Един ден в геопарка Киъзълджахамам и Чамлъдере.

Причината да започнете разглеждането тук е проста: през целия ден ще видите базалтови колони, окаменели дървета и гореща вода, и първо ще прочетете за това на таблата, а след това ще го видите на място. Музеят на община Къзълъджахам е разположен в центъра на района, в квартал Акчаай. Сградата е двуетажна. На първия етаж има десет витрини, които разказват за формирането на Анадола, вулканизма, геоложката времева линия и как едно дърво може да се окамени. Тук се намират и експонати от 23 милиона години стари окаменели дървета. На втория етаж има петнадесет витрини, които представят отделните обекти на геопарка: фосилни гори в Пеличък и Яхшихан, езерните отложения в Гювем-Бешконак, диатоми, базалтови колони. Има маси с микроскопи, филми и интерактивни игри; ако сте с деца, отделете поне половин час тук, защото на терена ще ви трябва търпение.

Обърнете внимание на сеченията на стволовете, показани във витрините. Годишните пръстени и тъканите могат да бъдат разгледани върху камъка; в Пеличък ще видите същата структура на място, но няма да имате толкова лесен достъп, за да се наведете и да я разгледате отблизо, както тук. Трите вулканични етапа, споменати на таблата, ще се повтарят през целия ден; отбележете на коя точка от маршрута отговаря всеки етап, защото цветът и текстурата на скалите на терена съответстват на тази последователност.

Проверете уебсайта на общината за работното време и цените. Тъй като музеят е в центъра на района, до района Соуксу се стига за няколко минути; входът към националния парк е точно над града. Това е и последната възможност за обяд и зареждане с гориво в Къзълъджахам, тъй като възможностите намаляват по пътя към Гювем.

Източник: Уебсайтът на музея на геопарка на община Къзълъджахам; Уикипедия, геопарк Къзълъджахам-Чамлъдере.

Намиращият се непосредствено над Киъзълджахамам, националният парк Соуксу е обявен на 19 февруари 1959 г. и е вторият национален парк в Турция. Площта от 1187 хектара се издига от около 1030 метра до върховете, достигащи 1780 метра; най-високите точки са хълмовете Архут и Толубелен. Паркът се намира в зоната, където центраноанадолската степ преминава в горите на Северна Анадолия: преобладава гората от бор, допълнена от черен бор и ела. Регистрирани са 428 вида растения, от които 50 са ендемични; сред тях е червената планинска лилия на Киъзълджахамам.

На този етап от геопарковата пътека има две основни неща, които да видите. Първото е скалите: паркът е изграден изцяло от вулканични скали, включително андезит, базалт, туф и агломерат. Второто е дърветата: между селищата Кузъпънар и Узункавак, на площ от около 1000 квадратни метра, се виждат втвърдени дървени фрагменти; според източниците, те датират от 10 до 15 милиона години. Преди да посетите Пелитчик, тук можете да видите малка част от тази "фосилна гора".

Обърнете внимание и на небето. В парка са регистрирани около 160 вида птици; тук гнезди колония от 30-35 индивида от застрашения вид черна гриф. Сутрин е лесно да забележите голямата черна сянка, която се рее над термалните извори; бинокълът ще ви бъде полезен. Общата дължина на пешеходните пътеки е 16 километра; има обозначени маршрути и велоалеи, а от информационния център можете да вземете карта. Има маси за пикник, огнища и къмпинг близо до главния вход; 70% от парка е защитена зона, така че не се отклонявайте от пътеките. Входът е платен; за актуална информация относно цената и работното време, посетете уебсайта на националния парк. Ако отделите два часа, ще успеете да завършите един маршрут и да видите втвърдените дървета.

Източници: Община Киъзълджахамам, Национален парк Соуксу; Дирекция на Министерството на земеделието и горите, 9-ти регион; Уикипедия.

От Киъзълджахамам, завийте към пътя за Гювем-Черкеш и след 18 километра ще стигнете до Сейхамам, на около 2 километра преди Гювем. Това е известният термален парк, чието име идва от мястото, където извира водата – точката на пресичане на два разлома, ориентирани север-юг и изток-запад. Температурата на водата е 44 градуса. Всички термални извори в района са част от една и съща вулканична система; лавата е изстинала преди милиони години, но топлината в дълбочина все още затопля водата и я изтласква нагоре през разломите. Фактът, че има базалтови колони по същия път, не е случаен – и двете са резултат от същата разлома.

Историята на термалните извори в Киъзълджахамам датира от римската епоха; останките от римската баня в центъра на града са доказателство за това. Има и легенда, според която името на града идва от реакцията на Тимур, който се къпел в горещата вода тук след битката при Анкара през 1402 г. Това, което отличава Сейхамам, е фактът, че водата се събира в естествен басейн. Съоръженията са били повредени при земетресението в Черкеш през 1943 г., след което са възстановени и отново са отворени.

Отделете един час: или се потопете във водата, или просто преминайте през селото и вижте мястото, откъдето извира водата и парата. Ако решите да се потопите, разберете актуалната информация и работното време от общината, вземете си кърпа и чехли и не стойте твърде дълго във водата. Ако имате време, продължете още няколко километра по същия път: след като преминете Гювем, на брега на пролива, до село Финдълъ, ще видите базалтовите колони на Бешконак, които се виждат от двете страни на пътя. Това е 20-25 милиона години стара лава, която, докато е изстивала, се е разделила на шестостенни призми; местните хора я наричат "Сапун Каялар" (Сапунени скали), защото прилича на сапун, излязъл от форма. Това не е място за спиране, а просто място за бърз поглед: спрете внимателно, без да блокирате пътя, не взимайте камъни или фосили и след това се върнете в Киъзълджахамам.

Източник: Община Киъзълджахамам, Исторически термален комплекс Сейхамам; Областна администрация Киъзълджахамам, Геопарк, термални извори и географски обект Бешконак.

След обяд се върнете в Къзълджахамам и се насочете към района на Чамлъдере. Намира се на 11 километра югозападно от центъра на окръга, между селата Пелитчик и Яхшихан, и обхваща площ от три хектара, която е обявена за обект от първа степен. Това е най-известният геоложки обект в геопарка: на повърхността са видими части от корени, стволове и клони, превърнати в камък. Според геолозите, тази гора датира от ранния миоцен, между 23 и 15 милиона години, и е представлявала смесена гора, доминирана от борове и дъбове, а според официални източници, и от чемшир. Процесът на окаменяване е започнал в богати на силиций вулканични езера: частици силиций са се отложили по клетъчните стени и в съдовете на дърветата, а последващите изригвания са покрили всичко с пепел, запазвайки го за милиони години. Днес видимите пръстени и тъканите не са от самото дърво, а от силиция и опала, които са го заместили.

Окаменелите части се концентрират в зона с ширина 250-300 метра. Според експерти от Камарата на геолозите и MTA, при научни разкопки могат да бъдат открити цели дървета с корените и стволовете си, и че този район заслужава да бъде превърнат в музей на открито. Разработен е проект за озеленяване и туристическа инфраструктура за района. Преди да посетите, се уверете от общината в Чамлъдере какви са условията за влизане и дали е необходим гид, тъй като свободното движение в защитената зона може да не е винаги възможно. Не местете и не стъпвайте върху нито един от обектите.

Спомнете си напречния срез на ствола, който видяхте в музея; тук същата тъкан е видима в много по-голям мащаб, върху каменист склон. В центъра на Чамлъдере, агати, извлечени от този геоложки обект, се обработват и се използват за накити и сувенири. След като посетите вкаменената гора, се върнете в Чамлъдере и продължете още 15 километра до Чамкору.

Източници: Община Чамлъдере; Atabey и Saraç, JMO; Gürgen и Çiçek 2009, DergiPark; Уикипедия, Pelitçik.

Завършете деня си в природния парк Чамкору, разположен по стария път Анкара-Болу. Разстоянието до Чамлъдере е 15 км, до Къзълджахамам – 38 км, до Анкара – 110 км, а до Гереде – 50 км. Природният парк, обявен на 9 април 2008 г. и обхващащ около 220 хектара, е регистриран като 23-ият природен парк в страната. Старият път разделя района на две части: от едната страна се простира гора от борове и черни борове, а от друга – горски поляни и язовир Чамкору. Растителността е характерна за преходната зона между степ и северна гора: борове, дъбове, трепетлика, ясен, смърч и храсти от петопалков вид.

Предложената дейност е разходка. Околностите на язовира и горските пътеки са равни и къси; идеални са за раздвижване на краката след часове, прекарани в колата и по стръмни склонове. В язовира има пъстърва; сутрин и вечер можете да наблюдавате как тя излиза на повърхността. В парка има станция за развъждане на елени; животните се отглеждат тук, за да бъдат освободени в природата; оградата може да се види от разстояние, не се приближавайте. В района има и вълци, лисици, чакали и диви прасета, затова не влизайте в гората през нощта.

Съоръжения: Център за екологично образование, кафене, волейболно игрище, тоалетни и пункт за контрол на входа. Възможно е къмпингуване. В района се намира и лагер на Министерството на образованието за скаути и младежи. Входът е платен; за актуална информация посетете страницата на регионалната дирекция. Вечерите през лятото са хладни, затова вземете допълнителни дрехи. При връщане можете да продължите по стария път до Къзълджахамам и да се включите в магистралата D750, или да се включите в магистралата от посока Гереде; в двата случая започнете пътуването си през деня.

Източник: Регионална дирекция 9 на Министерството на земеделието и горите, природен парк Чамкору; Уикипедия.