Паметници на Републиката, дело на Крипел, в Ханак.

Започнете разходката си от Мемориала на Победата на площад Улус; това е първият голям монументален проект на Републиката в Анкара. Международният конкурс, проведен през 1925 г., е спечелен от виенския скулптор Хайнрих Крипел; средствата за изграждането са събрани чрез дарения от гражданите, а монументът е открит на 24 ноември 1927 г. с прерязване на лентата от Казим Бей, председател на Великото национално събрание. Крипел е бил търсен скулптор в Турция по това време; през 1926 г. той е създал статуите на Ататюрк в Истанбул (в района Сарайбурну) и в град Коня, а по-късно ще продължи работата си в Самсун и Афйон.

Композицията се състои от четири бронзови фигури. В центъра е Ататюрк, яхнал коня си Сакария; от двете страни на постамента са изобразени двама войници – единият призовава към битка, а другият наблюдава фронта; в задната част е изобразена турска жена, носеща снаряди, символизираща труда на хората в тила. Бронзовите елементи са излети във Виена, а постаментът е изграден от андeзит и мрамор.

Обърнете специално внимание на постамента. Отпред има четири слънчеви мотиви и надпис от 1919 г.; отзад е изобразено паднало дърво и израстващо дърво, символизиращи прехода от стария към новия ред. От дясната страна са изобразени сцени от битката при Сакария и от Главния щаб, а от лявата страна – парад и жени, пренасящи боеприпаси. До построяването на Аниткабир, това е било мястото, където се провеждат държавни церемонии; през 2002 г. е извършен ремонт.

Монументът се намира на източната страна на булеварда; конкурсът от 1925 г. е обявен с цел да бъде поставен срещу първата сграда на парламента. Площадът е оживен от трафик и пешеходци, затова е препоръчително да дойдете рано сутринта, за да разгледате детайлите на релефите. Можете да стигнете до там за две минути от метростанция M1 Ulus.

Източник: Уикипедия (Мемориал на Победата, Анкара); Инвентар на културното наследство; Община Анкара.

От квартал Улус се насочете към Операта и се изкачете до хълма Намазгах. На този хълм, където през годините на Войната за независимост са се извършвали петъчните молитви, ви очаква конният паметник. Това е първият паметник на Ататюрк в Републиканска Анкара. Италианският скулптор Пиетро Каноника спечели конкурса, организиран от Министерството на образованието; статуята е изработена в Италия, а релефите, украсяващи постамента, са изработени във Венеция. Паметникът е поставен на постамента на 29 октомври 1927 г., а официалното му откриване се е състояло на 4 ноември 1927 г. с участието на премиера Исмет Паша, председателя на парламента Казим Паша и кмета Асаф Бей; лентата е прерязана от Исмет Паша.

Фигурата е на маршал, облечен в униформа и с мантия. Общата височина на паметника е около осем метра. Релефите на постамента изобразяват сцени от Войната за независимост; според източниците, сред тях са и новата столица, издигаща се от руините, и бойните полета. През същата година Каноника завърши и друг паметник в Анкара, който ще видите малко по-нататък на площад Зафер; година по-късно той ще създаде и паметника на Републиката на площад Таксим.

Сградата зад паметника е проектирана от Ариф Хикмет Коюноглу; тя е завършена през лятото на 1927 г., а официалното ѝ откриване като музей е на 18 юли 1930 г. От 21 ноември 1938 г. до 10 ноември 1953 г. тялото на Ататюрк е било временно погребано в двора на тази сграда; така че тук започва пътят към крайната точка на маршрута – Аниткабир.

Статуята се извисява над хълма и булеварда; сутрешната светлина идва отпред, а следобед е по-подходящо за разглеждане на релефите. За информация относно работното време и входа на музея, посетете официалния уебсайт; паметникът винаги е видим от градината.

Източник: Уикипедия (Конният паметник на Ататюрк; Етнографски музей на Анкара); Тюрска туристическа енциклопедия.

Слезте от метростанция "Sıhhiye"; в центъра на кръстовището се издига бронзов символ на слънцето. Това е единственият паметник в този маршрут, който не изобразява Ататюрк, и е най-разпространеният символ на Анкара. Създаден от скулптора Нусрет Суман, паметникът е издигнат през 1978 г., а същата година Суман умира. Суман е роден в Солун, учи скулптура в Париж и е бил преподавател в Академията за изящни изкуства. Някои от релефите на кулите на Аниткабир също са дело на него, така че този паметник и тези на Аниткабир са дело на един и същ творец.

Паметникът е копие, но самото копие е част от историята. Оригиналът е ритуален предмет от периода на Хатите, открит по време на разкопките в Алачаяюк; оригиналът се намира в Музея на анадолските цивилизации. През 1973 г. кметът Ведат Далокай обявява символа на слънцето за символ на града; паметникът, дарен от компанията "Анадолски застраховател", е подарен на жителите на Анкара през 1977 г. От 1977 г. до 1995 г. символът се използва и като лого на общината; по-късно е обект на дебати и е заменен, но бронзовият символ остава на кръстовището. Височината му е около четири метра; през 2001 г. и последно през 2022 г. е реставриран със съдействието на общината и компанията "Анадолски застраховател". Днес символът все още е част от визуалната идентичност на града; той се среща навсякъде, от емблемата на Университета в Анкара до сувенирите, а за да видите оригинала, трябва да посетите Музея на анадолските цивилизации.

За тези, които знаят как да забележат детайлите, има много за разглеждане. Фигурите на елените, изобразени върху символа на слънцето, са взети от находките, открити в Алачаяюк; те не се виждат отблизо, а от противоположната тротоарна страна, гледайки към небето. Паметникът не е разположен на пешеходна зона, а в средата на трафика; за да се приближите, използвайте подземните проходи и не излизайте на пътя. Той се намира непосредствено над метростанция M1 "Sıhhiye".

Източници: Уикипедия (Паметник на слънчевия диск на Хетите, на турски и английски език); страницата на художника в Музея на изящните изкуства и скулптурата в Анкара; "Нова Анкара".

От района Сихийе, вървете пеша по булеварда на юг; пред Военния клуб, на площад "Зафер", ви очаква статуя на Ататюрк. Това е втората статуя на Ататюрк, създадена от Пиетро Каноника в Анкара, и се смята за четвъртата статуя, посветена на Републиката. Тя беше открита на 4 ноември 1927 г., заедно със статуята на конника в Етнографския музей, в присъствието на премиера Исмет Индьону. Тогава площадът получи името си; след поставянето на статуята, околността беше озеленена и се превърна в ново място за срещи в района на Йенишехир.

Фигурата е в маршалска униформа, с двете ръце върху дръжките на меча, а лицето е обърнато на юг, към площад "Къзълай" и квартал "Чанкая"; старият град остава зад нея. Бронзовата статуя е висока 1,75 метра, а мраморната основа е висока 2 метра; общата височина е 3,75 метра. Основата е с форма на правоъгълен паралелепипед, с четири стъпала; отстрани са изваяни венци и факли, а отгоре няма надписи. Добре е да се видят и двете статуи на Ататюрк, създадени от Каноника в Анкара, за да се направи сравнение: едната е на кон и изобразява движение, а другата е статична и изобразява командир.

Около площада някога са се намирали сгради като Държавния съвет и Военния клуб; през 60-те години беше добавена нова административна сграда. След 80-те години, площадът загуби функцията си поради разширяването на булеварда и строителството в околността; днес, около статуята, има само малка зелена площ. Тъй като площта е малка за официални церемонии, по време на празници се поставят само венци. Статуята беше реставрирана през 2022 г. с подкрепата на компанията "Анадолу Сигурата".

Отсреща, на тротоара, зад статуята се вижда сградата на Военния клуб; снимайте статуята сутрин отпред, а следобед отстрани. На няколко минути пеша от метростанция "Къзълай"; спирката "Гювенпарк" също е на пешеходно разстояние.

Източник: Уикипедия (Статуята на маршал Ататюрк; площад "Зафер"); Община Чанкая.

От площад Зафер, слизайте към Къзълай; в края на парка Гювенпарк, който гледа към булеварда, се намира най-големият паметник по маршрута. Паметникът Гювен, известен също като Паметник на сигурността или Паметник на полицията, е построена в парка Гювенпарк, който е първият парк в Република Турция. Паркът е открит през 1930 г. като част от градския план на Херман Янсен; проектът на паметника и площада е дело на австрийския архитект Клеменс Холцмайстер.

Историята на скулптурата е история на незавършена работа. Виенският скулптор Антон Ханак изработи скулптурите на предната част и почина в началото на 1934 г.; работата му беше поема от Йозеф Торак, който завърши задната част. Различни източници посочват различни дати на откриването; предната част е открита през есента на 1934 г., а задната – през 1935-36 г. Релефите на основата са изработени в Турция, от ученици на Ханак и турски майстори.

Това, което виждате, е следното: бронзовите фигури отпред са високи шест метра; основата е дълга 37 метра, с основен блок от осем метра в средата и по два крила от всяка страна. Релефите изобразяват полиция и жандармерия, застанали до хората, а на задната част – селяни, обработващи земята, и различни слоеве на обществото. Паметникът е посветен на службите за сигурност и жандармерия; надписът на основата е цитат на Ататюрк: "Бъдете горди, работете, бъдете уверени". Името на паметника произлиза оттук.

Паметникът е повреден през 2013 г. с надписи, а през 2016 г. – с осколки и следи от куршуми; общината го реставрира. И двете страни на паметника са украсени; обиколете го както от площада, така и от парка, тъй като само от задната страна се виждат половината от релефите. Метростанцията Къзълай и станцията на Ankaray се намират под парка; пейките в парка са най-удобното място за почивка по маршрута.

Източник: Уикипедия (Паметник на сигурността; Гювенпарк; Security Monument); Yeni Ankara.

Маршрутът завършва в Аниткабир; скулптурите и релефите тук представляват общ преглед на турската скулптура от 50-те години. Архитектурният конкурс е спечелен през 1941-42 г. от Емин Онат и Орхан Арда, а полагането на основите е на 9 октомври 1944 г. Откриването и пренасянето на тленните останки са на 10 ноември 1953 г. Конкурсът за скулптури и релефи е оценен на 26 януари 1952 г. от жури с председател Рудолф Белинг и е отворен само за турски художници.

Започнете от "Пътя на лъвовете". Пътят е дълъг 262,20 метра и широк 12,80 метра, с двадесет и четири лъва от двете страни; изработени от Хюсеин Анкая Озкан в хетски стил, вдъхновени от "Лъва от Мараш" в Истанбулския археологически музей. Броят от двадесет и четири представлява двадесет и четирите племена на Огузите. Двете скулптурни групи в началото на пътя също са негови; пред кулата "Истиклял" – три жени, носещи сноп пшеница, а пред кулата "Хюриет" – трима мъже, представляващи войник, интелектуалец и селянин; и двете изобразяват скръб.

Площадът е с размери 129 на 84,25 метра и може да побере петнадесет хиляди души; 373 килимни композиции, изработени от цветен травертин, покриват площта. Релефът на битката при Сакария, разположен отдясно на стълбите, водещи към честната зала, е дело на Илхан Коман, а релефът на битката при Главния щаб е дело на Зютю Мюридоглу. Мюридоглу е създал и релефите на кулите "Истиклял", "Мехметчик" и "Хюриет", докато кулите "Инкълап", "Бариш", "Мюдафа-и Хукук" и "Мисак-ъ Милли" са дело на Нюсре Сюман, скулптора на слънчевия часовник в Сихие. Релефите на подиума и знамето са дело на Кенан Йонтюнч.

Честната зала е висока 17 метра и е облицована с мрамор; там се намира символичният саркофаг, а истинската гробница е под него. Преминава се проверка за сигурност; проверете работното време и условията за посещение на официалния уебсайт. За да видите релефите, се разходете по "Пътя на лъвовете" в ранните часове на деня, когато слънцето е ниско.

Източник: