парка се отбелязва, че кратерните езера се намират на върхове между 2000 и 3000 метра. Информация за начина на достигане до тези езера, продължителността на прехода и трудността му не е предоставена; този маршрут не включва описание на изкачвания. Ако искате да посетите тези езера, консултирайте се с общинската администрация и местните власти. За снимки се насочете към линията на планините от дъното на долината и изберете часо

Планината Мунзур е верига планини, която се простира от запад на изток и е продължение на Източните Торос. Веригата се намира между градовете Тунчели и Ерзинжан; този текст описва само частта от планината, която се намира в областта Тунчели. Според Областната администрация, планините се простират на 130 километра в северозападната, северната и североизточната част на областта, образувайки труднопроходими вериги. Основата, върху която се издигат планините, е много широка, с ширина между 25 и 30 километра. Върховете обикновено са на над 3000 метра надморска височина. Според страницата за география на Областната дирекция за култура и туризъм, най-високата точка на областта е връх Акбаба, с височина 3463 метра, разположен на изток от планината Мунзур. 70% от територията на областта е заета от планини, а планината Мунзур очертава северната граница на този планински район. Високите части на планините образуват естествена граница в северната и северозападната част на областта. Според Областната администрация, поради труднопроходимите си участъци, областта Тунчели не е свързана с плодородните равнини, простиращи се от Игдърската до Ерзинжанската равнина. Планинската верига се спуска стръмно към Оваджикската равнина и тази част е известна като планината Мерджан. Височината на Оваджик е 1400 метра, след което започват много стръмни склонове, достигащи височина между 2800 и 3000 метра. От тези склонове се спускат към долините, разположени по-нагоре. Високите хребети, които разделят долините, представляват пасища за местното население през лятото. Планините са почти напълно лишени от растителност, с изключение на отделни групи от дъб и чемшир, които се срещат по южните склонове. На височина над 2700 метра, планините са постоянно покрити със сняг. През зимата, високите и стръмни проходи са затворени. Най-важните от тях са проходите Мерджан и Кемах, чиято височина достига близо 3000 метра. Областната дирекция отбелязва, че в района преобладава континентален климат и най-подходящият период за посещение на националния парк е от юни до септември. Поради това, всички планове за посещение на планините трябва да бъдат съобразени със сезона. В района на върховете на планините Мунзур и Багърпаша, сред високите хребети, се намират планински плата. Най-известните от тях са платото Мерк, разположено в планината Мерджан, и платото Кепир, разположено в средната част на планината Мунзур. През зимата тези плата са много сту Според информацията от провинциалната администрация, долините в района са много тесни и стръмни, и в основата им не се образуват равнини. Долините са естествени пътища, които свързват вътрешността на провинцията с околните области, особено в по-високите и скалисти райони. Долините на реките Munzur, Mercan, Pülümür, Peri и Tahar са сред най-важните в провинцията. Реките Munzur, Pülümür и Tahar се вливат в язовира Keban на юг. Националният парк Munzur Valley е защитена зона в тези планини; според информация от провинциалната администрация, през 1971 г. площ от 42 000 хектара е обявена за национален парк. Според същия източник, 43 вида растения, включени в регистъра, са ендемични за планините Munzur. Въпреки че скалистите и стръмни склонове на планините са голи, дъната на долините и склоновете, покрити с дъбови гори, създават напълно различен вид. Според провинциалната администрация, в този район се срещат два вида планински кози – коза с извити рога и безувар, както и фазанът уруг, които са интересни и редки видове, характерни за този регион. От равнината Оvacık можете да видите колко стръмно слизат склоновете. На тази страница не се предоставя информация за маршрути за катерене, върхове и продължителност. Ако планирате пешеходен туризъм, получете информация от провинциалната дирекция за култура и туризъм и от съответните отдели. Тъй като състоянието на пътищата към планинските пасища се променя в зависимост от сезона, преди да тръгнете, попитайте за информация за пътищата от местните власти.

Коментари

0/1000

Зареждане...

Карта на маршрута

Информация за маршрута
ГрадPertek, Tunceli
ТипРути
Спирка4
Дата6 ноември 2026 г.
Radar TürkiyeАвторRadar TürkiyeЗапочни маршрут