От портата Калекапъсъ до Хидърлык: Нивите на стария град.

Започнете разходката си на площада Калекапъсъ, точно под часовниковата кула. Ако сте пристигнали с носталгически трамвай, кулата ще бъде пред вас, веднага щом слезете на спирката Калекапъсъ. Първо се отдръпнете няколко стъпки и погледнете върху какво стои кулата, защото тук се крие основната история. Кулата е разположена върху северната кула на крепостната стена, известна като Калекапъсъ, която е защитавала главния вход на града към сушата. Според страницата на общината, пътищата, идващи от изток, запад и север, завършвали на тази порта. Ибн Биби споменава тази порта, докато описва обсадите от 1207 и 1216 г.; Евлия Челеби я нарича ВАрош Капъсъ. Имена като Пазар Капъсъ, Чаршъ Капъсъ и Аситене Капъсъ също се отнасят за същата порта. Самата порта е разрушена по време на Първата световна война; това, което виждате днес, е кулата и стената, които са останали от нея. По-голямата част от крепостните стени са разрушени през 20-те години на миналия век, а окончателното разрушение е завършено през средата на 30-те години. Според страницата на областната управа, в града са останали само фрагменти от стените, като кулата Хидърлык, портата Хадрианус и часовниковата кула.

Относно историята на кулата, източниците се различават, така че е добре да сте наясно с това. Според страницата на общината, кулата е построена от общината през 1921 г., благодарение на инициативата на жителите на Измир, които са се преместили в Анталия след окупацията на града. Уикипедия и новините за реставрацията от 2022 г. посочват 1901 г., което е 25-годишнината от възкачването на власт на Абдулхамид II; според тази версия, часовникът е бил един от подаръците, дарени по този повод. Всъщност, стената е много по-стара, а превръщането ѝ в часовникова кула датира от началото на 20-ти век. Повдигнете глава и погледнете към четирите страни; всяка страна има кръгъл циферблат, който по-късно е заменен с електронни часовници. В горната част ще видите купол, покрит с олово; стари снимки до 40-те години на миналия век показват, че кулата е имала купол, който е възстановен по време на реставрацията, проведена от областната управа през 2022 г. По време на същата реставрация е установено, че оригиналният механизъм на часовника е бил откраднат, а в кулата е открит само звънец. На най-старата снимка, датирана от

Музеят се намира в квартал Барбарос, на улица Коджатепе, номер 25, и използва две сгради, които са обявени за паметници на културата. Веднага след влизането, обърнете внимание на пода; мозаиката от чакъл е украсена с растителни и геометрични мотиви, което е характерна черта на старите къщи в Анталия. Според енциклопедията на фондация "Вехби Коч", Сюна и Инан Кырач са закупили тези сгради в много лошо състояние, реставрирали са ги между 1993 и 1995 година и музеят е отворен за посещения със статут на частен музей. Годината на откриването варира в различните източници – между 1996 и 2000 година; уебсайтът на фондацията посочва 2000 година. Днес музеят е част от изследователския център AKMED, който е филиал на фондация "Вехби Коч" в Анталия. Първата сграда е типична къща от Анталия от 19-ти век, с вътрешен двор и два етажа. Изкачете се на горния етаж; трите стаи са обзаведени с дървени тавани и декоративни елементи, вдъхновени от къщата "Текеоглу". В стаите са представени три сцени от сватба в квартал Калеичи през втората половина на 19-ти век: сервиране на кафе, бръснене на младоженеца и вечер на حنا. Министерството на културата и туризма описва тази обстановка като етнографска изложба, подкрепена със специални ефекти. Разгледайте сцените една по една, обърнете внимание на дрехите на манекените и предметите в стаите, тъй като сватбените обичаи са избрани, за да бъдат документирани аспекти от народната култура на Анадола. Не забравяйте да погледнете през прозорците към улицата; дворът и балконите показват вътрешния вид на типичната къща от Калеичи, както е описано по-горе.

След това излезте в двора и преминете към втората сграда. Това е стара гръцка православна църква, посветена на Свети Георги; точната дата на построяването е неизвестна, но според надписа, тя е ремонтирана през 1863 година. След размяната на населението през 1920-те години, църквата е загубила своята общност, използвана е като склад в продължение на много години и е загубила част от оригиналните си дървени елементи. По време на реставрацията, тя е възстановена в оригиналния си вид – с правоъгълна форма, един неф и сводест покрив; таванът е украсен със сини декоративни елементи от гипс. След като влезете, първо погледнете към тавана, а след това към витрините. В главната зала са изложени керамични изделия от Чанакале от колекциите на Сюна

Докато се приближавате към джамията "Кесик Минаре" на улица "Хесапджъ", първо я разгледайте от разстояние, тъй като името и историята ѝ са свързани с минарето. Тази сграда е едно от малкото места, където можете да проследите двехилядолетната история на квартал "Калейчи". Според страницата на общината, елементите на сградата датират от 2-ри век, а находките показват, че през 5-ти век върху древен храм е построена базилика. На страницата на общината се посочва, че през елинистическата и римската епоха районът е бил използван като градски площад, а през ранната византийска епоха в него е построена църквата "Панхагия". В статията за джамията в "Ислямската енциклопедия" на ТДВ, Семави Ейъче описва как сградата е претърпяла поне четири или пет преустройства: средната част с каменни колони впоследствие е превърната в квадратна кула, покрита с купол, но не е известно дали куполът е бил дървен или изграден от камък. В статиите във Уикипедия се добавя, че сградата е била повредена по време на арабските нашествия и е реставрирана през 9-ти век. В края на Средновековието, по време на латинското нашествие в Анталия, сградата е използвана като католическа църква; във Уикипедия този период е свързан с превземането на града от краля на Кипър през 1361 г. По време на турското управление, сградата е превърната в джамия. На страниците на общината и на общината се посочва, че сградата е превърната в джамия и към нея е добавено минаре от принц Коркут, син на II Баязид; Ейъче обаче отбелязва, че тази връзка не е сигурна и че "Хюнкар Джамия", която е спомената от Евлия Челеби, посетил града през 1671 г., може да е била тази сграда. Местното име е "Джамия Кесик Минаре", а в източниците се среща и името "Джамия Джума". Произходът на името е свързан с пожар в края на 19-ти век. На страницата на общината се казва, че дървената част на минарето е изгоряла по време на този пожар и че името се е утвърдило оттогава; общината дава годината 1895, а Уикипедия - 1896. След пожара дървеният покрив е унищожен и сградата остава в руини повече от век; през 2002 г., в статията си, Ейъче описва сградата като руини, оградени със защитна стена. В същата статия се посочва, че в края на 19-ти и началото на 20-ти век, чуждестранни изследователи, За да направите снимка, се стремете да заснемете частта от минарето, която е осветена от слънцето, следобед. Тъй като сградата се намира в южната част на историческия център, където улиците са подредени в решетка, улиците тук са правилни. Ако следвате една и съща улица на юг, след няколко минути ще стигнете до кулата Хидърлык, чиято цилиндрична структура се издига там, където спира крепостната стена. Източници: TDV Ислямска енциклопедия; Областна администрация на Анталия; Община Анталия; BAKA; Уикипедия.

Кулата Хидърлик се намира в ъгъла, където маршрутът се отклонява на юг към парка Караалъолу, в точката, където черните стени достигат до морето. Според страницата на общината, кулата Хидърлик е най-южната точка на черните стени; тя има квадратна основа и цилиндрична горна част и е от древността. Първо обиколете кулата и разгледайте двете й части: квадратната основа и цилиндричната горна част. Според английската Уикипедия, се смята, че структурата е построена през 2-ри век с квадратна форма и е преобразувана в кръгла кула през същия век. Страницата на общината описва структурата като изключително здрава и отбелязва, че в нея има голям квадратен масив. Страницата на общината определя структурата като монументален гроб, построен през 1-ви или 2-ри век. Намерете главния вход от източната страна; релефите на дванадесет фасеса (снопчета брадви) от двете страни на вратата са основанието за мнението, че кулата е построена през 1-ви век в Аталаия в чест на Маркус Калпурний Руфус и семейството му. Според общината, през тази врата се преминава през дълъг коридор към зона с кръстовидна форма, заобиколена от ниши. Други източници посочват различни функции. Статия, публикувана в DergiPark, датира кулата от 2-ри век и предполага, че е построена от император Хадрианус, като функцията й е била фар и наблюдателна кула за корабите, влизащи в залива. Общината също така отбелязва, че поради вътрешната си структура, се смята, че е била място за отбрана или за палене на сигнални огньове. Въпросът дали е гробница, фар или наблюдателна кула остава отворен, и е част от удоволствието от посещението да стоите пред кулата и да обмислите всички тези възможности. Ако е възможно да влезете, разгледайте малката стая на долния етаж; според статията, стените й съдържат останки от фрески, които са били изтрити с течение на вековете от проникваща вода, а някои източници определят тази стая като гробница на герой. На горния етаж има зона, в която може да се обиколи дебелата стена. През византийския период кулата е включена в отбранителната система на града и е свързана със стените; английската Уикипедия добавя, че горните части са били реставрирани през селджукския и османския период. Височината е посочена в източниците като приблизително 14 метра. Тъй като режимът на посещения може да се променя, проверете на място дали е възможно да влезете в кулата и имайте предвид, че някои части може да са затворени поради предстоящи разкопки или ремонтни дейности. Името на кулата е свърза Можете да седнете на пейките в парка и да си починете, а след това, в тази точка, където свършват стените на Калейчи, можете да си припомните историята на маршрута: започнахте от османската часовникова кула, разгледахте къща от 19-ти век и стара църква, видяхте сграда с многопластова история – от римската до османската епоха – и завършихте при римска кула. За да се върнете, можете да излезете от парка към булевард "Джумхуриет" и да хванете автобус, или да се върнете пеша по същите улици до порта "Калекапа" и да се качите на носталгичния трамвай. Източници: Община Анталия, Областна администрация на Анталия, DergiPark, Уикипедия.