
Тур от крепостта до хълма Дозтепе в Хараманмараш.
Влез, за да харесваш и оценяваш
Този маршрут предлага възможност да разгледате Кахраманмараш в три различни исторически пласта: крепостта, разположена на хълм в центъра на града, която е запазена от епохата на късната Хетска империя; джамията, разположена на юг от крепостта и отразяваща архитектурата на периода на бейлиството Дулкадироглу; природния парк, разположен в покрайнините на града, и хълма, разположен на юг от равнината, който е обитаван от около 6000 години. Маршрутът следва географското разположение. Започвате сутринта в центъра на града, привечер се отправяте към природата по пътя към Газиантеп, а последният етап от деня прекарвате в района на археологическите разкопки близо до Пазарджък. Първите две спирки са на пешеходно разстояние една от друга. Крепостта се издига в центъра на града, на север от джамията Улу. Според информацията на общината, точната дата на построяването на крепостта е неизвестна, но надпис показва, че тя е построена по време на управлението на цар III. Халпурташ от късната Хетска империя (810-783 г. пр.н.е.). През следващите векове крепостта е реставрирана многократно, от римската епоха до Републиканския период. Джамията Улу е построена между 1442 и 1454 г. от Сюлейман Бей, а през 1501 г. е реставрирана от Алауддевле. Посещението на тези две сгради едно след друго помага да се разбере защо градът се е развил около крепостта и какъв облик е придобил през периода на бейлиците. Третата спирка е природният парк Капъчам. Паркът е обявен за такъв на 26 септември 2008 г. и се намира по пътя към Газиантеп, в югоизточната част на града. Ботаническата градина, която е с площ 5 хектара, е дом на 425 вида растения, а трите изкуствени езера осигуряват местообитание за птици и насекоми. След камъка и историята, тази спирка е място за разходка и почивка. Последната спирка е хълмът Дозмузтепе. Хълмът се намира близо до Емироглу, в района на Пазарджък, между планините Торос и Аманос, в равнината Мараш. Според източниците, селището, което е с площ около 20 хектара, датира от периода 6000-5500 г. пр.н.е., от епохата на културата Халаф. Това е археологически обект; информация за условията за посещение и вход не е налична на официалните страници, затова е необходимо да се консултирате с дирекцията за култура и туризъм и общината на Пазарджък, преди да Източници:
- Културен портал, Замъкът Кахраманмараш, https://www.kulturportali.gov.tr/turkiye/kahramanmaras/gezilecekyer/kahramanmaras-kalesi
- Областна дирекция за култура и туризъм на Кахраманмараш, Замъкът Кахраманмараш, https://kahramanmaras.ktb.gov.tr/TR-152588/kahramanmaras-kalesi.html
- Областна администрация на Кахраманмараш, Исторически имения и религиозни обекти, https://www.kahramanmaras.gov.tr/tarihi-konaklar-ve-dini-degerler
- Областна дирекция за култура и туризъм на Кахраманмараш, Голямата джамия (Ulu Cami), https://kahramanmaras.ktb.gov.tr/TR-152463/ulu-cami.html
- Пресслужба на Министерството на културата и туризма, Голямата джамия отново отвори врати за поклонение, https://basin.ktb.gov.tr/TR-448838/kahramanmaras-ulu-camii-yeniden-ibadete-acildi.html
- Областна дирекция за култура и туризъм на Кахраманмараш, Природния парк Капъчам, https://kahramanmaras.ktb.gov.tr/TR-277382/kapicam-tabiat-parki.html
- Образователни центрове извън училищните условия, Природния парк Капъчам, https://okuldisiogrenme.eba.gov.tr/mekan-detay/kapicam-tabiat-parki-5421
- Община Пазарджък, Археологическия обект Домузтепе, https://www.pazarcik.bel.tr/kent-rehberi/tarihi-yerler/domuztepe-hoyugu
- Internet Archaeology, Healey и Campbell, Домузтепе, https://intarch.ac.uk/journal/issue26/20/2.html
Спирки на маршрута

Крепостта Кахраманмараш.
Калето се намира в центъра на града, на хълм северно от Голямата джамия. Според портала "Култура", южната страна на хълма е стръмна и висока, докато северната страна е с по-лек наклон. Затова най-добре е да се разглежда крепостта, като се изкачвате постепенно от север. Удобните обувки са препоръчителни, тъй като теренът е наклонен. При входа се спрете и първо се насладете на общата гледка към стените. Стените имат правоъгълна форма и, според източниците, са с дебелина около 1,70 метра. Външните стени на кулите са изградени от обработени камъни, а вътрешните – от груби камъни. Просто се приближете до стената, за да сравните двата материала. Разликата между гладките фуги на обработените камъни и неравната текстура на грубите камъни е очевидна. Точната дата на построяването на крепостта не е известна. Според информация от общината, по време на разкопки в крепостта и околностите са открити много артефакти от късната хетска епоха. Също така, според същия източник, надпис върху статуята, известна като "Лъвът на Мараш", показва, че крепостта е построена от хетския цар III. Халпурташ (810-783 г. пр.н.е.). "Лъвът на Мараш" днес е музейна находка и не трябва да се търси в крепостта, а само да се помни като символ на миналото на града. В източници е записано, че през 17-ти век Евлия Челеби е споменал, че статуята е била разположена пред портата на крепостта. През следващите векове крепостта е претърпяла различни ремонти и допълнения през периодите на Асирия, Медия, Персия, Кападокийското царство, Римската империя, Византия, Анадолските селджуки, Османската империя и Републиканския период, и е достигнала до наши дни в този вид. Докато разглеждате стените, имайте предвид тази многопластова история. На върха на хълма се обърнете към равнината; според информацията от общината, поради местоположението си, крепостта има пълен изглед към равнината и околностите. Разглеждането на града от тази височина е истинското удоволствие от посещението. Изберете сутрешните или вечерните часове, когато светлината е по-мека, за да направите снимки. През 2017 г. започна основна реставрация на стените и територията на крепостта, която завърши през 2020 г. с благоустрояването и озеленяването на вътрешната част. Крепостта беше отворена за посещения на 5 юни 1920 г. Проверете актуалната информация за работното време и условията за посещение на уебсайта на общинската дирекция за култура и

Кахраманмараш Джамия Улу.
Слизайки от крепостта на юг, ще стигнете до градския площад, където се намира джамията Улу. Според информация от общината, сградата се намира на площада, южно от крепостта. Адресът на общинската дирекция е на булевард Ататюрк, в квартал Куртлуш. Това място е важна забележителност от гледна точка на архитектурата и градската история. Първо, спрете пред двора или пред сградата и се насладете на цялостната гледка. Според информацията от общината, ако се разгледат документите за дарения, джамията е построена от Сюлейман Бей, владетел на бейлиството Дулкадироглу, между 1442 и 1454 година. Същият източник посочва, че синът на Сюлейман Бей, Алауддевле, е реставрирал джамията през 1501 година. От друга страна, прессъобщение на министерството посочва, че Алауддевле Бозкурт Бей е разширил сградата през 16-ти век. Поради тези различия в източниците, по-правилно е да се споменават и двата периода, вместо да се привързва сградата към една конкретна година. Джамията е част от групата на джамиите с дървени тавани. Отвън тя се състои от вътрешен двор с размери 22 x 40,90 метра, място за събиране на вярващите с размери 5,30 x 40,90 метра и една минарет. Фасадата, с дължина 40,90 метра, придава на сградата хоризонтален и плосък вид. Според информацията, в стените на фасадата са използвани дървени елементи, грубо обработени камъни и камъни от разрушени сгради. Приближете се до стената и наблюдавайте как дървените елементи са разположени между редовете камъни. Според информацията от общината, в сградата се забелязват влияния от епохата на мамлюците и от Селджукската империя. От друга страна, общинската дирекция отбелязва, че в джамията се проявяват характеристики на архитектурата от периода на бейлиците и на ранната Анадолска Селджукска империя. Минаретът, украсената порта и куполът са елементи, които придават уникален вид на сградата. Куполът е украсен с резбовани елементи, наречени "мукарнас". Погледнете портата отпред, а след това вдигнете поглед и разгледайте купола. Според информацията от общинската дирекция, украсата на минарета, портата, нишата за молитва и катедрата са забележителни елементи. Джамията Улу е сграда, която е свидетел на важни събития в историята на града. Реставрацията, извършена от Генерална дирекция за вакуфи, е завършена и джамията е отворена отново за поклонение през 2026 година

Природния парк Капъджам.
Капъчам е природен парк, разположен на пътя Кахраманмараш-Газиантеп, в югоизточната част на града. Паркът е обявен за природен парк на 26 септември 2008 г. Според страницата за извънкласно обучение на Министерството на образованието, до парка може да се стигне и с обществен транспорт, който минава по главния път. На същата страница се споменава автобус номер 40, който тръгва от центъра на града; проверете актуалната информация за маршрута и разписанието. Тъй като паркът е разположен на пътя, до него лесно може да се стигне и с личен автомобил. Най-впечатляващата част на парка е ботаническата градина. Ботаническата градина заема площ от 5 хектара и, според информацията от провинциалната дирекция и страницата на Министерството на образованието, съдържа 425 редки, ендемични, тревисти и дървесни вида. "Ендемичен" означава, че даден вид расте естествено само в определен регион. В градината има три изкуствени езера. Според страницата на Министерството на образованието, тези езера създават уникална среда за живот и привличат различни видове насекоми, както и някои видове птици. Най-добрият начин да наблюдавате дивата природа е да се разхождате бавно по брега на езерата и да останете насаме. Същата страница описва тази зона като подходяща за наблюдение и фотографиране на дивата природа. Докато се разхождате, сравнявайте различните видове растения, разделяйки ги на тревисти и дървесни. В източниците се споменава, че паркът е място, предлагащо богати възможности за фотография на природата, с дървесни тунели и сезонни цветове. Затова планирайте посещението си според сезона. В рамките на природния парк, освен ботаническата градина и изкуствените езера, има и зона за отдих и станция за развъждане на фазан. В парка има и отделна зона за развлечения, където основният акцент е пешеходният туризъм. В зоните за пикник има определени места, където е разрешено да се палят скари и огън. Не палете огън извън тези зони и бъдете внимателни, за да предотвратите горски пожари. В парка живеят различни животни; не давайте храна на животните и не нарушавайте техния живот. Не оставяйте боклуци. Уточнено е, че няма официално определено работно време, но обикновено паркът е отворен през деня. Някои съоръжения в парка могат да бъдат затворени през определени периоди; преди да посетите, се информирайте от съответните отдели. Този участък от маршрута е място за почивка и разходка, след интензивността на камъните и историята в центъра на града. Носете вода, шапка и удобни обувки. След като излезете, продължавате по пътя в южна

Хълмът Домузтепе.
Домузтепе е хълм, разположен в равнината Мараш, близо до село Емироглу, в окръг Пазарджък. Община Пазарджък отбелязва хълма между селата Келибишлер и Емирлер. Това е археологически обект, а не музей или организиран туристически маршрут. Тъй като информацията за условията за посещение не е налична на официалните страници, препоръчително е да се консултирате с дирекцията за култура и туризъм на провинцията и с общината на Пазарджък, преди да посетите мястото. Археологическият обект е защитена зона и достъпът е разрешен само с разрешение, а събирането на предмети от повърхността е забранено. Според статия в "Internet Archaeology", хълмът се намира в равнината Мараш, между градовете Газиантеп и Кахраманмараш, в района на планините Торос и Аманос. Същата статия посочва, че площта на селището е приблизително 20 хектара. Хълмът е открит през 1994 г. От 1995 до 2006 г., съвместен екип от университета в Манчестър и UCLA, под ръководството на Стюарт Кембъл и Елизабет Картър, провежда археологически разкопки. От 2008 г. работата продължава, като в нея участват университетът в Манчестър и Британския музей. Селището датира приблизително от 6000-5500 г. пр.н.е. Общината на Пазарджък посочва същия период и свързва мястото с късния неолит и каменно-медната епоха, т.е. с културата Халаф. Халаф е културно влияние, разпространено в северната част на Плодородния полумесец. Според статията, през този период се смята, че е имало силен обмен на материали и идеи между селищата. По време на разкопките са открити сложни архитектурни елементи и богата материална култура. Сред находките са голям брой боядисана керамика, фигурки на животни и хора, както и печати с релефни изображения и отпечатъци от тях. Намерени са също така фино обработени каменни купи, инструменти за смилане, костни инструменти и каменни предмети, изработени от обсидиан. Обсидианът е тъмно оцветен естествен стъкъл, с вулканичен произход. В хълма са открити над 10 000 обсидианови предмета, които представляват около 18-20% от всички каменни находки. Геохимичният анализ на малък брой образци показва, че обсидианът е произхождал от много различни източници. Това предполага, че селището е било част от широка мрежа от контакти. Хълмът е изкуствено изграден, образуван от многобройни слоеве на селища, разположени един върху друг. В рав
Коментари
Зареждане...
