Четири древни града на брега на Ликия.

Олимпос е древен град, разположен във една долина, и най-добрият начин да го разгледате е да започнете от входа и да се разходите по брега на реката, докато стигнете до морето. Според информацията в регистъра на Министерството, адресът на археологическия обект е квартал Язир, в окръг Кумлуджа; долината се отваря към крайбрежието между Чирали и Адрасан. По-голямата част от руините са скрити под гъста растителност, затова се придържайте към пътеките и оглеждайте внимателно между дърветата. Градът за първи път е представен на света през 1812 г. в записките на капитан Бофорт. Градът е бил разположен по двата бряга на река Олимпос, а някога триъгълна арка е свързвала двата бряга. Днес може да се види само една от арките; останките от кейовете по двата бряга все още показват къде е бил пристанището. Разкопките показват, че градът е бил планиран с улици, пресичащи се под прав ъгъл, а главният булевард е бил Северният пристанищен булевард, който се простира от изток на запад. Според резултатите от разкопките, най-старите структури, открити в града, са стените, ограждащи района, известен като Южния град, изградени от многоъгълни камъни. Най-известната забележителност в долината е високата каменна порта, останала от малък храм в йонски стил. Скулптурните основи при входа показват, че храмът е бил посветен на римския император Марк Аврелий, а според "Културния портал" датира от 172-173 г. Застанете пред портата и я сравнете с височината на човек, за да разберете мащаба на структурата. На южния бряг на реката има малък театър, построен върху елинистични основи и реставриран през римската епоха. Една от големите структури, открити при разкопките, е банята, датираща от периода на Веспасиан; според "Турската туристическа енциклопедия", голямата баня датира от 78 г. сл. Хр. Най-населеният период в историята на града е бил през византийската епоха; според резултатите от разкопките, през 5-ти и 6-ти век градът е бил по-голям от този през римската епоха, а подовете на големите сгради от този период са били покрити с мозайки. Гробищата са се разпространили по двата склона на долината още от 1-ви век, а според енциклопедията са открити 354 гроба. Улицата "Некропол" в северната част на града е интересна, тъй като римските гробници от византийската епоха са били използвани като жилища, а между тях са Този плаж е също така място, където костенурките каретта снасят яйца; от май до септември доброволци наблюдават защитените зони, така че не се приближавайте до маркираните гнезда. Този бряг, известен със своята кристално чиста вода, е идеалното място за освежаване след тричасова разходка. Ако имате време, посетете Янартеш, който се намира в района на Чирали. Пламъците излизат от южния склон на планината Чакалтепе; според Уикипедия, те са на около 180 метра надморска височина и излизат от скалите, захранвани от природен газ, състоящ се предимно от метан. Според "Турската туристическа енциклопедия", този газ се натрупва по време на земетресения и излиза на повърхността от една и съща точка. Според "Културния портал", Олимпос е станал известен в древността благодарение на този самозапалващ се огън, а пламъците са свързвани с митичното чудовище Химера, което издиша огън. Пламъците са по-добре видими през нощта, но тъй като ще се изкачвате по склона, носете фенерче и удобни обувки. След Олимпос се върнете на пътя Анталия-Кумуджа и продължете на запад, към долината Финике; следващата спирка е Лимира. Източници: "Müze Kart" (археологически обект Олимпос); "Културен портал"; "Турска туристическа енциклопедия"; Уикипедия (Олимпос, Ликия); Уикипедия (Янартеш).

Лимира се намира в района Саклису, близо до Турунчъова, в окръг Финике, разпростирайки се по южния склон на планината Точак и в предлежащата равнина. Градът е разделен на два слоя: акрополът, или Горният град, разположен на върха на планината, и Долният град, който се дели на Западен и Източен град в равнината. За да използвате максимално времето си, започнете с посещение на театъра, след това се разходете из руините в равнината и оставете изкачването до акропола за последно. Лимира е известна с ликийското си име, Земори, и се смята, че селището съществува поне от 5-ти век преди новата ера. Най-добрият период за Лимира е през първата половина на 4-ти век преди новата ера, когато кралят Перикъл я превръща в столица на Ликия и подкрепя сатрапите, вдигнали бунт срещу персите. След това регионът отново попада под персийски контрол, а в този процес влиятелен става сатрапът на Кария, Мавзол. Театърът днес е символ на града. Според "Културния портал" и "Турската туристическа енциклопедия", той е построен през елинистическата епоха и е бил сериозно повреден при земетресението през 141 г. от новата ера, след което е възстановен. Според английската Уикипедия, театърът от римската епоха е построен през 2-ри век от новата ера и е бил посветен на ликийския благодетел Опрамоас, като е имал капацитет от 8000 зрители. Тъй като театърът е издълбан в склона, от горните редове се открива прекрасна гледка към равнината. Лимира е един от градовете в Ликия с най-много скални гробници. Според "Културния портал", има над 400 скални гробници, повечето от които са известни с ликийските надписи. Според "Турската туристическа енциклопедия", във втората некрополна зона, разположена по склона на планината Точак, се намират 200 скални гробници и саркофази. Докато разглеждате фасадите, наблюдавайте как дървената архитектура е пренесена в камък; същата традиция ще видите по-отблизо на следващата спирка, Мира. След като слязате в равнината, започнете от Западния град. Тук се намират основите на паметника на Птолемей II, датиран от първото тримесечие на 3-ти век преди новата ера. Според английската Уикипедия, жителите на Лимира са построили този паметник в знак на благодарност към Птолемей II Филаделфос, който е подкрепил града в борбата му срещу галатите. Стените на Западния град са укрепени с 11 кули през 7-ми век от новата Намира се храм, датиращ от векове, чиято фасада е украсена с колони, заменени с женски статуи, известни като кариатиди. Част от релефите и кариатидите на храма са изложени в Музея в Анталия, така че потърсете оригиналните експонати и там. Изкачването до Акропола представлява стръмно изкачване; избягвайте да го правите в горещите часове и не забравяйте да си вземете вода. Археологически разкопки се провеждат в района от 1969 г. На първоначалния етап те са подкрепени от немски специалисти, а от 1982 г. – от Австрийския археологически институт. Преди да посетите обекта, проверете актуалните условия за посещение от официални източници. След Лимира, продължете на запад през Финике към Демре. Най-удобният вариант е да пренощувате във Финике или Демре и да посетите Мира на следващата сутрин. Източници: Културен портал (Лимира); Енциклопедия на туризма в Турция; Уикипедия (Лимира).

Мира се намира в подножието на скалист склон, близо до град Демре, и гледа към алувиалната равнина, образувана от река Демре, известна в древността като Мирос. Според "Турската туристическа енциклопедия", тази алувиална равнина е причината древният град да се намира на около пет километра навътре от морето. Голяма част от останките на ликийските и римските градове се намират под тази земя; това, което може да се види, са театърът, който се вкопава в склона, и издълбаните в скалите гробници. За да използвате максимално времето си, първо разгледайте театъра, след това гробниците, които се намират непосредствено над него, и накрая посетете втория некропол, който се намира на изток. Мира, спомената в ликийските надписи, е един от шестте големи града, които са имали право на три гласа в Ликийския съюз, и Страбон я смята за един от най-големите градове в съюза. През 325 г. сл. Хр., когато Ликия става отделна римска провинция, Мира става нейна столица. Най-известната структура от византийската епоха, която отразява това значение, е църквата "Свети Николай", разположена в центъра на района; този маршрут е посветен на театъра и гробниците. Арабските набези отслабват града през 7-ми и 9-ти век, и Мира е завладяна от арабската армия през 809 г. Театърът е разположен по южния склон на акропола. Уебсайтът на Министерството на културата го описва като структура, която се вкопава в скалите и се простира надолу, и го смята за един от малкото останали древни театри. Според "Турската туристическа енциклопедия", театърът е можел да побере 11 000 души и е един от най-големите театри в Ликия. Сградата е разрушена от земетресение през 141 г. сл. Хр. и е възстановена по-късно. Около сградата на театъра потърсете издълбани в камък маски; по време на разкопки са открити такива маски, а в енциклопедията се споменава и фриз с маски, скулптури и облегалки. Според някои източници, на почетните места в първите редове има изображения на риби и животни, така че обърнете внимание на долните редове. Тъй като театърът и гробниците са разположени на един и същ склон, е възможно да се видят и двете структури в една снимка. Една група от гробниците на града се намира непосредствено над театъра и е известна като "Морски некропол". Според "Турската туристическа енциклопедия", гробниците тук са подредени една до друга, като пчелна пита, и наподобяват типич Археологическите разкопки в Мира започват през 2009 година под ръководството на археолога Невзат Чевик. Преди да посетите обекта, проверете актуалното работно време на сайта на "Музейната карта". Ако имате време, можете да посетите и античния пристанищен град Андриаке, който се намира на около пет километра; построената през епохата на император Хадрианус зърнохранилище днес функционира като Музей на ликийската цивилизация. След Мира, продължете в посока Каш и се отбийте в Учаъз, разположен на брега на Кекова; оставете автомобила там и се преместете с лодка до Калекой. Източници: "Музейната карта" (археологически обект Мира); Културен портал (Мира); Тюрска туристическа енциклопедия; Уикипедия (Мира).

Симена днес е известна като Калекой и се намира на малък полуостров, срещу остров Кекова, в окръг Демре. Няма път, водещ до селото; трябва да паркирате колата си в Учаъз и да се придвижите с лодка. Според някои източници, може да се стигне и пеша от Учаъз. Самото селище Учаъз се намира на мястото на древния град Теимиуса, и разстоянието между двете селища е само около един километър. Когато уговаряте пътуването с лодка, уточнете, че искате да видите брега на потъналия град и че ще ви е необходимо време да се изкачите до крепостта в Калекой. Според източниците, селището в Симена съществува от 4-ти век преди новата ера, което се доказва от надписи върху гробове и открити монети. Името на града се споменава за първи път през 1-ви век от новата ера в произведенията на римския писател Плиний. Симена не е била част от Ликийския съюз самостоятелно, а като част от градска общност, включваща Аперлай, Исинда и Аполония, която е имала само един глас. След като слизате от лодката, се изкачете по стръмния път към крепостта. Според английската Уикипедия, крепостта е изградена през Средновековието като защита срещу пиратите, които са се укривали в Кекова. Според турската Уикипедия, тук могат да се видят останки от стени от елинистическата епоха и останки от крепостта от византийската епоха. Когато стигнете до крепостта, първото нещо, което ще видите, е малък театър, издълбан в скалата, с около седем реда и капацитет от около триста души. Някои източници предполагат, че тази структура може да е била театър или сграда за събрания, т.е. "булетерион". В града има и цистерни, които са били използвани за осигуряване на вода за корабите. От стените на крепостта се открива гледка към остров Кекова и тесния воден проход между него и брега; лесно е да се разбере защо този защитен бряг е бил убежище както за кораби, така и за пирати. Слизането е стръмно, така че не бързайте, особено в горещите часове, и вземете вода. Докато слизате, погледнете гробищата. Калекой се намира в центъра на ликийски некропол, част от който е под вода, и някои от скалните гробници имат ликийски надписи. Според портала "Култура", ликийски саркофази могат да бъдат видени както в различни части на крепостта, така и на брега, под водата. Надпис върху един от тях гласи, че саркофагът е принадлежал на Ментор, син на Идаргус. Най-добре да видите саркофагите на брега от лодка, като видите как се издигат от водата. Брегът на потъ Симена е археологически обект от първа степен и се намира в рамките на специалната защитена зона "Кекова" с площ 260 квадратни километра. Районът е обявен за специална защитена зона през 1990 г., а Министерството посочва, че поради археологическите останки, гмуркането е забранено в някои заливи. Преди да посетите района, проверете правилата за плуване и гмуркане. Наблюдавайте подводните останки от лодката. В края на деня се върнете с лодка до Учаъз; маршрутът завършва тук, и можете да пренощувате в Демре или в по-западния окръг Каш. Източници: Културен портал (Симена, Кекова); Министерството на околната среда, градското планиране и изменението на климата (специална защитена зона Каш-Кекова); Тюрска туристическа енциклопедия; Уикипедия (Симена); Уикипедия (Симена, Калекой, Кекова).