Анкара – центърът на ахилите и търговците от София.

От метростанция Ulus се разходете по булевард Ататюрк в посока юг; сградата със семпла, симетрична фасада, която се намира срещу сградата на операта, е музейът на Главната дирекция на вакуфските имоти. Сградата е от периода на Първата национална архитектура; през 1925 г. тук е преместено Юридическият факултет на Анкара, който е функционирал там до 1941 г. След това сградата е използвана като училище за изкуства за момичета, общежитие и до април 2004 г. като регионално управление на религиозните дела (мюфтийство); след реставрация, на 7 май 2007 г. е открита като музей. В сградата, която се състои от сутерен, приземен етаж и първи етаж, са изложени 236 експоната от колекция от 2669 обекта; те датират от 13-ти до 20-ти век и са всички от вакуфски имоти в цяла Турция.

По този маршрут ще откриете двойка щори: част от прозорците на джамията Ahi Evran, датиращи от 13-ти век. Според Ислямската енциклопедия на Турската фондация за развитие, Ahi Evran е Шейх Насируддин Махмуд, починал през 1262 г.; той създава Ахилига в Анадола, като съчетава отношенията между шейх и ученик в затвора с отношенията между майстор и ученик в работилницата. Много от хановете, които ще видите по този маршрут, също са вакуфски имоти; Suluhan и Çukurhan са свързани с вакуф, а Çengelhan е собственост на вакуфа на Рюстем Паша. Музеят е чудесно място, за да разберете как тази вакуфска институция е поддържала тези сгради.

На приземния етаж има килими, гоблени и инструменти за тъкане, а на горния етаж – ръкописи, керамични плочки, метални и дървени предмети; сред най-забележителните са вратите на Голямата джамия на Дивриги, кандила, вакуфни документи, часовници и калиграфски плочи. Има консервационна работилница с басейни за пране на килими и устройство за аудиогид на много езици. Проверете официалния уебсайт за дните на посещение и условията за вход.

Източник: Музей на вакуфските обекти в Анкара, Музей на вакуфските обекти в Анкара; Ислямска енциклопедия на Турската фондация за развитие, Ахилига; Уикипедия.

От булеварда се обърнете към площада Улус и се отбийте по улица Анафарталар. Там, на острова, разположен между улиците Анафарталар и Поста, се намира Сулюхан. Построен е между 1508 и 1511 г. от Хасан Паша, държавник от епохата на II Баязид и I Селим. Дълго време е бил известен като Хасанпаша Хан, а името Сулюхан се появява в записите от 1688 г. В списъка на около тридесет хана в османската Анкара, включен в Ислямската енциклопедия на Турската фондация за изследване и защита, той е посочен като Хасанпаша Хан.

Сградата е хан с две етажа, с два вътрешни двора, изграден от камък. Първият двор е с квадратна форма; на долния етаж има 30 стаи, а на горния – 32, в центъра се намират чешма и молитвен дом. Вторият двор е предназначен за обори, а там се намира и хамам. През османската епоха тук се е търгувало с кафе и прежда. Преждата е важна за маршрута, тъй като в града Анкара "прежда" обикновено означава "кашемир". Ханът е пострадал при пожара в Балъкпаза през 1929 г., до 1950-те години е използван като пазар за плодове и зеленчуци, а през 1984 г. е реставриран от Генералната дирекция за вакуф. Днес функционира като пазар; пазарът Анкара, построен през 1937 г. срещу него, и пазарът на дърва, разположен до стената му, показват как районът винаги е бил специализиран пазар.

Разгледайте сградата, като обиколите и двата вътрешни двора: разгледайте подредбата на стаите, коридорите и масивната входна врата. Можете да видите схемата на планировката, която се сравнява с Коза Хан в Бурса, и да я разгледате лично. След това започва най-стръмният участък от маршрута: около километър изкачване до подножието на крепостта.

Източници: Уикипедия, Сулюхан; Ислямската енциклопедия на Турската фондация за изследване и защита, Анкара; Гювен Динчер, Идеалкент, 2014.

Музеят на анадолските цивилизации представя колекцията си чрез различни маршрути; обърнете внимание на двете сгради, които ще видите по този маршрут. Музеят, разположен на улица Гьозджу, се състои от две османски сгради. Махмут Паша Бедестен е построен между 1464 и 1471 г. по заповед на Махмут Паша, министър на султан Фатих, и няма надпис. В центъра се намира правоъгълно затворено пространство, покрито с десет купола, заобиколено от аркада с 102 магазина – класическа схема на бедестен. Съседната сграда, Куршунлу Хан, също е построена през 15-ти век от Мехмед Паша, друг министър на султан Фатих. Това е двуетажна сграда, изградена от груби камъни, с 28 стаи на долния етаж и 30 стаи на горния.

Точно тук е бил центърът на търговията с коприна. Коприната, произведена в Анкара, можеше да се продава само на търговците на коприна в бедестена, за да се избегне данъчно избягване; оттук коприната се разпространявала към Истанбул, Халеб и Венеция. Наемът на магазините в Куршунлу Хан също отразява това: според информация от Уикипедия, годишният наем, който обикновено е 1800 акче на друго място, тук достига 41 500 акче. След пожара през 1881 г., и двете сгради са изоставени. Идеята за музея е възникнала през 1921 г. в Акала, в района на Кале, но поради липса на място, по предложение на Хамит Зюбейр Кошай, са закупени бедестенът и ханът. Реставрацията е продължила от 1938 до 1968 г., а архитектите са били Мачит Курал, Зюхтю Бей и Ишан Къйъъ. Централната част на бедестена е отворена за посещения през 1943 г. През 1997 г. музеят е избран за „Музей на годината“ в Европа.

Вътре в бедестена, спрете и се насладете на куполите и ритъма на магазините. Куршунлу Хан днес се използва като административна сграда на музея, и не винаги е възможно да се разгледа вътрешността. Някои зали са в процес на ремонт до началото на 2027 г.; проверете актуалната информация на официалния сайт.

Източник: Официалната страница на Музея на анадолските цивилизации; Уикипедия; Уикипедия, Куршунлу Хан (Анкара); Kaya 2021.

От музея се насочете към главния вход на крепостта; пред вратата се намират две ханове, разположени един до друг. По-малкият от тях е Чукурхан. Той датира от 16-17 век и е част от вакъфа на шейхюл-ислам Анкарави Мехмед Емин Ефенди; претърпял е два големи ремонта през 1791 и 1801 година. Това е двуетажна сграда с каменни основи и тухлени стени, поддържани от дървени конструкции; поради наклона от западната страна, има частично сутеренно помещение, а името му вероятно се отнася до този нисък етаж. Входът към правоъгълния двор е от северната страна; планировката му е класическа за османските градове, подобна на тази на Чегелхан, като че ли по-малък брат.

Сградата беше включена в списъка на обекти, които трябва да бъдат спешно реставрирани от Фонда за световното наследство в началото на 21 век. Реставрацията, която продължи от октомври 2007 до май 2010 година, възстанови автентичния вид на сградата, а дворът беше покрит със стъклен покрив за защита. Днес сградата функционира като хотел; затова си отделете петнадесет минути, за да я разгледате: забележете текстурата на фасадата, изградена от камък и тухли, дървените елементи на горния етаж, вратата към двора и начина, по който сградата е разположена на склона.

Разположението на тези два хана един до друг пред портата на крепостта не е случайно. В османската Анкара имаше около тридесет хана, като повечето от тях бяха разположени в подножието на крепостта, около базара; тук се слизаха стоките от керваните, които след това се разпределяха към различните пазари. От Чукурхан до Чегелхан са само няколко стъпки; след като разгледате и двата, погледнете надолу към площада и се насочете към пазара Коюнпазары, където ще намерите пътя обратно.

Източник: Уикипедия, Чукур Хан; TDV Ислямска енциклопедия, Анкара.

Кале капията (портата на крепостта) е срещу голямата търговска сграда, известна като Чегелхан. Според източниците, тя е построена през 1522 г., по време на управлението на Султан Сюлейман Великолепния, и е била част от фондацията на Рюстем паша; смятана е за една от четирите големи търговски сгради от онова време. С правоъгълния си план, близък до квадрат, отворения вътрешен двор, множеството стаи и зоната за камили, Чегелхан е най-добре запазеният пример за класическа османска търговска сграда в Анкара. Тя е спомената в списъка с тридесет търговски сгради в Ислямската енциклопедия на Турската фондация за изследване на ислямската мисъл. Дълго време сградата е използвана като склад за вълна, коприна и кожа; тя е била жизненоважна за търговията с коприна. В архивите на шариата на Анкара има запис от 1721 г., който показва, че търговец, живеещ в Чегелхан, е продал 750 укийи копринени прежди на холандски търговец. Този запис е най-конкретният документ за търговската мрежа, която се е развивала по този маршрут: чуждестранният търговец идва в сградата, купува преждата и я изнася за Европа през Измир или Истанбул.

През 20-ти век първият магазин на Вехби Коч се намира в тази сграда. През 2005 г. фондацията "Рахми М. Коч" нае сградата от Генералната дирекция за вакуф и я реставрира, превръщайки я в първия индустриален музей на Анкара. Съседната сграда Сафранхан, построена през 1511 г., също е реставрирана и превърната в музей през периода 2012-2016 г. Колекцията включва над десет хиляди обекта, вариращи от транспорт до авиация. Но първо се разходете из двора, за да видите аркадите и ритъма на стаите, а след това се потопете в експозициите.

За информация относно дните на затваряне и условията за посещение, моля, посетете официалния уебсайт. След като посетите музея, спрете пред портата и още веднъж сравнете Чегелхан с Чъкурхан. Една и съща функция, но в два различни мащаба.

Източници: Уикипедия, Музей "Чегелхан Рахми М. Коч"; Kaya 2021 (DergiPark); Ислямска енциклопедия на Турската фондация за изследване на ислямската мисъл, Анкара.

Докато слизате по склона от пазара Ататюрк към пазара Коюнупазар, по пътя се намира джамията Ахи Елван. Маршрутът завършва в джамията на семейството, което е създало организацията за търговия. Според Ислямската енциклопедия TDV, тя е построена в края на 14-ти век от Хаджи Елван бин Мехмед Бей, произхождащ от рода на Низамедин Зехраб. Надписите на минбара гласят, че той е бил реставриран и обновен от Челеби Мехмед между 1413 и 1414 година. Ахи са били организация, която през 13-ти век е събирала занаятчии, бягащи от монголското нашествие, в района на Анкара. Те са играли важна роля в социалния и икономическия живот на града, преди той да бъде присъединен към Османската империя през 1354 година. Близкият джамия Асланхане, разположен в квартал Саманпазар, също е построен от член на организацията Ахи, Ахи Шерафедин, но този маршрут води само до джамията Ахи Елван.

Вътрешността представлява правоъгълен простор, разделен на четири части с по четири дървени колони, подредени в три реда. Мраморните капители на колоните са взети от останки от римски и византийски сгради. Долните части на стените са изградени от камък, а горните – от тухли. Таванът е дървен, с конзоли, а ложите също са дървени. Михрабът е украсен с резби и орнаменти. Минбарът е изработен от майстор дърводелец от Харпут, Мехмед бин Баязид. Дървени врати с надписи, описващи строителството и реставрациите, се намират днес в Етнографския музей.

Правила за посещение: Джамията е отворена за молитви. Не влизайте по време на молитва или стойте тихо в задната част. Свалете обувките си на входа. Облечете се скромно, като покриете раменете и коленете. Жените трябва да носят шал. Не използвайте светкавица при снимане. Двадесет минути са достатъчни, за да разгледате колоните и минбара. Оттук можете да продължите надолу към пазара Коюнупазар и да стигнете до площада Саманпазар. Оттам тръгват автобуси до районите Улус и Къзълай.

Източник: Ислямската енциклопедия TDV, статиите за джамията Ахи Елван и Анкара.