От Аккьопрю до Юмуртатепе: Осемстотин години история на Йенимахале.

След като излезете от станцията Аккьопрю, се насочете на север; мостът ще се появи след няколко минути пеша. Преди да се качите на моста, намерете място по брега, откъдето да можете да го наблюдавате отстрани. Това е единственият начин да видите цялата структура, тъй като, когато сте отгоре, не можете да видите арките. Според източниците, мостът има седем арки, четири големи и три малки. Според турската Уикипедия, две от арките, разположени в южния край, са били затрупани по време на строителни дейности, така че може да не успеете да видите всичките седем арки днес. Намерете най-високата арка в средата; според "Ислямската енциклопедия на Турция", отворът на тази арка е десет метра, а останалите арки намаляват и стават по-ниски към двата края. Според същия източник, дължината на моста е седемдесет и седем метра, а широчината му е седем метра.

След това се преместете на западната страна на моста, тъй като там се намират две надписи. Според информацията, единият надпис е толкова избледнял, че не може да бъде прочетен, а другият е повреден; въпреки това, дори и да не можете да прочетете арабския надпис, той ще ви помогне да си представите възрастта на моста. Според "Ислямската енциклопедия на Турция", мостът е построен през 1222 г. от султан I. Алаеддин Кейкубад. "Инвентаризацията на културното наследство" и Уикипедия от своя страна посочват, че структурата е построена от Киъзъл Бей, управителят на Анкара по това време, в името на султана; и двете версии могат да се разглеждат като допълващи се. Разгледайте внимателно камъните и потърсете блокове с декорации или надписи, които може да са били взети от друга структура. Според "Ислямската енциклопедия на Турция", при строителството са използвани и камъни от епохата на Древна Турция. Относно материала, източниците се различават; "Ислямската енциклопедия на Турция" и турската Уикипедия споменават "андезит", докато "Инвентаризацията на културното наследство" и английската Уикипедия - "базалт"; можете сами да прецените на кой материал повече прилича цветът и текстурата.

След това преминете по моста и се насочете към отсрещната страна; в момента мостът е отворен само за пешеходци. Ще забележите бетона и металните парапети на пода; според източниците, те са добавени по-късно, а през 1960-те години, по време на ремонт на пътя, е използван бетон. Тези слоеве са следа от това, че мостът е бил част от път, използван в продължение на векове. Според "Ислямската енцикло

Музеят се намира в комплекса на Генералната дирекция на Института за машиностроене и химическа промишленост в Тандоган и е на няколкостотин метра пеша от станция "Анадолу/Аниткабир" на трамвайната линия Ankaray. Тъй като се намира в комплекс на институция, следвайте указанията на служителите на входа. Уебсайтът "Kültür Portalı" посочва, че музеят е открит на 22 май 2013 г. и че входът е безплатен, но все пак проверете актуалните часове на работа на уебсайта на институцията. Преди да влезете, отделете минута, за да разгледате сградата. Според Уикипедия, на това място през периода на управлението на Абдулхамид II е имало конюшня, а по време на войната за независимост, военна техника, изпратена от Истанбул към Анадола, е била съхранявана тук. Сградата е изгоряла напълно при пожар на 20 ноември 1922 г. Същият източник разказва, че след пожара Ататюрк е посетил мястото и е произнесъл фразата "Турчинът, яж, работи, вярвай". Днешната сграда е възстановена след пожара и до 2013 г. е служила за различни дирекции на институцията.

Започнете обиколката си с портретите на входа; "Küre Ansiklopedisi" отбелязва, че тук са изложени портрети на ръководителите на институцията. Пред портретите си представете историята на институцията. Според "Küre", произходът на институцията се корени в "Tophane-i Amire", основана по време на управлението на Фатих Султан Мехмед, превръща се в "Askeri Fabrikalar Umum Müdürlüğü" през 1921 г. и получава днешното си име през 1950 г. В залите са изложени оръжия, боеприпаси, стругове, бормашини и преси от Османската и Републиканската епохи. Отделете малко повече време пред тези машини, тъй като основната тема на музея е производството, а не само оръжията. Виждането на машините за производство на патрони и на цивилните продукти на институцията – батерии, електромери и газови печки – една до друга, показва как една фабрика се е преориентирала към производството на стоки за бита след войната.

Не пропускайте "Gazi Kovan", което Уикипедия определя като най-забележителната част. Според източника, този оръдеен ков е бил зареден осем пъти за период от година и половина по време на войната за независимост и е бил използван на девет фронта. Отделете време и за снимките от войната за независимост и за откъси от вестника на институцията, изложени на стените. След това се отправете към откритата експозиция; Уикипедия посочва, че площта е

Излезте от спирката "Beşevler" и се разходете до централния кампус на Университета "Гази"; главната сграда е най-забележимата структура в кампуса. Това не е музей, а функционираща сграда, в която се помещават ректората, деканатите на Педагогическия факултет и лаборатории. Затова планирайте да прекарате по-голямата част от пътя отвън, като разглеждате фасадата. Първо се опитайте да намерите място, откъдето да можете да видите сградата отпред, по главната ос. Енциклопедия "Küre" разказва как архитектът Кемаледдин е използвал елементи от османската архитектура, като арки, мозайки, широки корнизи и симетрични входове, в своите съвременни проекти. Търсете тези елементи последователно по фасадата: симетрията на входа, арките и сянката на корниза. Този стил, използван от Кемаледдин, по-късно е наречен "Първи национален архитектурен стил", а сградата е един от последните големи примери за този стил.

Най-интересният аспект от историята на сградата е историческата случайност. Според статията за Университета "Гази", основите на сградата са положени на 8 август 1927 г., а Кемаледдин умира през същия месец, през юли, в Анкара. Това означава, че архитектът не е успял да присъства на церемонията по полагането на основите на сградата, която се смята за неговото последно произведение. Според английската Уикипедия, сградата е завършена за две години и половина и е предназначена за 500 студентски общежития. Същият източник посочва, че теренът е закупен от "Atatürk Orman Çiftliği" на символична цена и е бил с площ 360 декара. През онези години кампусът е бил на около четири километра от района на "Ulus" и е заобиколен от пуста местност; са били прокопани артезиански кладенци за озеленяване. Днес, когато видите зелената растителност около вас, си представете как един университет е бил създаден в тази пуста местност. Спортната зала, открита през 1930 г. в кампуса, е проектирана от Ернст Егли, а някои от сградите, добавени след 1960 г., се твърди, че нарушават характера на главната сграда.

Сградата е дом на училище, основано като "Orta Muallim Mektebi", преименувано на "Gazi" през 1929 г. и станало "Gazi Eğitim Enstitüsü" през 1976 г. Според английската Уикипедия, училището е обучило над 30 000 учители в средното образование. Сред преподавателите са били писателят Ахмет Хамди Танпънар и музикалният педагог Едуард Цукмайер, а сред завършилите са Ри

Къщата на Ататюрк се намира в рамките на комплекса "Ататюрк Орман Чъфтлиъки" и се управлява от администрацията на комплекса. Официалният сайт на комплекса посочва, че входът е безплатен, но също така публикува съобщения за затваряне по време на празници и за поддръжка, затова е препоръчително да проверите сайта преди да посетите. На това място препоръчваме да разгледате сградата отвън, като започнете с общия ѝ вид. Спрете се пред нея и разгледайте фасадата: къщата е триетажна и е боядисана в розово. Според официалния сайт, къщата е копие на дома, в който е роден Ататюрк в Солун, изградено по същите планове и размери, и е отворена за посещения на 10 ноември 1981 г. със специална церемония. Уебсайтът на Министерството на културата и туризма посочва дата 19 май 1981 г., а Уикипедия отбелязва, че това е денят на полагането на първата копка. Този детайл показва, че копието е построено в рамките на една година, по повод стогодишнината от рождението.

Влизайки през каменните стълби, на първия етаж ще видите коридора, мазето и стаите за прислуга. Спрете се тук за момент и си представете как е функционирала къщата; това е мястото, където са се съхранявали вещите и са се извършвали ежедневните задачи. Качвайки се на втория етаж, ще видите салона, кухнята, дневната и стаите за гости. Обърнете внимание на това как стаите са свързани помежду си чрез коридор. На третия етаж има още един салон, стаята на Ататюрк и музейната зала. Официалният сайт посочва размерите на стаята на Ататюрк като 3,86 метра на 2,82 метра; когато влезете, ще усетите колко малка е стаята. На пода има килим с червени и бели мотиви, украсен с цветя в зелено и черно. Вдясно от входа, по протежение на стената, има бронзов бюст, поставен върху постамент. Разгледайте постамента в центъра на стаята, където е бил поставен огнището от Солун, плетените столове, подредени по стените, и бронзовата лампа, окачена на тавана. В тази стая се намира и книга, в която посетителите могат да записват своите впечатления; можете да оставите и вие бележка, ако желаете.

В музейната зала са изложени лични вещи. Официалният сайт изброява: сив костюм, шапка, фраков костюм, цилиндър, маршалска шапка, шал, чаша за кафе и бастун. Интересно е да разглеждате тези вещи като част от ежедневието през годините, същите години, в които е съществувала сградата "Гази". След като излезете от къщата, седнете в градината

Юмуртатепе е кръгъл, зелен хълм, разположен сред жилищните сгради в квартал Чамлъджа. На пръв поглед може да изглежда като обикновена поляна, но това е обект с първа степен на археологическа важност. Според статията на Али Дженгизкан, хълмът е регистриран през 1972 г. и е обявен за обект с първа степен на археологическа важност на 5 март 1991 г. Затова, преди да се изкачите на хълма, обърнете внимание на табелите и предупрежденията в околността; ако има места, където достъпът е забранен, можете да разгледате хълма от пътеката. Първо се разходете бавно около хълма и наблюдавайте формата му от различни ъгли. Аналогията с яйце, за която се споменава в името му, се вижда най-добре отстрани. Според "Културния инвентар", през 1967 г. по време на спасителната археологическа експедиция на Близкоизточния технически университет (ODTÜ), хълмът е определен като тумулус номер 20.

Историята на този хълм е корекция на погрешно схващане, а удоволствието от посещението идва от размишленията, които предизвиква. Според турската Уикипедия, през периода 1986-1987 г., общината започва строителни дейности на хълма, което води до спасителни археологически разкопки от страна на Музея на анадолските цивилизации. По време на разкопките са открити останки от структура с овална форма, разположена на около половин метър под повърхността. Уикипедия отбелязва, че тази структура е запазена на височина около седемдесет сантиметра. Представете си, че стоите близо до върха на хълма и тази структура се намира точно под краката ви. Главната дирекция за проучване и търсене на полезни изкопаеми е използвала електромагнитни методи за търсене на гробница и е установила, че на около десет до петнадесет метра под повърхността, на запад от центъра, може да има подходящо пространство, но разкопките не са довели до резултат. Според "Културния инвентар", установеното е, че хълмът не е фригийски тумулус, а стратегически център, датиращ от ранната бронзова епоха. Уикипедия също отбелязва, че мястото не е голямо селище, а вероятно е използвано като наблюдателен пункт. Дженгизкан, в статията си, свързва хълма с фригийския период; следователно, датировката все още е предмет на дебати.

Хълмът има и паметна страна. Според спомените на Мюнир Хайри Егели, цитирани от Дженгизкан, той казва за този малък хълм, разположен срещу главния път на фермата: