В Дьошемеалти се намират останки от селджукски керваансараи и портата на Писидия.

От Анталия, по пътя към Бурдур, на около 18 километра от центъра на града, близо до Йешилбайър, ще стигнете до Хан Евдир. Сградата се намира на около 1 километър източно от пътя Анталия-Коркутели; следвайте указателните табели и паркирайте автомобила в пространството пред южната фасада на хана. Този хан е най-старата структура по маршрута: въпреки че мраморната му надпис с три реда днес не е на мястото си, "Ислямската енциклопедия" на Турската религиозна фондация, базирайки се на проучването на Рийфщал от 1928 г., датира сградата от периода на султан Издедин Кейкавус, между 1211 и 1220 г. Областната управа на Дьошмеалтъ датира периода между 1210 и 1219 г., като използва името на същия султан; и двата източника се съгласяват, че сградата е построена в първата четвърт на 13-ти век. Преди да влезете, обиколете сградата отвън. Ханът е правоъгълник с размери 54 на 67,6 метра, ориентиран от север на юг, и около него можете да видите четиринадесет ъглови конзоли; по три от източната и западната страна и по две от останалите две. Стените са облицовани с обработени камъни върху запълващ материал; върху повърхността на камъните има много следи от работата на зидарите, и ако погледнете отблизо, ще видите, че един и същ символ се повтаря на няколко камъка. След това се приближете до главния портал в средата на южната фасада. Порталът се изпъква от основната стена; въпреки че горната му част е частично разрушена, останалите части са най-украсената част на сградата. Нишата е украсена с капаци, състоящи се от седем реда от мукарни (декоративни елементи). От двете страни има цилиндрични колони, а отгоре се намира остър свод, поддържан от мукарни конзоли. Декорацията е от мрамор и е изцяло геометрична: в широката лента, обграждаща нишата, потърсете звезди с осем лъча, в свода – кръгове, комбинирани с възли и мотиви, наподобяващи баклава, а в нишите – мотиви, наподобяващи фен и мида. Капаците на двете малки ниши, разположени от двете страни на входа, са съставени от три реда мукарни. Южната фасада е осветена директно от слънцето по обяд; сенките върху релефите са най-добре видими сутрин, когато светлината пада отстрани. След като влезете, ще видите отворен двор с размери 34,5 на 45,1 метра, заобико Същият хан е известен като последното място за отсядане по керванския път, преди да се достигне Термесос; тази информация ще ви бъде полезна, когато стигнете до Ариасос. Четиридесет и пет минути са достатъчни за разглеждане на външната част, портала и двора. Върнете се към автомобила си и продължете в посока Бурдур; следващата спирка ще ви отдели от главния път и ще ви отведе до подножието на планината Катран. Източник: Ислямска енциклопедия на Турската историческа общност, Хан Евдир; Община Дьошемеалти.

От Евдир Хан, по пътя към Бурдур, на запад се издига масивът на планината Катран. Пещерата Караин се намира на източния склон на този връх, в границите на квартал Яъджа, на 27-30 километра от центъра на града. Различни източници дават различни разстояния: Културният портал посочва 30 километра, а Уикипедия – 27 километра. Важно е да знаете, че трябва да се отклоните от главния път на около 5-6 километра и да следвате табелите за Караин. На тази спирка няма да ви разказваме подробно за самата пещера; маршрутът на Radar от Термесос до Караин и информацията за обекта я описват подробно. Тук Караин е място за кратка почивка между два османски хана и предлага красива гледка. Оставете автомобила на паркинга за посетители; не забравяйте, че входът е платен, цените, работното време и дните на затваряне могат да се променят, затова проверете актуалната информация на официалния сайт. Според Културния портал, входът на пещерата се намира на височина, до която се стига по стълбище с 470 стъпала от мястото за посрещане на посетители, и е на около 150 метра над околния травертинов терен, на 430-450 метра над морското равнище. Изкачете стълбите спокойно, вземете вода и изберете сутрешни часове за посещение. По време на изкачването, спрете за момент и се обърнете назад: разглеждащата се равнина се простира надолу и се открива гледка към Анталия, където се намира Евдир Хан, а оттук се вижда и трасето на стария кервански път. Хановете са разположени по протежение на тази равнина, в подножието на планината, ориентирани на север. В горната част на пещерата, на външните стени, има гръцки надписи и ниши; според Културния портал, пещерата е използвана като място за жертвоприношения. Това означава, че този скален приют е бил място за почивка на пътуващите още преди повече от хиляда години, когато са построени хановете. Вътре, три основни зали са свързани с коридори и тесни проходи; разгледайте пещерата, следвайки обозначените пътеки, без да докосвате калциевите стени и сталактитите. За краткото ви посещение е достатъчно да знаете, че разкопките са започнали през 1946 г. с Исмаил Кълъч Кьоктен и са продължили с прекъсвания до 2008 г., и че е открит културен пласт с дебелина около 11 метра. Пещерата е била обитавана от палеолитната епоха до класическата епоха; най-дългият и важен културен пласт е от палеолитната епо

Къргьоз Хан, разположен на пътя Анталия-Бурдур, в района Къргьоз, в квартал Бъйъкълъ, се намира на 30 километра от центъра на града; BAKA го определя като втора спирка по стария път Анталия-Афйон. Това означава, че керван, пренощувал в Евир, е продължил пътя си тук; разстоянието между двата хана е било изминато през целия ден. До самия хан се намира Пънарбашъ, т.е. изворите на Къргьоз; след като оставите колата, първо се насочете към мястото, откъдето извира водата, и ще разберете защо ханът е построен точно тук. След това се обърнете към южната фасада и към главния вход. Входът е изпъкнал и монументален; вместо мраморните декорации, характерни за Евир, тук виждате прости рамки и арка. Надписът, състоящ се от шест реда, определя сградата като "рибат"; основателят е Исметюд-Дюня ве-д-Дин Хатун, а според Културния портал тя е дъщеря на Мугиседин Тюгрул Шах и внучка на II. Кълъджарслан. Сградата е построена по време на управлението на II. Гяседин Кейхюсрев, между 1237 и 1246 г.; в последния ред на надписа се чете само думата "тринадесет". Културният портал отбелязва, че името на същия основател се среща и в строителен надпис от 1232 г., произхождащ от Улуборлу. Между двата хана, включени в маршрута, има приблизително едно поколение; в Евир ханът е построен от самия султан, а в Къргьоз – от жена от рода. Огледайте се отвън, пребройте квадратните колони и ъгловите кули; стените са много по-стабилни от тези в Евир, а BAKA описва сградата като "в много добро състояние". От 2009 г., когато е завършен ремонтът, ханът се използва като туристически обект; преди да влезете в двора, уведомете служителя вътре и се отнасяйте с уважение към обекта. Дворът заема южната половина на правоъгълния план, който се простира от север на юг; от изток и запад има двоен ред аркади, в северозападната и североизточната част има стаи, а в южната част, до главния вход, има две стаи. Застанете под свода на аркадите и погледнете към центъра на двора; ще разберете как структурата на аркадата, която видяхте разрушена в Евир, е запазена тук с покрива си. По време на ремонта в двора е открит резервоар за вода, а в югоизточния ъгъл са намерени останки от пещ за керамика; кметството ги смята за Използването на хана като място за почивка може да промени маршрута на пътуването; уверете се, че е отворен, преди да тръгнете. Един час е достатъчен за почивка, зареждане и кратка спирка. Оттук пътят започва да се изкачва към планините Торос; проверете нивата на водата и горивото, тъй като следващата спирка е археологически обект, разположен близо до планински проход. Източник: Община Дьошемеалтъ; Културен портал, Хан Къркьоз; BAKA.

След Къргьоз, пътят към Бурдур се изкачва към планините Торос и достига до прохода, който свързва крайбрежието на Анталия с анадолското плато. Ариасос се намира западно от прохода, на около 50 километра от Анталия, малко след село Аккоч. Разположен е на стръмен склон, над 900 метра надморска височина. Според Културния портал, до града се стига по пътя Анталия-Буджак, като е важно да се внимава и да не се превишава скоростта, за да не се пропусне отбивката. Паркирайте автомобила в подножието на склона и продължете пеша. Археологическият обект е филиал на Регионалния музей в Анталия и входните такси и условия могат да се променят, затова е препоръчително да проверите официалния сайт преди посещението. Първото нещо, което ще видите, е триарковата монументална градска порта. Портата е от римската епоха; според Културния портал, датира от периода на Северус Александър, Уикипедия я определя като от 3-ти век, а също така отбелязва, че някога на нея са били поставени четири статуи. Портата е почти напълно запазена; преминете под арките и се обърнете, за да видите долината – точно тук е мястото, където керванският път се отклонява към Писидия. Градът е основан през 3-ти век преди новата ера, през елинистическата епоха, и е съществувал до 7-ми век след новата ера, през византийската епоха; според Културния портал, основаването му може да бъде по-точно датирано към 189-188 г. пр.н.е., по време на експедицията на Манлий Вулсо и споразумението от Апамея. Името на града, "Ариасос", е споменато от Страбон, цитирайки Артемидорос. Монети, сечени от 1-ви век пр.н.е. до периода на Галениус (253-267 г.), са открити в района. Регионалната дирекция за култура и туризъм определя града като стратегическа точка, разположена близо до пътищата, които свързват планинската Писидия с равнинната Памфилия. След портата, следвайте главната улица; същата дирекция отбелязва, че тази улица се свързва с римския път, водещ към Термесос. Това е мястото, където, както сте научили, се намира последната хан (почивна станция) преди да достигнете Термесос. На склона са разпръснати останки от базилика, булетерион, стоа, нимфеум, гимназион и бани; театърът е напълно разрушен, така че не си струва да губите време в опити да го откриете. Има и останки от три малки църкви от византийската епоха; отбележете ги като част от Обратният път до Анталия отнема около час. По пътя можете да спрете отново в Къркгьоз и да се насладите на гледката към изворите при залез слънце. Източник: Културен портал, Ариасос; Областна дирекция за култура и туризъм на Анталия.