Беикоз: Стъкло, Обувки и Парк.

Започнете деня си с посещение на музея; той отваря врати сутрин и разказва историята на стъкларската традиция, която е прославила Бейкоз. Музеят носи името на фабриката Beykoz Cam ve Billurat Fabrika-i Hümayunu, основана през османската епоха в този район и считана за най-важната стъкларска фабрика на своето време. Историята на стъклото от Бейкоз датира от края на 18-ти век: според Уикипедия, султан Селим III изпраща мевлеви дervиш Мехмед Деде във Венеция, за да научи техники за работа със стъкло. След завръщането си, Мехмед Деде отваря ателие в Бейкоз, а производството по-късно е разширено от Фети Ахмед Паша, началник на арсенала в Топахане. Стъклата "чешм-и бюлбюл", чието име означава "окото на сокола" и са украсени с бели спирални орнаменти и флорални мотиви, са най-известните примери за тази традиция.

Сградата също е част от историята. Абрахам Паша, вратар на египетския валия Исмаил Паша и повишен във везилство от султан Абдулхамид II, построява в парцела си в Бейкоз вили, птицеферми, басейни, театър и конюшни през 19-ти век. Каменната сграда на конюшните, която е запазена до днес, е реставрирана от Националните дворци и е отворена като музей на 9 април 2021 г.

В музея са изложени около 1480 експоната, разделени в 12 тематични секции; освен турските стъкла, има и произведения, създадени в Европа за османските дворци. Докато се разхождате между витрините, обърнете внимание как една и съща форма, например кана или купа, се е променяла в различни ателиета и през различни епохи; истинското богатство на колекцията се разкрива в тези сравнения.

Музеят е затворен в понеделник; проверете работното време и информацията за билети на уебсайта на Националните дворци. Градината на музея е част от площ от около 360 декара и е дом на 117 вида дървета; разходете се из градината, за да видите някои от редките видове, донесени по времето на Абрахам Паша.

Източник: Национални дворци; EBA (Извънкласно обучение); Уикипедия.

След музея, продължете разходката си сред дърветата в парка "Беикоз". Този парк, известен още като "Паркът на Абрахам Паша", се простира между централния район на Беикоз и квартал Пашабаче, разположен на склоновете на Босфора, и заема площ от 27,9 хектара. Името си дължи на Абрахам Паша, живял между 1833 и 1918 година. Според легенди, пашата е бил приятел на султан Абдулгазиз и е спечелил тази обширна площ в игра на табла.

По време на управлението на Абрахам Паша, теренът е бил облагороден от френски градинари, а екзотични растения и дървета, които не са били характерни за Османската империя, са били засадени. Търсете следи от ландшафта от този период: според източниците, в парка има две големи изкуствени пещери, пет басейна, единият от които съдържа малък изкуствен остров, и три изкуствени водопада, изградени от скали. Вили и малък театър са изчезнали с течение на времето; театърът е унищожен при пожар през 1937 година. Част от парка, закупена от Абдулхамид II, в един момент е била отворена за обществеността под името "Градината на Свободата".

Днес паркът се управлява от общината на Истанбул и е отворен за обществеността, функционирайки като зона за отдих. Има алеи за разходки, детски площадки, места за пикник и социален център. От източната страна, паркът се слива с естествена гора. През уикендите може да бъде претъпкан с хора, идващи за пикник, затова е препоръчително да го посетите през седмицата, за да се насладите на спокойна разходка. Пътеките са неравни на места, затова носете удобни обувки.

След като излезете от парка, се спуснете надолу към брега. Центърът на Беикоз е на около километър разстояние; когато стигнете до пристанищния площад, ще видите третата спирка от маршрута – чешмата "Ишак Ага".

Източник: Община Беикоз; Уикипедия.

Този открит фонтан, разположен срещу пристанището в Бейкоз, е известен сред местните като "Десетте фонтана" и е един от символите на района. Преди това на това място е имало фонтан, построен от Бехруз Ага. Митническият служител Ишак Ага реставрира сградата през 1159 година, което отговаря на 1746 година. Според "Ислямската енциклопедия" на Турската религиозна фондация, Ишак Ага е построил пет фонтана в Истанбул, четири от които са в Бейкоз. Същата енциклопедия посочва, че строителният надзорник при строителството на джамията Аязма в Ускюдар също е бил този Ишак Ага.

Разгледайте сградата, обикаляйки я. Частта с перваза е с ширина около 6 метра, дължина 8 метра и височина 4 метра; покривът с надвиснала част е поддържан от осем тънки мраморни колони и дванадесет заострени арки. В задната част има резервоар, ограден от стени. Водата непрекъснато тече от десет бронзови тръби на предната част и се стича в мраморен съд; именно тези десет тръби дават името на фонтана. Двете тръби в средата са по-големи от останалите. Източникът на водата е скалист склон, известен като Шахинкая.

Разгледайте надписа: написан е с позлатени букви върху зелен фон, с изящен стил на калиграфия, в един ред, и е дело на калиграфа Едирнели Емин Ефенди. Частите с арките и покрива са били реставрирани с бетон по-късно; фонтанът е претърпял реставрации през 1948-1950, 1986, 2005-2006 и 2016-2017. Собствеността е на Генералната дирекция на вакуфските имоти и от 1972 г. е регистриран като обект, подлежащ на опазване.

Седнете на площада за няколко минути и наблюдавайте обикновения живот между пристанището и фонтана. След това се разходете по крайбрежието в посока Ялъкьой; дворецът Меджидие е на около километър оттук.

Източник: "Ислямската енциклопедия"; Уикипедия.

В Ялъкъой, на брега, където в миналото е бил известен като "Хюнкар Искелеси" (Императорски кей), се намира дворецът Меджидие, разположен на върха на градина, която се издига на тераси от брега на морето. Дворецът е построен по поръчка на египетския валия Кавалалъ Мехмед Али Паша, който започва строителството му през 1845 г. като подарък за султан Абдулмеджид. След смъртта на пашата, синът му Саид Паша завършва строителството през 1854 г. и го предава на султана. В първите години дворецът е използван за кратки разходки, а по-късно е предназначен за приемане на чуждестранни държавници и посланици.

Двуетажната сграда, изградена от камък и тухли, има неокласически фасад. При облицовката на фасадата са използвани камъни, донесени от Италия, заедно с местен бял мрамор. Вътре ще видите декорации, изработени от цветни дървени елементи. Исторически документи споменават мебели с позлатени детайли, тъкани от Хереке и кристални свещници. В градината потърсете малка постройка, наречена "турска баня", чиито вътрешни стени са украсени с мидени черупки. Повечето от сервизните помещения, като кухнята, банята и оранжерията, не са запазени до днес.

През 20-ти век дворецът не е свързан с кралското семейство. Той е бил сиропиталище, през 20-те години е използван за лечение на пациенти с трахома, през 1953 г. е превърнат в санаториум, а през 1963 г. – в болница за детски белодробни заболявания. През 1997 г. е прехвърлен към "Национални дворци", а след реставрация между 2010 и 2016 г., на 11 април 2017 г. е отворен за посещения като музей.

Дворецът е затворен в понеделник. "Национални дворци" продават отделни билети и за градината; дори и да не посетите интериора, си заслужава да се разходите из терасираната градина с изглед към Босфора. Проверете актуалните часове на работа и цените на официалния уебсайт. Оттук, като се разходите няколкостотин метра по крайбрежието, ще стигнете до последната спирка на маршрута.

Източник: "Национални дворци"; Уикипедия.

Последната спирка на маршрута е Beykoz Kundura, една от най-старите фабрики в Истанбул. Историята ѝ започва през 1810 г., когато е закупена кожработилница по заповед на султан Махмуд II. Съоръжението е създадено за производство на кожени материали за армията и с течение на времето се превръща във фабрика за кожени изделия и обувки. През 1933 г. е прехвърлена на новосъздадената компания Sümerbank и получава името "Sümerbank Кожани изделия и обувки". Производството достига 2 милиона чифта обувки годишно през 1968 г. и 2,5 милиона чифта през 1975 г.; в най-натоварения период там са работили около 3000 души. Фабриката е затворена през 1999 г. с решение на Министерския съвет и е продадена през 2003 г.

Днес сградите от камък и тухла функционират като културно-артистично и филмово пространство. От 2005 г. там се провеждат снимки за кино и телевизия. Проектът "Kundura Hafıza", стартиран през 2015 г., събира архивите на фабриката и спомените на служителите; през 2018 г. старата котелна зала е реновирана и превърната в "Kundura Sinema" и "Kundura Sahne".

Най-важното, което трябва да знаете за посещението: Beykoz Kundura не е място, където може свободно да се разхожда през целия ден. Според уебсайта на институцията, посетителите могат да идват, за да участват в планирани събития, а обиколките се организират по предварителна заявка. При планирането на маршрута, проверете графика за филмови прожекции, концерти или изложби на уебсайта. Ако намерите вечерна прожекция или театрално представление, ще можете да завършите деня си в старата котелна зала на фабриката.

Ако няма събития, можете да видите сградите на фабриката от камък и тухла от крайбрежната алея. Можете да се върнете пеша до центъра на Beykoz и оттам да се качите на автобуси, които пътуват към Üsküdar или Kadıköy.

Източник: Официалният уебсайт на Beykoz Kundura; Уикипедия.