Следи от епохата на Конституционното управление и Републиката: от Таксим до Шишли.

На тази спирка няма да видите самия площад, а паметника, който се намира в центъра му. След като излезете от метрото или от булевард "Истиклял", отидете директно пред паметника "Република". Той се намира в зона, недостъпна за автомобили, и може да бъде разгледан от всички страни. Паметникът, проектиран от италианския скулптор Пиетро Каноника, е изграден между 1925 и 1928 г. и е открит на 8 август 1928 г. Основата и околното оформление са дело на Джулио Монджери. Структурата е висока 11 метра и тежи 84 тона. Бронзовите фигури са поставени в аркова основа от розов и зелен мрамор, а всички части са транспортирани от Рим до Истанбул с кораб. Разходите за строителството са покрити с дарения, събрани от населението, като най-големият дарител е банкерът Берч Керестеджиян. Първо се приближете към северната страна на паметника, която гледа към булевард "Република". Тук Мустафа Кемал е изобразен в униформа, пред своите войници, като командир на войната за независимост. След това обиколете паметника и се приближете към южната страна, която гледа към булевард "Истиклял". Тук Ататюрк е изобразен в цивилни дрехи, а до него са Исмет Иньоню и Февзи Чакмак, заобиколени от войници и граждани. Сцената изобразява създаването на младата република. Сред фигурите на заден план има и представители, символизиращи съветската помощ по време на войната за независимост. Тъй като идентичността на тези фигури е различна според различните източници, не посочваме техните имена. На двете странични части има по една статуя на войник, а на медальончетата над тях са изобразени портрети на две жени. Арковата форма на основата напомня на площадния фонтан; първоначалният проект на Каноника всъщност е бил за фонтан. За да видите израженията на лицата на фигурите и гънките на дрехите, се приближете към основата, а след това отстъпете няколко стъпки, за да видите паметника в цялост. Сутрешната светлина осветява равномерно южната страна, докато северната страна е по-добре видима следобед. По време на национални празници, зоната около паметника е предназначена за церемонии, така че в тези дни посещението ви трябва да бъде кратко. След като разгледате паметника, се разходете до парка "Гези", който се намира в североизточния край на площада. Паркът е открит през 1943 г. и е първият парк, построен в Истанбул по време на Републиканския период. На негово място е бил разположен армейски казармен комплекс от 1806 г., който е разрушен през 1940 г. спо След като слезете, ще се озовете в парка "Мачка Демокраси", който е следващата спирка. Източник: Уикипедия (Паметник на Републиката, парк "Таксим Гези", Ташъшла, кабинков лифт TF1); Уикипедия (Паметник на Републиката).

Когато слизате от долната станция на лифта, се оказвате в дъното на долината. На тази спирка има какво да правите: да се разхождате, да седнете и да се насладите на гледката. Паркът, известен като долината Долмабахче, се простира между Долмабахче, Мачка, Нишантеши и Харбие. Границата между районите Бешикташ и Шишли също минава оттук. Долината е била място за отдих от 19-ти век. През 70-те години се превръща в занемарен и опасен район. През 1993 г. е реновиран и отворен отново, като към името му е добавена думата "Демокрация". Последната голяма реставрация е извършена през 2021 г. от общината на Истанбул. Съдбата на тази долина е свързана с паметника, който виждате в Таксим. През 1937 г. планът на Анри Прост предвижда парк на мястото на казармите Топчу, както и културна зона, простираща се до Мачка и Бешикташ.

В парка има девет изкуствени басейна, подредени стъпаловидно по протежение на долината, както и малък изкуствен остров. Разходете се, следвайки пътя на водата. Мостчетата между басейните са най-фотографираните места в парка. Обърнете внимание и на дърветата. Тук растат заедно люляк, топола, ясен, каштан, дъб, акация, бреза, чемшир, червен храст и орех. През есента дъното на долината се обагря в жълто и кафяво. Има две детски площадки и две открити спортни площадки. Ако сте с деца, удължете престоя си на тази спирка. Повечето пейки са разположени близо до басейните и под сянката на дърветата. Това е най-подходящото място за обяд по маршрута, тъй като на двете спирки в Шишли няма места за сядане и зелени площи.

Сградите, разположени по склоновете на долината, разказват историята на парка. От страната на Бешикташ се вижда оръжеен склад Мачка, масивна сграда с три етажа. Сградата е проектирана от Саркис Балян по поръчка на султан Абдулхамид II между 1873 и 1875 г. Това е бил склад за оръжия, където се съхраняват пушки за пехотата, а днес е основната сграда на кампуса на Техническия университет в Истанбул в Мачка. От страната на Харбие се реди комплекс, включващ концертната зала Джемал Решит Рей, конгресния център Люти Кърдар и открития театър Джемил Топузлу. През летните вечери звуците от открития театър могат да бъдат чути в парка. Ако се отправите към края на долината, към Долмабахче, ще видите покрива на ста

Розовата къща с три етажа, разположена между сградите на булевард Халкасгарги, лесно може да остане незабелязана отвън. Търсете табелата над вратата и бюста пред нея. Къщата е построена през 1908 г. от Осеп Касабян. Мустафа Кемал се е преместил тук на 13 ноември 1918 г. и е живял тук около шест месеца, преди да замине за Самсун на 16 май 1919 г. На горния етаж са живеели майка му, Зюбейде Ханим, и сестра му, Макбуле. Долният етаж е бил отреден за помощника му. Посещението на това място е възможност да се разгледат стаите, в които е прекарал тези шест месеца, и да се усети мащаба на къщата. Това не е дворец, а обикновена семейна къща, характерна за Шишли през този период.

Къщата е превърната в музей на 15 юни 1942 г., по време на управлението на валия и кмета Лютфи Кърдар. Днес музеят се поддържа от Столичната община на Истанбул. Посещението включва три нива: приземния етаж, първия и втория етаж. В изложбата са представени дрехите, вещите и медали, използвани от Ататюрк, както и документи, свързани с освободителната война и революциите, и фотографии, проследяващи живота му от раждането до смъртта. Тук са изложени и портрети, създадени от художници като Ибрахим Чалъ и Зеки Коджамеми. Застанете пред портрета на Чалъ и сравнете езика на рисунката от 20-те години с бронзовите скулптури на Каноника, които виждате в Таксим. Най-впечатляващото е, че подготовката за пътуването до Самсун е извършена в тези стаи. Обърнете внимание на датите на документите. Повечето са от края на 1918 г. до пролетта на 1919 г.

Сградата е претърпяла няколко реставрации. През 1960 г. е извършена частична реставрация, а през 1962 г. е имало малък пожар. През 1981 г. е извършена голяма реставрация по повод стотната годишнина от рождението на Ататюрк. След реставрацията от 2014-2015 г., музеят е отворен отново на 10 ноември 2015 г. Днес видяното дървено стълбище, таваните и детайлите на пода са резултат от тази последна реставрация. Музеят е малък. Ако сте с голяма група, разгледайте етажите един по един и тихо. На тесните стълби, бъдете внимателни и отстъпвайте място на тези, които идват отсреща. Преди да посетите

Паметникът "Абиде-и Хюрриет" се намира в края на булевард "Абиде-и Хюрриет" и представлява монумент, издигащ се на хълма "Хюрриет-и Ебедийе", който е най-високата точка на квартал Шишли и откъдето се открива гледка към долината Кагътане. Историята на паметника е кратка и ясна. Той е издигнат в памет на войниците, загинали по време на въстанието, известно като "Събитията от 31 март" през април 1909 г. Архитектурният конкурс е спечелен през април 1909 г. от архитект Музафер Бей. Основният камък е положен на 23 юли 1909 г., а според източниците паметникът е открит на 23 юли 1911 г., по време на тържествата, отбелязващи годишнината от установяването на конституционния режим. Той се смята за първия национален паметник, построен по време на Османската империя. Музафер Бей е една от водещите фигури на течението "Първи национален архитектурен стил", а този паметник е един от ранните му примери.

Спрете пред паметника и първо се огледайте. Целият е изграден от мрамор и наподобява оръдейна цев, насочена нагоре. Той се издига върху триъгълна площадка; Музафер Бей е вдъхновен от триъгълната форма на хълма. Приближавайки се, ще видите бронзовите плочи и вратата, изработена от бронз. Плочите носят тугри на султан Мехмед Решад и дати, отбелязващи обявяването на конституционния режим. Под паметника има малък молитвен дом, до който се стига по осемнадесет стъпала. В този триножник с малък купол се намират саркофазите на загиналите войници, а надписите са изписани от калиграф Хасан Сабри Ефенди. Този раздел може да не е винаги отворен; ако е затворен, просто се огледайте отвън.

Околността на паметника е гробище, и втората част от маршрута минава през тази площ. В гробището са погребани седемдесет и един войници, от които трима са офицери. До паметника е построена открита гробница на Махмуд Шевкет Паша, убит през 1913 г., проектирана от архитект Кемаледдин Бей. Тленните останки на Талат Паша са пренесени тук на 25 февруари 1943 г. Гробовете на Енвер Паша и Мидхат Паша също се намират в тази зона. Разходете се бавно между надгробните плочи, не стъпвайте върху тях и не говорете на висок глас. Ще опознаете силуета на паметника отблизо, тъй като общината Шишли