От крепостта в Невшехир до Сарихан: Северният път през Кападокия.

Започнете от най-високата точка на града, крепостта Невшехир. Крепостта се намира в парк, до който се стига по стръмните улици в центъра на града и е отворена за посещения. След като стигнете до върха, първо се разходете бавно около стените. Планировката на крепостта е приблизително овална, с два входа и четири кръгли кули. Ако погледнете внимателно стените, ще забележите два различни вида камък. В първоначалната конструкция е използван тъмен базалтов камък, а по-късно, при ремонтите, са добавени жълти камъни. Тази разлика в цветовете е най-лесният начин да се разбере как крепостта е била ремонтирана през вековете. В различните източници се споменава различно кога е построена крепостта. Според Ислямската енциклопедия "Diyanet", тя е построена по време на Селджукската империя и е служила за защита на региона. Някои източници посочват, че преди това на това място е имало византийска структура. През този период Невшехир е било малко село, наречено Мушкара. Селото се е намирало на важен път, където се пресичат пътищата за Аксарай, Нигде и Кайсери, и е било важно място за керваните. Съдбата на града се променя в началото на 18-ти век, когато Мушкарали Дамад Ибрахим Паша става велик везир. Паша превръща селото в нов град, а през 1725 година селището получава името Невшехир, което означава "нов град". По време на това преустройство, крепостта е ремонтирана и около нея са построени нови стени. Според енциклопедията, през 1730 година в крепостта е имало гарнизон, артилеристи, боеприпаси и военен оркестър. От върха на стените можете да видите старата централна част на града, където се е намирал комплексът от сгради от онова време. В подножието на крепостта се намира обширно селище, издълбано в скалите, известно като Каяшехир. Този район е открит през 2014 година по време на проект за градска трансформация и се простира на около 400 000 квадратни метра около крепостта. По време на разкопките са документирани над хиляда скални жилища, цистерни, обори и тунели. Опитайте се да забележите стъпалата, издълбани в склона от върха; тук ще разберете, че градът се е развивал както над, така и под земята, в скалите. Най-доброто време за снимки е сутринта, когато светлината идва отзад и равнината е ясно видима. Като гледате на север, можете да определите посоката към следващата ви спирка. В парка има места, където можете да седнете и да си починете, но на върха има малко сянка. След като слезете от крепостта, се качете в ко

Ачъсарай се намира непосредствено до пътя Невшехир-Гюлшехир и е на три километра от Гюлшехир. Гюлшехир, чието древно име е Зоропасос, е окръг, разположен на южния бряг на река Кизилирмак. След като паркирате, ще видите структури, издълбани в пемза, които се издигат на няколко нива. Според източниците, комплексът се простира на около един квадратен километър и структурите са групирани около хълм, преплитайки се една с друга. Комплексът е разделен на две части от поток, който минава през центъра му. Започнете разглеждането си от първата част, която се намира близо до пътя; тук преобладават оборите. Смята се, че през 964-965 година тази част е служила като място за отсядане на армията на византийския император Никефор II Фокас. Влезте в оборите и потърсете ниши за храна и отвори, където са били връзвани животните. След това преминете към другия бряг на потока. Смята се, че втората част на комплекса е издълбана през втората половина на 10-ти век и представлява многослойна структура. Това, което прави Ачъсарай известен, са украсените фасади от тази страна. Някои фасади са разделени от арки и представляват три нива, като са издълбани в скалата, наподобявайки фасада на дворец. Зад фасадите се разкриват големи зали, дворове и жилища с тераси. В източниците се споменават имена като "Малък дворец", "Конюшни" (наречени "Тавла") и "Жилище с тераси". В района има и други издълбани в скалата структури, както и скални гробници от римската епоха. Функцията на сградите е обект на дебати сред изследователите; една от теориите е, че това е било място за отсядане на пътници, подобно на кервансарай. В края на разглеждането си, не пропускайте да видите скалната формация, наподобяваща гъба. Областната дирекция за култура и туризъм представя тази скална формация като уникален пример, характерен за региона. Тъй като районът е обширен и слабо обозначен, планирайте маршрута си предварително и се върнете по същия път. Не се качвайте върху скалите; пемзата е мека и краищата могат да се счупят. Сянката е само в нишите, затова носете шапка и вода. Слънчевата светлина показва фасадите по-равномерно; за снимки снимайте фасадите отстрани, от засенчена гледна точка. За любителите на природата, в района има маршрут за разходки. След това, продължете на изток, покрай долината на река Кизилирмак, към Аванос и Озконак.

Източници: Областна дирекция за култура и тури

Подземният град Özkonak се намира в градчето Özkonak, на четиринадесет километра от Аванос. Градът е издълбан в северния склон на планината Идиш, в район с много дебели слоеве вулканичен туф. Това е археологически обект, принадлежащ на Министерството на културата и туризма; проверете официалната страница на музея за условията за посещение и работното време. Прекарването на най-горещите часове от деня там е добра идея, тъй като под земята е хладно. Въпреки това, препоръчително е да си вземете леко яке или пуловер. След входа коридорите се стесняват и таваните се понижават, така че ще трябва да се навеждате на много места. Хората, които се чувстват неудобно в затворени пространства, могат да останат в близост до входа. Според източниците, градът е открит през 1972 г. и е отворен за посещения същата година. В текста на министерството се описва като двуетажно селище, където широки галерии са свързани с тунели. Някои чуждестранни източници споменават повече нива, така че не се фокусирайте върху броя на нивата, а просто се насладете на разглеждането. Първото нещо, което трябва да видите, са плъзгащите се камъни. Тези големи камъни, наподобяващи воденични камъни, са се използвали за затваряне на коридорите отвътре. Разгледайте гнездото, в което е стоял камъкът, и отвора, през който е бил завъртан. Това, което отличава Özkonak от Kaymaklı и Derinkuyu, са много тесните и дълги отвори между нивата. Тези отвори са осигурявали комуникация между нивата. Когато входовете на стаите са били затворени, вентилацията е била осигурявана през тези отвори. Друга забележителност са отворите, разположени в тавана на тунелите, след плъзгащия се камък. Според текста на министерството, те са били използвани за изливане на гореща течност върху враговете, които са се опитвали да проникнат. Други източници твърдят, че може да е бил изливан горещ пясък. Опитайте се да забележите тези отвори, като гледате нагоре. В галериите могат да се видят и обори, помещения, използвани като винарни, и складове. На страницата на общината Derinkuyu се посочва, че районът не е напълно разчистен и че само разчистената част е отворена за посещения. Затова не излизайте от обозначените пътеки и не влизайте в затворени проходи. Вътре е тъмно, така че правете снимки без светкалка, като използвате ръчен фокус. След като излезете, можете да се разходите из тихите улички на градчето. След това се насочете на юг, преминавайки през Аванос, и отидете до Sarıhan, разположен в долината на

Последната спирка за деня е каравансараят Сарихан, разположен на около пет километра югоизточно от Аванос, на север от Юргеп, в долината на река Дамса. Каравансараят се намира по трасето Аксарай-Кайсери, което свързва Изтока и Запада по Пътя на коприната. Сградата е построена през 1249 г. по време на управлението на султан Издедин Кейкавус II от Селджукската династия. Източниците я определят като един от последните каравансараи, построени от селджукските султани. В културния регистър каравансараят е включен в предварителния списък на световното наследство на ЮНЕСКО, свързан с Пътя на коприната. При приближаване, първо се огледайте към фасадата; стените са дебели и високи, построени така, за да осигурят защита от разбойници. Главната врата е обърната на запад. Името му произлиза от жълтия камък, но при по-близък поглед ще видите три цвята – жълт, бежов и розов – от вулканична скала. Тези цветове са подредени по декоративен начин, особено в арките на вратата. Отделете няколко минути, за да разгледате детайлите на каменната работа на вратата; това е най-украсената част на селджукските каравансараи. След като влезете, ще се озовете в голям двор; сградата заема площ от около две хиляди квадратни метра. От входа, отляво се виждат шест открити секции, покрити с куполи. Отдясно има затворени стаи, до които се стига през украсени врати. От другата страна на двора, пред вас се намира втора, богато украсена врата, която води към затворено помещение. Това помещение е покрито с полусферичен купол, а малките отвори в купола пропускат приглушена светлина. Според сведения от периода на Селджукската династия, в тези каравансараи пътниците са получавали храна и напитки безплатно през първите дни, а се е грижело и за животните им. Докато стоите в двора, си представете как керван, пълен с товарни животни, е почивал тук. Каравансараят е бил частично разрушен с течение на времето и е претърпял основен ремонт през 1991 г. Резултатът от ремонта е предмет на спорове; някои експерти са доволни от резултата, докато други смятат, че оригиналният вид е загубен. Опитът да се разграничат старите и новите камъни е интересен аспект от посещението. Условията за влизане в интериора могат да варират, затова е добре да се информирате предварително. Най-доброто време за посещение е привечер, когато светлината подчертава топлите цветове на камъните; заснемете фасадата от лек ъгъл. Прекарайте