Разходка от Галата до Топахане в стария пристанищен квартал.

Една от улиците, водеща от подножието на кулата Галата към булевард "Банкалар", е дом на тези стълби, които се спускат плавно и са сред най-фотографираните места в квартал Каракой. Стълбите са построени през втората половина на 19-ти век от Авраам Саломон Камондо, глава на едно от най-известните банкерски родове в Османската империя. Източниците се различават по отношение на датата на построяването; някои посочват 1850-те години, а други – периода между 1870 и 1880 година.

Според източниците, стълбите са имали две функции. Те са съкращавали пътя от къщата на семейство Камондо до улицата, където се намирали банките, и улеснявали придвижването на децата до близкото австрийско училище. Така че, тази впечатляваща структура всъщност е удобен път, който и до днес изпълнява същата функция, като хората, пътуващи между Каракой и Галата, го използват през целия ден.

Дизайнът е някъде между необарока и ранния ар нуво. Извитите линии придават на стълбите скулптурен вид, затова най-добре да се възприеме формата им, като се гледа от долната улица или от горната площадка. Обърнете внимание на плетената шарка на парапетите и на шестоъгълната форма на стъпалата; разказва се, че тази форма е избрана, за да предотвърти на децата да се подхлъзнат и да паднат. Фотографът Анри Картие-Бресон е заснел стълбите през 1964 година, и оттогава те са един от емблематичните символи на града.

Ако искате да направите снимки, изберете ранните часове на деня, тъй като през останалото време мястото става много натоварено. Тъй като стълбите са тесни, оставете място на хората, които се движат нагоре и надолу, и не стойте твърде дълго на стъпалата. В края на стълбите ще излезете директно на булевард "Банкалар"; следващата спирка, SALT Galata, е само на няколко стъпки.

Източник: Уикипедия (Стълбите на Камондо; Camondo Stairs).

Улица Банклар (Банкарския) е известна още като улица Войвода. Евлия Челеби я споменава през 17-ти век като "Пътят на Войвода". През последните години на Османската империя, тази улица е била финансовият център на империята, а банките и застрахователните компании са били разположени тук до 90-те години на миналия век. Фондовата борса, основана през 1866 г. под името "Дерсаадет Тахвилът Борсасы", също се намираше на тази улица, докато през 1995 г. не беше преместена в Истиние.

Най-впечатляващата сграда на улицата е централният офис на Османската банка, проектиран от френския архитект Александър Волори и въведен в експлоатация през 1892 г. Опитайте се да разгледате сградата от двете й страни. Фасадата, гледаща към улицата, е в неокласически стил, с масивна и елегантна архитектура, украсена с релефи. Задният фасад, гледащ към Златния рог, е с балкони и има ориенталски стил. Тази разлика между двата фасада може да се разглежда като израз на позицията на банката между Изтока и Запада.

Сградата служи като централен офис на банката от 1892 г. до 1999 г. След реновация, ръководена от Хан Тюмертекин, тя беше открита през ноември 2011 г. като SALT Галата. Първото място, което трябва да посетите вътре, е Музеят на Османската банка, разположен на първия подземен етаж. Музеят, основан през 2002 г., е първият музей, създаден от частна банка в Турция, и е разположен в стаите, където банката е започнала работа през 1892 г. Той разказва историята на банката до 1933 г. чрез банкноти, книги, акции и снимки на служители. Частта на първия етаж разказва за процеса на изграждане на централния офис, а част от колекцията може да бъде разгледана онлайн чрез Google Arts & Culture.

На горните етажи се намират четната зала на SALT Research, конферентната зала и временни изложби. Входът е безплатен, а понеделник е почивен ден. Актуалните часове на работа могат да бъдат проверени на официалния уебсайт.

Източник: Официалният уебсайт на SALT; Уикипедия (Улица Банклар).

Когато се движите на запад от улица "Банклар" и стигнете до улица "Галата Махкемеси", сред тесните улички се издига минарет с квадратна основа и заострена купола. Той не прилича на нито един друг минарет в Истанбул, тъй като историята на сградата е различна от тази на повечето джамии в града. Според Ислямската енциклопедия на Турската фондация за развитие, на това място през 14-ти век е имало голяма църква, построена от доминикански монаси. След завладяването, около 1475 г., сградата е превърната в джамия по време на управлението на султан Мехмед II и е известна с името "Галата джамия" в документите. След падането на държавата "Бени Наср" през 1492 г., мюсюлмани от Андалусия, пристигнали от Испания, се заселват в този район и джамията започва да се нарича "Араб джамия".

Минаретът е преобразувана стара камбанария. Квадратната му форма и трите прозореца напомнят минаретата от периода на Омая в Сирия. Вътре, готическите сводове, обърнати към посоката на молитва, са най-очевидният остатък от Средновековието. В сградата се преплитат слоеве от Средновековието, 18-ти и 20-ти век; опитайте се да ги различите вътре. През 18-ти век, Салиха Султан разширява и реставрира сградата, а през 1734-35 г. добавя чешма. През 1868-69 г., Адил Султан построява резервоар и чешма в двора. Между 1913 и 1919 г., по време на мащабната реставрация, ръководена от Хасан Бей от Крит, покривът е подновен, към входа е добавен портик в арабски стил, а намерените италиански надгробни плочи са преместени в Археологическите музеи на Истанбул.

Днес Араб джамия е място за поклонение на местната общност. Посетете я извън часовете на молитва, събувайте обувките си на входа. Жените трябва да покрият главите си, а всички трябва да носят дрехи, които покриват раменете и коленете. Вътре бъдете тихи, не преминавайте пред хората, които се молят и правете снимки без светкавица, без да безпокоите никого.

Източник: Ислямската енциклопедия на Турската фондация за развитие; Уикипедия (Араб джамия).

Когато се разхождате из квартал Каракьой и стигнете до площада Топахане, голямата сграда с купол пред вас е джамията, част от комплекс, построен от Капитан-и Дерия Кълъч Али Паша и проектиран от Мимар Синан. Според надписа, джамията е завършена през 1580 г. Синан започва този проект в последните години от живота си, когато е на деветдесет години. Комплексът е разположен на крайбрежната линия, а днес, поради запълването на брега, пред джамията се намират сградите на Galataport.

Планировката на джамията е малка версия на "Айя София". Главният купол, с диаметър около 12,70 метра, е поддържан от два полукупола, разположени по посока на киблата. Влизайки вътре, можете да видите тази схема, като погледнете към тавана. Вместо величието на "Сюлеймание", тук ще видите по-компактно и балансирано вътрешно пространство. Михрабът е разположен в изпъкнала част на стената и е украсен с плочки от най-добрия период на работилниците в Изник. Надписите на входа и надписите на михраба са написани от калиграфът Демирджъкулу Юсуф Ефенди, от последното поколение на школата Карахисари.

В комплекса, освен джамията, има и медресе (ислямско училище) с 17 стаи, хамам (турска баня), външна осмоъгълна гробница на Кълъч Али Паша, сибян мектеб (училище за деца) и чешма. Джамията и гробницата са реставрирани през 2011 г., а останалата част от комплекса, включително медресето, е реставрирана до 2015 г. В двора се намират гробове, включително този на адмирал Атеш Мехмед Паша. Най-лесният начин да разберете местоположението на комплекса на брега е да спрете в двора и да погледнете как джамията, гробницата и хамамът са разположени един до друг.

Моля, обърнете внимание на часовете за молитва, особено в петък следобед, когато джамията е много претъпкана. Обувките се събуват на входа, а жените трябва да носят шал. Подходящо е да носите дрехи, покриващи раменете и коленете, да се държите тихо и да не използвате светкавица при снимане. Не преминавайте пред хората, които се молят.

Източник: TDV Islamic Encyclopedia; Wikipedia (Kılıç Ali Pasha Mosque; Kılıç Ali Pasha Complex).

Банята, разположена точно до къщата, е била част от комплекса, която генерирала приходи. Според "Ислямската енциклопедия на Турската фондация за изследвания", тя е завършена през февруари 1583 г. Разположена в крайбрежна зона, тази баня, част от комплекса на пристанището, обслужвала моряците и осигурявала приходи за фондацията. Тя е проектирана като една баня, без отделни секции за жени и мъже.

Най-отличителната черта на сградата е нейната вътрешност. Тази част, с шестоъгълна форма, има шест сводести ниши, от които четири са предназначени за къпане, а другите две водят към съседните зони за охлаждане. В центъра има каменна плоча, а отгоре се издига купол, който пропуска светлина. Стените са изградени с техника на зидане, използвайки комбинация от камък и тухли. През вековете земетресенията са нанесли щети, особено на купола, и сградата е останала без поддръжка за дълго време.

През 2005 г. семейство Ирен закупило сградата и започнало мащабен ремонт. Работата, ръководена от архитекта Джафер Бозкурт, продължила около седем години и завършила през 2012 г. По време на ремонта, дървените съблекални, добавени по-късно в зоната за охлаждане, са премахнати, като по този начин е възстановено първоначалното отворено пространство, проектирано от Синан. Куполът е реставриран с традиционни техники. Работата е наградена с Националната архитектурна награда през 2016 г. и с наградата "Europa Nostra" през 2017 г.

Днес банята отново функционира. Първоначално обслужвала само мъже, но сега е отворена за жени и мъже в различни часове. Ако искате да разгледате интериора, проверете часовете и условията на уебсайта на банята. Дори само да минете покрай нея, можете да видите купола и да се запознаете с начина, по който Синан е проектирал банята в близост до джамията.

Източници: "Ислямската енциклопедия на Турската фондация за изследвания"; "Europa Nostra"; Уикипедия (Банята на Кълъч Али Паша).

След като излезете от хамама, първо се отбийте до фонтана Топане Чешмеси. Този площадeн фонтан, построен от султан Махмуд I през 1732 г., е с квадратна форма, четирите му страни са еднакви, а ъглите са скосени до две трети от височината му. Разгледайте отблизо каменните релефи на фасадите; дърветата с плодове, излизащи от вазите, и букетите цветя в саксии са подредени в правоъгълни рамки. Заедно с вълнообразните орнаменти в ъглите, фонтанът е типичен пример за прехода от класическия османски стил към западната декорация и е един от най-големите площадни фонтани в Истанбул. Поетичното описание на фонтана е дело на поета Нафихи. Фонтанът някога е бил крайбрежен, но впоследствие е заобиколен от пълнеж; през 2006 г. е напълно реставриран.

На север от фонтана, в посока Босфор, се намира куполната сграда Топане-и Амире. След завладяването, султан Мехмед II основава тук леярна, където се отливат оръдия за армията и флотата. Сградата е реконструирана през периода на управление на Сюлейман Великолепния и е ремонтирана през 18-ти век; според източниците, днешната сграда е построена отново през 1743 г. През 1843 г., когато е основана железопътната фабрика в Зейтинбурну и през 1850 г. тя започва да работи на пълна мощност, производството на оръдия постепенно се премества оттук.

През 1992 г. сградата е прехвърлена на Университета по изящни изкуства "Мимар Синан" и днес се използва като Културен и художествен център "Топане-и Амире". Има три изложбени зали: "Пет купола", "Един купол" и "Цистерните". Ако има изложба, влезте в залата "Пет купола" и се опитайте да усетите мащаба на сградата под куполите, които я носят. Проверете съобщенията на университета, преди да посетите, тъй като графикът на изложбите се променя. Дори и да няма изложба, възможността да видите едновременно фонтана и леярната показва колко близо до брега е била разположена индустрията, която дава името на района.

Източници: Университет по изящни изкуства "Мимар Синан"; Културен инвентар; Уикипедия (Топане-и Амире; Топане Чешмеси).

Последната спирка на маршрута е джамията Нусретие, разположена точно до трамвайната спирка Топахане. Тя е построена с напълно различен стил от предишните спирки, след повече от два и половина века. Според Ислямската енциклопедия TDV, джамията, построена по времето на султан Махмуд II, е започната след голям пожар през юни 1823 г. и е завършена на 8 април 1826 г. Архитект е Крикор Амира Калфа от семейство Балиан. Името ѝ означава "победа" и е свързано с премахването на яничарския корпус от страна на султан Махмуд II.

Отвън, първото нещо, което ще привлече вниманието ви, са двете необичайно високи минарета. Джамията е впечатляваща сграда, която съчетава елементи от бароковия и ампирния стил на Европа. Сравнете декоративните елементи на фасадата с по-семплата структура на джамията Кълич Али Паша, разположена на няколкостотин метра по-назад; по този начин, за няколко минути, ще видите прехода от класическия османски архитектурен стил от 16-ти век към по-западен стил през 19-ти век. Част от сградата е и "хюнкар касър", покоите, които султанът е използвал, когато е посещавал джамията.

Вътрешните декоративни елементи, изработени с калиграфия, използват по-скоро западен репертоар от орнаменти, отколкото традиционни турски мотиви. Обърнете внимание на купола; тук обичайната лента с надписи е заменена с растителни орнаменти, което е иновативно решение за епохата. В надписите има принос от известния калиграф на епохата, Мустафа Раким. Отсреща на джамията са се намирали часовникова кула и чешма; през 20-ти век градските промени са променили околността и тези структури са били преместени.

Днес джамията е отворена за посещения. Посетете я извън часовете за молитва, съблечете обувките си, жените трябва да носят шал, да покриват раменете и коленете си и да бъдат тихи вътре. След посещението можете лесно да се придвижите с трамвай до Кабаташ или Еминоню.

Източник: Ислямската енциклопедия TDV; Уикипедия (Джамия Нусретие).