Пътят от Хасанкале до Олту, източната и северната посока на Ерзурум.

Започнете от Хасанкале, разположен на стръмен скалист хребет над град Пасилер, на изток от Ерзурум. Според информацията от местната служба за култура и туризъм, крепостта се намира на тридесет и шест километра източно от центъра на града, на стръмен хълм пред планината Хасан Деде. Крепостта е дала името си на района; град Пасилер е известен като Хасанкале в османските архиви и сред местното население в продължение на дълго време. Приближете се към крепостта от западната страна, тъй като пътя, водещ към главната порта, е от тази посока. Според информацията, поради стръмните скали, на които е построена крепостта, в миналото дори с коне е било трудно да се достигне до нея. Днешният път е създаден, когато крепостта е използвана като кариера за камък; следователно, изкачването, по което вървите, е част от пътя, използван от хората, които са работили в крепостта. Изкачете се бавно, тъй като теренът е каменист и на места нестабилен. Отгоре се опитайте първо да разгледате плана на крепостта. Според статията в английската Уикипедия, на върха има три реда стени, а външните две стени не образуват пълен кръг, а завършват върху стръмните скали. Главната порта е разположена в западната част. Според информацията, колоните, арките и надписите, които са украсявали портата на вътрешната крепост, вече не са на мястото си, а портите на външната крепост са разрушени и изчезнали. Сайтът Castles.nl пише, че вътре в крепостта не е останала нито една сграда; затова това, което виждате, не е комплекс от сгради, а защитна линия, вкопана в скалата. Историята на крепостта не може да бъде причислена към един период. Според информацията, сред руините има надписи и каменни орнаменти от периода на урартския цар Минуа, а се смята, че хълмът е бил използван като защитно място още от епохата на бронза. Сайтът Castles.nl съобщава, че по време на битката между Селджуците и Византийците през 1048 г., тази крепост е завладяна от селджукския командир Ибрахим Йънал. Относно основателя на днешната крепост, има различни легенди. Историкът Наима я свързва с аккойунлуския владетел Узун Хасан, докато Ибрахим Хаки Кънялъ я приписва на Хасан Бей, син на Емир Хаджи Тогай от династията на Илханите, и я датира между 1336 и 1339 година. По време на Османската империя е известно, че Султан Сюлейман Великолепният е реставрирал и укрепил крепостта. След това се изправете на стабилно място и се насладете на гледката към равнината. Това е място, откъ Източник: Областна дирекция "Култура и туризъм" на Ерзурум, Ръководство за туристи; Castles.nl, Замъкът Хасанкале; Уикипедия, Замъкът Пасинлер.

Втората спирка е мостът Чобандеде, разположен точно източно от центъра на окръга Кьопрюкьой, над река Арас. Днес мостът е затворен за движение; автомобилният път преминава през паралелен мост, разположен на около петстотин метра на изток, така че можете да видите историческата структура пеша и в спокойна обстановка. Първо се приближете към моста от брега и го разгледайте отстрани, тъй като детайлите му са видими само от разстояние. Уебсайтът "Културния портал" посочва, че мостът е дълъг 128 метра и широк 8,5 метра, с най-голяма арка с разстояние 13 метра и най-висока точка 30 метра. Мостът е изграден с седем арки; първата арка е затворена по време на ремонти, така че днес виждате шест арки. Енциклопедията "TDV Islam" съобщава, че тази арка вероятно е разрушена от наводнение и е запечатана по време на ремонта през 1872 г. След това се приближете до моста и обърнете внимание на цвета на камъните. Арките са изградени от черни, червени и сиви камъни, а цветовете им се променят в зависимост от светлината през деня. Според местна легенда, тези камъни са донесени от село, разположено на около шест километра. "Културният портал" отбелязва, че под колоните са поставени дъбови греди, за да се предотврати потъването на моста, а между стените са оставени празнини, за да се намали натоварването. Острите следи от вода в предната част на колоните и полукръглите опори отзад са най-забележителните детайли на моста. На върха на тези израстъци са построени малки, ъглови кули, покрити с полупирамидални покриви. Предназначението на тези постройки е предмет на дебати; някои изследователи смятат, че може да са били наблюдателни кули, докато други твърдят, че са просто декоративни елементи, които обогатяват външния вид на моста. От източната страна, потърсете релефи, състоящи се от геометрични мотиви и вериги, върху колоните. Съобщава се, че върху камъните на парапетите има маркировки на строителите; ако погледнете внимателно, може да видите символ, наподобяващ лък с поставена стрела. Историята на моста не е напълно изяснена. "Културният портал" и туристическият справочник посочват, че мостът е построен през 1298 г. по заповед на емира Чобан Ноян, служител на илкановския владетел Газан Хан. Енциклопедията "TDV Islam" отбелязва, че надписът за ремонта е силно повреден, има само слухове за строителя и че, въз основа на архитектурата и декорацията на структурата, вероятно е построена Оттук се върнете обратно към Пасилер и се насочете на север, към пътя за Нарман. Източници: Културен портал, Мостът Чобандеде; Ислямска енциклопедия TDV, Мостът Чоба; Областна дирекция за култура и туризъм на Ерзурум, Туристически справочник; Уикипедия, Мостът Чобандеде.

Третият обект се намира на седем километра южно от центъра на окръг Нарман, по пътя Нарман-Пасилер, и представлява причудливи скални образувания. Уебсайтът "Културен портал" посочва, че обектът се намира на седмия километър от този път; следователно, ако следвате пътя, който се отклонява на север от Пасилер, ще достигнете до обекта, преди да стигнете до центъра на окръга. Първо спрете на наблюдателната площадка край пътя и се насладете на гледката към долината отвисоко. Съобщение на губернаторството на Ерзурум от 2020 г. съобщава, че е построена двуетажна сграда за посетители край пътя и че до обекта се достига по път с дължина около три и половина километра. Оттук се разкрива гледка към червени скални масиви, заострени върхове и тесни долини, които се сливат в една картина. Гледането на пейзажа, знаейки откъде произлизат цветовете и формите, го променя. Червеният цвят се дължи на окисляването на желязото в седиментните скали. Формите са резултат от продължителното изветряне на пясъчна почва от вятър и вода; първо водата е издълбала вдлъбнатини, а вятърът е оформил тези вдлъбнатини в различни шарки. Различни източници дават различни данни за възрастта на образуванията. "Културен портал" и местният справочник посочват, че причудливите скални образувания са се формирали преди 2,5 до 3 милиона години в резултат на изветрянето на материали, натрупани в седиментен басейн, докато в съобщението на губернаторството се споменава много по-дълъг период. Местните хора наричат това място "Страната на червените феи", а "Културен портал" сравнява долината с Големия каньон, образуван от река Колорадо. Пътеката, водеща надолу към долината, е най-добрият начин да разгледате района отблизо, и голяма част от времето, отделено за този обект, ще бъде посветено на нея. В съобщението на губернаторството се споменава за пешеходен маршрут с продължителност около един час. По време на спускането теренът е пясъчен и хлъзгав, дори и при сухо време, и може да има слаба адхезия; носете здрави обувки. След дъжд пясъчната почва се превръща в кал, затова проверете прогнозата за времето, преди да тръгнете по пътеката. Не се качвайте на върховете на причудливите скални образувания и не се приближавайте до ръбовете на скалите, тъй като изветрялата почва лесно се откъсва. Обратният път е нагоре; регулирайте силите си според това Източник: Културен портал, "Нармановите приказни скали"; Областна администрация Ерзурум, "Ерзурум ще се превърне в геопарк на червените скални образувания"; Областна дирекция за култура и туризъм на Ерзурум, "Туристически справочник"; Уикипедия, "Нарманови приказни скали".

Последната спирка от маршрута е крепостта в центъра на окръга Олту. Крепостта се намира на скалист хълм, но не е много висок, в мястото, където реките Нарман и Севри дере се сливат, образувайки река Олту. Както казва местният екскурзовод, крепостта се намира в долината, образувана от река Олту, и я виждате от върха на скалата, когато влизате в града. Входът към вътрешната част на крепостта е на юг и до вратата се стига по стълби. Изкачете стълбите бавно и, когато стигнете горе, първо обиколете крепостта отвън.

Днес запазената част е вътрешната крепост; външните стени, които обграждат кварталите на града, не са достигнали до наши дни. Вътрешната крепост има архитектура, която се вписва в естествената форма на скалата, на която е построена, и е укрепена от високи, дебели стени и кули. Според портала за култура, крепостта заема площ от три хиляди квадратни метра и е изградена от обработен камък. Обърнете внимание на кулите и стените на северозапад; източниците посочват, че тази част е била много по-внушителна в миналото. Вътре във вътрешната крепост потърсете следи от цистерни и помещения, принадлежали на стражите.

Датата на построяване на крепостта е предмет на спорове. Някои източници твърдят, че архитектурните характеристики на крепостта датират от времето на Урарту, докато Уикипедия представя различни легенди и отбелязва, че през 19-ти век са открити грузински надписи в крепостта. Според портала за култура, крепостта е била реставрирана през византийския, селджукския, аккойунлу, каракойунлу и османския период, а през османския период за известно време е използвана и като кервансарай. Според Уикипедия, през средата на 16-ти век крепостта попада под османски контрол и след това става административен център на региона Олту. След войната от 1877-1878 г., Олту остава под руско управление за известно време. Последната реставрация и укрепване на крепостта са извършени през 1998 и 1999 г.

Един от най-интересните детайли на крепостта е връзката ѝ с водата. Местният екскурзовод отбелязва, че вратата и тунелът на крепостта гледат към река Олту, а порталът за култура споменава за скрит воден път, който слиза от скалата към реката. На източната страна на вътрешната крепост се намира баня, датираща от периода на Селджуците, която е свързана с вътрешната част чрез арки; разгледайте я отвън, когато слизате. От ръба на стените се насладете на гледката към долината