От Гюлхане до Чаалоу: Книги, вили и улици.

От Съркеджи се отбийте към крайбрежната алея, завийте към булевард "Кенеди" и се обърнете с лице към залива "Сарайбурну"; каменната структура, която се намира от дясната страна на пътя, над морските стени на двореца "Топкапъ", е "Касърът на плетачите" (Sepetçiler Kasrı). Днес сградата се използва като централен офис на организацията "Йешилъй", затова обиколката е само отвън; не се опитвайте да влезете, фасадата сама разказва историята. Въпреки това, сградата е най-подходящата отправна точка за маршрута, тъй като е единствената запазена част от крайбрежната зона на двореца. Касърът е построен през 1643 г. от султан Ибрахим, по време на управлението на главния архитект Касъм Ага, върху останките на византийските стени, гледащи към Златния рог. През 17-ти век, по протежение на стените, обграждащи вътрешния двор на двореца, имало още няколко вили; единствената, която е запазена, е тази. Името произлиза от занаятчиите, работещи в района; според легендата, те са допринесли за строителните разходи, защото са били запалени по плетачеството. Друга версия свързва името с високите вили в двореца "Едирне", наречени "вили на плетачите"; и двете версии съществуват в източниците. Разгледайте сградата от разстояние, а след това се приближете: арките и сводовете на долния етаж поддържат горния етаж, което означава, че вилата всъщност е построена върху вградена в стената лодка. В тази лодка са били паркирани царските лодки; смята се, че султанът е наблюдавал парадите на флотата оттук, а обитателите на харема са гледали церемониите през прозорците на горния етаж. Арките на долния етаж са част от тази лодка. Планировката на горния етаж е кубична, с централно помещение, покрито с купол, и три изнесени части; до входа има правоъгълна стая. Обърнете внимание на прозорците: на долния етаж има правоъгълни мраморни рамки, а на горния - заострени арки; тази разлика е видима дори от разстояние. Според информация, предоставена от "Йешилъй", червеният мрамор е донесен от Дарика и Рущук, плочките са от Изник, а металните елементи - от Самоков и Солун. Най-добрите снимки на сградата се правят сутрин, когато слънцето грее от изток; на кадъра попадат покривът на гарата "Съркеджи" и лодките, влизащи в Златния рог. От прозорците на сградата се виждат мостът "Галата", кулата "Галата" и кварталът "Каракой"; можете да се насладите на същата гледка от тро На върха на Сарайбурн, Мраморно море, Босфорът и Златният рог се сливат в една точка; спрете за няколко минути и се насладете на гледката, за да разберете защо това място е било избрано като място на двореца в продължение на векове. Според Културния портал, паметникът на Ататюрк, датиращ от 1926 г., разположен на върха на носа, е първият паметник на Ататюрк в Турция. Оттук са само няколко стъпки до морската врата на парка Гюлхане; следващата спирка започва от тази врата. Източници: TDV Ислямска енциклопедия, Дворецът Сепетчилер, Зелен кръст, Културен портал.

Парк Гюлхане може да бъде посетен през различни входове, но този път ще влезем от морската страна, близо до залива Сарайбурну. Този вход е обратен на обичайния маршрут, започвайки отдолу и изкачвайки се нагоре. Веднага след входа, сред дърветата, се намира единичен мраморен стълб, наречен "Стълбът на готите". Поради местоположението си край пътя, лесно може да бъде пропуснат. Стълбът датира от римската епоха, вероятно от трети или четвърти век, и е изработен от един блок мрамор от остров Мармара (Проконесос). Капакът му е в коринтски стил, украсен с акантови листа, а надписът на основата му на латински език възхвалява победа над готите. Според Уикипедия, това е една от най-старите структури, запазени от римската епоха. Кой император е отбелязан в надписа, все още е предмет на дебати. Прекарайте няколко минути до стълба и се опитайте да прочетете надписа, въпреки че буквите са износени, те могат да бъдат различени при светлината на сутринта. Оттук, продължете нагоре по пътя към главния вход, преминавайки под дърветата, които формират гръбнака на парка. Според английската Уикипедия, някои от тези дървета са от 1800-те години. Площта на парка е около 9,7 хектара. През османската епоха това е била външната градина на двореца Топкапъ, затворена за обществеността. В градината, гледаща към Мраморно море, е имало площадка за конни надбягвания и павилионът Гюлхане. Султан Абдулмеджид е присъствал на обявяването на "Хат-и Хюмаюн" на Гюлхане, който инициира реформите на Танзимат, от този павилион на 3 ноември 1839 г. Павилионът е разрушен от Султан Абдулхамид през 1865 г. и днес няма следи от него, но името на парка произлиза от този павилион, т.е. от "розовата къща" на двореца. През 1912 г., по време на управлението на губернатора Джемил Паша, градината е отворена за обществеността и превърната в парк. През 1926 г. е издигнат първият паметник на Ататюрк в близост до парка. Според страницата на губернаторството, Ататюрк за първи път представя новата азбука на обществото в този парк на 24 ноември 1928 г. Докато се изкачвате, от дясната ви страна, на западната страна на парка, се вижда дълга и ниска сграда, която от 2008 г. е дом на Музея по история на ислямската наука и технологии. На съ Преди да излезете от вратата, обърнете се и погледнете надолу към Сарайбурну; оттук най-добре ще разберете наклона на парка и как дворецът е разположен на по-високо място спрямо града. Следващата спирка е на няколко стъпки, в павилиона, който се намира на същия ъгъл. Източник: Ислямска енциклопедия TDV, Дворец Гюлхане; Община Истанбул; Уикипедия, Колоната на Готите.

От парка се влиза в Алай Кьошку през широкия рампа, разположен точно до главната врата. Не излизайте през вратата, входът на къщата е от страната на парка, а не от страната на стената. В края на рампота първо влизате в голяма зала, оттам в хола и след това в основното помещение на къщата – кръглата зала. Днес това е Литературният музей-библиотека "Ахмет Хамди Танпънар", открит на 12 ноември 2011 г. от Министерството на културата и туризма. Входът е свободен, както при обикновена обществена библиотека, но се очаква тишина. Първоначалната форма на къщата е била дървена сграда, построена в края на шестнадесети век. Днешната мраморна сграда е построена по време на управлението на султан Махмуд II, през 1819 г., според датата, посочена от министерството. Според изследователи, изчислили стиховете от надписа, строителството е извършено между 1810 и 1819 г., а стилът напомня на Кърикор Амира Балян от семейство Балян. Сградата е разположена върху кулата на стената, построена от Фатих, за да отдели двореца от града, и има фасада в ампирен стил, облицована с мрамор, която гледа към булевард Алемедар. Кръглата зала има седем извити прозореца; рамките на всеки прозорец са от черен мрамор, а над тях са поставени двустишия от историческото стихотворение, написано от Кечеджизаде Иzzet Мола за къщата. Застанете пред прозорците и погледнете към улицата: точно срещу вас е вратата на Баб-ъ Али, а под вас е трамвайната линия. Султаните са гледали от тези прозорци търговските процесии, изпращането на армията на походи и парадите в града; според израза на TDV, къщата е била единствената част от двореца, която е имала пряк контакт с града. Страницата на министерството цитира Евлия Челеби: султан Мурад IV е гледал търговската процесия от четиридесет бели камили, преминаваща пред тази къща, преди похода си към Багдад. След Танзимат, маршрутът на тържествата се премести в Долмабахче, и къщата загуби своята функция; през 1855 г. се превърна в телеграфна станция, през 1926 г. по решение на Ататюрк беше дадена на Съюза на изящните изкуства, а през 1938 г. беше прикрепена към двореца Топкапъ. През следващите години тук са работили и Общественият център на Еминоню и комисията за опазване на антики; преди библиотеката тук е била изложена колекцията от приложно изкуство на музея на двореца Топкапъ. Днес в залите са изложени над сто предмета и документи, принадлежащи на три В тази секция са събрани материали за живота, публикациите, личните произведения и статиите на писателя, чието име носи библиотеката; това е най-подходящото място за четене, ако имате книга на този автор. Моля, не безпокойте другите читатели, докато снимате, и не използвайте светкавица пред витрините. Библиотеката е затворена в неделя; проверете официалния уебсайт за работното време, преди да посетите. По време на този час, отделете двадесет минути за изложбата, а останалото време – за четене и разглеждане през прозорците. При излизане, слизайте обратно към парка по рампите, излезте през главния вход и се насочете наляво, към Султанахмет. След няколко стъпки, отляво ще видите тесен уличен проход, който се издига покрай стената – това е улица "Сокуджешме", и следващата спирка е там. Източници: Министерство на културата и туризма, дворец "Алай Кьошкю"; Ислямска енциклопедия на Турската фондация за изследвания, дворец "Алай Кьошкю"; Община Фатих; Областна администрация на Истанбул.

След като излезете от главната порта на Gülhane, не пресичайте булевард Алеmdar, а се обърнете наляво. Отляво, непосредствено след портата, се отделя улица, покрита с каменни плочки, наречена Soğukçeşme. Тя се извива по стената и достига до задната част на църквата "Айя София". Мраморният фонтан, който дава името на улицата, се намира в края ѝ, близо до Gülhane, така че обиколката започва оттам. Според Wikipedia, фонтанът е от епохата на Селим III, около 1800 година. Самата улица е по-стара: смята се, че е оформена през 18-ти век, а записи от 1784 г. показват, че на това място са имали къщи. Докато се изкачвате по улицата, отляво се виждат стените на двореца, построени от Фатих, както и двенадесет дървени къщи с балкони, решетки и два или три етажа, прилепнали към стената, както и един византийски резервоар за вода. Къщите са били османски жилища с четири до десет стаи, датиращи от 19-ти и 20-ти век; през 80-те години на миналия век са били в руини. Благодарение на усилията на Челик Гюлерсой, председател на Турската автомобилна и туристическа организация, улицата е напълно реконструирана и затворена за движение през 1985 и 1986 г. Днешният вид е резултат от този проект. Според английската версия на Wikipedia, реконструкцията е извършена с помощта на армиран бетон, а фасадите са облицовани с дърво. Уебсайтът на Истанбулската библиотека потвърждава, че най-голямата сграда е изградена от бетон и облицована с дърво. Обърнете внимание на това: пропорциите на балконите, решетките на прозорците и цветовете са възстановени въз основа на стари снимки на улицата, но материалите са нови. Повечето от къщите се използват като места за настаняване; не можете да влезете вътре, тъй като улицата е предназначена за разглеждане отвън. Обърнете внимание на фасадите, а не на табелите; броят на етажите и оформлението на балконите са малко по-различни за всяка къща, и това разнообразие създава ритъма на улицата. В долната част на улицата, близо до стената, се намира византийски резервоар за вода. Според Wikipedia, размерите му са приблизително 16 метра на 11 метра, а височината е 12 метра. Вътре има шест мраморни колони. Резервоарът е реставриран между 1985 и 1987 г. и е предоставен на предприятие. Ако вратата е отворена, можете да надникнете от прага, за да видите колоните. Най-голямата къща на улицата е триетажна сграда с площ 7 В горния край на улицата, отдясно се вижда задната стена на църквата "Аязъя", а по-напред се разкрива площад, където се намира портата "Баб-ъ Хюмайун" на двореца "Топкапъ" и фонтанът на султан Ахмед III. Отделете около половин час, за да се изкачите бавно по наклона, а останалото време го посветете на библиотеката и цистерната. В тази улица няма пейки, така че се отправете към площада в горния край, за да си починете. Оттам продължете напред покрай църквата "Аязъя" към площад "Султанахмет" и следвайте улица "Диванйолу" на запад, следвайки трамвайната линия. Музеят на пресата, последната спирка, се намира на около десет минути пеша, от дясната страна на улицата, преди да стигнете до площад "Чемберлиташ". Източници: Уикипедия, улица "Соукчешме"; Фондация "Челик Гюлерсой", библиотека за Истанбул; Уикипедия, улица "Соукчешме".

Докато се разхождате по Диванйолу, точно преди да стигнете до Чеберлиташ, от дясната страна на улицата се намира неокласическа каменна сграда с четири етажа и симетричен фасад – Музеят на пресата на Турската асоциация на журналистите. Сградата е построена през 1865 г. по заповед на министъра на образованието Сафвет Паша; първите й обитатели са Министерството на образованието и Истанбулския университет, тоест образователното министерство и университетът на Османската империя. Според Уикипедия, на 1 юли 1875 г. тук е открита втората изложба на картини в Турция, а произведенията на Шекер Ахмет Паша също са били изложени. През периода на управлението на Абдулхамид II сградата е предоставена на комисията по цензура; фактът, че мястото, където е контролирана пресата, днес е музей, е малка ирония на съдбата. През 1908 г. сградата преминава към общината на Истанбул и до 1983 г. различни отдели на общината са работили тук. През тази година общината и Асоциацията на журналистите се споразумяват сградата да стане музей; след реставрация, която продължава от 1984 до 1988 г., музеят е открит на 9 май 1988 г. Според Уикипедия, музеят е първият в Турция и четвъртият в света музей на пресата. Първо погледнете фасадата: подредбата на прозорците, корнизите и каменните орнаменти отразяват разбирането за обществените сгради в Истанбул през деветнадесети век. Ако музеят е затворен, разгледайте сградата отвън; асоциацията посочва, че е отворена през седмицата следобед и че входът е безплатен, но проверете актуалната информация на уебсайта на асоциацията, преди да посетите. Ако е отворен, вътре ви очакват четири галерии, а обиколката започва с галерията за история на пресата. Първата част на галерията е макет в реален размер на печатницата, основана от Ибрахим Мютеферика през 1729 г.; това е единственото място, където можете да видите в три измерения първата стъпка на османската преса. На същия етаж са изложени вестник "Векайи-и Мъсрие" от 1828 г., документи от периода на Второто конституционно управление и от годините на основаването на Републиката. Отделът с машини за печата и набор отнема най-много време: тук са камбалната преса от 1870 г., машината за типография от 1892 г., офсетовата машина от Лайпциг, клишето и машините, използвани от Anadolu Ajansı. Машините за писане, телеграфните апарати и фотоапаратите показват стъпка След като излезете от музея, малко по-напред, на запад, в средата на улицата, се издига Чемерлиджа, известна още като Колоната на Константин; би било разумно да завършите разходката там, в подножието на един от най-старите паметници на града. За връщане, трамвайната линия T1 спира на спирка "Чемерлиджа", която е точно до колоната; от там можете да стигнете до Съркеджи или Кабаташ за няколко спирки. Източник: Турска асоциация на журналистите, Музей на пресата; Културен портал; Уикипедия, Музей на пресата на Турската асоциация на журналистите.