Музеите "Кьошк" и "Яли" в района на Северния проток.

В сърцето на гората Белоградчик, край пътя Бахчекьой-Кемербургаз, се намира арборетумът – жив колекция, където дървета и други дървесни растения са подредени по научен начин. Идеята възниква през 1949 г. от Хайретин Каяджък, преподавател в Лесотехническия факултет. След предложението му към Генералната дирекция по горите, започват дейности на площ от 38 хектара край пътя Буюкдере-Бахчекьой-Кемербургаз, а експерт от ботаническата градина на Сорбонския университет в Париж е поканен в Истанбул, за да подготви проекта. Въпреки че проектът не е завършен поради липса на финансиране, строителните и посадъчните дейности продължават до 1982 г. Същата година, по повод 100-годишнината от рождението на Ататюрк, арборетумът получава днешното си име. Основателите на арборетума са Генералната дирекция по горите, Горското управление на Бахчекьой и Лесотехническия факултет на Истанбулския университет "Черапахча".

По пътеките, които обграждат езерата, можете да се запознаете с различни видове, като борът "veimut", секвоята, бялата ела, синята ела, испанската ела и елата от Улудаг. Преди да посетите, разгледайте секцията "Какво да видите този месец" на уебсайта на арборетума, където ще намерите информация за най-интересните растения през текущия сезон. Правилата са строги: забранени са храна и напитки (с изключение на вода), домашни любимци, дронове, стативи, моноподи и стабилизатори. Плащанията се приемат само с кредитна или дебитна карта. Арборетумът е затворен в понеделник. Започнете деня си тук, с тиха разходка сред дърветата, преди да посетите музеите на вилите и именията – това ще ви помогне да намерите баланс.

Източник: Официалният уебсайт на Арборетума на Ататюрк; Уикипедия.

Тези две дървени вили в Бююкдере са дом на първия частен музей в Турция. Музеят, създаден под егидата на фондация "Вехби Коч", е създаден, за да представи колекцията от предмети, събрани от колекционерката Садберк Коч, и беше открит на 14 октомври 1980 г. – седем години след смъртта на Садберк Ханим, като семейството ѝ изпълни нейното желание. За да бъде създаден музеят, беше необходимо да бъдат изготвени и приети нормативни актове, позволяващи на частни лица да създават музеи.

Основната сграда е вилата "Азарян": закупена от семейство Коч през 1950 г., тази триетажна вила с дървен покрив се използваше като лятна резиденция. В периода 1978-1980 г. тя беше преобразувана в музей по проект на архитекта Седат Хакъ Елдем. Съседната вила беше реставрирана през 1988 г. и превърната в част от музея, известна като сградата "Севги Гьонул". Реставрацията беше отличена със наградата "Европа Ностра" същата година.

Започнете разглеждането от сградата "Севги Гьонул": тук се намира археологическа колекция, обхващаща периода от 6-то хилядолетие пр.н.е. до края на Византийската епоха, включваща предмети от глина, стъкло и метал. След това се отправете към вилата "Азарян": колекцията включва изникски керамични плочки и предмети от 15-ти до 17-ти век, както и колекция от облекла, бродерии и аксесоари, характерни за жените от Османската империя, от обувки до ръчен вентилатор. Докато обикаляте из стаите, не забравяйте да се насладите на гледката към залива през прозорците; тук ще разберете как изглежда морето отвътре на една вила. Днес колекцията се състои от около 20 000 експоната и се обогатява с временни изложби. Музеят е затворен в сряда, на 1 януари и на първия ден от религиозните празници.

Източник: Официалният уебсайт на музея "Садберк Ханим"; Уикипедия.

Сред небостъргачите на булевард "Бююкдере", зад високите стени, се намират тези имения, които са били домът на принц Абдълхамид през годините, когато е бил наследник на трона. Сградите, построени от султан Абдългазиз през 1860-те години, са били предоставени на неговия племенник, принц Абдълхамид Ефенди, през 1868 г. Името им произлиза от водоразпределителните резервоари, наречени "маслак", които са били разположени в района и са осигурявали вода за града. Абдълхамид отглеждал коне, животни, занимавал се със земеделие и закупил околните земи, създавайки обширно имение, което през периода на неговото управление е било известно като "Маслак Чъфтляк-ъ Хюмаюну" (Имперско фермерско стопанство). Според информация от Националните дворци, той е водил скромен живот със семейството си, давал уроци по музика на децата си, писал поезия и композирал музика, а често работел и в собствената си дърводелска работилница. Именно тук той е бил поканен да се възкачи на трона през 1876 г.

През периода на Републиката, именията са използвани като военна клиника от 1937 до 1982 г. След реставрацията през 1984 г., те са превърнати в музей-дом от Националните дворци. На площ от около 170 000 квадратни метра се намират сгради като харем, приемна зала, наблюдателна кула, басейн, баня, оранжерия, конюшни и кухня. Стаите, проектирани в типичен турски стил, впечатляват със своята простота и подредба. Сравнението с блясъка на двореца "Йълдъз" е интересно. Ако посетите през зимата, не пропускайте оранжерията: камелиите, донесени от Франция, когато Абдълхамид е бил принц, и засадени от него, цъфтят през зимата. Тропическите растения в оранжерията също са една от интересните части на градината. Затворено в понеделник.

Източник: Президентство на Националните дворци; Уикипедия.

Вила "Атли Кьошк" в Емирхан е сграда от 20-ти век. Преди това на това място е имало имението на Мустафа Паша. През 1889 г. султан Абдулхамид II подарява това имение на принц Никола от Черна гора. През 1923 г. внукът на хидивия Исмаил Паша, принц Мехмед Али Хасан, купува руините на имението и го разрушава, след което възлага на италианския архитект Едуард де Нари да проектира нова вила. Строителството е завършено през 1927 г., но принцът никога не е живял в тази вила. През 1951 г. Хаджи Омер Сабанджи купува вилата от семейството на хидивия и семейството започва да прекарва лятото си там. Името "Атли Кьошк" (Вила с кон) произлиза от бронзовата статуя на кон, изработена през 1864 г. от френския скулптор Луи Домас, която се намира в градината. Статуята е закупена от търг на имението "Мермер Конак" в Мода през 1952 г. и е пренесена тук.

През 1998 г. семейство Сабанджи предава вилата, заедно с колекцията си, на Университета "Сабанджи", а музеят е открит през 2002 г. На долния етаж са разположени мемориални зали, обзаведени с мебели, използвани от семейството, докато е живяло там, а на горния етаж се намира колекция от книги, изкуства и калиграфия. Колекцията от картини обхваща периода на късната Османска империя и Републиканския период. Към вилата е добавена модерна галерия, предназначена за изложби с голям мащаб. Мемориалните зали предлагат възможност да се види как е изглеждал животът в една вила, което е добър контраст с следващата спирка – вила, която е останала незавършена и е придобила репутация на обитавана от духове. Не забравяйте да отделите време и за скулптурата, фонтана, колоните и зелените площи с изглед към Босфора. Музеят е затворен в понеделник; съобщава се, че входът е безплатен във вторник, но проверете актуалните условия на официалния уебсайт.

Източник: Официалният уебсайт на Музея Сакип Сабанджи; Уикипедия.

В Румелихисар, близо до моста "Фатих Султан Мехмед", се намира сграда с червени тухли, наподобяваща замък, която първоначално е била известна като вила "Юсуф Зия Паша". Строителството на вилата, собственост на Юсуф Зия Паша, главен телохранител на египетския валия Аббас Хилми Паша, започва през 1910-те години. През 1914 г., когато започва Първата световна война и Османската империя се включва в конфликта, строителните работници са призовани в армията и строителството не е завършено. Поради незавършените етажи, които остават празни в продължение на десетилетия, сградата започва да се нарича "Прокълнатата вила" в квартала. През 1993 г. вилата е продадена. Проектите за заснемане, възстановяване, реставрация и реализация са изготвени от архитекта Хакан Кыран в периода 1995-2000 г. Фасадата, облицована с камък и тухли, е завършена в съответствие с оригиналния проект, като тухлите са донесени от Англия. Вътрешните пространства са преобразувани в модерна работна среда.

От 2007 г. сградата е централен офис на Borusan Holding. Borusan Contemporary превръща тази сграда, която през седмицата е офис, в арт пространство през уикендите. Изложбите са фокусирани върху фотография, видео, звук, светлина и софтуерни произведения, като обхващат най-широкото определение за "ново медийно изкуство". Фактът, че произведенията на изкуството са разположени до работните бюра и заседателните зали, прави посещението уникално. Сградата е разположена така, че да предлага гледка към Босфора, както към Черно море, така и към Мраморно море; обърнете внимание и на прозорците на изложбените етажи. Музеят е отворен само в събота и неделя; безплатните обиколки с екскурзовод продължават около 40 минути, могат да участват максимум 15 души и не се правят резервации. Поради евентуални временни затваряния по време на подготовката на нови изложби, е препоръчително да проверите официалния уебсайт преди посещение.

Източник: Официалният уебсайт на Borusan Contemporary; Уикипедия.