Колоните на Константинопол по протежение на пътя.

Започнете маршрута от този внушителен каменен блок, който се издига между къщите на улица Хасеки Кадын, в квартал Черапаша. Сградата пред вас е основата на един от най-големите паметници на града. Колоната на Аркадий е построена след 401 година, за да отбележи победата на император Аркадий над готските бунтовници, водени от Гайнас. Тъй като Аркадий умира през 408 година, колоната е завършена едва през 421 година, по време на управлението на неговия наследник, Теоодосий II. Тя е била разположена в центъра на форума на Аркадий, на седмия хълм на града, на мястото, известно като Ксеролофос.

Корпусът на колоната, подобно на примерите в Рим, е покрит със спирални релефи. Според турската Уикипедия, тези релефи изобразяват последователно излизането на армията, сблъсъците с готите, морската битка и последната сухоземна победа. Вътрешността е била празна, с вита стълбище, водещо до върха, където е бил разположен бронзов бюст на императора; този бюст е бил свален през 740 година. Различни източници дават различни данни за височината: турската Уикипедия посочва 46-50 метра, а английската – приблизително 32 метра.

Самата колона е разрушена в началото на 18-ти век; турската Уикипедия посочва 1711 година и опасността от срутване поради непоправими щети, докато английската Уикипедия споменава земетресението през 1719 година. Днес са запазени само около 11 метра от основата и долната част. От подробните рисунки в албума на Фрешфийлд, създаден между 1574 и 1575 година и приписван на фламандския художник Ламбер дьо Вос, знаем как са изглеждали изгубените релефи. Разгледайте основата, която в народа е известна като "Аврат Таши" (Каменна плоча за жени); тъй като е заобиколена от жилищни сгради, бъдете тихи и не влизайте в частни имоти. Размерът на каменния блок е добър начин да си представите реалните размери на останалите колони, които ще видите по-нататък по маршрута.

Източник: Уикипедия.

Когато вървите на североизток от Черапаша, в посока Фатих, ще се сблъскате с колона, която е запазена в цялост. Уикипедия описва мястото по следния начин: Това е площадът, където се намира южният край на улица Киздаши, докато се движите на северозапад от площад Сарачханебаши по булевард Маджар Кардеслер, преди да стигнете до джамията Фатих. Този паметник, който дава името на района, е колоната на Маркиан. Според английската Уикипедия, тя е построена между 450 и 452 г. от управителя Татиан в чест на император Маркиан (450-457).

Колоната е висока около 17 метра и е изградена от червеникаво-сив египетски гранит, а четиристранната основа е покрита с бели мраморни плочи. Разгледайте внимателно основата. На една от страните има латински надпис, който грубо казано гласи, че управителят Татиан посвещава тази статуя и основа на Маркиан. Отворите на буквите някога са били запълнени с бронз. На другата страна се виждат крилати фигури, държащи сфера; в турската Уикипедия те са описани като богинята на победата Нике. Популярното име на колоната произлиза от тези фигури: след изчезването на статуята на императора, крилатите фигури на основата станаха най-забележителната част от паметника и колоната започна да се нарича "Киздаши" (Каменната).

Повдигнете поглед. На върха се намира капител в коринтски стил, с фигури на орли в ъглите; някога на това място е била статуята на Маркиан. Ако се има предвид, че в началото на маршрута виждате само основата на колоната на Аркадий, тази колона изглежда скромна, но тя е една от двете колони, които можете да видите в цялост, от основата до капитела; другата ви очаква в края на маршрута. Обиколете я и разгледайте всичките четири страни. Оттук можете да стигнете до Бейазит и форума на Теодосий за двадесет до двадесет и пет минути пеша, през Шехазадебаши, или да вземете автобус.

Източник: Уикипедия.

На юг от площад "Беязит", покрай булевард "Орду", ще видите огромни мраморни блокове, разположени на земята, точно до трамвайната линия. Това са останки от триумфалната арка на Теодосиевия форум, един от най-големите площади на Константинопол. Първоначално форумът, известен като "Форум Таури" (Бичи форум) по времето на император Константин, е бил преустроен през 393 г. от император Теодосий I, който го превърнал в площад, обграден от обществени сгради, вдъхновен от форума на Траян в Рим. Пътят "Месе" минава точно оттук и се разделя малко по-на запад.

От западната страна на форума се издигаше триумфална арка, изработена от мрамор от Проконесос, с три отвора; средният отвор беше по-голям от страничните. Според английската Уикипедия, основата на арката е съставена от четири колони, а тези колони са украсени с релефи, наподобяващи рогата на Херкулес. Разгледайте отблизо лежащите на земята фрагменти – все още можете да различите тези разклонени повърхности. Върху арката някога са били поставени статуи на император Теодосий и синовете му Аркадий и Хонорий. Тези фрагменти се появиха по време на реконструкцията на булевард "Орду" и площад "Беязит" между 1948 и 1961 г.

В центъра на форума се намираше и триумфалната колона на Теодосий. Тя беше украсена с релефи, изобразяващи победите на императора над варварите, и имаше спираловидно стълбище, водещо до върха. Според английската Уикипедия, тя е стояла до края на 15-ти век. Според "Ислямската енциклопедия на Турската академия на науките", релефните фрагменти от колоната са използвани като строителни материали в основите на баните на Баязид II, които се намират от другата страна на улицата; някои от тях все още са там, а други се съхраняват в Археологическия музей на Истанбул. Баните, които днес са музей, се намират точно от другата страна на улицата. Оттук, следвайки "Диванйолу", можете да се разходите на изток, над старата улица "Месе", към "Чемберлиташ".

Източник: "Ислямската енциклопедия на Турската академия на науките"; Уикипедия.

Колоната, разположена на булевард "Диванйолу", точно до трамвайната спирка "Чемерлиташ", е монумент, свидетел на основаването на Константинопол. Император Константин I я поставил в центъра на форума, носещ неговото име, и тя била осветена на 11 май 330 г. Форумът Константин, разположен извън тогавашното градско ядро, представлявал овално пространство; според Anadolu Ajansı, колоната е единствената структура от този форум, която е оцеляла до наши дни.

Тялото на колоната се състои от египетски порфирни секции, поставени върху бял мраморен постамент. Различни източници дават различни числа за оригиналния брой на секциите, вариращи от седем до единадесет; обърнете внимание на декоративните елементи с мотиви на лаврови листа, разположени между секциите. Днес колоната е висока 34,8 метра от земята; заедно със статуята, се смята, че е била висока около 50 метра. В горната част се е намирала статуя на Константин, носеща корона, с копие и глобус в ръце. Силна буря през 1106 г. съборила статуята и трите най-горни секции; през 12-ти век император от династията Комнени поръчал възстановяване на колоната и поставяне на кръст на върха.

Двата популярни имена на колоната произлизат от по-късни епохи. През османския период, железните обръчи, които обгръщали тялото на колоната, за да я предпазят от пукнатини, ѝ дали името "Чемерлиташ"; а на западните езици тя е известна като "Янък Сютюн" (Огнена колона), тъй като камъните ѝ потъмняли при пожар през 1779 г. Днес постаментът е обграден от каменна конструкция, добавена през османския период, а редовни реставрационни дейности се извършват от 1955 г. насам. Точно до колоната се намира банята Чемерлиташ, построена през 1584 г.; тази близост между паметника на византийския форум и османската баня показва слоевете на историята на булевард "Диванйолу" с един поглед. Оттук можете да продължите пеша по булевард "Диванйолу" до площад Султанахмет.

Източници: Община Фатих; Anadolu Ajansı; Уикипедия.

Когато стигнете до края на Диванйолу и излезете на площад Султанахмет, под днешния площад се намира Хиподрумът на Константинопол. Първият хиподрум е построен през 203 г. от Септимий Север, а Константин го реконструира значително около 324 г. Според Уикипедия, арената, с форма на буквата "U", с дължина около 450 метра и ширина 130 метра, е можела да побере около 100 000 зрители. В центъра на арената е имало разделителна стена, украсена с паметници; от тях са запазени три, които са и най-старите части от обекта.

Започнете от обелиска. Това е обелиск, изработен от червен гранит от Асуан, поставен от фараона Тутмоси III около 1450 г. пр.н.е. пред големия храм в Карнак. Император Констанций II го премества в Александрия, а император Теодосий I го поставя тук през 390 г. В момента е запазена само горната част от общия размер от около 30 метра, която е с височина около 20 метра. Разгледайте внимателно четирите страни на мраморната основа: на север е изобразено поставянето на обелиска, на запад – чужденци, коленичили, за да платят данък, на юг – състезания с колесници, а на изток – музикални представления. На латинския надпис на основата се посочва, че работата по поставянето е отнела 30 дни, а по надписа на гръцки – 32 дни.

Близкият Змийски стълб е още по-стар. Той е бил част от бронзов олтар, издигнат в Делфи през 479 г. пр.н.е. в памет на победата над персите в Платея; три преплетени змии са носели златен триножник. Император Константин го премества тук около 324 г. В спиралите са изписани имената на 31 гръцки града, участвали във войната. Главите на змиите са изчезнали в края на 17-ти век; част от една глава се съхранява в Археологическия музей в Истанбул.

Обелискът, изграден от камък, се намира в южната част на площада и е висок около 32 метра. През 10-ти век император Константин VII Порфирогенетос го реставрира и го покрива с позлатени бронзови плочи; тези плочи са отстранени и разтопени от войниците на Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г.

Източник: Уикипедия.

За последната спирка от маршрута, отправете се от Султанахмет към парка Гюлхане и се разходете на север, по алеите, в посока към залива Сарайбурну. До Топкапъ сарая, сред високите дървета, се издига бялата мраморна колона, известна като Колоната на Готите. Тя е висока около 18,5 метра и тялото ѝ е изработено от един блок мрамор от Проконес. В горната ѝ част се намира капител в коринтски стил, украсен с листа от акант и изображение на орел.

Прочетете латинския надпис на основата: "FORTUNAE REDUCI OB DEVICTOS GOTHOS". Това означава "На Фортуна, която осигури завръщането след победата над готите". Надписът отбелязва победа над готите, но не уточнява коя. Според източниците, колоната датира от 3-ти или 4-ти век и има двама кандидати: императорите Клавдий Готически (268-270) и Константин I, които са победили готите. Уикипедия отбелязва, че надписът може да е заменен на по-стара надценка. В горната част на капитела някога е имало статуя. Византийският историк Никефор Грегора пише, че това е била статуята на Бизас, легендарния основател на града, докато според друга версия, това е била статуята на богинята на късмета, Тихе.

Според Уикипедия, Колоната на Готите е най-старият запазен римски паметник в града и може да датира от времето преди повторното основаване на Константинопол. Завършването на маршрута тук има своето значение. Започвайки от основата в Черапаша и преминавайки по Мез, виждате паметниците на Маркиан, Теодосий и Константин, а сега сте пред колона, която може да е по-стара от всички тях и която никога не е била премествана. Починете малко около колоната и след това можете да се върнете към трамвайната спирка Гюлхане през парка или да слезете към брега.

Източник: Уикипедия.