
Пътят на крепостите и планинските пасища в Ардвин.
Влез, за да харесваш и оценяваш
Този маршрут съчетава две характерни черти на провинция Артвин: крепостната архитектура, разположена в дълбоки долини, и горските райони в североизточния район на провинцията. Четирите спирки са подредени последователно, без връщане: от долината Хатила до град Ардануч, оттам до крепостта Сатлел в град Шавшат и накрая до националния парк Карагьол-Сахара.
Долината Хатила е избрана като първа спирка, тъй като според портала за култура, тя е достъпна от центъра на провинция Артвин по стабилизиран път с дължина 10 километра, което позволява да започнете деня с кратко пътуване. Тук се вижда млада и тясна долина, богата на растителност, с вулканични скали, каньони и тесни проходи. Според източника, в района има 530 вида растения, от които 85 са реликтни и ендемични видове; затова е необходимо да се разхождате в долината, без да докосвате растенията, само да ги наблюдавате. Поставянето на тази природна спирка в началото на маршрута ви позволява да разгледате историческите обекти с по-спокойна нагласа през останалата част от деня.
Втората спирка е крепостта Ардануч. Според портала за култура, крепостта се намира на 39 километра от центъра на провинция Артвин. Фактът, че това е единственият пример в провинцията, където външната и вътрешната крепост са разположени заедно, прави това място най-полезното от архитектурна гледна точка. Външната крепост се нарича Адакале, а вътрешната – Гевхерник; надписът на арабски език в портала датира от 1563 г.
Третата спирка е крепостта Сатлел, която се намира непосредствено до пътя, на около два километра от центъра на град Шавшат. Нейният план, разположен върху основната скала, кулите, цилиндричната кула и изкопаният в скалата резервоар, предлага различен тип крепост в сравнение с тази в Ардануч. Посещението на двете крепости последователно дава възможност за сравнение. Годината на построяване на Сатлел е неясна, тъй като няма надпис; източникът посочва само, че може да се предположи, че е построена през IX век.
Последната спирка е националният парк Карагьол-Сахара, който свързва пътуването с гората и планинските пасища. Според източника, Карагьол е езеро, образувано вследствие на свлачище; в района на Сахара се простират планински пасища, разположени на височина между 1700 и 1800 метра, изградени от базалтови скали, където се провеждат фестивалите на цвеклото. Езерото, образувано вследствие на свлачище, и планинските Източници:
- Културен портал, Национален парк "Хатила Вадиси", https://www.kulturportali.gov.tr/turkiye/artvin/gezilecekyer/hatila-vadisi-milli-parki
- Културен портал, Ардануч / Крепостта Гевхерник, https://www.kulturportali.gov.tr/turkiye/artvin/gezilecekyer/gevhernik-kalesi-i-derece-arkeolojik-sit-alani
- Културен портал, Крепостта Сатлел, https://www.kulturportali.gov.tr/turkiye/artvin/gezilecekyer/satlel-kalesi
- Културен портал, Национален парк "Сахара Карагьол", https://www.kulturportali.gov.tr/turkiye/artvin/gezilecekyer/sahara-karagol-milli-parki
- Община Шавшат, Национален парк "Карагьол-Сахара", https://www.savsat.gov.tr/karagol-sahara-milli-parki
Спирки на маршрута

Национален парк "Хатила Вадиси".
Входът към долината Хатила се осъществява по стабилизиран път с дължина 10 километра, който се отклонява от центъра на провинция Артвин. Уебсайтът "Културна порта" посочва, че пътят е стабилизиран. Преди да посетите, проверете състоянието на пътя и условията в парка в съответните институции, особено след валежи. Когато стигнете до долината, първото нещо, което трябва да направите, е да се отпуснете и да не бързате, тъй като това място е предназначено повече за наблюдение, отколкото за разходки. Река Хатила е гръбнакът на долината, а парковата територия обхваща тази река и нейните притоци. Според източниците, долината е с V-образна форма, с тясна основа и е сравнително млада. Когато погледнете склоновете, веднага ще разберете това описание. Наклонът на склоновете достига до 80%, а на някои места и до 100%, затова внимавайте и не се приближавайте твърде много до склоновете, когато снимате. По протежение на реката има стръмни участъци, които са довели до образуването на водопади. Ако искате да видите водопади, следвайте звука на водата и наблюдавайте от безопасно място, без да стъпвате близо до ръба. В средната част на долината се наблюдават каньони и тесни проходи. Повдигнете поглед и разгледайте скалните образувания. Според източниците, повечето от скалите в района са резултат от дълбочинна вулканична активност. Обърнете внимание на разликите в цвета и текстурата на скалите, тъй като източниците свързват тези литологични различия със стръмните участъци. Растителността в средната и горната част на долината е много богата и гъста. Както е посочено в "Културната порта", в района има 530 вида растения, от които 85 са реликтни и ендемични. Сред дърветата се срещат смърч, ела, бор, бук, ясен, люляк и дъб. Сравняването на стволовете и листата е добър начин да се запознаете с различните видове. В слоя на храстите и млади дръвчета се срещат роза, орех, чемшир, малина и шипка. Сред тревистите растения са коприва, ягода, папрат, риган, бъз и коприва. Не откъсвайте никакви растения; разпознаването на ендемичните видове изисква експертни познания, затова се отнасяйте с уважение към всички растения. Източниците също така споменават животински видове, включително планинска коза, катерица, лисица, мечка, вълк, лисица и елен. Сред птиците се срещат планински петел, кеклик, дяволска птица, ястреб и сокол, а сред рибите - пъстърва. Не приемайте този списък като гаранция за

Крепостта Ардануч.
Крепостта Ардануч се намира на 39 километра от центъра на град Артвин, в квартал Адакале, който е част от централния район на Ардануч. Крепостта се издига на хълм в района и е препоръчително да се ориентирате в нейното местоположение от разстояние, преди да се приближите. Според портала "Култура", крепостта се състои от външна и вътрешна част. Външната част, известна като Адакале, обхваща по-голямата част от комплекса. Вътрешната част е известна като крепостта Геверник. Тази структура с две части е единственият пример за крепост с външна и вътрешна част в провинция Артвин. При разглеждането на крепостта, имайте предвид тази разлика: първо се ориентирайте във външната част, а след това се насочете към вътрешната. Търсете монументалната порта, която е най-забележимата част от крепостта и осигурява достъп до вътрешността. Арабският надпис на портата датира от епохата на Султан Сюлейман. Според надписа, входът на крепостта е построен през 1563 г., а вероятно през този период са извършени и ремонти на стените. Дори и да не можете да прочетете надписа, разгледайте местоположението му, начина, по който е обработена камъка, и околностите на портата. Първоначалната конструкция на крепостта датира от периода преди Средновековието. След различни промени в собствеността, тя е възстановена през 5-ти век от новата ера и за известно време е служила като столица на Иберийското кралство. В текста се споменава, че впоследствие е преминала през ръцете на Сасанидите, Византийците, Абасидите и Грузинското кралство Багратиони. Докато разглеждате стените, имайте предвид тази дълга и сложна история; трябва да се мисли за следите на много епохи, а не само на една. През 1551 г. крепостта е завладяна и превръща в османски санджак. През османския период в района на Ардануч се е печалила златни и сребърни монети, и се смята, че името на крепостта произлиза от това. Трябва да се отбележи, че в района има и други регистрирани граждански и обществени сгради. Археологически разкопки в крепостта започнаха през 2021 г. Кои части от комплекса са отворени за посещения и какъв е напредъкът на разкопките може да се промени; за актуална информация се консултирайте с Областната дирекция за култура и туризъм на Артвин. За снимки, заснемете силуета на крепостта от откритите страни на хълма, а отблизо - детайлите на каменните структури. В края на деня, слабата светлина ще подчертае повърхността на камъка. Носете обувки с

Замъкът Сатъл.
Замъкът Сатъл се намира на пътя Ардвин-Шавшат, на около 2 километра от центъра на окръг Шавшат, в границите на квартал Сёгютлю. Поради разположението му на висока скала, силуетът му е видим дори от пътя. Това кратко посещение е най-компактната историческа спирка по маршрута; можете да опознаете района спокойно за около час. Първо разгледайте плана на замъка: според описанието, той е подобен на замъците от периода на Багратидите. Тъй като няма надписи, точната дата на построяването е неизвестна. Въз основа на сходствата в плана и архитектурните характеристики, може да се предположи, че е построен през IX век; това е оценка, а не точна дата. Споменава се, че замъкът е бил използван и през Османската епоха, като голяма част от стените са запазени. Общата площ на замъка е 3360 квадратни метра. В участъка, който се простира от север към запад, стените са почти липсващи; обърнете внимание на тази разлика, докато обикаляте района. В зоната, която започва от изток и се простира до западния край, има четири кули и стени, достигащи до половината от височината на кулите. Кулите достигат височина до около 13 метра. В югозападната стена има кула с цилиндрична форма, която се изпъква навън, подобно на кула. Размерите на тази кула са 6,10 x 5,35 метра, а височината ѝ е 15 метра. За да разберете плана на основата на кулата и дебелината на стените, направете бавен кръг около нея. Сред останките се намира и резервоар, издълбан в скалата. Тази система за събиране на вода е важен ключ за разбиране на ежедневната работа на замъка, разположен на върха на скала. В източната посока има две кули, разположени една до друга, с правоъгълна форма, широки 2,4 метра и покрити с полукръгъл свод. В средната стена има малък прозорец, който се отваря навън; разгледайте внимателно свода и отвора на прозореца. Съседната кула е разрушена отвътре, горните стени са паднали и е висока около 7 метра. Във всички части на замъка са използвани груби камъни и вар. Забележете неравномерността на зидарията с помощта на снимки отблизо. Не се приближавайте до скалите и разрушените стени, тъй като може да се подхлъзнете. Паркирайте автомобила си на безопасно място в близост до пътя и внимавайте за трафика. Сутрешната светлина и следобедната светлина осветяват различните части на замъка; ако имате време, го посетете два пъти. След Сатъл, пътят се изкачва към планинските пасища. Преди да продължите към Карагьол-Сахара

Национален парк Карагьол-Сахара.
Националният парк Карагьол-Сахара се намира в границите на окръг Шавшат и се състои от две отделни зони: Карагьол и планинската местност Сахара. Представете си тези две зони като две части от деня: отделете време за равнините на Сахара и за брега на езерото Карагьол. Според източника, езерото Карагьол е образувано в резултат на свлачище; водата, натрупана в ямата, останала след откъснатата скална маса, е създала езерото. В района се намират терени от палеоген и неоген, а по-голямата част от скалите са седиментни. Карагьол и околностите му са разчленени от долини, което поддържа активността на свлачищата и други масови движения на земните маси. Около езерото има гъсти гори, предимно от иглолистни дървета като смърч и бор. Наблюдавайте отражението на дърветата във водата; най-спокойното отражение се вижда в безветрените сутрини. Сред растителността в района се срещат борови дървета, ясен, горска роза, боровинки, орехи, горски ягоди, малини, папрати и ливадни треви. Сред животните се срещат мечки, вълци, рис, лисици, катерици, както и риби като пъстърва и шаран. Сред птиците са фазан, сокол, гълъб и гарван. Не се приближавайте до животните и не оставяйте храна. Горските райони на изток и запад от езерото са подходящи за еднодневни посещения и къмпингуване. В района на Багат, на североизток от езерото, има площи, подходящи за ски бягане. Уебсайтът на общината на Шавшат посочва, че градът е носител на титлата "Спокоен град". Същият уебсайт описва как през късната пролет езерото се покрива с лед, превръщайки се в бяла повърхност, наподобяваща сърце. Проверете прогнозата за времето и пътните условия преди да посетите. В района на Сахара има геоложка структура, съставена от базалт. На места, където базалтите са отстранени, се разкриват формации от терциерния период. Сахара е една от малкото равнини, разположени на надморска височина от 1700-1800 метра, на наклонен терен. В тези равнини, край река Решат, се провеждат фестивалите на цвеклото. За информация относно датите и условията, се консултирайте с общината на Шавшат. Уебсайтът "Културен портал" отбелязва, че тези фестивали привличат участници от други региони и допринасят за вътрешния туризъм. В района на планинската местност Коджабей се срещат растителни видове, характерни за алпийската зона.
Коментари
Зареждане...
