Истанбул през призмата на архитектите Ведат и Кемаледдин.

Маршрутът започва от паметника на летците, разположен в парка Фатих, близо до района Сарачханебаши. Паметникът е издигнат в чест на Фети, Садик и Нури Бей, които са смятани за първите пилоти, загинали в историята на турската авиация. Те предприели полет от Истанбул до Кайро с два самолета, малко преди Първата световна война, като по време на това пътуване от около 2500 километра загубили живота си и били погребани в Дамаск, до гробницата на Саладин в джамията Омейя. Основополагането на паметника, проектиран от архитект Ведат Тек, е направено на 2 април 1914 г., а строителството е завършено през 1916 г. Паметникът е бил разположен срещу старата сграда на общината Фатих; тази сграда се използва от 2010 г. като административна сграда на университет.

За да разгледате паметника, обиколете го бавно. Колоната, издигаща се над мраморната основа, е нарочно оставена счупена, символизирайки прекъснатия полет. На върха на колоната има бронзов лавров венец. От двете страни на основата са поставени увеличени копия на медала, който би бил връчен на пилотите, ако бяха достигнали Кайро; на медала е изобразена фигура на самолет, кулата Бейазът и изображение на Истанбул. Височината на паметника е приблизително 7,5 метра.

Този малък спир е добър увод към останалата част от деня. Докато Ведат Тек е строил този паметник, той вече е завършил сградата на Пощата и Телеграфите; голямата фасада, която ще видите скоро в Съркеджи, и тази сдържана, счупена колона са дело на същия архитект. От паметника можете да стигнете до Лалели, следващата спирка, за около десет минути пеша.

Източник: Уикипедия.

В района Лалели, на улица Орду, се намира тази голяма сграда, построена до джамията Лалели, датираща от 18-ти век. Тя е първият масов жилищен проект, изграден в рамките на крепостните стени. През 1918 г., след голям пожар, който опустоши районите Чибали, Алтъмермер и Фатих, и остави много хора без дом, архитект Кемаледдин е поръчан да построи комплекс от четири блока, който да осигури подслон на част от пострадалите. Сградата е построена на мястото на медресето Коска, което е частично разрушено при земетресението през 1894 г. и изгоряло през 1911 г., а земята е собственост на Вакуфското управление. Строителството започва през 1919 г. с дарения от населението и завършва през 1922 г. Първоначално сградата е известна като "Апартаменти за пострадалите от пожара".

Според статията в английската Уикипедия, тези апартаменти са сред първите модерни сгради в Истанбул, построени с помощта на армиран бетон. Четирите квадратни блока, със симетричен дизайн и еднакъв размер, са свързани помежду си чрез вътрешни дворове. Сградата е разполагала с общо 124 апартамента, 25 магазина, обща перална и склад за въглища за всеки апартамент. Тъй като завършването на сградата съвпадна с края на империята, пострадалите от пожара не са могли да се преместят там. През първите години на Републиката, сградата е прехвърлена на Турското Авиационно Общество и е преименувана на "Авиационни Апартаменти", като е използвана за жилищни цели до 1985 г., когато е превърната в хотел.

Преминете на отсрещната страна на улицата и разгледайте сградата отблизо: тук най-добре се вижда как Кемаледдин е съчетал класическия османски стил с новия материал – армиран бетон – и как е създал жилищен комплекс с много апартаменти. Тъй като е хотел, достъпът до вътрешността зависи от разрешението на ръководството. Оттук можете да стигнете пеша до трамвайната спирка Лалели-Университет и да продължите към Съркеджи.

Източник: TDV Ислямска Енциклопедия; Уикипедия; Wikipedia.

Четвъртият вакъф хан е най-известният от вакъф хановете, построени от Министерството на вакъфите с цел генериране на приходи. Според Ислямската енциклопедия на Турската организация за развитие, Кемаледдин е изготвил проектите за джамиите и училищата, както и за вакъф хановете, които министерството планирало да построи, между 1910 и 1911 година. Петте вакъф хана в Истанбул са построени между 1911 и 1926 година. Този хан е построен на мястото на комплекса Хамидие, принадлежал на султан Абдулхамид I. Строителството започва през 1910-те години, но поради Балканските войни и Първата световна война, то е завършено едва през 1926 година. По време на окупацията, френските войници използват сградата, която все още не е завършена, като казарми между 1920 и 1923 година.

Фасадата, гледаща към булевард Хамидие, е с дължина около 79 метра и височина 27 метра; в двата края се издигат ъглови кули. Западните, южните и източните фасади са облицовани с обработен камък и мрамор. Сградата е с стоманена конструкция; на първия етаж има 24 магазина, а на четирите горни етажа има по 37 офиса на всеки етаж, общо 148 офиса с еднакъв размер. Двете главни стълбища са разположени на разстояние 30 метра едно от друго, в съответствие с противопожарните норми на епохата, и са подсилени с асансьори. Така че, фасадата е с класически османски декоративен стил, а вътрешността е с модерна концепция за бизнес сграда.

В края на 20-ти век в сградата се е намирала и Истанбулската фондова борса. След като е била освободена през 2000 година, сградата е реставрирана и от 2006 година се използва като хотел. Най-добре се вижда фасадата от тротоара; обърнете внимание на ъгловите кули и каменните орнаменти между прозорците, а след това се преместете на няколко стъпки до Голямата поща.

Източници: Ислямската енциклопедия на Турската организация за развитие; Инвентар на културното наследство; Wikipedia.

Главната поща е сграда, която се счита за един от най-важните проекти в живота на Ведат Тек и е един от първите примери на Първия национален архитектурен стил. Господин Ведат е назначен за архитект в Министерството на пощите и телеграфите през 1905 г.; сградата, която служи като седалище на министерството, е построена между 1905 и 1909 г. Пощенските услуги са извършвани от 1840 г. на двора на джамията Нова джамия, след което през 1890 г. са преместени в сградата на Главната поща в Еминоню, а през 1909 г. – тук. През 1930-те години сградата е преименувана на Нова поща, а по-късно – на Главна поща. Между 1927 и 1936 г. тук е излъчвала и Радио Истанбул.

Първо я разгледайте отвън. Четириетажната сграда има вход, който е повдигнат със стълби; двата ъгъла на фасадата са изпъкнали и повдигнати и са покрити с купол. Фасадата е изградена от резбован камък и мрамор, а в декорациите преобладава османският стил от 16-ти век. Обърнете внимание на керамичния панел над вратата, на който с древен шрифт е изписано "Министерство на пощите и телеграфите". Обърнете внимание на двуцветната каменна обработка, на керамичните плочки с геометрични мотиви, на куфическите надписи и на орнаментираните капители; смята се, че тухлите също са проектирани специално от Ведат Тек.

Вътре, главният вход води към голяма правоъгълна зала, която се простира на три етажа; таванът на тази зала е покрит със стъкла в оранжеви и сини тонове. На първия етаж все още има работеща поща, а в част от сградата се намира Музеят на ПТТ в Истанбул, който от 2000 г. представя историята на комуникациите. Сградата е включена в регистъра на културното наследство и е в процес на реставрация; преди да посетите, проверете дали пощата и музеят са отворени. Тъй като това е държавна сграда, преди да снимате вътре, попитайте служител.

Източник: Уикипедия; Wikipedia; Регистър на културното наследство.

Тази малка джамия, разположена в квартал Камер Хатун, в района Тарлабаши, в Бейоглу, е дело на Кемаледдин по време на неговия период като главен архитект на вакуфското управление. Според Ислямската енциклопедия на Турската фондация за изследвания, след 1909 г. Кемаледдин е бил главен архитект на вакуфското управление и е отговарял за реставрацията на много джамии и молитвени домове в новосъздаденото управление за строителство и ремонт. Според Уикипедия, първоначално джамията е построена през 1514 г. от Явуз Султан Селим за неговата приемна майка, Камер Хатун, и е била разрушена до 19-ти век. Вакуфското управление възлага на Кемаледдин да я възстанови; според TDV, тази реставрация е датирана от 1911 г. Източници, описващи първия национален архитектурен стил, включват джамията Камер Хатун сред важните примери на този стил.

Джамията заема площ от 223 квадратни метра от общо 565 квадратни метра, оставяйки малък двор около нея. Стените са изградени от камък, покривът е дървен, а покритието е от олово. Има само една минаре, което се издига отляво на михраба. Посещението на тази джамия след големите фасади на джамиите от периода Селатин или на гара Съркеджи предлага добра възможност за сравнение: можете да видите как един и същ архитектурен стил е използван в по-малък мащаб, в една квартална джамия.

Джамията е отворена за молитви и е квартална джамия. По време на молитвите е препоръчително да отложите посещението си. Влезте с обувки, които сте свалили, с дрехи, покриващи раменете и коленете. Жените трябва да си покрият главите, а вътре трябва да се поддържа тишина. Можете да стигнете до нея, като се разходите около десет минути от площад Тюнел по булевард Мешрутиет. Оттам можете да се качите на автобус, който ще ви отведе до Таксим, където е последната спирка за Бебек, и да следвате крайбрежната алея.

Източници: Ислямската енциклопедия на Турската фондация за изследвания; Уикипедия.

Джамията се намира на брега на Босфора, в залива Бебек, точно до кея Бебек. Официалното ѝ име е Джамия Хюмайун-ю Абад. Сградата е построена през 1913 г. от архитект Кемаледдин, като е използвана изрязан камък. Тя е построена на мястото на предишна джамия, построена от Невешърлий Дамат Ибрахим Паша. В Ислямската енциклопедия на Турската фондация за изследване и защита на светините се споменава джамията Бебек като едно от произведенията на Кемаледдин, заедно с джамията Кулоглу в Бостанчъ и джамията Амин Хатун в Бакиркьой, които също са проектирани през същите години. Джамията Меджидие в Йешилкьой е завършена през 1909 г. Така че, джамията Бебек е част от поредица от проекти на архитекта, разпространени в целия Истанбул. Уикипедия класифицира сградата като представител на неокласицизма.

Планировката на джамията следва класически модел в малък мащаб: куполът е разположен върху осмоъгълна основа и е поддържан от четири полукупола отстрани. За да я разгледате, отдръпнете се малко от кея или брега и се обърнете; от тази гледна точка най-добре се вижда постепенното издигане на купола и полукуполите. Представете си тази малка джамия на брега на Босфора заедно със стоманената сграда, която видяхте сутринта в Съркеджи: Кемаледдин използва един и същ архитектурен стил както в бизнес център, така и в квартална джамия.

Джамията е отворена за посещения. Избягвайте да я посещавате по време на молитвите, особено в петък следобед. Когато я посетите, съблечете обувките си, облечете дрехи, които покриват раменете и коленете, жените трябва да си покрият главите и трябва да бъдете тихи вътре. След посещението можете да се разходите по крайбрежната алея на Бебек и да се насладите на гледката към Босфора; крайбрежната алея на Бебек е включена и в другите ни маршрути.

Източник: Ислямската енциклопедия на Турската фондация за изследване и защита на светините; Уикипедия.