Кале, пристанище, Селджукски Алания.

Започнете от входа на пещерата, разположена на улица "Дамлаташ", на западното крайбрежие на полуострова. Пред входа към пещерата има плаж, а около входа е разположена малка търговска зона. Спрете за момент и погледнете нагоре: намирате се в подножието на скалната маса, върху която са разположени стените на Селджукската крепост, и след няколко часа ще видите това крайбрежие от върха.

Историята на пещерата е свързана с останалата част от маршрута. През 1948 г., по време на строителството на пристанището, експлозия, извършена при добив на камък, разкрила вътрешността на скалата. Започването на маршрута с тази пещера, открита по време на търсене на камък за пристанището, е напълно логично. "Дамлаташ" е известна като първата пещера в Турция, отворена за посещения. Уебсайтът "Културния портал" посочва, че входът е платен; проверете актуалните цени и работно време на официалния сайт на община Алания.

След като влезете, първо преминавате през коридор с дължина около 50 метра. Коридорът ви отвежда до цилиндрично пространство с височина до 15 метра. Пещерата носи името си от постоянния дъжд, който капе от сталактитите на тавана. Спрете за момент и наблюдавайте как капките се натрупват по краищата на сталактитите. Смята се, че сталактитите и сталагмитите са се образували между 20 000 и 15 000 г. пр.н.е. Обърнете специално внимание на местата, където сталактитите от тавана и сталагмитите от пода се приближават един към друг. Не докосвайте образуванията и не се качвайте на парапети или камъни, за да правите снимки.

Вътрешната температура на пещерата е постоянна, независимо от сезона; тя е 22 градуса, а влажността е около 95%. През лятото, когато влезете от горещата външна температура, въздухът вътре ще ви се стори прохладен, а през зимата – топъл. Поради високата влажност, очилата и обективът на фотоапарата могат да се запотят веднага след влизане; изчакайте няколко минути, за да се затоплят. Поради капещата вода, пода може да бъде мокър на места, затова носете обувки с нехлъзгаща се подметка, вместо сандали. Мокрите повърхности отразяват светлината на светкавицата; ако е възможно, снимайте без светкавица и намерете място, където да стабилизирате фотоапарата. Пещерата не е голяма; ако има много посетители, може да се наложи да чакате в тесен коридор, затова е по-добре да дойдете рано.

След като излезете, се разходете по крайбрежието до станцията

След като слезете от лифта в Ехмедек, ще се окажете в една от крепостните части, разделени от стени. Крепостта Алания е една от най-добре запазените средновековни крепости в Анадола и е включена във временния списък на световното наследство на ЮНЕСКО. Следите от селището на полуострова датират от 3-ти век преди новата ера, а днешната монументална крепост е построена от Селджуците върху по-стари византийски и римски стени след 1221 г. Стените се простират на 6,5 километра и са укрепени с 140 кули. Не се опитвайте да изминете цялото разстояние пеша; разделете тези два и половина часа на три части: сградите в средната част на крепостта, вътрешната крепост и спускането от източната страна. Преди да се изкачите към вътрешната крепост, посетете джамията Сюлеймание, известна още като Средна джамия. Според информация от общината Алания, сградата е построена за първи път в първата половина на 13-ти век от Алаеддин Кейкубад I. Джамията, разрушена от гръмотевична буря, е възстановена по време на управлението на Султан Сюлейман I, като са използвани стари материали; днешният план и формата на купола датират от 16-ти век. Първо разгледайте куполите отвън: затвореното пространство е покрито с един полусферичен купол, а мястото за молитва е покрито с три малки купола. Куполите са изградени от тухли, а стените са частично от тухли, частично от обработен камък, като лесно можете да забележите комбинацията от двата материала. Минаретът е пристроен в северозападния ъгъл на затвореното пространство, а отсреща, в североизточния ъгъл, има резервоар с полукръгла арка и прилежащо затворено място за ритуално измиване. Ако влезете, съблечете обувките си, облечете дрехи, покриващи раменете и коленете, бъдете тихи и по време на молитвите се ограничавайте до наблюдение отвън. В средната част на крепостта можете да видите и търговската сграда, известна като "бедестен", както и джамията и гробницата на Акшебе Султан, датиращи от 1230 г. Около 400 резервоара, разпръснати из цялата крепост, показват колко ценна е била водата на този скалист полуостров. Ако попаднете на отвор на резервоар, не се навеждайте и не се опитвайте да надникнете вътре. След това се изкачете към вътрешната крепост. Вътрешната крепост е разположена в западната част на полуострова, на най-високата точка, на 250 метра над морското равнище. Това е като музей на открито, където могат Сред сградите, разположени в крепостта, се отличава маякът, датиращ от 1720 г., който е един от символите на тази епоха. Вътрешността на крепостните стени днес е жилищен квартал; къщите зад оградите не са музеи, а места, където живеят хора. При слизането, следвайте пътя към крепостта и се насочете към източния склон на полуострова; ако се уморите, можете да използвате микробусите, които минават по пътя. Пътят ви отвежда до пазара и пристанището, пред Червената кула, където започват крепостните стени. Източници: Културен портал; Музейна карта (muze.gov.tr); Община Анталия; Ислямска енциклопедия TDV.

Когато слизате от крепостта и стигнете до пристанището, не влизайте веднага в кулата, а първо я разгледайте откъм кея. Червената кула е с осмоъгълна форма, висока 33 метра и с диаметър 29 метра. Долната част е изградена от камък, а горната – от червени тухли, които дават името на кулата. Лесно можете да видите границата, където се срещат двата материала, от кея. Стените на крепостта започват оттук, така че сте в началото на линията, която проследихте сутринта. Кулата е символ на Алания и от 1992 до 2005 година е била изобразена на гърба на банкнота от 250 000 лири.

Разгледайте надписа на входната фасада. Надписът отбелязва, че кулата е построена през 1226 година от селджукския султан Алаеддин Кейкубад за Халепския Ебу Али. Кулата е служила едновременно като отбранителна и наблюдателна структура: тя е била построена, за да защитава пристанището, където се извършва търговия, и да предотвратява атаки към крепостта от сушата. Днес входът и първият етаж са превърнати в Етнографски музей, а кулата е отворена за посещения от 1979 година. Разгледайте спокойно музейната част, след което се пригответе да се изкачите. За актуална информация относно условията за посещение и работното време, посетете сайта muze.gov.tr.

Вътре в кулата има пет нива, включително и сутерена, а оформлението на всяко ниво е различно. В центъра на кулата се намира цистерна; слънчевата светлина, която достига от върха, стига до първия етаж. Спрете за малко около цистерната, за да видите как светлината прониква през това вертикално пространство. До горните нива се стига по каменна стълба с 85 стъпала; стъпалата са широко разположени, така че се изкачвайте бавно и пребройте стъпките си. По пътя ще преминете през сводести коридори и ще видите бойници, отворени в стените за отбрана. Погледнете през една от бойниците и си представете как пазач е можел да наблюдава корабите, влизащи в пристанището.

На горните нива ще откриете открити тераси и бойни платформи. Оттук се вижда пристанището отдолу, а зад вас се простига източният склон на крепостта, откъдето слязохте сутринта. Оттук можете да проследите как стените се простират от брега на морето на юг, към корабостроителницата. Следващата ви спирка ще бъде по тази линия. Докато правите снимки на терасата, не стъпвайте върху бойните платформи и дръжте телефона си здраво. Кулата от време на време е домакин на събития

Докато вървите по пътя до юг, покрай стените, обърнете внимание на сградата на Топахане, разположена на скала, около 10 метра над морското равнище. Тази структура, изградена от обработен камък и с правоъгълна форма, е построена, за да защитава корабостроителницата. Малко по-напред стените се спускат към морето, а входът на корабостроителницата, състоящ се от пет арки, се отваря директно към водата. Преди да влезете, разгледайте тази фасада от брега: тя е дълга 56,5 метра, а дълбочината на сградата е 44 метра.

Според различните източници, строителството на корабостроителницата е започнало през 1227 или 1228 година. Според статията във Уикипедия, строителството е започнало през 1228 година, близо до Кулата на Червените стени, и е завършено за една година. Културният портал описва корабостроителницата в Алания като единствената запазена до днес корабостроителница от периода на Селджуците. Не забравяйте, че Алаеддин Кейкубад е построил и друга корабостроителница в Синоп, на Черно море, и между двете пристанища е създаден търговски път, оборудван с кервансараи. Алания е била крайният пункт на този път към Средиземно море, а корабостроителницата е една от двете структури, които са допринесли за титлата "Султан на двете морета". Според Ислямската енциклопедия, през Османската епоха пристанището на Алайе е могло да приеме до две хиляди кораба.

Обърнете внимание на надписа на входа; той носи герба на султана и е украсен с розетки. Вътре, пет зали са разположени една до друга и покрити с купол. Наблюдавайте как светлината, проникваща от отворите към морето, постепенно намалява в дълбочина. От едната страна на корабостроителницата има малък молитвен дом, а от друга – стая за охрана; потърсете ги в периферията на погледа си. В една от залите има стар кладенец, чийто отвор е запечатан в наши дни. В момента сградата функционира като Музей на корабоплаването и морската индустрия, така че отделете време да разгледате експонатите, докато се движите между залите. За актуална информация относно условията за посещение, посетете muze.gov.tr.

За последната снимка от маршрута, се върнете към морето и се обърнете към Кулата на Червените стени. Оттук, стените се простират от брега към Кулата на Червените стени, и всичко това е уловено в една снимка. Последната част от стените, която проследихте сутринта, сега е точно пред вас, и сте изминали разстояние от единия край на полуострова до други