В района Зейтинбурну, отвън стените, от Казлъчешме до Топкапъ.

Излезте от станция "Мармара" в Казлъчешме и се насочете към булевард "Абай", известен преди като "Демирхане". Фонтанът се намира на този булевард, на няколко минути пеша от станцията. Според Уикипедия, булевард "Демирхане" започва от стените и се простира в посока на станция "Зейтинбурну", разделяйки квартала на две големи части. Когато стигнете до фонтана, първо се огледайте цялостно: това е структура, изградена от обработен камък, с един фасад, и в правоъгълната ѝ повърхност, обрамчена с декоративни елементи, се намира ниша с леко извит свод. Потърсете малката релефна розетка в централния камък на свода, която може да остане незабелязана при първия поглед. Мраморната надпис над свода не е оригинална; старият надпис, който се вижда на снимки от 1930-те и 1940-те години, е изчезнал, а днешният надпис е преписан от калиграф по време на реставрацията през 2000-те години. Най-важното е да погледнете огледалото в нишата. Под надписа, написан на бял мрамор с петделна форма, се намира изображение на патица, която дава името на квартала, и пред нея – клон с листа, оформени като звезди. Според арабската система за бройене, датата, посочена в надписа, е 953 година от хиджра, което съответства на периодите 1546-1547 г., и в нея се споменава името Мехмед Бей като поръчител на фонтана. Смята се, че този Мехмед Бей е бил Ашик Пир Мехмед Челеби, преподавател, починал в Скопие. Камъкът с изображението на патицата е много по-стар от самия фонтан. През 2002 г. търсачи на съкровища са счупили мрамора в търсене на злато; при изследването на останалите фрагменти се установило, че камъкът е византийски мрамор от 5-ти век. Когато фрагментите са обърнати и съединени, се появява мотив на кристаграма, което означава, че византийски майстор е обърнал камъка и е изваял изображението на обратната му страна. Мраморът е реставриран през 2010 г., като е възстановен оригиналният му вид. Евлия Челеби пише в своите пътеписи, че намира изображението на патицата под свода на този фонтан, разположен извън крепостта "Йедикюле", за невероятно красиво. От двете страни на фонтана има кръгли ниши, в които са поставени плочи за дарения. Не ги пропускайте. Сега погледнете към квартала зад вас. Според информацията в Уикипедия, Фетхюл Мехмед, след Източник: Уикипедия, Казлъ Чешме; Уикипедия, Казлъчешме; Община Зейтинбурну, История на нашия район; Будак, Списание по политически науки на Университета "Мармара".

Докато пътувате от Казлъчешме, приближавайки се към стените от западната страна, ще видите, че на тази точка не гледате към вътрешността на крепостта, а към външната ѝ част. Първо се опитайте да разберете как е изградена тази стена. Черните стени, построени по време на управлението на Теодосий II, са съставени от три слоя: най-вътрешната, дебела основна стена, по-ниската външна стена пред нея и широкият ров пред нея. Основната стена е с дебелина 4,5 до 6 метра и височина около 12 метра, докато външната стена достига височина 8,5 до 9 метра. Обърнете внимание на червените тухлени ленти, вградени в каменната зидария; те не са просто декоративни, а укрепват стената, като свързват тухлите към каменната основа. Ровът е широк 20 метра и на места достига дълбочина 10 метра; все още можете да видите надземните стени, които го разделят на участъци. След това насочете поглед към Златната порта. Златната порта, церемониалната порта на Византия, е мястото, през което императорите влизали в града при завръщането си от победи и по време на държавни церемонии, като коронации. Има спорове за това през чието управление е построена портата; изследователите са разделени между управлението на Теодосий I и Теодосий II, като повечето съвременни изследователи смятат, че е построена по време на управлението на втория. През последните години на Византия отворите на портата са били зазидани, за да се намали отворът; все още можете да видите отвън голямата арка, зазидана между мраморните кули от двете страни. Гравира от 1685 г. показва, че външната част на портата е била украсена с релефни пана по това време; останките от тези скулптури се съхраняват в Археологическите музеи в Истанбул. Мехмед II Фатих построява крепостта Йедикуле (Седем кули) през 1458 г., като добавя три големи кули към четирите кули, които вече са съществували на вътрешната стена. Крепостта губи своята функция на порта и през по-голямата част от периода на Османската империя е използвана като съкровищница, архив и държавен затвор. Търсете и малката порта Йедикуле, която се намира непосредствено до крепостта; изследователите имат различни мнения дали тази порта е построена по време на Византийската или Османската империя. Сега погледнете към подножието на стените, към зелените ивици около рова и пътя. Според уебсайта на Министерството на културата и туризма, градините Йедикуле, разположени в подножието на стените между портите Мевлянакапи и Йедикуле, са жива До Топкапъ можете да стигнете с около три километра пеша; ако се уморите, автобус номер MR11 също пътува в същата посока. Източници: Уикипедия, Стените на Константинопол; GoTürkiye, Стените на Истанбул; Уикипедия, Йедикуле; Уикипедия, Затворите на Йедикуле.

Когато стигнете до Топкапъ от външната страна на стените, широката зелена площ отсреща е Топкапъ Културен парк, а музеят се намира в рамките на този парк. Според официалния сайт на музея, това място наскоро е било мястото на автогарата Тракия; след преместването на автогарата, паркът е създаден, а музеят е отворен за посетители през 2009 г. Според Уикипедия, строителството на парка започва през 1999 г., а паркът обхваща площ от 354 000 квадратни метра. Преди да влезете в музея, спрете пред вратата и огледайте околността, защото местоположението на музея е част от историята. Според официалния сайт, от мястото, където се намира музеят, се виждат стените Едирнекапъ отляво, стените Топкапъ отпред и стените Силиврикъпъ отдясно. Топкапъ е бизантийската порта на свети Романос, а името му произлиза от голямата оръдейна установка, разположена срещу нея по време на обсадата през 1453 г. В музея обиколката започва с изложба. Тази част, подготвена от историците Ерхан Афюнча и Къшюн Йълмаз, разказва историята на града – от основаването му до обсадата, завладяването и строителните дейности на Фатих Султан Мехмед – чрез миниатюри, гравюри и картини. Не преминавайте изложбата набързо; контекстът на сцената, която ще видите на горната платформа, е тук. В края на изложбата преминавате през къс, тъмен коридор и се озовавате на платформата с панорамната картина. Картината е нарисувана върху вътрешната повърхност на полусфера с диаметър 38 метра и заема двуизмерна площ от 2350 квадратни метра. Частта от 650 квадратни метра между картината и платформата е наистина триизмерна; тук са поставени копия на оръдия, оръдейни колички и барутни бъчви. Според официалния сайт, в картината има около 10 000 фигури, а фигурите започват с човешки размери и намаляват към хоризонта. Веднага щом стъпите на платформата, вдигнете поглед: небето се простира без прекъсване от горната част на картината, така че не можете да прецените къде свършва картината. Музеят обяснява първоначалното усещане за объркване, което посетителите изпитват в тези първи моменти, като го свързва с факта, че картината няма ясно начало и край. След това се разходете бавно и разгледайте пукнатините в стените. Според Уикипедия, разрушените части от стените и техните размери са изобразени въз основа на доклад за ремонта на стените, представен на първия губернатор на Истанбул,

Джамията се намира извън стените на Топкапъ, на ъгъла, където се пресичат старата улица Давутпаша, гробището Топкапъ и магистралата Е-5; до нея се стига за няколко минути пеша от мястото "Panorama". Според Ислямската енциклопедия на Турската фондация за развитие, сградата е известна още като Джамията на Тъкяджи Ибрахим Чавуш, Джамията на Аракийджи Ибрахим Ага и Джамията на Тъкяджи. Тя е построена по поръчка на Тъкяджи Ибрахим Ага, чието име произлиза от занаята, с който си е изкарвал прехраната. Преди да влезете в двора, погледнете чешмата, разположена на ъгъла. Тази чешма, най-старата сграда в комплекса, е построена през 1578 г. от Ибрахим Ага, според надписа, запазен вътре в джамията. Надписът на мраморната чешма срещу нея гласи, че тя е добавена през 1820 г. от везира Дервиш Мехмед Паша; това е последната сграда, добавена към комплекса. Надписът над вратата на джамията показва, че сградата е завършена през 1592 г., а втората чешма, разположена до източната врата на двора, е от периода 1593-1594 г. Отвън ще забележите, че джамията е доста скромна: това е малка сграда с покрив с начупени ръбове, изградена от редуващи се редове камък и тухла, с малко пространство за последните редици вярващи, поддържано от дървени колони. Пребройте дървените колони: осемнадесет от външната страна и десет от вътрешната. Според TDV, въпреки скромните си размери, джамията е важна заради техниката на строителство и богатството на интериора, където могат да се наблюдават детайли, които не са толкова очевидни в подобни сгради. Минаретът, изграден от обработен камък, се намира в северозападния ъгъл; има квадратна основа, шестнадесетстранно тяло и един балкон. Посетете джамията извън часовете за молитва, съблечете обувките си, влезте с дрехи, покриващи раменете и коленете, и бъдете тихи. Веднага щом влезете, погледнете нагоре. Според TDV, дървеният купол с диаметър около 5,5 метра, покриващ вътрешността, не е видим отвън; той е скрит под покрива и е поддържан от осмоъгълна конструкция с дървени релефи. Вътрешното пространство е почти квадратно; според TDV, размерите са приблизително 11,2 и 11,7 метра, а височината е около 6,2 метра. Балконът е поддържан от десет Според текста, комплексът е реставриран по време на управлението на Махмуд, а през 1985 г., благодарение на работата на Генералната дирекция за вакуфства, са били разкрити дърворезби по дървените колони. Сградата е подложена на основен ремонт след 2005 г. При завръщането си можете да се качите на трамвай линия T1 от Топкапъ или да слязете на автобус MR11 до Казлъчешме и да се прехвърлите на влака Marmaray. Източници: Ислямска енциклопедия на Турската фондация за изследвания, комплекс "Такъдже Ибрахим Ага"; Уикипедия, комплекс "Такъдже Ибрахим Ага".