Музеи, комплекси и османски пазари в района на Селимие.

Музеят се намира на около петдесет метра от източния вход на джамията Селимие, на улица Кадирпаша Мектеп. Преди да влезете в сградата, разгледайте османските надгробни плочи, изложени в откритото пространство до нея. Формите на "сарици" и "кавуци" върху надгробните плочи са като език, който разказва за професията и статуса на техните собственици; спирането пред няколко от тях и сравняването на формите е добър начин да започнете посещението си. Днешната сграда е построена по проект на главния архитект Ишан Къйъ и е открита на 13 юни 1971 г. като Археологически и етнографски музей. Но музейната дейност в Едърне има много по-дълга история. Първият музей в града е основан през 1925 г. в медресето Дарълхадис, част от комплекса на Селимие, а с нарастването на колекцията, експонатите са преместени и в другите медресета на комплекса.

Вътре, първо се насочете към археологическата секция, тъй като изложбата е подредена в хронологичен ред. В първите витрини ще видите зъби, челюсти и части от гръбнаци на слонове, носорози и коне, открити в района на Едърне. Тези фосили отварят прозорец към пейзажа на Тракия, много преди появата на хората. След това преминете към артефактите от каменно-медната епоха и надгробните стели, изобразяващи тракийски конници. Обърнете внимание на позата на конника и дълбочината на релефа върху стелите; това са едни от най-важните артефакти, които представят населението на региона преди римската епоха. Значителна част от изложените предмети са резултат от разкопки, проведени в древния град Айнос, на юг от Едърне, т.е. в днешния град Енез. Отделете време да разгледате амфорите с изображения, глинените фигурки и малките бижута. Колекцията от монети също е една от най-отбелязаните части на музея.

След археологическите зали, преминете към етнографската секция. Тук са изложени традиционни носии от Балканите, примери за калиграфия, килими и гоблени. Най-популярните части на секцията са инсталациите, които пресъздават булчинската стая и дневната на традиционна къща в Едърне. Разглеждайки дървените шкафове, възглавниците на пода и цветовете на тъканите, можете да си представите ежедневието в старите градски къщи. В тази секция се намират и някои лични вещи, които Ататюрк е използвал по време на посещенията си в Едърне.

Ако искате да направите снимки, избягвайте да използвате светкавица и се уверете

Започнете разглеждането на джамията Селимие отвън, като се разходите из външния двор. Сградата е разположена на хълм, известен като Кавак Меидани или Сарабъир, откъдето се открива панорамна гледка към Едърне. Докато се разхождате във вътрешния двор, ще видите двете медресета, разположени симетрично от двете страни на джамията. Медресето Дарълкурра днес е музей на фондациите, а медресето Дарълхадис – музей на турските и ислямски произведения на изкуството; ако имате време, можете да включите едно от тях в маршрута си. След това се насочете към минаретата, разположени във всеки от четирите ъгъла на джамията. Всяко от тях има три балкона, а височината на стволовете е 70,89 метра, което ги прави едни от най-високите минарета, построени от Османската империя. Архитект Синан е разположил минаретата в ъглите на закритата част на джамията, а не в ъглите на двора, като по този начин е рамкирал купола от всички страни. Според източниците, до балконите на двете минарета, разположени от страната на входа, се стига по три отделни стълбища, които не се пресичат. Влезте във вътрешния двор през простата врата, разположена в северозападната част. В центъра на двора, заобиколен от аркади и малки куполи, се намира мраморен фонтан, който е един от най-красивите примери за майсторство на камък и мозайки от епохата. Обърнете внимание, че последната аркада, водеща към закритата част, е значително по-висока от останалите три; това насочва погледа директно към купола. Размерите на двора са приблизително същите като на закритата част на джамията; и двете са с размери приблизително 60 на 44 метра. След като свалите обувките си и влезете, първото впечатление е, че пространството е обединено под един купол. Куполът се опира на осем големи колони, които се сливат с външните стени, без да разделят вътрешното пространство. Диаметърът на купола е приблизително 31 метра, а височината му е между 42 и 43 метра, според различните източници. В биографията на Синан се споменава, че майсторът е заявил, че този купол надминава купола на църквата "Айя София". В центъра на помещението, точно под купола, се намира дървената казанлъка (места за четене на Корана), поддържана от дванадесет ниски арки; малкият мраморен фонтан под нея също си заслужава да бъде видян. Според легендата, мотивът на стилизирана лале, разположен под един от кра Дължината на пазара е посочена в източниците като между 225 и 256 метра. Разказва се, че под купола в центъра му, занаятчиите всяка сутрин дават обет да вършат честна работа. След като излезете от пазара, слизате по стръмния терен в посока на старата джамия и достигате до покрития пазар. Източник: Културен портал, джамията Селимие и пазарът Селимие; Уикипедия.

Бедестенът се намира в подножието на хълма, където е разположен Селимийе джами, точно до Старата джамия. Трябва да се разглеждат заедно, тъй като бедестенът е построен като част от вакъфа на Старата джамия. Според Културния портал, структурата е построена от султан Мехмед I между 1417 и 1418 г., а според Ислямската енциклопедия, строителството е започнато по време на управлението на Муса Челеби. Наемите от магазините са покривали поддръжката и функционирането на джамията. Така че, виждайки подредбата в пазара на Селимийе, вие виждате приблизително копие на това, което е било преди около сто и петдесет години.

Преди да влезете, разгледайте сградата отвън, от един от ъглите. Стените са облицовани с камък в два цвята, а между тях има редове тухли. В горната част, четиринадесет купола, покрити с олово, са подредени в два реда. Под всеки купол има прозорец с дъгообразен отвор; светлината, която осветява интериора, идва от тези прозорци. Има по един вход от всяка страна на сградата, така че, независимо откъде идвате, бедестенът ви предлага вход. Според Културния портал, размерите на сградата са приблизително 40 на 85 метра.

След като влезете, обърнете внимание на шестте колони, подредени в един ред по централната ос. Тези колони разделят пространството на четиринадесет секции, всяка от които е покрита с купол. Според Ислямската енциклопедия, тази подредба много прилича на тази на бедестена в Бурса; ако сте били в Бурса, веднага ще забележите приликите. Магазините са разположени плътно до стените: по дългите страни има по десет магазина, покрити с полукръгли сводове, а по късите страни – по четири магазина. Обърнете внимание на умелото разположение на магазините, които са разположени в близост до вратите и ъглите.

Бедестенът е бил затворен пазар в османските градове, където са се продавали и съхранявали ценни стоки. Евлия Челеби пише, че бижутата, продавани там, са били на стойност на няколко египетски съкровища и са били охранявани от шестдесет пазачи. Пътешественикът също така отбелязва, че в града имало както стар, така и нов бедестен; според Ислямската енциклопедия, само единият е запазен до днес, а местоположението на другия е неизвестно. С течение на времето около бедестена са се образували ханове и пазари, създавайки голяма търговска зона. Някои от тези структури не са оцелели до наши дни, но пазарът на Селимийе и пазарът Али

Пазарът Али Паша е дълъг, покрит пазар, разположен в центъра на Одрин, на ъгъла между булевард "Сарачлар" и пътя към Капакуле. Пазарът е построен от Семиз Али Паша, който е бил велик везир между 1561 и 1565 г., с цел да осигури средства за благотворителни проекти в района на Бабаески. Според "Ислямската енциклопедия на Турската фондация за изследвания", в "Тезкире-тъл-ебние", който изброява произведенията на Мимар Синан, се споменава името на пазара, и оттук се разбира, че архитектът е Синан. Годината на построяване е установена като 976, или 1568-1569 г., от четверостишие, написано от поет от Одрин. Така, започвайки пътуването си през този век, вие ще завършите при една структура, построена по същото време като джамията Селимие.

Ако е възможно, влезте в пазара през един от двата края, за да видите дължината му от пръв поглед. "Ислямската енциклопедия" нарича двата края "Кюле Капасы" (Вратата на кулата) и "Балыкхане Капасы" (Рибната врата); между тях има още четири врати, които осигуряват достъп от страничните улици. Разгледайте отблизо арките на вратите: те са изградени от цветни камъни, а рамките са от обработен варовик. Останалата част от структурата е изградена от тухли, редувани с редове камъни.

Вътрешността на пазара е единичен път, дълъг около триста метра, покрит с купол. Куполът е поддържан от арки, а всеки магазин от двете страни се отваря към този път с арка. Шарената картина на купола и арките е най-фотографираната част от пазара; най-добрите снимки се получават от средата на пътя, като се заснема редицата от арки, отдалечаващи се в перспектива. Докато вървите, ще забележите, че страничните входове на магазините не са разположени точно по оста, а са леко наклонени. "Ислямската енциклопедия" приписва тази нерегулярност на необходимостта да се съобрази с уличната структура от онова време и я смята за характеристика на старата османска градска архитектура. Тъй като пазарът е разположен по права линия, в средата е оставено квадратно пространство, поддържано от четири колони; в миналото това пространство е използвало за молитви.

Броят на магазините варира в различните източници, което отразява историята на пазара. В документите на фондацията се споменават 211 "ока" (вероятно става въпрос за ниши или отделения) и двадесет и пет клетки. Евлия Челеби отбелязва дължина от хиля