Анкара през призмата на Холцмайстер, Егли, Таут и Янсен.

Влезте в комплекса от западната страна, откъдето започва улица "Тургут Баштуг"; целият комплекс е разположен около пешеходна зона, както е описано от Goethe-Institut. Пешеходната зона се издига чрез монументални стълбища, преминава през отвореното пространство под старата сграда на ректората и води до зона, където са разположени симетрично четири сгради с по три етажа от всяка страна. Първоначалният план и част от сградите са дело на немския архитект Баурат Нахт; след като той се завръща в страната си поради спорове за заплащането, цялостният проект и изпълнението са възложени на Егли, а работата е завършена през 1933 г. Същата година е основана и институцията: Висшето земеделско училище в Анкара, открито през 1930 г., е преобразувано на 30 октомври 1933 г. във Висшия земеделски институт, следвайки примера на немските земеделски факултети, и започва работа с пет факултета: земеделие, горско стопанство, ветеринарна медицина, природни науки и земеделски изкуства. През 1948 г. факултетите по земеделие и ветеринарна медицина са присъединени към Университета в Анкара; до 1955 г. това е единственият факултет по земеделие в страната.

Най-добрият пример за работата на Егли може да бъде видян в старата сграда на ректората: сграда с правоъгълна форма, с два етажа над полусутерена, без никакви декорации. Западният фасад е обвит от широка аркада, а симетричните стълби от двете страни ви отвеждат до повдигнатото ниво. Фасадът е завършен с "edelputz" – вид мазилка, а вътре има дървени подове, дървени облицовки и дървени стълби с три стъпала. Конферентната зала в северната част на приземния етаж разказва за значението, което е придавано на висшето образование по онова време. Сградата на патологията също е пример за внимателния дизайн на комплекса. Това е отворена университетска зона; според "Културния инвентар" тя е достъпна, но следвайте указанията на служителя на входа и се движете тихо по време на учебните часове.

Източник: Goethe-Institut; Факултетът по земеделие на Университета в Анкара; Културен инвентар.

От площад Улус се насочете на юг и се опитайте да стигнете до началото на булевард Ататюрк, където той се спуска към Операта. Петстепенната сграда от камък на номер 13 по булеварда е проектирана от Холцмайстер за банката за недвижими имоти и сираци. Според източниците, проектът е от 1933-34 г., а строителството е завършено през 1934-35 г. Фасадата е в неокласически стил, с мраморна облицовка и вход, изработен от анкарски камък. Сградата, която дълго време е била неизползвана, е реставрирана от ПТТ и през октомври 2013 г. е открита като Музей на пощенските марки. В музея се излагат османски и републикански пощенски марки, тематични серии, пощенски картички и предмети, свързани с историята на комуникациите. Според Уикипедия, в музея се съхраняват 4404 турски марки и 1500 чуждестранни марки. Проверете актуалната информация за дните на работа и условията за посещение на уебсайта на ПТТ. Това е единствената сграда, в която можете да видите интериора, стълбището и височината на етажите на Холцмайстер, така че не забравяйте да погледнете нагоре, докато разглеждате марките.

След като излезете от музея, се разходете по булевард Истиклял и се насочете към сградата на Централната банка на Република Турция на номер 10. Тази сграда също е дело на Холцмайстер и е построена между 1931 и 1933 г. Банката е създадена със закон от 1930 г., започнала е да работи на 3 октомври 1931 г. и централното управление все още се намира в тази сграда. Не е възможно да се влезе вътре, но може да се разгледа отвън. Както е описано в Регистъра на културното наследство: симетрична структура, вход с три оси, вдлъбнат и с широки корнизи, каменни повърхности, редовни редици прозорци и скрит покрив, завършен с фина рамка. Това е една от сградите, включени във файла, който беше добавен към предварителния списък на ЮНЕСКО през 2025 г. Докато се връщате към площада, погледнете и сградата на Сумербанк, която е срещу вас. Често се приписва на Холцмайстер, но всъщност е проектирана от немския архитект Мартин Елзасер през 1937-38 г., открита е на 29 октомври 1938 г. и в момента се използва от Университета по социални науки в Анкара.

Източници: ПТТ; Архив; Регистър на културното наследство; История на Централната банка на Република Турция; Уикипедия.

От Музея на Пощенските Марки се разходете на юг по булевард "Ататюрк". След като преминете покрай Операта, ще видите сградата, която днес е професионалното и техническо гимназия "Зюбйде Ханим", разположена на булеварда. Това е бившият Институт "Исмет Паша за момичета", проектиран от Егли през 1930-34 г.: централна четириетажна сграда с хоризонтални линии, вертикални блокове с прозорци отстрани, пристройки в ъглите, добавени през 1934 г., и заоблени ъгли, напомнящи на Менделсон. Институтът "Гоете" я смята за един от най-ранните и най-съгласувани примери на международни архитектурни стилове в Анкара; сградата е видима отвън, тъй като е училище. Оттук се отклонете към улица "Сезенлер" и стигнете до гимназията, проектирана от Таут.

Анкарската гимназия "Ататюрк" е основана през 1886 г. като гимназия, а през 1938 г. получава това име. През 1940 г. (10 октомври) е преместена в тази сграда, проектирана от Бруно Таут и Франц Хилингер. Таут пристига в Турция през 1936 г. и ръководи архитектурния отдел на Министерството на образованието. Той проектира Факултета по езици, история и география, както и това училище, и след като проектира гробницата на Ататюрк, умира в Истанбул през декември 1938 г. Източната фасада е добре видима от улица "Сезенлер": при входа на блок А има две редици колони, поддържащи широка надстройка, върху повдигната основа, облицована с камък от Анкара; на южния край има надстройка с десет колони, покриваща входа на блок C, с по-ниски арки между тях. Таут избягва симетрията; класни стаи са разположени в по-дългите, източни и западни части, а конферентни, столови и спортни зали – в по-късите. Долната част е изградена от обработен камък, горната – от груба мазилка, а покривите са покрити с керемиди. Бившият дом на директора, разположен в югозападния ъгъл, днес е училищен музей. Сградата е действащо училище; не влизайте в двора, а наблюдавайте фасадата от тротоара.

Източници: Институт "Гоете"; Лейла Алпагут (DergiPark, Mimarlık 351); Министерството на образованието; Уикипедия.

Пристигнете в Чебечи с трамвая Ankaray и се отправете на север пеша за около 10 минути, до Културния център Мамак. Тази сграда е една от първите работи на Егли в Анкара: Музикалното училище. Училището е основано на 1 септември 1924 г. с цел да обучава учители по музика за средните училища и първоначално е разположено в тухлени сгради в Чебечи. Новата сграда, построена от Егли между 1927 и 1929 г., осигурява трайна основа за първото музикално училище в страната. От въздуха сградата прилича на обърната пиано; класни стаи, зала, столова, спални и кабинети са събрани в една структура. През средата на 1930-те години училището се превръща в академия, а след това в Държавния консерваториум на Анкара и през 1938 г. е разширено с нови помещения. През 1985 г., когато консерваториумът се премества в нова сграда, тази сграда става административна сграда на общината Мамак; след 2005 г. е реставрирана и превърната в културен център.

Днес в сградата има театър, изложбени и концертни зали, библиотека, общински консерваториум и курсове; това е единствената училищна сграда, в която можете свободно да се разхождате по коридорите и да се докоснете до наследството на Егли. Простият дизайн и липсата на декорации отразяват ранния рационализъм на Егли; построяването на такава сграда в Анкара в края на 20-те години, както разказва Goethe-Institut, е един от първите признаци на откъсването от езика на куполите и арките на Първата национална архитектура. В списъка на проектите на Егли в Анкара тази сграда е посочена като Държавен консерваториум и е датирана между 1927 и 1929 г. Ако има събитие на сцената, влезте в залата; проверете графика на уебсайта на общината. Ако посетите сградата през деня, обърнете внимание на звуците на музикалните инструменти в коридорите; сградата все още преподава музика.

Източник: Goethe-Institut; Община Мамак; Ekonomim; Wikipedia.

След като слезете от Ankaray, се върнете към Kızılay и се разходете на юг по булевард Ататюрк, в посока Bakanlıklar. Сградата, с фасада от бежов травертин с дължина 248 метра, е последната и най-голяма работа на Holzmeister в Анкара. Парламентът обяви международен конкурс за нова сграда през 1937 г.; бяха получени четиринадесет проекта, а резултатите, обявени на 28 януари 1938 г., показаха, че първо място е споделено между Holzmeister, френския архитект Albert Laprade и унгарския архитект Alois Mezara; за реализация беше избран проектът на Holzmeister. Строителството започна през есента на 1939 г., но Втората световна война и финансовите затруднения спряха работата за години; през 1957 г. срещата на Багдадския пакт се проведе в недостроената сграда. Когато Holzmeister се върна в Австрия през 1948 г., строителството беше продължено от неговия студент и асистент Ziya Payzın. Сградата беше завършена през 1960 г. и официално открита на 6 януари 1961 г.; между конкурса и откриването изминаха двадесет и три години.

Петстепенната сграда е с бетонна конструкция, а фасадата е от травертин, а интериорът е с тридесет различни вида местен мрамор. Главният вход води към четири бронзови врати и към честната зала. Залата на Общото събрание беше преобразувана през 1995 г. в амфитеатрално пространство с полукръгла форма. Монументалният стил на Holzmeister, характерен за района на Devlet Mahallesi от 1927 г., а именно симетрията, облицовката с камък и повдигнатият вход, достига тук най-голямата си степен. За да видите сградата отвън, преминете на отсрещния тротоар на булевард Ататюрк, за да обхванете цялата фасада. Ако искате да видите интериора, Парламентът организира дни на отворените врати всеки първи събота на месеца: не е необходима предварителна резервация, посетителите получават карта след представяне на документ за самоличност на входа Dikmen Kapısı; по време на работата на Общото събрание, по време на обсъждането на бюджета и по време на официални празници не се предоставят екскурзоводски услуги. За информация относно часовете посетете страницата за дни на отворените врати на tbmm.gov.tr.

Източник: Страницата за дни на отворените врати на TBMM; SALT; Goethe-Institut; Wikipedia.

Качете се на трамвая Ankaray и слезте на спирка Bahçelievler. Когато Jansen спечели конкурса през 1928 г., му беше възложено да планира Анкара за население от триста хиляди души; той превърна Yenişehir в център на министерствата, запази Kale като зелена зона, определи Atatürk Bulvarı като основна артерия и планът беше одобрен на 23 юли 1932 г. Bahçelievler е най-конкретният жилищен опит, реализиран според този план. Създадената през 1934-35 г. кооперация от високопоставени бюрократи беше първата жилищна кооперация в Турция; по предложение на Jansen, те избраха теренът на Abdi Paşa Çiftliği, разположен в западната част на града, извън границите на първоначалния план. Jansen проектира както плана на селището, така и типовете къщи: около 350 къщи, едноетажни или двуетажни, с градини отпред и отзад, заобиколени от три реда акации, с зелени площи, в които се намираха училище, пазар, клуб и библиотека. В първоначалния план, единичните, двойните и редовите къщи бяха разпределени равномерно; членовете на кооперацията желаеха самостоятелни къщи в градините, така че местните архитекти адаптираха плана според техните изисквания. Основното училище беше построено през 1945 г.

Днес 7-мият булевард, известен като Aşkabat Caddesi, е главната улица на това бивше селище. Както отбелязва Goethe-Institut, с течение на времето къщите с градини са разрушени и заменени с високи сгради; от къщите, проектирани от Jansen, са останали само няколко. Докато се разхождате по булеварда, обърнете внимание на ширината на парцелите, редиците от дървета в страничните улички и останките от градинските стени на ъглите; все още можете да прочетете следите от плана в структурата на улиците. Принципът на Jansen, според MİMDAP, "Анкара никога не може да бъде индустриален град", намира своето значение тук: работническите квартали бяха отделени и планирани по-просто, докато кварталът за държавни служители беше обогатен с градини. Завършете разходката си тук, на тротоара на един бивш градински град.

Източник: Goethe-Institut (Jansen, Bahçelievler, Планиране на селища); MİMDAP; Wikipedia (Планът на Jansen).