От парни локомотиви до високоскоростни влакове: Железопътният транспорт в Анкара.

Започнете от стара част на гарата, от сградата на дирекцията, построена през 1892 г., която днес е известна като Резиденцията на Ататюрк и Железничарски музей. Тази двуетажна сграда, построена от компанията "Анадолски железопът", е служила като щаб и жилище след пристигането на Мустафа Кемал в Анкара на 27 декември 1919 г., а стаите на горния етаж са били използвани за подготовка на решения като Парижкия договор. Сградата е открита като музей на 24 декември 1964 г. и е първият музей с особен статут, контролиран от Министерството на културата. На първия етаж се намира железопътният музей, който се състои от пет секции: документи от 1856 г. насам, образци от релси, табели на локомотиви, телеграфни машини, сребърни сервизи от спални и ресторантните вагони, позлатен миниатюрен вагон, подарен на султан Абдулхамид II, и голямата картина на Ибрахим Чали, датирана от 1920 г., която изобразява жени, работещи с каруци по време на националната борба. На горния етаж са разположени приемната зала, кабинетите и спалните, обзаведени с мебели от епохата, както и стаята на Фикрие Ханим. Отвън се намира бял специален вагон, използван по време на обиколките на страната между 1935 и 1938 г.

След това се отправете към сградата от 1937 г. Тази гара в стил ар деко, чийто проект е на Шекип Акалън, е открита на 30 октомври 1937 г. и е част от комплекс, включващ часовникова кула, ресторант, жилищни сгради и административни постройки. Обърнете внимание на височината и симетрията на главната зала, както и на каменните орнаменти на фасадата. На платформите все още могат да се видят дълготрасени влакове като "Източният експрес", "Експресът на езерото Ван" и "Синият влак на Измир", а тук се намира и гара "Башкентрай". За информация относно дните и часовете на работа на музея, посетете страницата на музеите на TCDD; сутрин рано е по-спокойно.

Източник: Уикипедия (Анкара Гара; Резиденцията на Ататюрк и Железничарски музей); Културен портал.

След като се отклоните от площад "Гар" към булевард "Хиподром", дългата сграда с каменна фасада, която ще видите, е централната сграда на Държавните железници. Конструкцията, проектирана от висококвалифицирания архитект Бедри Учар от Министерството на строителството, започва през 1939 г., а централната част е завършена през 1941 г. Сградата, чиято стоманобетонна конструкция е облицована с камък и съчетава опростени класически елементи, е един от първите примери за националния архитектурен стил. Ако я сравните с гарата, построена през същите години и изразена в стила "Арт Деко", ще забележите как двата периода се различават. Първоначалният проект предвижда правоъгълен вътрешен двор и по два крила от всяка страна, но поради липса на място и желание за конферентна зала, всички части са построени на четири етажа. Първите две крила са завършени през 1958 г., третото през 1974 г., четвъртото през 1979 г., а конферентната зала е добавена през 1986 г.

Това е държавна сграда, в която не се влиза; мястото е посочено за наблюдение отвън. Разходете се по тротоара и разгледайте фасадата, забележете повтарянето в подредбата на прозорците, фугите на каменната облицовка и акцента на главния вход; в контраст с извитите линии на гарата, тук всичко е с прави ъгли и излъчва сериозност. От другата страна на булеварда се издига Парашутната кула на ТУК, открита през 1937 г.; заедно с гарата, тези три сгради събират три различни архитектурни стила от едно и също десетилетие на един и същ площад. Тази сграда е централата на Държавната администрация за железниците и пристанищата, учредена през 1927 г., която от 1953 г. носи името TCDD; оттук е управлявана железопътната мобилизация, която почти удвои дължината на железопътните линии през първите двадесет години от Републиката. За снимки е най-добре да посетите сградата сутрин, когато слънцето осветява фасадата. Оттук, по булевард "Джелал Баяр", се стига до гарата за високоскоростни влакове за няколко минути.

Източник: Уикипедия (Централна сграда на TCDD; Парашутната кула в Анкара).

Историческата гара е разположена непосредствено до модерната сграда от стъкло и стомана, която е символ на ерата на високоскоростните влакове в Анкара. ЖП гарата за високоскоростни влакове в Анкара, построена по модела "проектиране-строителство-експлоатация", беше открита на 29 октомври 2016 г. Тя разполага с 194 460 квадратни метра застроена площ, осем етажа, шест коловоза и три перона, и е проектирана да обслужва до 50 000 пътници на ден. При строителството на тази сграда, откритият музей на локомотиви, разположен до старата гара, беше премахнат, което означава, че под пероните се намираше музей, посветен на предишната ера на железопътния транспорт.

Историята на високоскоростните влакове в Анкара започва тук. Първата линия, свързваща Анкара и Ескишехир, беше открита на 13 март 2009 г. Влаковете от серия HT65000, произведени в Испания, се движеха със скорост до 250 километра в час. Пътуванията между Анкара и Коня започнаха през август 2011 г., а линията беше продължена до Пендик на 25 юли 2014 г. и до Халкалъ на 12 март 2019 г. Линията между Анкара и Сивас беше открита на 26 април 2023 г. Днес пътуването между Анкара и Истанбул отнема около пет часа, а в състава на влаковете са и сериите HT80000, които достигат скорост до 300 километра в час.

Посетете пътническата зона, където ще видите билетните каси, залите за изчакване и търговските площи. На таблото за заминаващи ще видите влаковете, пътуващи до Истанбул, Коня, Караман и Сивас. Тъй като достъпът до пероните е след проверка на билетите, любителите на влаковете могат да ги наблюдават отблизо през големите стъклени прозорци на горния етаж, гледащи към гарата. Има пешеходна връзка между старата и новата гара. Пътниците, пристигащи с метрото Başkentray, могат да се прекачат на високоскоростния влак за няколко минути. За разписания и билети, посетете уебсайта на TCDD Taşımacılık. Оттук можете да стигнете до CerModern за десет минути, като се движите по булевард Celal Bayar и завиете към улица Altınsoy.

Източник: Wikipedia (Гара за високоскоростни влакове в Анкара; Високоскоростна железопътна линия Анкара-Истанбул); Wikipedia (Високоскоростни влакове в Турция).

Веднага след национализацията на железопътната линия, през 1926-1927 г., зад гарата са построени работилници за поддръжка на локомотиви и вагони. Държавните железници използват тези хангари с периодични ремонти до 1995 г., след което сградите остават неизползвани. Проектът на Семра и Озкан Уйгур не предвижда разрушаване на запазената работилница, а я реновира и я обгражда с прозрачна, извита стена. Новата стена се свързва с останалите хангари като обвивка, оформяйки вътрешен двор с многофункционално предназначение. Реставрацията, започнала през 2008 г., завършва през април 2010 г., и комплексът е открит като художествен център, наречен CerModern, на площ от 9380 квадратни метра.

Тук наследството на железопътната линия е в основата на изложбите. В изложбените зали можете да видите тухлените стени на хангарите, високата стоманена конструкция на покрива и големите отвори на вратите; произведенията на изкуството са поставени в този мащаб. Дворът е оборудван за открити събития и места за сядане; можете да си починете тук или да използвате кафенето на центъра. Програмата се променя постоянно, затова проверете актуалната изложба и условията за вход на cermodern.org; някои изложби са платени, а дворът и фоайето са безплатни.

Адрес: Altınsoy Caddesi No:3, Sıhhiye; ако идвате от гарата, отклонете се от булеварда и улицата ще ви отведе директно до входа. На широкия площад пред сградата, погледнете към железопътната линия и за последен път се насладете на сградите, подредени по протежение на линията: административната сграда от 1892 г., гарата от 1937 г., централното управление от 1941 г., гарата за високоскоростни влакове от 2016 г. и работилницата от 1926 г., разположени на разстояние от един километър. Оттук можете да стигнете до Kızılay с метрото M2, с Ankaray или пеша през Sıhhiye.

Източник: Wikipedia (CerModern); Arkiv (проектът Cer Modern).

За да видите парни локомотиви в Анкара, днес трябва да посетите Музея на науката и технологиите на ODTÜ. Музеят на открито с парни локомотиви, създаден от TCDD през 1991 г. близо до гарата, по протежение на булевард "Джелал Баяр", беше премахнат в края на 2013 г. поради строителството на високоскоростната железопътна линия и "Başkentray"; около десет парни локомотива (произведени от немски, американски, шведски и британски компании като Henschel, Baldwin, NOHAB и Vulcan Foundry между 1912 и 1948 г.) и вагон за пътници от дърво, датиращ от 1909 г., бяха преместени в съоръженията на TCDD в Бехичбей. Част от тях бяха преместени в откритата експозиция на Музея на науката и технологиите на ODTÜ. Тъй като зоната в Бехичбей е затворена за посещения, тази градина е мястото, където локомотивите са изложени и е достъпна за обществеността.

Музеят е основан през 2003 г., а строителството му е завършено между 2001 и 2005 г. Той се състои от четири секции: изложба за историята на науката и технологиите в Големия силоз, хангар, посветен на историята на транспорта, интерактивен научен център "UFO" с над петдесет експеримента и открита експозиция. В откритата зона, освен локомотивите, има и самолети C-47 и F-104, както и отделни секции за колекция от класически автомобили и планетариум. Можете да се приближите до локомотивите, да разгледате диаметъра на колелата, размерите на парниковия котел и табелите с информация за производителя; експериментите в "UFO" са чудесен начин за почивка за семейства с деца.

Слезте на станция "ODTÜ" на метро линия M2 и влезте в кампуса през врата Metro A2; за гости входовете са A1, A4, A7 и Metro A2, но е необходима регистрация, затова не забравяйте да си носите документ за самоличност. Музеят е отворен през делничните дни; за информация относно графика през уикенда и евентуални такси, посетете tbm.metu.edu.tr. За да не пропуснете това място, планирайте посещението си през делничните дни.

Източник: Уикипедия (Музей на науката и технологиите на ODTÜ; Музей на открито с парни локомотиви на TCDD); ODTÜ TBM; ODTÜ Вътрешни услуги.

Последната спирка на маршрута е първият пример за железопътната политика на Република Турция в Анкара. Държавата създава администрацията на железопътната линия Анкара-Багдад на 24 май 1924 г. и започва изграждането на линията към изток: участъкът Анкара-Яшъхан е открит на 17 април 1925 г., Йеркьой на 20 ноември 1925 г., а Кайсери е открит на 29 май 1927 г. с церемония, на която присъства министър-председателят Исмет Индьону; линията достига Сивас на 30 август 1930 г. и Карс на 20 октомври 1939 г. ЖП гарата Каяш, разположена на източния изход на града, е една от първите станции по тази линия и сградата ѝ е пример за турския неокласицизъм от периода на Първата национална архитектура; ако погледнете подредбата на прозорците и корнизите, ще забележите прилики с други сгради в Анкара от същите години.

Днес гарата е крайната точка на линията Başkentray. Приградската линия Синджан-Каяш, която функционира от 1972 г., беше затворена на 11 юли 2016 г., за да бъде модернизирана до метро, и отново беше отворена на 12 април 2018 г. като линия с дължина 37,5 километра и 24 станции; в Каяш има три перона и седем коловоза, два от които са за приградски влакове. Тук спират влаковете "Източен експрес", "Експресът на езерото Ван" и високоскоростният влак Анкара-Сивас; възможно е да се наблюдава преминаването на дългоразточен влак от ръба на перона следобед.

До тук може да се стигне от университета ODTÜ с линията M2 до Къзълай, с трамвая Ankaray до Кърталъш, след което да се прекачите на линията Başkentray, или директно от гарата; пътуването от Синджан до Каяш по цялата линия отнема 49 минути. За връщане може да се използва същият влак, за да се слязе на гарата, което завършва маршрута на същото място, откъдето започна. Вътрешността на гарата не е достъпна, но перонът и площадът са отворени; оттук преминават автобусните линии на EGO, които се движат в посока Мамак и Къзълай.

Източник: Wikipedia (ЖП гара Каяш; Железопътна линия Анкара-Карс); Vikipedi (Başkentray; Железниците на Република Турция).